Оплакваш се от държавен служител - осъждат те за клевета

Оплакваш се от държавен служител - осъждат те за клевета

Ако се оплачеш от държавен служител, в България рискуваш сам да бъдеш осъден за клевета. Това са изпитали на гърба си шестима души, които днес спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото е погазила правото им свободно да изрязяват мнението си.

На пръв поглед случаите са изключително различни – на майка, която се жалва от учителка, тормозеща сина ѝ, на шофьор, спрян от пиян катаджия или друг, на когото пътен полицай му поискал подкуп, или на съпрузи, дръзнали да се оплачат от незаинтересованото поведение на полицаи. Но всички се движат като по калъп – жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, следва дело за клевета срещу подалия оплакването и осъдителна присъда.  

Затова Европейският съд за правата на човека ги обединява. В решенията си той констатира, че ефектът от присъдите на граждани за клевета, след като са подали оплакване срещу представители на властта, е "задушаване" на жалбите срещу държавни служители. "Подобни мерки могат да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато убедително е било доказано, че гражданинът съзнателно се е стремил да навреди на длъжностните лица, чието поведение критикува, като е знаел, че твърденията му срещу тях са фалшиви", подчертава съдът в Страсбург. И допълва, че гражданите не са военнослужещи, държавни служители, журналисти или адвокати, които имат специални задължения и отговорности при упражняването на правото си на свобода на изразяване.

"Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни", пише съдът в Страсбург.

В центъра на един от най-фрапиращите от тях е съдия, постановил присъда срещу бившия си учител, когото след това осъдил и за клевета.

Ето какви са историите, станали причина за осъждането на държавата в Страсбург за погазено право на свободно изразяване на мнение.

Учителят от Казанлък, осъден от ученика си съдия

През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъжда на две години затвор учителя Здравко Станев. Присъдата е за съзнателно използване на неистински документ и за набеждаване в престъпление, а съдът разпорежда Станев да бъде задържан.

Учителят обжалва пред Окръжния съд в Стара Загора и заявява в жалбата си: "Съдията (докладчикът по делото в Казанлък – бел. ред.) е мой ученик и иска да си отмъсти, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава въз основа на власт и връзки, не въз основа на законите". След това пред съдебния състав в Стара Загора Станев казва: "Присъдата срещу мен беше произнесена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах по какво съм му преподавал, той отговори "Електрически материали" и че съм му поставил  средна оценка ... Аз вярвам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик .. . имам лични отношения с него. Искането ми обаче беше отхвърлено и съдбата ми беше оставена в ръцете на съда".

На 16 май 2007 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя присъдата на учителя и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. От решението на съда в Страсбург става ясно, че Окръжният съд е установил редица процесуални нарушения при осъждането на Станев. Не само, че не става ясно въз основа на какво съдията от Казанлък е приел, че бившият му учител е извършил  престъпленията, в които е обвинен, но и на практика е обърнал доказателствената тежест. Така вместо прокуратурата да доказва, че е виновен, мъжът е трябвало да доказва, че не е. Освен това окръжният съд заявява в прав текст, че съдията-ученик на подсъдимия е трябвало да се отведе от делото, както е поискал Станев. "Като се има предвид наложената ефективна присъда, която не съответства нито на тежестта на престъплението, нито на опасността на извършителя, както и изложените мотиви за налагането ѝ - да се защитят останалите членове на обществото и органите на съдебната власт от бъдещи граждански искове, и неоправданата емоционалност на мотивите, присъдата не показва необходимата безпристрастност", заявява въззивният съд.

Това обаче не е краят на историята, защото през 2007 г. съдията от Казанлък завежда дело за клевета срещу Станев. Същата година Районният съд в Стара Загора постановява, че учителят е виновен и го осъжда на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. В присъдата се приема, че Станев умишлено е оклеветил съдията от Казанлък, без съдът въобще да провери на какво се базират твърденията на учителя.

Станев обжалва, но и Окръжният съд в Стара Загора, приема, че е виновен. Той намалява глобата на 2500 лв., защото потвърждава присъдата за обида и клевета само за твърденията в жалбата на учителя, но не и за думите му по време на процеса. "Без да се опитва да провери дали първото твърдение има фактическо основание, съдът намира, че изявлението на Станев, че съдията е отмъстителен и използва длъжността си, за да търси разплата, са били дискредитиращи за съдията в професионално качество и опетнили службата му", преразказва фактите съдът в Страсбург.

"Работата на съдилищата, които са гаранти за справедливост и имат основна роля в държава, управлявана от върховенството на закона, изисква обществено доверие, и поради това те следва да бъде защитени срещу неоснователни атаки. Съдилищата обаче не са имунизирани от критика и контрол, и страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, но критиките им не трябва да прекрачват определени граници. По-специално, трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида", пише в решението си Европейският съд за правата на човека.

А след това, коментирайки случая на Станев, съдът заявява: "Едва ли може да се каже, че избраните от него думи са по-близко до обида, отколкото на критика." И подчертава, че учителят сочи конкретни факти, на които се основава твърдението му за предубедеността на съдията от Казанлък. "В действителност, тези опасения по-късно са били напълно потвърдени от втората инстанция, която постановява, че съдията е показал недопустима пристрастност и е трябвало да се отведе от делото. Съдилищата, които се занимават с делото за клевета срещу жалбоподателя обаче не казват нищо за това", заявяват евросъдиите. Освен това те подчертават, че на жалбата на Станев срещу присъдата, произнесена от бившия му ученик, не е дадена никаква форма на публичност. "Поради това тя не представлява сериозна заплаха за властта и репутацията на съдията. Не би могло да се твърди, че тя може да окаже сериозно влияние върху професионалната позиция на съдията или да доведе до дисциплинарни санкции срещу него", посочва съдът в Страсбург. И специално подчертава, че Станев не е адвокат и от него не може да се изисква същият стандарт на поведение.

Заради погазеното правото на свободно изразяване на Станев, Европейският съд за правата на човека осъжда държавата да му плати 3500 евро обезщетение.

Майката, която се оплака от учителка

През 2006 г. Росица Маринова, майка на 14-годишно момче, се оплаква от учителката му пред Агенцията за закрила на детето. Тя твърди, че преподавателката го тормози и унижава. Агенцията обаче не потвърждава твърденията на майката, а констатира, че отношенията ѝ с учителката са обтегнати от 2003 г., когато бащата на детето я е заплашил. Малко по-късно майката се оплаква на директора на училището, че преподавателката е взела мобилния телефон на сина ѝ и отказва да го върне. Пише и до прокуратурата.

Заради тези жалби учителката завежда дело за обида и клевета, както и граждански иск, срещу Маринова. Така на 29 ноември 2006 г. районният съд в Тервел постановява, че тя е виновна и я осъжда на 500 лв. глоба и да плати обезщетение от 1000 лв. на учителката. Съдът заключава, че твърденията на Маринова са били неверни и следователно са клеветнически и тя е действала при пряк умисъл. Присъдата е потвърдена от Окръжния съд в Добрич.

Съдът в Страсбург постановява Маринова да получи обезщетение от 4000 евро.

Да те осъдят, защото си казал, че те е спрял пиян катаджия

През юли 2008 г. Венцислав Златанов е спрян от двама катаджии, защото, според тях, не е спрял на знак "Стоп". Шофьорът възразява и настоява да се запише в протокола, че един от двамата полицаи, който отказва да се легитимира, се клатушка и мирише на алкохол. След това в писмени обяснения Златанов повтаря твърдението си и добавя, че катаджията се е държал агресивно. Започва вътрешно разследване, което не установява недопустимо поведение от страна на катаджията.

Така през декември 2008 г. той подава тъжба срещу Златанов за клевета и обида на длъжностно лице, нанесена публично. Иска обезщетение от 5000 лв. Две инстанции – Районният съд в Каварна и Окръжният съд в Добрич, осъждат мъжа, оплакал се, че е спрян от пиян катаджия. Позовавайки се на резултатите от вътрешната проверка, според която униформеният не пил алкохол, съдилищата заключават, че думите на Златанов не отговарят на истината. Според решенията гражданинът не е бил убеден в истинността на твърденията си, но е избрал да ги направи и следователно е действал с пряк умисъл да дискредитира катаджията. Така мъжът е осъден на 500 лв. глоба и да плати обезщетение от 1500 лв. на пътния полицай.

Златанов трябва да бъде обезщетен с 4784 евро за имуществени и морални вреди, постанови Европейският съд за правата на човека.

Подкуп на пътя - това е клевета

Шофьорът на камион Петър Финдулов е осъден за клевета, защото се е оплакал, че пътен полицай, който го е спрял за проверка, му е поискал подкуп.

Финдулов казва на катаджията, че ще донесе парите до 10 минути, но вместо това се обажда в полицията. Подава жалби до Инспектората на МВР, омбудсмана и министъра на вътрешните работи. Разказва, че един от полицаите, които са го спрели, чиято самоличност не му е известна, му е поискал подкуп и е задържал документите му. РДВР-Бургас обаче заключава, че жалбата му е неоснователна. Наред с това полицията налага на Финдулов глоби за серия от нарушения, като това, че е карал без колан, че една от гумите на камиона му е износена, че е отказал тест за алкохол и тн. Отнемат му и 25 контролни точки. В последствие санкциите са отменени от съда.

Катаджията, за когото шофьорът на камион твърди, че му е поискал подкуп, обаче завежда дело за клевета срещу него. Така Финдулов е осъден на 5000 лв. глоба, обществено порицание и да плати 3000 лв. компенсация на тъжителя пътен полицай, защото не успял да докаже, че той му е поискал пари. (От решението не става ясно как въпросният полицай се е саморазпознал в сигнала.) Бургаският окръжен съд заявява, че шофьорът е действал с пряк умисъл.

Съдът в Страсбург присъжда обезщетение от 3500 евро на Петър Финдулов.

Скандал със съседи и намеса на главния прокурор

Съпрузите Иван и Маргарита Динчеви от Ловеч имат дългогодишен конфликт със съседи и през ноември 2009 г., когато той ескалира, викат полицията. Пристигат двама униформени, които предупреждават съседите да не тормозят Динчеви. Съпрузите обаче не са доволни от поведението на полицаите, които според тях са показали пълна незаинтересованост към инцидента и само са си шушукали със съседите им в патрулката. Динчеви се жалват на шефа на полицията в Ловеч, на шефа на местната пожарна и на вътрешния министър. Вътрешното разследване установява, че жалбата им е неоснователна. И това отваря път на делото за клевета на двамата полицаи срещу съпрузите, посмели да се оплачат от пасивността им. Динчеви са осъдени да платят по 1500 лв. глоба и на обществено порицание, както и да компенсират с по 400 лв. двамата полицаи.

Този случай завършва по различен начин, защото след като през 2012 г. жалбата на съпрузите до съда в Страсбург е комуникирана на българските власти, и.ф. главният прокурор Бойко Найденов иска възобновяване на делото срещу тях. Пред Върховния касационен съд Найденов настоява присъдата им да бъде отменена, защото твърденията в жалбата им срещу полицаите не са били обидни, а просто израз на неодобрението им от начина, по който полицаите са изпълнили задълженията си. Той подчертава, че държавните служители биха могли напълно законно да бъдат подложени на засилена критика. Приемайки, като съдилищата в Ловеч, че критичните изявления в жалби срещу такива служители са клеветнически, би означавало, че по-голямата част от исковете и жалбите, подадени в съдилищата и органите на прокуратурата от неадвокати, може да доведат до наказателни санкции, обяснява Найденов.

ВКС възобновява делото и отменя присъдите на Динчеви. Върховните съдии подчертават, че твърденията на съпрузите за това как полицаите са си свършили работата са оценъчни и не може да бъдат потвърждавани или определени като клеветнически. Освен това те са израз на тяхното конституционно право да подават жалби до властите, да изразяват мнение и да защитават правата си.

Според съда в Страсбург с отмяната на присъдата им от ВКС, Иван и Маргарита Динчеви са получили отговор на оплакванията си и не им присъжда обезщетение. 

Още по темата

Психиатър и психолог решават дали подсъдимият съдия Вълков може да се яви в съда

Предишна новина

Забатачени с години документи открити в СГС

Следваща новина

Коментари

20 Коментара

  1. 20
    Е, как пък го разбра? | нерегистриран
    2
    0

    ..когато автора на доноса съзнава съвсем ясно, че написаното не е вярно..

  2. 19
    Докога? | нерегистриран
    8
    -3

    Защо не е публикувано името на съдията-дерибей от Казанлък, както и кадрова справка за неговото кадрово движение в правораздавателната система?! Докога ще си играеме на "секретност", "защита на лично данни", "авторитет на системата", ...... за да прикриваме виновниците за беззаконоето, безотговорността, ненаказуемостта и несменяемостта на явни ПРЕСТЪПНИЦИ от съдийските, прокурорски, адвокатски, нотариусни, чиновнически, милиционерско-фатмашко-ченгесарски, ..... ПРЕСТЪПНИ ГРУПИ под законова закрила?!

  3. 18
    | нерегистриран
    6
    -1
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    Не трябва да се ходи до Страсбург, нищо няма да помогне за изправянето на мързеливи,корумпирани, глупави, подлезурковци държавни служители. Трябва да се водят на площада пред наказателен китайски отряд, само така ще се оправи България!

    В смисъл как- частна държава ли?

  4. 17
    Кукуригу | нерегистриран
    3
    -3

    "Предполагам, че е ясно, че тази статия е част от започналата агитация свързана с проекта за ЗСВ, с който се въвеждат анонимните доноси, в които могат да се пишат всякакви клевети, които да се приемат за истина до доказване на противното."

    Не знам от какво е част тази статия, обаче ако приемаме, че или твърдението се приема за вярно, или за него се носи отговорност (и обратно - щом не се носи отговорност, значи се приема за вярно до доказване на обратното, АКО това е тезата ти) - отиде конят в ряката.



    Едно твърдение може да е компрометиращо, безумно и невярно колкото си искаш, но докато не се докаже (изрично!) умисъл, а не просто невярност, докато твърдението не представлява злоупотреба с право (с правото да се подаде оплакване, в случая), което се доказва, а не се предполага само на основание невярността - дотогава, до такова пълно доказване на умисъл и злоупотреба с право, да се носи за подобно твърдение каквато и да било отговорност (в това число гражданска, за вреди некви си) е извращение, in my humble opinion. Нещо опасно взехме да се хлъзгаме натам, както се вижда и от споменатите решения.

    А статията пак нека е част от каквото си ще, това не прави написаното по-малко вярно и по-малко тревожно.

  5. 16
    манипулация | нерегистриран
    7
    0

    Статията е манипулативна. В Страсбург е решено едно, но в статията е обяснено друго. Поне за част от хората е ясно, че са осъдени за нещо, което са считали че е точно така - например учителя, който се опасява, че бившия му ученик ще се възползва от случая да си върне за тройката. От статията обаче излиза, че не се носи отговорност дори и тогава, когато автора на доноса съзнава съвсем ясно, че написаното не е вярно и целта му е да набеди някой за нещо, което знае, че не е така. Според статията излиза, че всеки обвиняем може в съдебна зала да псува на поразия съдията и прокурора. Предполагам, че е ясно, че тази статия е част от започналата агитация свързана с проекта за ЗСВ, с който се въвеждат анонимните доноси, в които могат да се пишат всякакви клевети, които да се приемат за истина до доказване на противното.

  6. 15
    Тарантулски към Господ | нерегистриран
    2
    -2

    I.. .През 1995г.н-к Грао пише жалба №3370/95г.до Рп Враца съдържаща клевета срещу съпругата ми ,като управител на ЕТ. Заради тази преписка абсолютно невинен човек е обект на полицейски и прокурорски проверовъчни действия , с последвал ОТКАЗ на РДВР Враца да образува производство още на 25.08.1995г..

    Прокурорска проверка.с отказ е чак м.декември 2000г, тъй като прокуратурата УКРАВА в гр.д. №329/98г. неприключената преписка № 3370/95г. Умисъла за укриване и не решаване в срок на преписките е за да не бъдат ползвана,по реда на НПК като официален свидетелстващ документ, удостоверяващ,че преди 1996г.са налице факти уличаващи н-к Грао в КЛЕВЕТА.,срещу съпругата ми на която клевета съм отговорил с инкриминираната публикация срещу него.поради което и прокурора от ВКП не поддържа обвинението в с.з. на 10.3.2000.по н.д. №50/2000г.ВКсъд,тъй като с абзаца съм изказал мнение.



    3. . Едва след влизане в сила на присъдата срещу мен на 10.5.2000г.прокуратурата приключва 2001г.с отказ преписка №1573/96г. за клевета от н-к Грао, по жалба на съпругата ми Умисъла за укриване и не решаване в срок на преписките е за да не бъде ползвана от нас ,по реда на НПК като официален свидетелстващ документ, удостоверяващ . факти уличаващи н-к Грао в КЛЕВЕТА.,на която съм отговорил с публикация срещу него. .



    По друга жалба със същият номер №1573/10.4.96г.на н-к Грао срещу съпругата ми ,й скалъпен ОА по нея само срещу мен,е образувано нох.д. №522/98г.Рс Враца по чл.148 НК, за клевета ,обида и преписване на подкуп.

    За да бъда осъден на ЛС прокуратурата й до сега укрива преписка 1573/96г.от 10.4.1996г. в частта срещу съпругата ми за извършено от нея престъпление срещу н-к Грао - клевета ,.Към онзи момент по пр. 1573/96г. няма образувано досъдебно производство,срещу нея но липсва и отказ ,жалбата на н-к Грао не е й оттеглена в частта срещу съпругата ми ,поради което преписка №1573/96г.от 10.4.1996г. все още не е приключила , висяща е ,не е прекратена частично и е укрита от прокурора за да изтече давността .



    . II. Съда също изпълнява поръчка в съдебно НАКАЗАТЕЛНАТА и гражданската ЧАСТ . по ОХ делото№ 522/98г.Рс Врац ,:

    - лишава ме и от единственият ми свидетел,при ТРИМА за н-к Грао.

    -въпреки ,че ,началник Грао”- не е поискал лихви , нито в с.з.., нито с устно изявление за присъждане, ,й въпреки че не съществува задължение за съда да се произнася по законната лихва служебно, а само при наличие на надлежно въведено искане,за лихва . ,

    -районен съд Враца присъжда по нох.д. №522/98г.Рс Враца 1850лв.лихва на гр.ищец/ н-к Грао/,от деня на извършване на престъплението ,вместо от деня на влизане в сила на присъдата с решение № 166/10.5.2000г.по н.д. №50/200г.ВКс,1н.о В противоположният смисъл соча сходен казус , МОТИВИ към присъда №20 по НЧХД№449/2013 по описа на Районен съд-Балчик.Й,МОТИВИ към присъда №27 от 26.09.2014г. по НЧХД№448/2013 по описа на Районен съд-Балчик,също по чл.148 НК.,където съдът присъжда законна лихва едва от момента на влизане в сила на присъдата,ако тъжителят не е поискала изрично с иска си присъждане на законна лихва,считано от датата на извършване на деянието /престъплението/:

    - “ правораздаването”ме лишава , й от чл. 78а от НК, без да е било налице повдигнато обвинение срещу мен за две престъпления.,й без да съм бил освобождаван друг път от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, от НК и без да са били налице отрицателните условия по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на този институт..Станало повод гл.прокурор да направи искане №1377/от м. април 2008г.за възобновяванена нох.д. №522/98г.Рс Враца на осн.чл.78 а НК,оставено без разглеждане “поради вече касационно произнасяне” от 2 н.о.ВКс .

    При така установеното от “”фактическа страна,”” съдът формира за мен следните правни изводи :- Виновен и ме осъди на ЛС.,и 2516лв.нейм. щети за н-к Грао.



    Последствията :Всички мой жалби за гореописаното от 2000г. й до сега до ЕСПЧ са без последствия.,но с последствия за синът ми магистър по икономика трайно безработен във врачанския вилает поради мъст.



  7. 14
    Soldier of Fortune | нерегистриран
    6
    -1

    Добра публикация - от както страната ни е в ЕС , нашите "органи" не могат да налагат ПАМ на длъжници , но един бивш зам. директор на СДВР , бивш военен , сега началник на РПУ е издал хиляди такива , а проверките все не намират вина в баровеца , прокурорските - тоже... С мой познат чакахме тоя гявол да го осъди за клевета или друго но... тариката не посмя да започне...Ставаше дори въпрос за измислени 54 лева към МенТел и частен СИ...Идиотизми.

  8. 13
    Борнео | нерегистриран
    4
    -5
    До коментар #12 от "Браво на съда в Страсбург | нерегистриран":
    Без него няма да е по различно от времето преди 10-ти ноември . Въпроса е друг защо само от Европа трябва да ни изправят , ние не можем ли

    Като виждам минусите на коментара, явно НЕ.

  9. 12
    Браво на съда в Страсбург | нерегистриран
    12
    -8

    Без него няма да е по различно от времето преди 10-ти ноември . Въпроса е друг защо само от Европа трябва да ни изправят , ние не можем ли

  10. 11
    Познах ли? | нерегистриран
    7
    -6

    2,4,5 и 7 са пострадали граждани или адвокати подиграли ги гнилите ябълки, а останалите са си просто гнилите ябълки.-)?

  11. 10
    | нерегистриран
    13
    -5

    Поне според преразказа тук случаите са доста различни. Казанлъшката история със съдията тъжител и съдиите, уважили тъжбата му, изглежда срамна и плаче за оставки. В случая с учителката и набедения катаджия - ми те какво, да оставят да ги клеветят ли?

  12. 9
    RR | нерегистриран
    34
    -19

    Много едностранно се представят нещата! Ежедневно и съдии и прокурори и други държавни служители са обиждани, плюти и провокирани писмено и в 99.99% безпричинно - само защото някой е изтрещял или си мисли, че неговите аргументи са правилните. Ако обаче служител заведе дело, той е лош и тормози добрите граждани. Тук не включвам явните злоупотреби на катаджиите на пътя. Крайно време е да се помисли и за другата страна на монетата, а не само да се експонира поведението на държавните органи в непременно негативен аспект.

  13. 8
    до 7 самопроверките в МВР-върха на цинизма | нерегистриран
    29
    -2

    Класика в жанра са самопроверките в МВР. Самопроверките се вършат в МВР, от инспекторат към МВР. А не от външен орган, независим. И след самопроверка по правило милиционерът е прав, гражданинът крив.

  14. 7
    | нерегистриран
    5
    -10

    Darjavnite slujiteli i tezi v silovite institucii trqba vednaj zavinagi da proumeqt che strukturite v koito rabotqt ne sa chastnite im firmi i ne mogat da si pozvolqvat proizvol ,ako che kam momenta vse oshte se imat za nedosegaemi i bogopomazani ! Te sa naznacheni po tezi mesta zaradi horata ,a ne horata plashtat danaci zaradi tqh te da si pravqt kakvoto si znaqt ! Proverkite ,a ne samoproverkite sa neshto normalno ,koito se strahuva da ne sqda na tezi stolove s prezumciqta che vsichko mu e pozvoleno !

  15. 6
    До 2 | нерегистриран
    27
    -10

    Чак да се чудиш как срещу мързеливите, корумпирани и ......винаги застават едни "интелигентни", "възпитани", "образовани" граждани! Огледайте се първо!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.