Пламен Бобоков бил много добър приятел с Пламен Узунов: Вие не звъните ли на доктор, да поискате съвет, като ви трябва

Пламен Бобоков бил много добър приятел с Пламен Узунов: Вие не звъните ли на доктор, да поискате съвет, като ви трябва
Пламен Бобоков разговаря с репортери преди заседанието на АСНС, снимка:БГНЕС

Обвиняемият по аферата „Боклукгейт“ бизнесмен Пламен Бобоков призна, че се намира в близки приятелски отношения с президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, както и че е искал от него да му върши определени услуги. Това той направи преди заседанието в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) във връзка с мярката му за неотклонение по делото с илатианските боклуци.

„Като съм бизнесмен да не съм в някакъв изолатор – нали трябва да се общува, нали трябва да се обменят идеи. Недейте да демонизирате моя образ. Аз се занимавам с бизнес. Вие не звъните ли на доктор, да поискате съвет, като ви трябва съвет. Проверете кой назначава разни посланици – властимащите“, заяви Бобоков, признавайки, че си е писал дори с премиера. „Това е нещо нормално. Бизнесът трябва да си говори с администрацията“, каза още той.

Както „Правен свят“ писа, в четвъртък Специализираната прокуратура публикува нови чатове между бизнесмена и секретаря на президента Пламен Узунов, за когото стана ясно, че от години работи за корпоративните интереси на Бобоков, въпреки че е заемал последователно няколко висши държавни длъжности. От разговорите на двамата стана ясно, че Узунов е съдействал на брат си Ангел да се уреди с договор за консултантски услуги с фирма на обвиняемия бизнесмен за 5 000 лв. месечно, както и че му е помагал да лобира за назначаването на „свои“ посланици в две държави, в които развива бизнес – Алжир и Нигерия.

Преди заседанието в АСНС Бобоков се оправда, че договорът, който е сключил с брата на Узунов бил „един от хилядите“, които фирмата му има, като изрично подчерта, че не е семеен приятел на президентския секретар.

По отношение на уреждането на посланици, бизнесменът не успя да обясни защо е предлагал конкретни кандидатури и ги е изпращал лично на Узунов, като прехвърли отговорността на дипломатическите назначение на Министерски съвет.

Междувременно, в съдебната зала пък стана ясно, че по случая е била разпитана и Екатерина Захариева, в качеството й на външен министър. Оказа се, че Бобоков е имал лични срещи с нея, за да настоява за назначението на неговите кандидати за посланици в Алжир и Нигерия.

Прокурор Генка Брезашка, която е един от наблюдаващите делото прокурори, обясни, че при разпита на Захариева е станало ясно, че по един много „елегантен начин президентската институция се е намесила при изпращането на посланици в Алжир и Нигерия“.

АСНС обаче отказа да задържи Пламен Бобоков с мотив, че по делото "Боклукгейт", по което прокуратурата настоя бизнесменът да бъде задържан в ареста, той не е обвинен за търговия с влияние, като потвърди наложената му гаранция от 1 млн. лв.

До момента Бобоков се явява на всички призовавания, няма опасност да се укрие или да извърши престъпление, мотивираха се магистратите.

Още по темата

Съдът на Европeйския съюз: Държавите членки не могат да задържат лица, които кандидатстват за международна закрила

Предишна новина

САЩ с нов обвинителен акт към Джулиан Асандж

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Вие звъните ли на "доктор" Пламен Узунов. | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #3 от " | нерегистриран":
    Свои лични посланици за държавна сметка, разбира се, е дълбоко нередно.Всякакви лични представители, брокери, емисари, пълномощници, във всякакви държавни органи,с всякакви властнически функции, за държавна сметка, е дълбоко нередно.Обаче като се ощипе човек, се събужда и вижда, че у нас нередността като да не е инцидент.
    Не бива да се отрича, по студентски спомени от дипломатическо право, "приятелската функция" на дипломатическите представителства по Виенската конвенция- за укрепване на икономическите отношения.Мисълта ми е, че комуникация между бизнес -представители на изпращаща държава и дипломатическия й представител въобще не е криминална, не е дефинитивно мръсна дума, нито е необичайна.Гледам чужденците го правят у нас, германският посланик си защитава инвеститорите у нас, американският, предполагам също, между културните си изяви. Особено се откроява в спомена ми и един френски посланик, който се изрази, как да кажа, доста неделикатно по адрес на съдебната ни система, когато бе засегнат интерес на френски фирми със съдебни актове.Нещо гнило имаше в Дания.И гневно си защитаваше инвеститорите.
    Айде да не изпадаме в крайности.Ама задължително нашият дипломатически представител следва да според компетентностите си по закон и международните актове да спомага така, щото български фирми да се развиват на чужди пазари.Които е да са фирмите , чиито и да са те.Да им пречи ли ?

    по студентски спомени от дипломатическо право, съгласно член 3, параграф 1 от сключената във Виена на 18 април 1961 г. Виенска конвенция за дипломатическите отношения:
    „Функциите на дипломатическото представителство се състоят по-специално в следното:
    a)
    в представляване на изпращащата държава в приемащата държава;
    b)
    в защищаване в приемащата държава на интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в границите, допускани от международното право;
    c)
    във водене на преговори с правителството на приемащата държава;
    d)
    в изясняване с всички законни средства на условията и развитието на събитията в приемащата държава и съобщаването за тях на правителството на изпращащата държава;
    e)
    в насърчаване на приятелските отношения между изпращащата държава и приемащата държава и в развиване на техните взаимоотношения в областта на икономиката, културата и науката“,
    а чл. 41 от Виенската конвенция гласи: "Без да накърняват тези свои привилегии и имунитети, всички лица, ползуващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те са длъжни също тъй да не се месят във вътрешните работи на тази държава." Според чл. 42 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения дипломатическият агент не следва да се занимава с професионални или търговски дейности в приемащата държава за лична изгода.

  2. 4
    Gost2020 | нерегистриран
    3
    -3
    До коментар #3 от " | нерегистриран":
    Свои лични посланици за държавна сметка, разбира се, е дълбоко нередно.Всякакви лични представители, брокери, емисари, пълномощници, във всякакви държавни органи,с всякакви властнически функции, за държавна сметка, е дълбоко нередно.Обаче като се ощипе човек, се събужда и вижда, че у нас нередността като да не е инцидент.
    Не бива да се отрича, по студентски спомени от дипломатическо право, "приятелската функция" на дипломатическите представителства по Виенската конвенция- за укрепване на икономическите отношения.Мисълта ми е, че комуникация между бизнес -представители на изпращаща държава и дипломатическия й представител въобще не е криминална, не е дефинитивно мръсна дума, нито е необичайна.Гледам чужденците го правят у нас, германският посланик си защитава инвеститорите у нас, американският, предполагам също, между културните си изяви. Особено се откроява в спомена ми и един френски посланик, който се изрази, как да кажа, доста неделикатно по адрес на съдебната ни система, когато бе засегнат интерес на френски фирми със съдебни актове.Нещо гнило имаше в Дания.И гневно си защитаваше инвеститорите.
    Айде да не изпадаме в крайности.Ама задължително нашият дипломатически представител следва да според компетентностите си по закон и международните актове да спомага така, щото български фирми да се развиват на чужди пазари.Които е да са фирмите , чиито и да са те.Да им пречи ли ?

    Бъркате функциите на посланика и посолството по отношение на съдействие за развитие на сътрудничеството във всички сфери, вкл. и в икономическата с оказването на нерегламентирано и тенденциозно влияние и въздействие в процеса на избор и определяне на кандидатите, опорочаване на системата и обезсмисляне на установените процедури. Достатъчно ясно е казано по-долу. Всъщност, нищо ново, това отдавна е известно на всички. Сякаш за момент се забравят такива подробности. Или целенасочено се създава страничен шум с приказки във всевъзможни насоки, за да се заглуши същността, за да се излезе от линията на основната същност.

  3. 3
    | нерегистриран
    5
    -3

    Свои лични посланици за държавна сметка, разбира се, е дълбоко нередно.Всякакви лични представители, брокери, емисари, пълномощници, във всякакви държавни органи,с всякакви властнически функции, за държавна сметка, е дълбоко нередно.Обаче като се ощипе човек, се събужда и вижда, че у нас нередността като да не е инцидент.
    Не бива да се отрича, по студентски спомени от дипломатическо право, "приятелската функция" на дипломатическите представителства по Виенската конвенция- за укрепване на икономическите отношения.Мисълта ми е, че комуникация между бизнес -представители на изпращаща държава и дипломатическия й представител въобще не е криминална, не е дефинитивно мръсна дума, нито е необичайна.Гледам чужденците го правят у нас, германският посланик си защитава инвеститорите у нас, американският, предполагам също, между културните си изяви. Особено се откроява в спомена ми и един френски посланик, който се изрази, как да кажа, доста неделикатно по адрес на съдебната ни система, когато бе засегнат интерес на френски фирми със съдебни актове.Нещо гнило имаше в Дания.И гневно си защитаваше инвеститорите.
    Айде да не изпадаме в крайности.Ама задължително нашият дипломатически представител следва да според компетентностите си по закон и международните актове да спомага така, щото български фирми да се развиват на чужди пазари.Които е да са фирмите , чиито и да са те.Да им пречи ли ?

  4. 2
    Gost2020 | нерегистриран
    5
    -7

    Много е нагъл. То бива, бива наглост и нахалство, но ние вече преминахме всякакви граници. Както и празните приказки на адвокатката му.
    Ето пример за безкрайна наглост, вместо да си посипе главата с пепел и да замълчи, опитват се да ни правят на малоумни. Такива ли сме всички, които не се занимаваме с бизнес, не лицензираме пристанища, не продаваме масла, вършим си скромната ежедневна работа?...:

    „Като съм бизнесмен да не съм в някакъв изолатор – нали трябва да се общува, нали трябва да се обменят идеи. Недейте да демонизирате моя образ. Аз се занимавам с бизнес. Вие не звъните ли на доктор, да поискате съвет, като ви трябва съвет. Проверете кой назначава разни посланици – властимащите“, заяви Бобоков, признавайки, че си е писал дори с премиера. „Това е нещо нормално. Бизнесът трябва да си говори с администрацията“, каза още той.

  5. 1
    Gost2020 | нерегистриран
    4
    -6

    Бобоков назначава посланици
    Безкрайно съм възмутен от дебелоочието на президентската институция, на Бобоков и разбира се на адвокатката му. Адвокатката му трябва да си изясни някои основни положение преди да приказва и да се опитва да обърка и прокуратурата и хората. Видях интересен коментар по темата и ви го представям на вниманието. В него става ясно по какъв начин се случват нещата и кое е нередното и дори престъпното в целия казус. В случая и позицията на президентството е възмутителна. Използва се и това, че гражданите не са наясно с някои положение. Всъщност и тезата за "елегантния начин" "макар и съобразно процедурата" е безкрайно възмутителна, неточна, заблуждаваща:

    Това с "елегантния начин" са пълни глупости. Пълни глупости са и позицията на пресцентъра на президентството. Недостойна и елементарна позиция, която характеризира и отношението на самия президент.
    Обърнете внимание като коментирате случая, че винаги има предварително съгласуване на кандидатурите. И при това съгласуване става пазарлъкът. Президентството казва това може, това не може. Това приемаме, това искаме. И така се договаря пакетът. Преди това никой не пуска предложенията за РМС. Никой няма да поиска за някого агреман, ако не се знае, че президентът предварително се е съгласил. Пакетите се бавят докато става съгласуване и не са могли да си направят пазарлъците. Това всъщност всички го знаят. Затова се чудя на дебелоочието на прессекретариата на президента, и на елементарната им позиция, с която се опитват да си изчистят ръцете и да отклонят вниманието. Също така, това няма как да не е известно на самия президент и да става без негово знание и съгласие. Това е жалко. Недостойно и двоен стандарт. Няма нищо елегантно в тази манипулация. Нищо елегантно няма в никакъв начин. Не е работа на Бобоков да определя и предлага. Не е негова работа и е странно, че заради определени бизнесинтереси се предпочита една или друга специална кандидатура. Интересно какво ще са очаквали да върши съответния посланик, в повече от всичко онова което всеки би вършил според регламентираните си задължения. Дават оценки и предпочитания спрямо хора които не познават на базата на разни есемеси на бизнесмени и техни приятелски връзки с някакъв си секретар на президента. Когато пишете за тия неща и когато приемате такива позиции на прессекретариата на президента, погледнете нещата от различните им ъгли и си спомнете, че винаги има първо неформална, а после формална и дори писмена предварителна процедура на съгласуване с администрацията на президента. Лесно можге да се разбере с кого, как и т.н. Всичко това е безкрайно възмутително. Недостойно. Показва само че сме една малка провинциална точка на картата.
    И още нещо - смисълът на назначаването на "свои" посланици и че те ще си комуникират и кореспондират директно с офиса на Бобоков /или на който и да е друг, "чиито са"/ заобикаляйки официалните си институционални канали чрез МВнР, и ще изпълняват най-напред неговите указания, задачи и поръчения, без да си дават труда да информират МВнР и да искат одобрение, указания или съгласие от там, използвайки държавната си позиция, заплата, бюджет и т.н. Приоритетно лични посланици за държавна сметка. Това е вторият аспект на неморалното и нередното. И Бобоков да не се прави на ударен и че не разбира за какво става въпрос. Както и администрацията на президента. Това по същество е корумпиране на системата. Оказва се влияние. Търговските дивиденти се получават от фирмата, оказала влияние, впоследствие. Става търговия с влияние. Корумпира се механизмът и системата. Уронват се регламентираните подходи. Нарушава се конституцията. Ако президентската администрация толкова държи да се позовава на Конституцията, не следва да участват в предварителни пазарлъци, уговорки. Тогава да подписва Указите за назначения, които му предлага изпълнителната власт с РМС и да не блокира и задържа назначенията. Всичко това е ясно и не е нужно да се правят на ударени.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.