Ощетяват ли гражданите промените в чл. 63 на ЗАНН?

Ощетяват ли гражданите промените в чл. 63 на ЗАНН?

В Държавен вестник, брой 94 от 29.XI.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В Преходните и Заключителни разпоредби, с § 9  в чл. 63 на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се създават ал. 3, 4 и 5, както следва:

(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Досега, нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждаха ред, по който направените разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на съдебното производство, да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (Наказателно постановление или Електронен фиш) бъде отменен като незаконосъобразен. Касационната инстанция също не можеше да присъди разноски, защото в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г.

Така след като НП или ЕФ "падне", единственият начин гражданите да си получат парите за разноски беше да заведат иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Т.е. да водят цял нов процес – възможно на две инстанции. В тези процеси единствено се решаваше дали на гражданина да се присъди пълния размер на направените разноски или той да бъде намален като прекомерен и евентуална претенция за неимуществени вреди.

Съдебната практика беше последователна и непротиворечива - при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и се признаваха за претърпени имуществени вреди. (Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд).

С промените, искания за разноски могат да се правят още в делото за отмяната на наложената административна глоба или имуществена санкция, а в касационното производство може да се поискат всички разноски и пред районния съд. Нормата на чл. 63, ал.3 и ал. 4 заради характера си е с незабавно действие, т.е. 3.12.2019г.

Появиха се коментари, че въвеждането на разноски по дела по ЗАНН е много лошо за гражданите, защото ще стане твърде рисково да се оспорват малките глоби с нисък размер, които най-често се налагат, тъй като разноските по делото е възможно да станат по-високи от размера на санкцията.

Така ли е наистина?

Не съвсем. Вярно, че ако гражданинът загуби делото и НП бъде потвърдено и на втора инстанция, ще се наложи да заплати възнаграждение за един адвокат или юристконсултско възнаграждение на юридическото лице или административния орган. Досега такъв риск не съществуваше. Но, освен ако гражданинът не се защитаваше сам, той пак трябваше да осъществи разноски по делото за своя адвокат. А те спрямо размера на ниските глоби съвсем не са малки и това и досега възпираше много граждани да си търсят правата.

В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като процент върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А, ако има повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.

Ако гражданинът спечели делата и НП бъде отменено, той трябваше да подаде нов иск по ЗОДОВ, за който трябваше да заплати нов хонорар или хонорари, ако делото по ЗОДОВ продължи на две инстанции. Съответно минимум още 600 лв.

Това положение стимулираше обжалването на всяко, дори справедливо и законосъобразно наложено наказание, второ, създаваше допълнителна работа и натоварване на административните съдилища и ВАС, натоварваше административните органи с още съдебни разноски, направени в двете съдебни инстанции по делата по ЗОДОВ и удължаваше много периода от време, необходим за да се осъществи защита на гражданите.

В крайна сметка, тези допълнителни разходи за дела по ЗОДОВ се поемаха от всички нас като данъкоплатци и всички страдаха от забавеното правосъдие.

Възлагането на разноските на загубилата делото страна е санкция за неоснователно поисканата защита. Ако такава санкция не съществуваше, съдебната система щеше да бъде задръстена с дела, което не е от полза за никого.

Можем да направим обоснован извод, че ползите от тази промяна на чл. 63 ЗАНН за гражданите, които с основание търсят защита, ще бъдат повече, отколкото вредите.

Гърция замразява молбите за убежище на мигранти

Предишна новина

Трябва да подготвим законодателството си за кризи като тази с коронавируса

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    фен | нерегистриран
    2
    -1

    до 112

    житейска и процеауална логика има в промянта на чл.63 ЗАНН,но в статията има единствено неразбиране,противоречия и како казах вече грандиозни глупости. Сори, ама това ми е мнението, след като два пъти прочетох цялата статия. Не искам да обиждам никой, но списвачите, в случая, можеха да се постараят повече.

  2. 3
    ПИР по време на ЧУМА/икономическа криза/ | нерегистриран
    0
    -3

    Съгласно изпълнителните листи , кредитори са окръжните съдилища Враца ,Видин и Монтана , правораздавали ,КАТО ОТВЕТНИЦИ на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ от 1998г..,като сме осъдени в тяхна полза и сметка на пропорционална 4%ДТ,чиято прекомерност възпрепятства достъп до съд ,гарантирано от чл.117,ал.1 от КРБ.,и от ЕКПЧОС

    Без да сме осъдени в полза на държавния бюджет,съгласно чл.125 от Правилника за администрация в съдилищата за присъдена ДТ ,през 2002г. по изпълнителни дела №№№ , 21938/02,26436/02г./арх.№23-98А, публичния изпълнител НАП Враца ,прилага изпълнителни способи описва 2006,07,. недвижим имот –жилището ни във Враца.

    По тези изпълнителни листи ПУБЛИЧНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ начислява лихва, ВЪРХУ 4%ДТ , в общ размер на 8 хиляди лева върху главница от 9 хиляди лева,без да вземе в предвид ,че от 2002г. до 2006,07., не сме уведомени с Покана за ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ .

    ЛИПСАТА НА ПОКАНА ПРАВИ ВСИЧКИ ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВНИЯ на ПИ , НЕВАЛИДНИ !

    Към приложените от НАП документи в тези ИД,ЛИПСВАТ ТАКИВА ЗА ИЗПРАТЕНА ПОКАНА НА СУМИТЕ ПО ПРИЛОЖЕНИТЕ КЪМ МОЛБАТА ЗА ПРЕДЕВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО изпълнителни листи.

    За да стене дължима сумата на тези вземания следва да е изпратена до нас ПОКАНА за ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ,СЛЕДОВАТЕЛНО ВЗЕМАНЕТО от НАП , КОЕТО ИЗПЛАТИХМЕ по тяхна сметка ,не е ДОБРОВОЛНО ,А ЧРЕЗ ПРИНУДА . Което доказва ,че , е й било не дължимо платено от семейството ни, Й ,че това ВЗЕМАНЕ от държавата ПОДЛЕЖИ незабавно на ВРЪЩАНЕ! Въпреки гореописаните нарушения на Закона т. н. върховен административен съд оставя без разглеждане жалбите ни,заради което до сега няма произнасяне на съд по същество на спора. Ето ,защо недолюбвата СЪДА- ЕСПЧ,за да нямате контрол при грабежа на парите ни ?!



  3. 2
    112 | нерегистриран
    7
    -4

    Защо "глупости" - има доста житейска и процесуална логика в статията, без значение дали е публикувана в медия на Кой или на някой друг. Идеята за сито на жалбите отдавна съществува и е генерирана именно от юридическата общност - просто някои искаха да я обвържат с такса за обжалване (което, по мое скромно мнение, е недопустимо), а други - с допълнителен неблагоприятен финансов резултат, в случай на неуспешно обжалване. Доскоро всичко се жалеше "ако мине".

  4. 1
    фен | нерегистриран
    9
    -7

    Чудя се правен свят и този Кирил Андреев добре ли са като цяло, че да списват такива грандиозни глупости под формата на статия?? Уникум, нямам думи просто!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.