По-малко от 10 заседания преди края си: НС промени ГПК и НК

По-малко от 10 заседания преди края си: НС промени ГПК и НК
снимка:БГНЕС

По-малко от 10 заседания преди края си, 44-то Народно събрание прие на второ четене важни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателния кодекс (НК).

По-рано в сряда, депутатите гласуваха Народно събрание да бъде закрито на 25 март, като в периода от 8 до 24 март, по време на предизборната кампания, няма да се провеждат редовни пленарни заседания. Това означава, че на практика до финала на заседанията на народните представители остават по-малко от 10 заседания. Остана обаче възможността за свикване на извънредни заседания. Конституцията предвижда заседание да може да се свиква от председателя на парламента, по искане на една пета от народните представители, по искане на президента или на Министерски съвет.

Няколко часа по-късно, депутатите първо приеха промените в НК, които касаят завишаване на наказанията за сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца под 14 години. Идеята на вносителите, която бе възприета от НС, е наказанията за този тип престъпления да се вдигнат от осем на десет години. Предложенията са свързани и с пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС, по повод на която България е официално уведомена, че е извършила нарушения по повод транспонирането й.

Със същите промени в НК, депутатите одобриха и допълнение на чл. 350а, в който да бъде предвидена и наказателна разпоредба за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ). Така вече, в закона е записано, че ще има наказание „лишаване от свобода“ до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева за всеки, който в нарушение на установения ред, пренася продукти за растителна защита през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай.

Промени бяха приети и в ГПК, като с тях се предвижда създаването на Национален регистър на запорите, като идеята за това е на Министерството на правосъдието. Целта на приетите промени е информацията за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителните дела, да бъде централизирана в една база данни. Системата ще е достъпна за правоимащите органи и лица на територията на страната или извън нея. Към момента в българското законодателство съществува нормативна празнота по отношение на възможността за информиране на  заинтересованите страни преди извършване на покупко-продажба на движими вещи (пътно-транспортни средства, селскостопанска техника, пътностроителна техника и др.) относно наложени запори върху тях от правоимащи органи.

Още по темата

Обявиха конкурс за 9 места в районните прокуратури

Предишна новина

Делото срещу Местан за починалото бебе тръгва по същество на 5 април

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.