Отчет: Гражданите най-често се оплакват пред КЗЛД за прилагано спрямо тях видеонаблюдение

Отчет: Гражданите най-често се оплакват пред КЗЛД за прилагано спрямо тях видеонаблюдение

Тенденция към драстично увеличаване на жалбите срещу осъществявано видеонаблюдение през 2020г. – тези данни констатира Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в своя отчет за миналата година, който е публикуван на страницата на органа.

Броят на жалбите срещу все по-разрастващия се като способ за различни видове контрол метод расте до 159. Този сектор запазва тенденцията си от няколко години за увеличаване на броя на жалбите, отчитат от КЗЛД и правят съпоставка - за 2017 г. жалбите, подадени в КЗЛД с твърдение за неправомерно обработване на лични данни чрез системи за видеонаблюдение, са били 32 броя, за 2018 г. броят им се доближава до 84 жалби, през 2019 г. е 102, а за 2020 г. секторът се превръща във водещ по брой жалби – общо 159. „Както и досега видеонаблюдението може условно да се раздели на видеонаблюдение, осъществявано в сгради в режим на етажна собственост, видеонаблюдение на имот в режим на съсобственост, видеонаблюдение между съседи и видеонаблюдение на работното място. Голяма част от жалбите касаят видеонаблюдение на обществени места – улици, тротоари, зелени площи. Практиката на КЗЛД и резултатите от контролната дейност констатират все по-често използването на „бутафорни“ камери, имитиращи осъществяване на видеонаблюдение“, пише в отчета.

Ръст бележат и жалбите, подадени срещу банки и дружества, предлагащи кредитни услуги. През 2019 г. техният брой е 35, а през 2020 г. достига 49. В тази категория жалби попадат освен твърдения за неправомерно предоставяне на лични данни за събиране на задължения от физическите лица, така и твърдения, свързани с употребата на лични данни за отпускане на кредити, без същите да са поискани и/или усвоени, особено такива, сключени в електронна среда посредством кандидатстване и отпускане на кредити по електронен път.

На този фон през 2020 г. се наблюдава драстично намаляване на жалбите, подадени срещу държавни органи – от 820 през 2019 г. до 62 през 2020 г.

Спад бележат и жалбите, подадени срещу администратори в телекомуникационния сектор, които през 2020 г. са 49, почти два пъти по-малко от подадените през 2019 г. 78 жалби. „Въпреки това секторът остава сред водещите, срещу които най-често постъпват оплаквания, като предметът на жалбите, с които е сезирана КЗЛД, остава идентичен с жалбите, подавани в предходните години – предоставяне на лични данни за събиране на задължения, произтекли от сключени договори и електронни съобщения, сключване на договор за услуги без знание и съгласие на лицето и без реално същото да е ползвател на предоставената услуга“, пишат от КЗЛД.

Комисията е сезирана и с по-малко жалби, подадени срещу медии. През 2020 г. техният брой е 26, почти три пъти по-малко от подадените срез 2019 г. 77 жалби. Предметът им в преобладаващите случаи е концентриран върху твърдения за обработване на лични данни в нарушение на принципите чл. 5, §1 от ОРЗД – „свеждане на данните до минимум“, „точност“, „ограничение на целите“, както и непроизнасяне по подадени от субекти на данни заявления за упражняване на „правото да бъдеш забравен“ или изричен отказ на администратора да удовлетвори исканията за заличаване на лични данни и преустановяване на тяхното разпространение.

Констатира се, че броят на подадените през 2020 г. жалби срещу политически субекти е драстично намалял в сравнение с 2019 г. – от 31 жалби, подадени през 2019 г., до 2 през 2020 г. Причина за последното може да се търси и в липсата на избори през отчетения период, доколкото жалбите в този сектор касаят предимно твърдения за злоупотреба с лични данни в изборния процес.

Забелязва се голям брой жалби, 38 на брой, подадени срещу физически лица, насочени предимно срещу разпространение на лични данни в социални мрежи. Предмет на тази категория жалби е и ползването на лични данни за реализиране на конституционно гарантирани права като правото на съдебен процес и подаване на искови молби и жалби пред съдебните органи, в които се съдържат данни, безспорно индивидуализиращи физическите лица, срещу които са подадени, в това число и единни граждански номера.

От разгледаните през 2020 г. жалби преобладаващ е броят на нарушенията на чл. 6, §1 от ОРЗД – обработване на лични данни без правно основание, както и обработване на личните данни в нарушение на принципите по чл. 5, §1 от ОРЗД – „законосъобразност и добросъвестност“ „свеждане на данните до минимум“, „цялостност и поверителност“ и „точност“. Констатирани са и нарушения, свързани със сигурността на данните и предприетите от администраторите технически и организационни мерки за защита на личните данни, както и такива, свързани с непроизнасяне по подадени от субекти на данни заявления за упражняване на права или произнасяне извън нормативно определените срокове. В тази връзка и най-често налаганите корективни мерки са именно за тези нарушения.

Някои интересни казуси пред КЗЛД

НАП и личните данни

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от 2 лица, в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните им данни, в хипотезата на употреба и предоставянето на три имена и ЕГН, без правно основание на трето лице – Националната агенция за приходите (НАП), за подаване на уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка със сключени трудови договори между тях и 46 броя дружества.

В хода на административното производство е установено, че дружествата са микропредприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, регистрирани и управлявани от чуждестранни лица от китайски произход. На същите съгласно процесуалния ред по Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е предоставена възможността да изразят становище по жалбата.  По преписката е била предоставена допълнителна информация от трето, неучастващо в производството лице – ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ), от която са разкрити обстоятелствата, че подаваните уведомления за регистриране на трудовите договори са осъществявани от едно и също лице – предлагащо счетоводни услуги, различно от 46-те дружества. В тази връзка и благодарение на съдействието на ИА ГИТ е установено лицето, осъществило нарушението. Вземайки под внимание събраните доказателства по жалбата, включително липсата на доказателства за сключени между страните трудови договори, КЗЛД се е произнесла с решение за основателност на жалбата по отношение на администратора, осъществил незаконосъобразното обработване на личните данни на жалбоподателите, в нарушение на чл. 6, §1 от Регламента, като съответно за останалите администратори на лични данни жалбата е приета за неоснователна поради липсата на доказателства, сочещи за участието им в незаконосъобразното обработване.  Съответно на администратора е наложена имуществена санкция на основание чл. 58, §2, буква „и“ във връзка с чл. 83, §5, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за незаконосъобразното обработване на личните данни на жалбоподателите във връзка с регистрирани в НАП трудови договори.

Личните данни в коментари под публикации

КЗЛД е разгледала жалба срещу интернет сайт, в който в коментар на потребител са посочени лични данни на жалбоподателката. С жалбата се твърди, че липсва основание за публикуването им и същите не са премахнати след изрично отправено заявление чрез предоставената на сайта форма за контакт. На сайта не е посочено лицето, което поддържа сайта – не е посочено наименование, данни за контакт. Със съдействието на отдел „Киберпрестъпления“ към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са установени две хостинг дружества, които поддържат сайта – едно българско и едно индийско.

В хода на производството са установени нарушения на принципите при цялостното обработване на лични данни чрез сайта – по чл. 5, параграф 1, буква „а“ от Регламент 2016/679, съгласно който личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субектите на данни, както и на принципа по буква „е“, съгласно който личните данни се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване. Освен това е установена невъзможност за упражняване на права от страна на субектите на данни – нарушение на чл. 12 от Регламент 2016/679. Установено е, че индийското дружество няма установен представител в Европейския съюз – нарушение на чл. 27 от Регламент 2016/679.  Предвид констатираните нарушения на дружествата е наложена мярка по чл. 58, параграф 2, буква „е” от Регламент 2016/679 – временна забрана за обработване на лични данни чрез интернет сайта до предоставяне на доказателства за привеждане на дейността по обработване на лични данни в съответствие с разпоредбите на Регламент 2016/679, описани в решението на КЗЛД.

Предоставило ли е МВР незаконно данни за гръцки разследващи

КЗЛД е сезирана с жалба срещу структура на МВР, в която се твърди за неправомерно предоставяне на лични данни на гръцки разследващи органи.

В хода на производството е установено, че български разследващи органи са предоставили лични данни на жалбоподателката на гръцки разследващи органи във връзка с водено разследване за извършено престъпление в Република Гърция.

Посоченото предоставяне е извършено въз основа на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз, и глава III, раздел II от Закона за министерство на вътрешните работи, озаглавена „Опростен обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления“.

Тъй като предоставянето е извършено в изпълнение на нормативно установени правомощия на администратора, жалбата е обявена за неоснователна.

Пълния текст на отчета на КЗЛД, в който фигурира и богата съдебна практика по дела срещу решения на органа, може да видите ТУК.

Още по темата

Заловиха нова група събирачи на дългове с рекет и насилие - участвали и в схема за купуване на гласове

Предишна новина

Разбиха две големи нарколаборатории, този път в Клисура и с. Звъничево

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.