Оставка на Фандъкова на гърба на „разследващия главния прокурор“ – депутатите объркаха дебата

Оставка на Фандъкова на гърба на „разследващия главния прокурор“ – депутатите объркаха дебата
снимка:БГНЕС

Депутати от БСП поискаха оставката на столичния кмет Йорданка Фандъкова заради удареното от ток от шахта и починало на улицата 16-годишно момче. Последното не е изненада – опозицията винаги иска оставки, след една или друга национална трагедия. Въпросът бе, че това бе направено във времето, в което народните представители следваше да обсъдят ветото на президента Румен Радев относно промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за фигурата на „разследващия главния прокурор“.

Малко по-малко от час след старта на заседанието на Народното събрание, в което първа точка бе именно ветото на президента, депутатите изненадващо започнаха работата си не с дебат, а с 15-минутна почивка отново по искане на БСП. След нея представители на левицата първи и единствени се явиха на трибуната, но за да говорят не за НПК, а за загиналото момче. Председателят на Народното събрание отбеляза, че въпросът е сериозен, по него тече разследване на прокуратурата, но в случая не е по темата, която следва да се обсъжда. „Ако обичате, моля Ви да не си правите евтин политически ПР на гърба на тази трагедия“, призова Цвета Караянчева.

След близо два часа на объркване в каква процедура и в кой дебат се намират депутатите, те все пак успяха да започнат да обсъждат ветото на президента върху промените в НПК. По същество началото на дебата почти дословно преповтори този в Правната комисия във вторник. Крум Зарков излезе на трибуната и посочи, че начинът, който управляващите предлагат за решаване на поставения проблем, ще създаде единствено нови такива, както и, че създаването на въпросната фигура е напълно излишно и непотребно. „Ще станем първата страна в света, която е назначила специален прокурор, който да разследва само един човек, на върха на прокуратурата. С две думи – ще станем за смях“, коментира Зарков.

Ветото на президента е един шанс да поправите тази недомислица, непонятна на нито една правна система“, коментира и Филип Попов, подчертавайки, че управляващите не са взели предвид нито едно от становищата на адвокатурата, прокуратурата, юридическата общност по въпроса, които бяха изцяло негативни. Изказвания направиха и Явор Божанков, и Валери Жаблянов – отново в подкрепа на ветото.

Христиан Митев от Обединени патриоти също се качи на трибуната и на практика повтори мотивите си от предходния ден по време на Правната комисия, а именно – ветото на президента е несъстоятелно, аргументите липсват, законопроектът е бил добре обмислен и обсъден. От своя страна Красимир Ципов от ГЕРБ отново оцени като „крачка напред“ проекта и изтъкна, че той изцяло отговаря на препоръките на Венецианската комисия и констатациите в делото „Колеви срещу България“.

Накрая, лаконично и тихо, със 125 гласа „за“, 77 "против" (основно БСП и ДПС) и 3 „въздържал се“ Народното събрание прие повторно промените в НПК, с което окончателно създаде фигурата на „прокурор, разследващ главния прокурор“.

Парламентът отхвърли ветото върху промените в ЗУТ

Със 122 гласа "за" , 57 "против" и 1 "въздържал се", депутатите приеха повторно измененията в Закона за устройство на територията (ЗУТ), на които в началото на февруари президентът Румен Радев наложи вето.

Радев върна за обсъждане четири параграфа, сред които законовата поправка, в която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър, припомня в-к „24 часа“. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. В указа, държавният глава посочва, че въпросната промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането.

Подобни бяха и мотивите, касаещи промяна относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са „обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти“. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението. Самият принцип на мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт, посочва в указа Радев.

С промени в закона се въведе и възможност за съдебно обжалване на общите устройствени планове, но според президентското вето тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новите промени ограничавали срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на общия устройствен план, а право да обжалват имали само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания.

Още по темата

Васил Левски е осъден по четири обвинения от Императорския наказателен закон

Предишна новина

Обвиниха мъж в измама за над 39 000 лв., предлагал разрешително за оръжие

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.