Проф. Емилия Друмева за проблема с членовете на ЦИК:

От президентството е можело да се предприемат стъпки за отстраняване на несъответствието

От президентството е можело да се предприемат стъпки за отстраняване на несъответствието

Пореден политически скандал се разигра в парламента в четвъртък, след като управляващите обвиниха президента, че дал един човек повече на ГЕРБ при назначаването на членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и затова те пък, използвайки мнозинството си, лишиха ГЕРБ от човек в управлението на комисията.

По-рано днес Плевнелиев издаде указ, с който назначи за членове на ЦИК шестима представители на ГЕРБ, 5 на БСП и по 1 – от ДПС и Атака. Отделно, по един член в ЦИК получават НДСВ и Синята коалиция, които, макар и да не са парламентарно представени, имат депутати в Европейския парламент.

Управляващите се възпротивиха на това разпределение, тъй като според тях съотношението е друго - на ГЕРБ и БСП се полагат по 5 души, на ДПС – двама и на Атака – 1. "Съотношението на парламентарните групи като членове на ЦИК е абсолютно задължително и при изчисляването на това съотношение не влиза ръководството на ЦИК, както и двамата членове от представените в Европейски парламент политически сили... По това съотношение партия ГЕРБ има 5,14 полагащи се членове, ПП ДПС – 1,95", заяви лидерът на ДПС Лютви Местан

Действията на президента бяха определени от управляващите като удар по Конституцията и върховенството на закона. Като реакция, парламентарното мнозинство остави ЦИК без представител на ГЕРБ в ръководството на комисията. Според новия Изборен кодекс (ИК) ръководството на ЦИК се състои от четирима души – председател, двама зам.-председатели и секретар. Днес мнозинството избра за председател Ивилина Алексиева (кандидат на БСП),  за зам.-председател - Мария Мусорлиева (предложена от "Атака") и за секретар –Севинч Солакова, предложена от ДПС. Мнозинството обаче демонстративно отхвърли кандидата на ГЕРБ Маргарита Златарева, бивш конституционен съдия.

ЦИК остана с 18 членове, което не пречи да започне работа, но върху новия Изборен кодекс още от началото бе хвърлено съмнение, доколкото основни текстове от него се оказаха двусмислени.     

"Правен свят" се обърна за коментар към бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева, която активно участваше в работата по кодекса и даже бе спрягана като най-подходящият председател на ЦИК, но тя самата отклони това предложение.

                                              ***

Проф. Друмева, каква е причината да се стигне до този скандал, породен от невъзможността да се определят точни квоти в ЦИК? В закона ли е проблемът или в тълкуването и приложението на Изборния кодекс (ИК)?

Считам, че в случая Изборният кодекс няма грешка.  

Съгласно кодекса, ЦИК се формира на два принципа, които не са изрично формулирани, но се съдържат в подробната правна уредба. Тези два принципа са разделност и поредност.

Според принципа за разделността съставът на комисията се формира разделно в два отделни масива.  Първият масив е ръководството на ЦИК, състоящо се от председател, двама заместник председатели и  секретар. Тези ръководни членове на ЦИК се избират пряко от Народното събрание. Вторият масив са "останалите членове" (това е използваният в закона термин), които се назначават от президента на републиката въз основа на предложения, направени от парламентарно представените партии и коалиции при запазване на съотношението между тях, както и от партии и коалиции, които не са представени в този парламент, но имат депутати в Европейския парламент. Това е разделността.

Вторият принцип е поредността. Кодексът на няколко места изрично съдържа термина "останалите членове", т.е. той залага, че първо се формира ръководството на ЦИК чрез пряк избор от парламента, а след това останалите членове на комисията биват назначавани от президента по предложение на парламентарните партии и коалиции, при спазване на съотношението между тях. А кои са парламентарно представените партии и коалиции изрично се посочва в Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс.

Като казвам, че се залага на разделност и поредност, трябва да уточня, че в случая разделността несъмнено е спазена, но въпросът е за поредността , която видимо не е спазена. Не е приключило формирането на ръководството на ЦИК. Цялата процедура протича по правила, които самото Народно събрание е изработило и приело наскоро. И, съгласно тези правила, на президента са били предложени кандидатури за местата, които той ще назначава при спазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции.

Очевидно проблемът е в изчисляването на съотношението между тях, приложено към броя на представителите им. Къде е грешката и как трябва да се реши?

Предложените на президента имена на кандидатите и съответно – местата, които те следва да заемат, не съвпадат със схемата, заложена в указа, който държавният глава е издал днес. При президента са постъпили имена за разпределяне по съотношение между парламентарно представени сили, което е различно от съотношението, което присъства в издадения указ. И като е налице такова несъвпадане, от президентството не са били предприети стъпки за изглаждането  му.

Ясно е, че е направен различен прочит на кодекса, но е имало достатъчно време това различие да бъде изгладено, защото става дума за висши държавни органи и тяхното взаимодействие.

При това положение е много вероятно, че пред Конституционния съд могат да бъдат атакувани както указът на президента, така и днешното решение на парламента за избор на ръководство на ЦИК. Какво може да се очаква в такава хипотеза?

По дефиниция всеки указ на президента е възможен предмет на дело в КС, както и всяко решение на Народното събрание. Припомням само, че КС може да действа бързо по такива дела - през 1996 г. съдът се произнесе за една седмица, когато бе сезиран във връзка с президентските избори (б.р. РКС №18/1996 г. по к.д. №22/96 г. за тълкуване на чл.93, ал.3 и 4 от Конституцията относно условията, при които може да бъде избран президент на републиката в първия тур и срока за произвеждане на втория тур).

Изборен кодекс
 
Чл. 46. (1) Създава се Централна избирателна комисия за произвеждане на всички видове избори, която е независим държавен орган.
(2) Комисията е юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище в София.
(3) Комисията се състои от 19 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар.
(4) Председателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 1. Останалите членове на комисията се назначават от президента на републиката въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 2.
(5) Предложения за избор на членове може да правят народните представители, парламентарните групи, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.
(6) Българските неправителствени организации може да правят предложения за назначаване на членове на Централната избирателна комисия до народните представители и парламентарните групи. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него.
(7) За председател, заместник-председатели и секретар не може да бъдат избрани лица, предложени от една и съща парламентарна група или от народни представители от една и съща парламентарна група.
(8) При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по един свой член в Централната избирателна комисия. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията.
(9) Когато парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, не са направили предложения по ал. 5 за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други парламентарно представени партии и коалиции при спазване на ал. 8.
 

Още по темата

Вътрешният министър Цветлин Йовчев е разпоредил дисциплинарни производства срещу двама полицаи от Велико Търново във връзка с трагичния инцидент в Лясковец, при който 53-годишният Петко Петков уби служителя на СОБТ Емил Шарков. Разследването до момента по

Предишна новина

Съдът гледа делото за пребития син на смолянския кмет

Следваща новина

Коментари

14 Коментара

  1. 14
    роловете веднага скочиха да си бранят работодателите | нерегистриран
    1
    -1

    Всеки който разбира от избори и е непредубеден разбира се, знае, че предложеното от Плевнелиев решение е единствено правилното, дори и съгласно уредбата на новия кодекс. До платен коментар [#13] от "платен драскач":Всичките ти писания във форума са художествена измислица.

  2. 13
    Честни избори | нерегистриран
    4
    -1

    Тая дърта комунистка чете Изборния кодекс както дявола Евангелието. Всеки който разбира от избори и е непредубеден разбира се, знае, че предложеното от Плевнелиев решение е единствено правилното, дори и съгласно уредбата на новия кодекс. То е ясно, че Майчето Манолова е искала да преебе ГЕРБ както в числения състав, така и в ръководството на новата ЦИК, но тя е толкова тъпа и проста, че и това не може да направи като хората.Това е първата от многото заложени бомбички в новия кодекс недоносче.Гответе се за много още..

  3. 12
    ЕЕЕЙЙ ВРАГ, НА ТИ ЕДНА БОМБИЧКА... | нерегистриран
    1
    -1

    Поредния повод и слепите да видят, че назначения от Бойко Методиев Борисов (през далаверата с подменените чували с бюлетини) на длъжност "Топлещ чаршафите (пардон стола ) на "Дондуков-2" - Росен Асенов от гр. Гоце Делчев се прави на мъж (поставя пред свършен факт мнозинството в 42-то НС), без да има нито физиката, нито психиката, нито харизмата на мъж, САМО ЗАЩОТО е хванат изкъсо за... "офшорните му далавери" от БУДАлясалата банкялийска мутра и неговата мъжка секретарка - синчето, на шофьора от УБО, бай Генчо Цветанов!...

  4. 11
    в недрата на огромна планина се раздал страшен грохот | нерегистриран
    2
    0

    До коментар [#10] от "Декодексов":
    „Напънала се планината и родила мишка“. Тази народна мъдрост като че ли най-добре пасва на стореното. А при Хораций тази мъдрост звучи по следния начин: «Parturient montes, nascetur ridiculus mus» (Планините се измъчили, а се родила смешна мишка).

  5. 10
    Декодексов | нерегистриран
    2
    0

    До коментар [#7] от "вилнее и безчинства ":

    Прав сте,колега.Но,въпросната г-жа(др.) Фидосова беше "разписала",както се изразяват самите "законотворци",нормите по стария кодекс.Сега е написан уж нов кодекс("Напълнала се планината,пък родила мишка..."),от друго светило на юридическата мисъл-не от Михайловград(Монтана),а от Кюстендил.Тоест,нашата правна доктрина,законодателство и конституционна мисъл са се приближили по на Запад-все пак Кюстендил географски е по на запад от Монтана(Михайловград).Иначе и двете "доктрини"-монтанската и кюстендилсака изповядват едни и същи "принципи".

  6. 9
    юридическия институт на приподписването (т.нар. "контрасигнатура") | нерегистриран
    1
    -1

    До коментар [#8] от "Не подлежат на приподписване указите издадени от некомпетентен орган, извън рамките на правомощията му":Наред с идеята за единодействие при упражняване на изпълнителната власт с приподписването Конституцията е предвидила и важен инструментариум за осъществяване на политически контрол върху такъв указ. Това е следствие от обстоятелството, че президентът не е отговорен политически пред парламента. Той е избран пряко от народа и отговаря политически, по-точно конституционно-политически, само след провеждането на една сложна процедура, предвидена в чл. 103 от Конституцията, завършваща с решение на Конституционния съд. Политически отговорен пред Народното събрание, съответно подлежащ и на парламентарен контрол, е само приподписалият указа министър-председател или ресорен министър. Дейността му във връзка с изпълнението на указа може да бъде на общо основание преценявана и контролирана от Народното събрание, като му бъде търсена и съответна политическа отговорност. По този начин се осъществява един важен принцип на републиканското устройство с парламентарно управление, а именно че всички актове на изпълнителната власт подлежат на политически парламентарен контрол.


    Изхождайки от тази гледна точка, приподписването на президентския указ от страна на министър-председателя или от съответния министър има следното значение: 1. то е израз на съгласие относно конституционосъобразността, законосъобразността и целесъобразността на издадения от президента указ; 2. чрез приподписването съответният министър споделя отговорността за неговото издаване, поема политическата отговорност, която може да бъде реализирана по пътя на парламентарния контрол; 3. то означава акт на поемане на задължение за привеждане в действие и изпълнение на съдържанието на съответния указ.


    Приподписаният указ е завършен като правен акт, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и има задължителна сила. Възниква веднага въпросът, какви биха могли да бъдат последиците от неприподписването на указ на президента. Без съмнение, ще бъде налице конфликт между двата органа, носители в конкретния случай на изпълнителната власт - президентът и правителството в лицето на министър-председателя или съответния ресорен министър. Това означава несъгласие, непоемане на политическа отговорност, отказ от съдействие, а като краен резултат - и невъзможност указът да влезе в сила, тъй като при условията на парламентарната република в такъв случай парламентът не би могъл да упражни парламентарен контрол върху този акт на изпълнителната власт. Това прави указа недействителен. Налице е незавършен фактически състав, поради което не могат да се породят желаните правни последици.
    Водим от горното с Решение № 13 от 25.VII.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 11/96 г.
    Държавен вестник, бр. 66/96 г., Конституционният съд


    РЕШИ:Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл. 102, ал. 2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 62 от Конституцията. С това се поема задължение и за съдействие по привеждането на указа в действие и неговото изпълнение.




  7. 8
    Не подлежат на приподписване указите издадени от некомпетентен орган, извън рамките на правомощията му | нерегистриран
    2
    -1

    До коментар [#1] от "Непротивоконституционствувателствувайте, госпожо ":
    УКАЗ № 53
    На основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 4, изречeние второ във връзка с чл. 46, ал. 3 и 8 от Изборния кодекс
    ПОСТАНОВЯВАМ:
    Назначавам за членове на Централната избирателна комисия:
    Александър Андреев Андреев
    Владимир Георгиев Пенев
    Георги Славчев Баханов
    Емануил Христов Христов
    Ерхан Юксел Чаушев
    Ивайло Кирилов Ивков
    Иванка Атанасова Грозева
    Йорданка Цвяткова Ганчева
    Камелия Стоянова Нейкова
    Мария Христова Бойкинова
    Росица Борисова Матева
    Румен Лилянов Цачев
    Румяна Кирилова Стоева (Сидерова)
    Таня Анчева Цанева
    Цветозар Томов Томов.
    Издаден в София на 20 март 2014г.
    Президент на републиката: Росен Плевнелиев
    Подпечатан с държавния печат.
    Министър на правосъдието: Зинаида Златанова
    1991
    Зинаида Велева - Златанова, приподписването има важно правно – политическо значение. То се изразява в това, че чрез придподписването на акта президентът се освобождава от политическа отговорност, като тази отговорност се поема от този, който е извършил приподписването. Президентът на републиката според чл.98, т. 7 от Конституцията: назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон - тоест това е конституционно право на президента и указите му не се приподписват, а се изпращат за изпълнение. Но членовете на Централната избирателна комисия не са държавни служители и Зинаида Велева - Златанова като министър на правосъдието защо, на какво правно основание, е извършила приподписването на този указ?

  8. 7
    вилнее и безчинства | нерегистриран
    5
    -1

    До коментар [#6] от "Ludwig Maximilian":
    Самият Изборен кодекс е лошо написан от „светилата на българската правна наука и практика” Искра Фидосова Искренова, Цецка Цачева Данговска, Мая Божидарова Манолова и група функционално неграмотни народни представители....а текстове от приетия Изборен кодекс бяха върнати за ново обсъждане в парламента със скалъпени мотиви от набедените за юристи от президентската администрация назначени без конкурс и в тежко нарушение на закона ...

  9. 6
    Ludwig Maximilian | нерегистриран
    5
    -1

    Самият кодекс е лошо написан,правните норми са неясни,личи си,че на съставителите му липсва правна култура и нормативна прецизност.Използват понятия като "въз основа"-остаряло канцеларско понятие,което нями нищо общо с правото и правните норми.Отделно-трябвало е да се запази или старото правило всички членове на ЦИК да се назначават от президента или ново,според което всички се избират от парламента.И още:защо трябва да се дават места и на такива субекти,които някога са излъчили представители в Европарламента(някои от тия "партии" вече не съществуват или са на отмиране,съществуват само на хартия...)?Оттам идва неразборията-слаб закон,лошо формулирани норми,объркани текстове,неясност.

  10. 5
    Неврокопският смотаняк отново си показа простотията! | нерегистриран
    4
    -4

    Льольото от Гоце Делчев, отново се издъни с противоконституционният му указ. Тоя палячо с ментални отклонения и тикове ни изправя пред нова криза да му имам и юридическите съветници. Срам за нацията!!!

  11. 4
    Как неправителствените организации се месят в политиката на страната и обществените процеси | нерегистриран
    2
    -1

    Българските неправителствени организации може да правят предложения за назначаване на членове на Централната избирателна комисия до народните представители и парламентарните групи? Какво е това и кому е нужно неправителствените организации които се финансират от чужди държави да правят предложения за назначаване на членове на Централната избирателна комисия до народните представители и парламентарните групи? Едно трябва да се каже ясно и категорично, защото то не е въпрос, а очевидна истина: Никой не налива милиони в дадена „неправителствена организация“, особено ако е чужденец, защото много обича България и за да задоволи филантропските си нужди. България спешно се нуждае от нов закон за НПО-тата, който забранява „неправителствените организации“, които се финансират от чужди държави да се месят в политиката на страната и обществените процеси.

  12. 3
    Аман от правно неграмотни законотворци! Аман от правно неграмотни председателствуващи Комисията по правни въпроси! | нерегистриран
    3
    0

    Председателят на Комисията по правни въпроси Четин Казак без да притежава правни познания каза, че правомощие на президента е да назначава определени държавни служители, без да се прецизира кои са те. „Къде е дадено правомощие на президента кои конкретни членове на назначава? Абсурдно е и не си правете илюзията, че можете да сезирате Конституционния съд. Ще ви се изсмеят и ще ви го върнат. Никой не избира и не назначава вместо президента. Народното събрание си позволява да предложи на президента такова съотношение на разпределение на местата, каквото счита, че отговаря на разписаните членове. Оттам насетне президентът може да реши кого и как да назначи за членове на ЦИК”, заяви Казак.

  13. 2
    Конституцията | нерегистриран
    2
    0

    Президентът на Републиката Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на членове на Централната избирателна комисия (ЦИК). Указът на президента е издаден от некомпетентен орган, извън рамките на правомощията му и е нищожен юридически ненормативен акт. "По дефиниция всеки указ на президента е възможен предмет на дело в КС, както и всяко решение на Народното събрание", заяви бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева, която активно участваше в работата по кодекса и даже бе спрягана като най-подходящият председател на ЦИК. Друмева, ето защо държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази и решения, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората. Съпоставянето на чл. 88, ал. 1 с ал. 2 е още един аргумент в тази насока, тъй като за всички останали актове на Народното събрание, а именно решения, декларации и обръщения - чл. 86, ал. 1 от Конституцията, се предвижда приемането им с едно гласуване, т.е. процедурата на законотворчеството е изключителна поради естеството и значимостта на материята, предмет на регулиране със закон. Това обуславя специалния, по-утежнен ред за осъществяване на законодателния процес в сравнение с останалата дейност по издаване на актове от Народното събрание. Този ред е предвиден, за да обезпечи задълбоченост при обсъждане и приемане на законите, като се избегне прибързаността и импровизацията в законодателния процес.

  14. 1
    Непротивоконституционствувателствувайте, госпожо | нерегистриран
    5
    -2

    “Считам, че в случая Изборният кодекс няма грешка...”, коментира правният шарлатанин Емилия Друмева, набедена за професор по конституционно право и бивш конституционен съдия
    - покер партията на Друмев! Чиповете са осребрени, следва ново раздаване на картите! "НДК е станал част от семейството ми" откровено казва Христо Друмев пред пловдивския вестник "Марица" по случай 70-годишния си юбилей. "Всичките съм ги обирал" добавя, подсмихвайки се той. Ако "Златният телец" и "Дванайсетте стола" бяха писани в България, главният герой вероятно нямаше да се казва Остап Бендер...Самият Друмев дори обича да цитира въпросния знаменит персонаж на Илф и Петров, и по-специално неговата реплика: "Парите се търкалят в краката, само трябва да се наведеш и да ги вземеш." Върхът на неговите мошеничества идва когато се жени за измамницата Емилия Друмева (бивш конституционен съдия).Президентът Росен Плевнелиев назначи членове на Централната избирателна комисия. В изпълнение на чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс Президентът на Републиката Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на членове на Централната избирателна комисия (ЦИК). Какви са правомощията на Президента според Конституцията? Президентът на републиката според чл.98, т. 7 от Конституцията: назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон. Но членовете на Централната избирателна комисия не са държавни служители. Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на Закона за държавния служител. Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник". Президентът на републиката не може да има правомощие да назначава членовете на Централната избирателна комисия. Тази разпоредба на Изборния кодекс е противоконституционна. Изборният кодекс на Република България е нормативен акт, който трябва да съответствува на Конституцията. Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Правилата на Закона за нормативните актове, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите. В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен. "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат": В същия смисъл се е произнесъл и Конституционния съд. Поначало – се посочва в решението - на Народното събрание принадлежи компетентността да избира и освобождава ръководителите на определени от Конституцията и закона институции - чл. 84, т. 8. В рамките на конституционните правомощия на Народното събрание е да извършва персонални промени в ръководството на една национална институция. В едни случаи Конституцията направо посочва институцията (напр. Българската народна банка в чл. 84, т. 8), в други те се определят от закон. Тъй като законите се приемат от Народното събрание, когато решава това, то трябва да държи сметка и за принципа на разделение на властите, утвърден от Конституцията като нейно основно начало (чл. 8),и за други конституционни принципи, които могат да имат значение при предоставянето на разглежданото правомощие. С други думи, Народното събрание е носител на конституционното правомощие да избира и освобождава членовете на Централната избирателна комисия на Република България, а не се назначава с Указ от президента на Република България. Народното събрание избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.