Обратното лице на по-строгото наказание

Обратното лице на по-строгото наказание
снимка:freepik.com

В наказателноправната теория съществува такова понятие като „санкционен капацитет“. Възможностите на държавата да преследва нежелателните явления са ограничени. Ако тя надскочи санкционния си капацитет, остава без свободен ресурс и много от извършените деяния остават ненаказани. Затова всяка държава определя наказателната си политика, което включва и анализ на степента на обществена опасност на отделните деяния и решение, кои от тях ще се преследват по наказателен ред, а кои по облекчен административен ред. За отделните престъпни деяния се определят съразмерни наказания. Много често обаче, законодателят се поддава на обществените настроения и за да им угоди, завишава едно или друго наказание, криминализира нови и нови деяния. Това внася объркване в системата и тя се затормозява. Освен това, по-тежките наказания имат и още една отрицателна страна, за което ще стане въпрос.

От векове държавата се опитва да изкорени личното отмъщение, като първоначално го замества с държавната репресия, насочена към възмездие за извършеното престъпление. Наказанията са тежки, много често смърт или членовредителство. Постепенно акцента започва да се променя. Основна цел на съвременните наказателноправни системи е не възмездието, а превъзпитанието на извършителите на престъпни деяния и връщането им в обществото. Заедно с това се променя и вида и размера на налаганите наказания.

Как влияе размерът на наказанието върху тази цел?

Множество криминалистични изследвания са установили, че след определено време, прекарано в местата за лишаване от свобода, наказаните свикват и се адаптират. Те спират да се страхуват от затвора, като вместо това започват да се страхуват от свободата. В тях започват да настъпват трудно обратими психологически процеси. Ако човек е бил твърде дълго лишен от свобода, на воля се връща една озлобена, психически неуравновесена личност, склонна да извърши нови престъпления. Т.е. целта, да се превъзпита личността не само, че не е постигната, но дори има и обратен ефект. Обществото получава един още по-опасен и закоравял престъпник.

Има ли размерът на наказанието възпиращ ефект?

Не. Възпиращият ефект е ограничен. Отдавна е доказано, че не тежестта на наказанието, а неговата неотвратимост е главният възпиращ фактор. Когато наказанието стане прекалено тежко, това може да предизвика и извършването на друго, по-тежко престъпление от извършителя, за да прикрие първото. Така например в СССР през 1962 г. е въведено смъртно наказание за изнасилване. Постепенно се установява, че броят на изнасилванията действително е намалял, но и, че изнасилванията са станали по-тежки и са съпроводени с убийство на жертвата, поради това през 90-те то е отменено.

Много показателна е историята на един от най-зловещите серийни насилници и убийци – Сергей Ткач. Роден през 1952 г., като младеж е активен спортист, но поради травма е принуден да се окаже от спорта. След като отбива редовната си военна служба постъпва на работа в милицията. Учи в милиционерско училище, работи като експерт-криминалист, но през 1979 г. е изгонен заради злоупотреби. 1980 г. се развежда, мести се в Украина и започва да изнасилва и убива деца и млади жени. До 2005 г., когато е заловен, се счита, че е изнасилил и убил над 37 жертви. Бидейки запознат с методите на разследване Ткач старателно заличава всички следи, подбира местата на престъпленията така, че подозрението да падне върху случайно преминаващи. Това и желанието на милицията на всяка цена да открие извършителите, довежда до осъждането на поне 11 невинни за извършените от него престъпления. Всеки един от тях се признава за виновен в извършване на престъпление, за което може да получи смъртно наказание.

Ако за близките на жертвите на престъпления е нормално и разбираемо да искат колкото се може по-строги наказания, то за държавата не е. Нейната роля е да остава неутрална и да следи за общото благо, като предприема адекватни мерки за намаляване на престъпните посегателства. За да бъде изпълнена тази цел е необходимо на първо място да има ясна стратегия. Такава стратегия има. На 7 май на редовно правителствено заседание е приета нова Концепция за наказателна политика 2020 - 2025 г., внесена от Министерство на правосъдието, чийто текст може да бъде изтеглен от техния официален сайт.

Концепцията предлага да се направи внимателна преценка на адекватността на предвидените наказания при съобразяване на обществената опасност на значителна част от съставите в НК, при придаване на по-голяма значимост на административнонаказателната репресия, като неразделна част от наказателната политика на държавата. Залага се на следните принципи: аргументираност, съвместимост и последователност на извършването на законодателни промени; съразмерност на наказанията; повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес и насърчаване на възстановителното правосъдие; съответствие на правната уредба със задължителните за България стандарти според правото на Европейския съюз и международното право в наказателната област.

Целта на концепцията е повишаване на ефективността на наказателната репресия, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателното правосъдие.

Можем само да приветстваме този подход и да се надяваме, че правителството няма да се огъне под натиска на отделни политици или групи от хора и ще изпълни поставените цели.

Нови разпити възобновиха делото за фалшивите подписи под заповедите на Христо Иванов като правосъден министър

Предишна новина

НПО, лобиращо за оставането на наблюдението на ЕК върху България, влезе в националния Съвет за мониторинг на съдебната система

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    Отдавна е доказано, че не тежестта на наказанието, а неговата неотвратимост е главният възпиращ фактор. | нерегистриран
    16
    -2

    ОК. Тогава предлагам : за умишлено убийство наказанието да бъде глоба от 5 лева. За по сигурно, може даже да се предвиди и че не подлежи на обжалване тази глоба. Нали тежеста на наказанието нямало значение!

  2. 3
    ТОТЮ | нерегистриран
    1
    -3

    ДО 9-ТЕ С ОЦЕНКА МИНУС/-/ ОТНОСНО "НЕОТВРАТИМОСТ" И "НЕИЗБЕЖНОСТ".ВЛЕЗТЕ В "TRANSLATE",АКО ИМАТЕ ТАКАВА ПРОГРАМА И ПРОВЕРЕТЕ КАЗАНОТО ОТ МЕН.САМИ ЩЕ СЕ УБЕДИТЕ,ЧЕ СТЕ ЧЕЛИ МАЛКО,КОГАТО Е ТРЯБВАЛО ДА Е ПОВЕЧЕ,НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО,В ПО-МЛАДИТЕ ВИ ГОДИНИ.ПРЕДИ ДА ОЦЕНЯВАШ ПРОВЕРИ И ПРОЧЕТИ,ИНАЧЕ,КАКТО Е В СЛУЧАЯ, Е ИЗЛАГАЦИЯ ЗА ВАС-9-ТИМАТА...

  3. 2
    ТОТЮ | нерегистриран
    5
    -11

    "НЕОТВРАТИМОСТ" Е РУСКА ДУМА.БЪЛГАРСКАТА ДУМА Е"НЕИЗБЕЖНОСТ".

  4. 1
    112 | нерегистриран
    21
    -3

    Ами, тогава законодателно да се премахнат кумулациите и да се декриминализират обидата, клеветата и неплащането на издръжка. С първата мярка и ниски наказания ще имат съответния ефект, защото всяко ще се търпи отделно (сега прави 10 зулума и знае, че си плати само за един), а с втората ще се освободи сериозен процесуален ресурс. Много е лесно да предвидим пробация за блудства и глоба за кражби (не че някой ги събира), ама идеята е да има и предупреждение, за да не се стига до престъпления.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.