Обявените за противоконституционни закони са невалидни от момента на приемането или издаването им

Обявените за противоконституционни закони са невалидни от момента на приемането или издаването им

Конституционният съд (КС) излезе с ключово за правния мир решение по конституционно дело № 5 от 2019 г.

Въпросът, на който съдът трябваше да даде тълкуване, бе "какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?".

Конституционните съдии бяха сезирани от тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) през март 2019 година, а малко по-късно и от Върховния административен съд (ВАС) заради противоречива съдебна практика и невъзможност за съставите да решат правните спорове, които са определени от отговорите на питането.

Сега конституционните съдии по-конкретно отговарят на върховните съдии, че:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие."

Решението е прието с 10 гласа "за" по т. 1 (на особено мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска), с 11 гласа "за" по т. 2 (на особено мнение остана съдия Гроздан Илиев) и с 10 гласа "за" по т. 3 (на особено мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Георги Ангелов).

Предстои в кратък срок и публикуването на пълния текст на мотивите на Конситуционния съд. 

Служителка в поща е присвоявала социални помощи в Кюстендил

Предишна новина

Съдът отмени гаранцията от 50 000 лева на Волен Сидеров

Следваща новина

Коментари

13 Коментара

  1. 14
    Ай сиктир, бе! | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #13 от "Кога и как стана модератор, кой ти заповядва да триеш? | нерегистриран":
    Защо липсва коментар 12. Коментарите се преглеждат и одобряват от правно неграмотен модератор.

    ЕТО ГО И КОМЕТАР #КОЙ12
    ЕГА ТИ МИСИРКИТЕ, АМИ НЕ ПИШЕ ТАКА В РКС, НИЩО НЕ РАЗИРАТ ТЕЗИ ОТ БЕЗПРАВЕН СВЯТ, ИЛИ ПЪК РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ ОТ КС, КОЙ ЗНАЕ ??

  2. 13
    Кога и как стана модератор, кой ти заповядва да триеш? | нерегистриран
    1
    0

    Защо липсва коментар 12. Коментарите се преглеждат и одобряват от правно неграмотен модератор.

  3. 11
    юрист | нерегистриран
    1
    -4

    С две думи, това решение на КС не е от файда за царя (заради който стана цялата дандания), а делата за имотите му трябва да продължат по същия начин, както и досега.

  4. 10
    още доста четене | нерегистриран
    11
    -3
    До коментар #9 от "задължение — Георг Хегел | нерегистриран":
    Проблемът във връзка с настъпилите правни последици от обявения за противоконституционен акт не се нуждае от тълкуване, защото е решен нормативно с разпоредбата на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд, според която това е задължение на органа издал акта. Значението на думата задължение: Нещо, което съм длъжен да изпълня. Народното събрание е длъжно да изпълни задължението си по чл. 22, ал. 4 ЗКС и да уреди възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт и то в срок до два месеца от влизането в сила на решението. Съгласно чл. 94, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението. Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще. — Георг Хегел

    Няма такова нещо. Парламентът досега не е приел такъв закон, минали са 22 години оттогава. Публичноправните субекти нямат задължения , а компетентност, съвкупност от публични права и задължени задължения. Още се наричат правомощия или функции. Но в понятието задължение се влага друг смисъл от този в гражданското право. Прочети още доста неща и ще ги научиш. Прочети нещо от Келзен, или нашите В. Ганев, Ц Торбов, Владикин- не само от основоположника на диалектиката,

    който дава началото на диалектическия материализъм и от който още не можем- както си личи- да се отървем.

  5. 9
    задължение — Георг Хегел | нерегистриран
    3
    -11
    До коментар #7 от "имотите са на царя | нерегистриран":
    Никъде н основния закон не е казано, че парламентът е длъжен да приема закони, които да запълват празноти. Такава възможност е дадена в закона за КС- чл.22, но там се говори изобщо за актове, не за закони и то "постановени". А Народното събрание не постанявава, а приема закони. В публичното право тълкуването е буквално, а не разширително. Има разлика. Народното събрание изразява суверенната воля, никой не може да го задължи да приема определен тип закони, освен суверена, т.е. народът и то не толкова задължава, колкото да изрази по легитимен начин воля. В конкретния случай, от 1998г, са изминали цели 22 години и парламентът не е приел никакъв закон за царските имоти, който да запълни празнотата от решението на КС от същата година. Значи парламентът не е счел за необходимо да приеме такъв закон, нито пък някой може да го задължи. Самата формулировка на чл.22, ал.4 от ЗКС така е структурирана, че не налага задължение, а навежда към собствена преценка. Следователно, въпросът е много елементарен- възстановява се положението, което е съществувало преди приемането на обявения за противоконституционен г. закон от 1947г.Тоест възстановява се собствеността на същинските собственици- царят и другите наследници на предишните царе.

    Проблемът във връзка с настъпилите правни последици от обявения за противоконституционен акт не се нуждае от тълкуване, защото е решен нормативно с разпоредбата на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд, според която това е задължение на органа издал акта. Значението на думата задължение: Нещо, което съм длъжен да изпълня. Народното събрание е длъжно да изпълни задължението си по чл. 22, ал. 4 ЗКС и да уреди възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт и то в срок до два месеца от влизането в сила на решението. Съгласно чл. 94, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението. Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще. — Георг Хегел

  6. 8
    Изумителна правна неграмотност! | нерегистриран
    3
    -12
    До коментар #7 от "имотите са на царя | нерегистриран":
    Никъде н основния закон не е казано, че парламентът е длъжен да приема закони, които да запълват празноти. Такава възможност е дадена в закона за КС- чл.22, но там се говори изобщо за актове, не за закони и то "постановени". А Народното събрание не постанявава, а приема закони. В публичното право тълкуването е буквално, а не разширително. Има разлика. Народното събрание изразява суверенната воля, никой не може да го задължи да приема определен тип закони, освен суверена, т.е. народът и то не толкова задължава, колкото да изрази по легитимен начин воля. В конкретния случай, от 1998г, са изминали цели 22 години и парламентът не е приел никакъв закон за царските имоти, който да запълни празнотата от решението на КС от същата година. Значи парламентът не е счел за необходимо да приеме такъв закон, нито пък някой може да го задължи. Самата формулировка на чл.22, ал.4 от ЗКС така е структурирана, че не налага задължение, а навежда към собствена преценка. Следователно, въпросът е много елементарен- възстановява се положението, което е съществувало преди приемането на обявения за противоконституционен г. закон от 1947г.Тоест възстановява се собствеността на същинските собственици- царят и другите наследници на предишните царе.

    Смешник. Тоталната ти правна неграмотност, явно не е само правна.

  7. 7
    имотите са на царя | нерегистриран
    11
    -3

    Никъде н основния закон не е казано, че парламентът е длъжен да приема закони, които да запълват празноти. Такава възможност е дадена в закона за КС- чл.22, но там се говори изобщо за актове, не за закони и то "постановени". А Народното събрание не постанявава, а приема закони. В публичното право тълкуването е буквално, а не разширително. Има разлика. Народното събрание изразява суверенната воля, никой не може да го задължи да приема определен тип закони, освен суверена, т.е. народът и то не толкова задължава, колкото да изрази по легитимен начин воля. В конкретния случай, от 1998г, са изминали цели 22 години и парламентът не е приел никакъв закон за царските имоти, който да запълни празнотата от решението на КС от същата година. Значи парламентът не е счел за необходимо да приеме такъв закон, нито пък някой може да го задължи. Самата формулировка на чл.22, ал.4 от ЗКС така е структурирана, че не налага задължение, а навежда към собствена преценка. Следователно, въпросът е много елементарен- възстановява се положението, което е съществувало преди приемането на обявения за противоконституционен г. закон от 1947г.Тоест възстановява се собствеността на същинските собственици- царят и другите наследници на предишните царе.

  8. 6
    ненормативни ? актове – закони във формален смисъл ? | нерегистриран
    5
    -1
    До коментар #5 от " | нерегистриран":


    Да,, и затова заглавието на статията е неточно и заблуждаващо. Описания ефект касае законите във формален смисъл-това не е обяснено в заглавието, в сегашната си редакция(щогто може да подменят заглавието по -късно, затова уточнявам). Извън тази рядка хипотеза, при обявяване на закон за противоконситуционен не се прилагат за в бъдеще.

    http://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display/852?type=1

    Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл – са невалидни от момента на приемането или издаването им.„Закон във формален смисъл“ е този акт, който е издаден от парламента като върховен представителен орган. Закон във формален смисъл на думата е всяко решение на държавата, основаващо се на конституцията и издаващо се от органите на законодателната власт, определящи формата на закона и реда на неговото създаване. Законодателната власт в парламентарната държава се упражнява от избраните от народа народни представители, които разглеждат и гласуват в парламента всички (формални) закони на страната. Никъде в един закон не пише дали той е материален или формален, а тълкувател трябва да определи това по характерните му белези. Според Емилия Друмева „Закон във формален смисъл“ е всеки акт на парламента като национален представителен орган, който е приет от него по установения законодателен процес, без значение дали съдържа правни норми.

  9. 5
    | нерегистриран
    5
    -2
    До коментар #4 от "ненормативни ? актове – закони във формален смисъл ? | нерегистриран":
    Конституционният съд реши конституционно дело № 5 от 2019 г. Диспозитивът на решението гласи:

    1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

    Паул Лабанд определя понятието „Закон“ в два смисъла – „закон в материален смисъл“ и „закон във формален смисъл“.

    „Закон в материален смисъл“ е всеки правнонормативен акт, независимо от какъв ранг е и кой е неговият съставител – парламент, правителство и т.н.

    „Закон във формален смисъл“ е този акт, който е издаден от парламента като върховен представителен орган.

    Действащото българско конституционно право също приема тези понятия.



    Да,, и затова заглавието на статията е неточно и заблуждаващо. Описания ефект касае законите във формален смисъл-това не е обяснено в заглавието, в сегашната си редакция(щогто може да подменят заглавието по -късно, затова уточнявам). Извън тази рядка хипотеза, при обявяване на закон за противоконситуционен не се прилагат за в бъдеще.

  10. 4
    ненормативни ? актове – закони във формален смисъл ? | нерегистриран
    10
    -1

    Конституционният съд реши конституционно дело № 5 от 2019 г. Диспозитивът на решението гласи:

    1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

    Паул Лабанд определя понятието „Закон“ в два смисъла – „закон в материален смисъл“ и „закон във формален смисъл“.

    „Закон в материален смисъл“ е всеки правнонормативен акт, независимо от какъв ранг е и кой е неговият съставител – парламент, правителство и т.н.

    „Закон във формален смисъл“ е този акт, който е издаден от парламента като върховен представителен орган.

    Действащото българско конституционно право също приема тези понятия.

  11. 3
    до 1 | нерегистриран
    4
    -11

    Парламентът носи отговорност-реална в пари, ако законодателства калпаво. Има и оскъдна съдебна практика по темата-например

    http://legalworld.bg/49342.firma-osydi-parlamenta-vks-i-agenciiata-za-privatizaciia-za-nad-700-000-lv.html



    Парламентът отговаря, ако не приеме закон, който е длъжен да приеме-по силата на европейското право или Конституцията, а вече и в хипотезата на това решение на КС. И отговорността не е само политическа , морална, а реална-в пари. При калпав закон, или неприемане на закон, който парламентът е ДЛЪЖЕН да приеме-парламентът отговаря-вече даден и пример с решение Парламентът да е осъден да плати 700 000 лв.



    В добавка-парламентът няма никакъв суверинитет, както пишеш.

  12. 2
    Законът задължава | нерегистриран
    6
    -10
    До коментар #1 от "объркано решение | нерегистриран":
    По т. 3 отговорът е неправилен. Първо: никой не е питал КС за закон, който отменя или изменя друг закон. Случаят не е такъв. Законът от 1947 г. не отменя или не изменя друг закон. КС се е произнесъл по нещо, по което никой не го е питал. И второ: актът на КС от 1998г. има напълно годно правно действие, иначе противното означава, че той няма правна сила, а е една гола декларация. Не се знае кой е дал такъв акъл на конст. съдии. И после : никой не може да задължи Народното събрание да приеме закон, който да запълни празнотата от обявения за провитивоконституционен закон. Парламентът може по своя воля, а не по задължение да приеме такъв закон, противното означава нарушаването на суверенитета на законодателната власт. Объркано решение- и така, и така, ако може да се задоволят всякакви очаквания- и "вълкът сит , и агнето цяло". Но това в правото не може да бъде израз на разум и справедливост. Това показва политическия- преди всичко- характер на КС.Просто конст. съдии трябваше ясно и кратко да се произнесат, че тяхното решение от 1998г. е напълно годно да произведе годни правни последици, защото съдържа правни норми, а не пожелания, декларации и други празни приказки.

    Никой ли не може да задължи Народното събрание да приеме закон, който да запълни празнотата от обявения за противоконституционен закон? Никой, освен закона. Съгласно чл. 58, ал.1 от Конституцията на РБ, гражданите /тоест и народните представители/ са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите, съответно - и да ги знаят. Законът задължава Народното събрание. Според чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд възникналите правни последици от противоконституционните актове се уреждат от органа, който ги е постановил. Съгласно чл. 94, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението. Бездействието на НС би подкопало основните принципи на правовата държава, справедливост и правна сигурност. Това е така както защото се създава опасност от законова празнота, така и опасност от нарушаване или застрашаване на конституционно установени права и интереси, смущава се съществуващият правов ред и правната сигурност. Конституционната уредба е изградена върху принципа за нетърпимост на действието на противоконституционните закони. Именно защото няма как обявената за противоконституционна разпоредба да не е била такава още при приемането й, в чл. 22, ал. 4 ЗКС е предвидено задължение на органа, приел противоконституционния акт, да уреди възникналите правни последици от прилагането му до решението на КС, вкл. относно евентуално настъпили вреди вследствие прилагането на противоконституционна разпоредба до обявяването й за такава.

  13. 1
    объркано решение | нерегистриран
    12
    -9

    По т. 3 отговорът е неправилен. Първо: никой не е питал КС за закон, който отменя или изменя друг закон. Случаят не е такъв. Законът от 1947 г. не отменя или не изменя друг закон. КС се е произнесъл по нещо, по което никой не го е питал. И второ: актът на КС от 1998г. има напълно годно правно действие, иначе противното означава, че той няма правна сила, а е една гола декларация. Не се знае кой е дал такъв акъл на конст. съдии. И после : никой не може да задължи Народното събрание да приеме закон, който да запълни празнотата от обявения за провитивоконституционен закон. Парламентът може по своя воля, а не по задължение да приеме такъв закон, противното означава нарушаването на суверенитета на законодателната власт. Объркано решение- и така, и така, ако може да се задоволят всякакви очаквания- и "вълкът сит , и агнето цяло". Но това в правото не може да бъде израз на разум и справедливост. Това показва политическия- преди всичко- характер на КС.Просто конст. съдии трябваше ясно и кратко да се произнесат, че тяхното решение от 1998г. е напълно годно да произведе годни правни последици, защото съдържа правни норми, а не пожелания, декларации и други празни приказки.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.