Парламентарната правна комисия се заема с президентското вето върху АПК

Парламентарната правна комисия се заема с президентското вето върху АПК
Правната комися в Народното събрание, снимка:БГНЕС

В първия си работен ден след ваканцията - идния вторник (11 септември) - правната комисия в Народното събрание ще започне обсъждането на наложеното от президента вето върху някои основни разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК), става ясно от дневния ред на Комисията.

С ремонта на АПК, който предвижда облекчаване на административното правосъдие в големите градове и разпределението на някои дела по места, бе въведена промяна в подсъдността на два важни вида дела – данъчните дела и тези срещу индивидуални административни актове. С измененията въпросните процеси трябва вече да се гледат в цялата страна, а не само в големите градове и гъсто населените райони, като София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и т.н.

Приетите от парламента изменения въведоха и по-висока такса за жалбоподателите при касационно обжалване, която скочи на 70 лв. за граждани и търговци. Бяха направени промени и по отношение на публичността на касационните съдебни заседания.

На 31 юли президентът Румен Радев обаче изрази категорично несъгласие с приетите от депутатите на 25 юли 2018 г. изменения в АПК, които се отнасят до увеличението на таксите при касационното обжалване, закритите съдебни заседания, премахването на касационната инстанция в редица специални закони и новата подсъдност.

В мотивите на ветото на държавния глава е записано, че "правилата за подсъдността трябва да бъдат пределно ясни, за да знаят жалбоподателите към кой съд да се обърнат и за да се избегнат спорове за подсъдност между съдилищата. Приетата със ЗИД АПК уредба на подсъдността не съответства изцяло на тези изисквания".

Според Радев също така с увеличението на таксите в касационното производство се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията.

Не на последно място президентът смята, че "като поставя разглеждането на делото от тричленен състав на ВАС в открито заседание в зависимост от преценката на съдията-докладчик или от направено от страните изрично искане, променената разпоредба на чл. 217, ал. 2, изр. трето и четвърто АПК всъщност превръща публичността от правило в изключение".

Очакванията са обаче народните представители да не се съобразят с мотивите на президента и да приемат наново вече гласуваните изменения в АПК без особени корекции.

На първото си заседание на 11 септември членовете на парламентарната правна комисия ще обсъждат и правилата за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционнция съд на Република България от квотата на Народното събрание. Мястото е едно, а мандатът на настоящия конституционен съдия, излъчен от парламента, Красен Стойчев изтича на 10 октомври т.г.

Още по темата

7 г. затвор за журналисти на Ройтерс, нарушили закона за държавната тайна в Мианма

Предишна новина

Посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    xenophont | нерегистриран
    0
    0

    нормално е като пуснеш свинята в стаята един ден да я намериш на масата. апа некои кантори дето съдят държават по ЕСПЧ правят луди пари от таквиз безумия...

  2. 2
    ДТ | нерегистриран
    6
    -1

    Крайно време е да се увеличи размерът на ДТ и за първоинстанционните производства.

    Тези 10 лв. са си чиста подигравка с огромния ресурс, който бива ангажиран и при всяка безумна и очевидно неоснователна жалба.

  3. 1
    | нерегистриран
    4
    -3

    Не на приподписването на касационните жалби.

    Въвеждането на задължително приподписване означава,че се отнема процесуалната дееспособонсот на гражданите в процеса, и те се приравняват на лица, не можещи да контролират действията си, и затова им се назначава процесуален попечител-приподписвовач, без който те не могат да извършват валидни процесуални действия.

    Тоест държавата третира гражданите, дръзнали да влязат в правен спор с държавната администрация като луди, ако бъде въведено приподписване.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.