Средства, дарения, финансиране, милиони и милиарди евро за неясни цели и при неясни условия, раздадени от две частни организации, се превръщат в „гореща тема“ за Европа. При какви условия и защо Съветът на Европа получава дарения от милиони евро от фондацията на мизантропа Джордж Сорос „Отворено общество“ и от милиардера Бил Гейтс, през Microsoft? Този важен, но и показателен за зависимостите и обвързаностите между частни лица с неограничени възможности и интересите на всички държави членки на Европейския съюз въпрос се оказа отправен до Комитета на министрите от члена на Парламентарната асамблея към Съвета и част от депутатите от Европейската народна партия (ЕНП) Barna Pál Zsigmond от Унгария.

Депутатът подчертава, че въпреки че Съветът на Европа е политическа международна организация, той получава частно финансиране. Според данните за доброволните вноски, публикувани на официалния уебсайт на Съвета на Европа, двете основни частни финансиращи лица са „Отворено общество“ на Джордж Сорос и компанията Microsoft на Бил Гейтс, които са дарили съответно 1 527 466,67 евро между 2004 и 2013 г. и 967 078,07 евро между 2006 и 2014 г. на организацията. Публичните документи не посочват условията и целите, при които са направени тези плащания. По тази причина унгарецът отправя официално въпроса на 18 ноември 20202 г. към Комитетът на министрите, искайки  да се ​​уточни използването на тези средства, правната рамка, базата на която те са постъпили, както и да се оповестяват публично всички документи, свързани с тяхното плащане. Отговорът все още не е ясен, но ще бъде прелюбопитен особено на фона на добре известните опити на милиардери като Сорос и Гейтс да прокарват собствените си идеологии и частни интереси на полето на ЕС, което все по-прогресивно започва да заплашва стабилността на самия Съюз и да крие опасността от подмяната на ценностите в цялата общност.

Това не е първият скандален случай, при който обвързаностите между неправителствени организации и частни лица излизат на бял свят и очакват своите последици и отговори от най-високо равнище. Като „Правен свят“ писа, през март тази година беше публикувано мащабно изследване на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие (ECLJ), при което двамата изследователи Grégor Puppinck и Delphine Loiseau разкриха шокиращи детайли около назначенията на съдии в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и техните преки отношения с неправителствени организации, свързани с мизантропа Сорос, чиито дела по-късно въпросните магистрати лично разглеждат и решават пред съда. Шестмесечното разследване на двамата френски учени установи, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинкския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та. Френският доклад сочи, че Здравка Калайджиева е била в конфликт на интереси по 12 дела, по които е била съдия в ЕСПЧ, а действащият български съдия в Страсбург Йонко Грозев по 6 дела.

Оттогава до днес случая обаче затихна, въпреки очакванията на авторите на изследването, че то ще послужи за подобряване на прозрачността на процедурите по подбор и назначаване на съдии в Съда в Страсбург, което се осъществява от националните власти на 47-те страни, които са подкрепили Европейската конвенция за човешките права, а след това се утвърждава и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Оказва се обаче, че трима от членовете на Асамблеята продължават да се интересуват активно от темата и отправят въпроси в тази връзка към Комитета на министрите. Един от депутатите задал до Комитета на министрите важни въпроси относно скандала отново е Barna Pál Zsigmond от ЕНП. Заедно с него колегите му Isabel Мeirelles от Португалия и Milan Кnežević от Черна гора се обръщат до Комитета, търсейки отговори на следните въпроси: Докладът на Европейския център за право и справедливост (ECLJ) „НПО и съдиите на ЕСПЧ“ разкрива, че поне 22 от 100-те постоянни съдии на Европейския съд по правата на човека между 2009 и 2019 г. са бивши служители или сътрудници на седем НПО, действащи пред този съд. „Отворено общество“ се отличава с броя на съдиите, свързани с него (12), и с факта, че финансира останалите шест организации. От 2009 г. НПО са участвали видимо в 185 дела в Съда. В 88 от тези дела 19 съдебни заседатели са в ситуация на конфликт на интереси, тъй като неправителствената организация, с която са работили, е пряко ангажирана по делото. Какво възнамерява да направи Комитетът на министрите, за да отстрани проблема?” – пише португалката Isabel Мeirelles.

По-натам, колегата й Кnežević посочва в своя въпрос дори пример за нарушения интегритет на част от съдиите в ЕСПЧ, като изтъква, че случаят “Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom” e представителна извадка за посочените в доклада на французите проблеми.  Членът на парламентарната асамблея напомня, че месеци след публикуването на доклада на Европейския център за право и правосъдие, не е последвала никаква реакция или отговор, което само може да потвърди неговата достоверност. След което Кnežević пита Комитета на министрите: „Какво смята да направи Комитетът, за да се възстанови доверието на гражданите в интегритета на съдиите в ЕСПЧ?“.

Унгарецът Barna Pál Zsigmond  пък отбелязва и следните факти: по-голямата част от съдиите в ЕСПЧ нямат предишен опит като магистрати; няма ефективна процедура за оттегляне и отвод; съдиите нямат задължение да информират председателя на Съда в случай на съмнение относно тяхната обективна независимост или безпристрастност в даден случай; съдът не информира страните предварително за състава; съдиите не публикуват декларация за интереси. Посочвайки всички тези слабости в процедурите и начина на работа на ЕСПЧ, депутатът пита Комитета на министрите: „Какви мерки ще предприеме Комитетът на министрите, в процеса на реформата на Съда, за да се прекратят тези системни недостатъци и да се възстанови доверието в Съда?“.

Комитетът на министрите все още не е отговорил официално на нито един от зададените въпроси, нито е дал обяснение за странно щедрото финансиране от страна на Джорд Сорос и Бил Гейтс към Съвета на Европа, нито е коментирал разкритията за зависимостите на част от съдиите от ЕСПЧ. Отговорите обаче се очакват с нетърпение, за да стане ясно дали всъщност прозрачността и солидарността са останали основни ценности в Европа. Отговор се очаква и от външния министър на България и вицепремиер по съдебната реформа Екатерина Захариева, в чиято компетенция именно е да изрази заетата позиция от страна на държавата ни по повдигнатите въпроси в Комитета на министрите. Надяваме се единствено позицията да е категорична и ясна, за да не се допускат съмнения и колебания относно функциите на Съвета на Европа и ЕСПЧ, което само по-себе си би довело до тотален крах на идеите на европейската общност като цяло.

Още по темата

Само 25 републиканци в американския Конгрес признават Джо Байдън за победител в президентските избори

Предишна новина

Хванатият с подкуп варненски полицай бил от най-добрите служители

Следваща новина

Коментари

11 Коментара

  1. 10
    | нерегистриран
    0
    -3

    Браво на Сорос и Бил Гейтс.
    Отлична работа вършат.
    Те ще останат в историята като истински филантропи.

  2. 9
    въпрос, който съдържа в себе си отговора | нерегистриран
    4
    -3

    Питат Съвета на Европа за получените милиони като дарение от Джорд Сорос и Бил Гейтс.в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. Питат защо най - малко 18 от 100 магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинкския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та. Френският доклад сочи, че Здравка Калайджиева е била в конфликт на интереси по 12 дела, по които е била съдия в ЕСПЧ, а действащият български съдия в Страсбург Йонко Грозев по 6 дела. Реторичният/риторичният въпрос е фигура в реториката, изразена под формата на въпрос, който не предполага отговор, а привлича вниманието на читателя и го навежда към размисъл. Казано с други думи, риторичният въпрос е въпрос, който съдържа в себе си отговора.Отговор обаче се очаква - конфликт на интереси, противоречие (колизия) между обществения интерес, който следва да се защитава от физическото лице, заемащо публична длъжност и неговия частен интерес във връзка с облага от материален или нематериален характер по повод изпълнение на службата.

  3. 8
    | нерегистриран
    6
    -4

    А не е ли значима?

  4. 7
    Кой Коев | нерегистриран
    10
    -4

    Това ли е значимата тема, или такива са указанията отгоре ?

  5. 6
    5 | нерегистриран
    0
    -7

    Вие сега ли разбрахте, че в този сайт не се допуска споделяне на линкове към други медии, камо ли от ранга на ПИК, камо ли публикувани 4 пъти последователно?!

  6. 5
    Въпрос | нерегистриран
    9
    0

    Къде са коментари от 1 до 3, любители на откритостта и независимостта?

  7. 4
    | нерегистриран
    4
    -2

    Джендъри

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.