Подслушването – настояще и бъдеще

Подслушването – настояще и бъдеще
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност; снимка: БГНЕС

Подслушването по своята същност представлява тайно събиране на акустична информация от специално подготвени хора, в рамките на организирана специализирана дейност или операция. Използва се още в началото на конфликтни действия между човешки формирования далеко преди н.е. От военната област, насочено към научаване на тактически и стратегически планове на вероятния противник чрез събиране на смислова информация от водени разговори, съвещания, разпореждания, постепенно преминава в областта на опазване сигурността на определен вожд, военноначалник, държавен водач. От сферата на външните за една сила отношения подслушването бързо преминава във вътрешните, обезпечавайки властта и сигурността на в момента управляващия владетел, покривайки разузнавателно-контраразузнавателния диапазон.

През годините подслушването се оформя като специфичен способ за придобиване на информация и събиране на доказателства за престъпления, използван от вътрешни и външни служби за сигурност, които наричаме с общия термин разузнаване. Развитието му е паралелно и зависимо от техническия прогрес – от средства за усилване на акустичните сигнали, през средства за аудио запис до съвременните технологични устройства. Както технологиите преминават през различни етапи – от Промишленост 1.0 – до Промишленост 4.0, така и сигурността се трансформира значимо в рамките на тези етапи за да се стигне днес до Сигурност 4.0. Технологичните устройства – от фуния за усилване на звука през патефона – до съвременните дигитални устройства записващи в частни блокчейн[1] вериги правят информацията детайлна и неизменяема, а доказателствата – несъмнени. Поддържането на технологичните устройства и правната база, въз основа на която се използват, на нивото на съвременните изисквания обезпечава едновременно и гражданска сигурност и безопасност на гражданите от неправомерно използване спрямо тях.

В екосистемата на Сигурност 4.0 подслушването като специфичен високотехнологичен и правно рамкиран инструмент играе много важна роля. Всеки от нас през последните 20 години е забелязал, че големите скандали са свързани както с резултати от незаконно подслушване, така и от незаконосъобразно използвани пасажи от СРС. Това прави особено актуално придобиване на информация и познания за смисъла и съдържанието на подслушването като способ от арсенала на СРС. Предвид недостатъчното разбиране на способа и сферата на прилагане, както и трансформиране на резултата в доказателствено средство, вероятно този материал ще бъде полезен и интересен и за служителите в специалните служби.

Подслушването представлява акт на тайно или невидимо слушане на личен разговор от трето лице без знанието на участниците. Това е практика, която се счита за неетична, а в почти всички държави е и престъпление съобразно местното законодателство.[2] Когато обаче то се извършва от специални държавни органи и има за цел разкриване, предотвратяване и пресичане на тежка престъпна дейност или за нуждите на Националната сигурност, то е оправдано от сериозния обществен интерес и неговата защита, като е трансформирано по специфичен начин в инструмент за противодействие на престъпността. Тук е мястото да се уточни, че общественият интерес е да се съберат достатъчно доказателства за осъждане на престъпника или на качествена информация, използвана за защита на националната сигурност. Общественият интерес не е свързан и е в противоречие с изтичане на части или цели разговори, получени с помощта на СРС в публичното пространство. Напоследък има опит да се внуши на обществото, че публикуването на злепоставящи разговори на обвиняеми е от публичен интерес. Това не е така, защото, освен че се нарушават няколко закона и се компрометира способът, гражданите нямат никаква гаранция, че получават непокътната цялата информация, че записите не са манипулирани, че се преследва само върховенството на закона, а не някакви други недопустими от конституцията и законите цели.

От гледна точка на практическа реализация самият способ може да бъде извършен по много разнообразни начини, характеризиращи къде, кога и как е извършена операцията и какви технологии са използвани.

Най-популярно сред хората е подслушването на телефони, което често се възприема въобще като синоним на наименованието. Разбира се, всеобщата представа, че е възможно тотално подслушване (макар че това не е възможно в повечето страни, предвид необходимия технологичен потенциал[3]) прави хората предпазливи по отношение на разговорите си, а престъпниците – параноични. Точно затова подслушването на телефоните е най-неефективният вид подслушване. Най-често то се използва за получаване на странична информация, която би могла да помогне за анализа на привичките, връзките и стила на работа и живот на даден обект на интерес. Като че това води и до известна небрежност при необходимите процедури по искане и разрешаване на подслушване на конкретен телефон – бланкетно искане, недоказана връзка между обекта на интерес и телефонния номер, неща, които изглеждат незначителни, но по същество ликвидират възможността инкриминиращи разговори да бъдат ползвани като доказателства, а същевременно създаващи предпоставки за множество нарушения на правата на гражданите и дори престъпления по служба на лицата, натоварени с изпълнението на способа. Куриозното е, че през последните години станаха публично известни дискредитиращи разговори главно на лица от управленските елити и служители на специалните служби – един от заместниците на ГДБОП, съобщаващ на една групировка за предстояща проверка на акцизен склад и искащ срещу това облаги, прословутия разговор „Ало Ваньо“ и др. подобни. Явно такива хора се смятат за недосегаеми и попадат по този начин в елементарни клопки. Съществува странна зависимост, забелязана от експертите в областта – колкото са повече подслушванията на телефоните в общата маса на заявени и разрешени СРС – толкова са по-малко доказателствата на тяхна база в съда. Такава зависимост ни кара да се замислим освен за ниската ефективност и за истинската причина за искане и експлоатиране на този инструмент – получаване и противозаконно ползване на информация извън нуждите на наказателния протест и националната сигурност. Най-висока ефективност СРС бележат в САЩ по дела и разработки, водени срещу наркотрафика и наркоразпространението – около 83% са влезли като доказателства в съда през последните 20 години.[4]

Подслушването на телефони може да бъде реализирано в няколко разновидности: подслушване на телефонната линия чрез централата на оператора – най-чест случай, подслушване на конкретния номер чрез мобилно устройство, намиращо се в обсега на кулата на оператора и прекарващо през себе си комуникацията, подслушване чрез активиран микрофон на смартфона, извършено чрез пробив в операционната система на апарата. Подслушването на телефонен разговор може да се реализира едностранно и чрез тайно подслушване на помещението или мястото където е разположен обектът на интерес, говорещ по собствения си апарат – в този случай може да бъде записана само неговата част от разговора.

Високотехнологичните решения комбинират подслушването на смартфона с контрол на придвижването на притежателя му, всички действия, които се извършват чрез отделни приложения – разговори, СМС, чатове, поща-мейли, банкиране, заплащане на стоки и услуги, снимане, общуване чрез социални мрежи. Много важно е да се разбере, че такова комплексно наблюдение на обекта може да се реализира само при наличието на достатъчно сериозни подозрения за престъпна дейност, искане и разрешаване на прилагане на отделните способи в един иновативен комплекс – проследяване, подслушване, проверка на кореспонденцията и компютърната информация и пр., предвидени в закона. Разбира се, законът не е застинал и следва да се развива, като позволява иновативен мониторинг, но това трябва да става след консенсус за ползата и вредата от такова комплексно наблюдение и даване на гаранции за използване на резултата само за нуждите на разследване на тежки престъпления и създаване на доказателства. Трябва да се предвиди твърд ред за закрепване и съхраняване на информацията по несъмнен и лишен от възможности за частично представяне и манипулиране начин – може би блокчейн[5] е най-иновативно и високотехнологично решение за запазване и гаранция. Разбира се, тук не може да се използва общодостъпна верига, а частен блокчейн, но неговото съхраняване на стотици компютри в системата на сигурност гарантира невъзможност за нерегламентиран достъп и манипулация.

Друг подход за реализация на способа е подслушване на помещение. Тук тънкостите са свързани с незабележимо проникване в помещение, преодоляване на мерките, които са приложени за реализация на режим на херметичност. Секретното отключване, преодоляването на физически и електронни мерки за охрана и сигурност са елементи от отделни под-операции[6], част от цялостната операция по реализация на способа подслушване на помещение. Трябва да се отбележи, че в не толкова далечно бъдеще тези микрооперации в рамките на голямата ще бъдат  извършвани само по отношение на специално подготвени за преговори помещения. Причината е в IоТ (Internet of Things) – Интернет на нещата плавно преминаващ в интернет на всичко. Умният дом, умната стая са оборудвани с отделни „умни“ вещи – предмети, комуникиращи помежду си. Предвид наличието на процесор във всеки отделен елемент, не е проблем неговото превръщане в отразяващ и приемащ звуковите вълни датчик чрез вибрациите на звуковите вълни по корпуса на предмета. Т.е. няма да е необходимо специално проникване и внедряване на обикновени, миниатюрни, насочени отдалеч и маскирани микрофони. Ще се оптимизира цялата операция, ще се намали разходваният ресурс, предварителната работа и рискът. Тук трябва да стане ясно, че концепцията за умен дом предполага усъвършенстване на защитата на отделните елементи от зловредно въздействие[7] – шифроване, хардуерни и софтуерни прегради и пр. Специалните служби следва да стимулират и участват в създаването на технологиите за сигурност, като едновременно с това си обезпечат достъп съгласно нуждите на противодействие на престъпността, при строго определена и гарантираща законност процедура.

Подслушване на комуникациите е друга възможност за реализация на способа. Тя има своето историческо минало, при което кабелите свързващи отделни абонати или системи[8] стават обект на  прикачане и сканиране за определена информация. Това може да е конкретен интерес, а може и да става дума за тотално подслушване, вън от рамките на СРС.[9] Днес съществуват различни възможности за такава намеса, но при СРС се използват възможностите за интегриране към местните кабелни системи, независимо дали става дума за класически медни проводници или за оптически магистрали. Възможно е и да се проникне в интернет мрежата, която днес обезпечава използването на стационарни телефони – предимно използвайки телефония VoIP[10]. В рамките на способа това е по-рядко срещана операция, поради законовото задължение на операторите, отбелязано в лицензиите им – да предоставят достъп на специалните служби, разбира се в рамките на строго формализирана процедура до собствената си система. Възможността комуникацията да бъде контролирана чрез комуникационните връзки съществува и за престъпните организации и чужди разузнавателни структури. Това води до засилен контрол и охрана на комуникационните магистрали и класифицирането им като обекти от стратегическата инфраструктура.

Подслушването на открито на практика се реализира чрез високо технологични антени, мембрани и усилватели; разбира се, то може да се обезпечи чрез монтиране на микрофони или използване на налични такива в близост до обектите на разговора, но тук имаме предвид отдалечено акустично наблюдение със съвременни технологични устройства. Често разговорите, прехванати с такива устройства, са твърде замърсени от странични шумове и за да станат разбираеми, се налага да се прекарат през редица хардуерни и софтуерни филтри – тогава се получава яснота на записа и се разбира съдържанието[11], но самото прилагане на такъв подход пречи записът да се превърне в доказателство, поради необходимите многобройни манипулации. Това дава възможност този тип подслушване да се използва най-вече за нуждите на НС – разузнаване и контраразузнаване, поради потребностите от знание на съдържанието на разговора, а не толкова от неговата доказателствена стойност.

Интересна за анализиране е и възможността за подслушване на разговори с помощта на дронове. Тя по същество обединява всички други подходи, защото може да се реализира чрез прикачени към дрона устройства за прехващане на сигнали от открити кабели, от Wi-fi мрежи, от прихващане на GSM сигнали, включително и визуално наблюдение на разговарящите обекти. Тук е мястото да се спомене, че още през първата световна война е използвана възможността чрез отдалечено наблюдение с оптическа техника да се разчита разговор по устните на наблюдавания. Днес този подход има своето развитие – наблюдението може да се извърши от десетки метри до стотици километри – от космоса, а четенето от устни да се обезпечи от специално програмиран компютър и дори от изкуствен интелект[12]. От значение са големината и типът на дрона. В рамките на СРС не са важни размерите на технологичната част, но при разузнаването, когато дронът е с големината на реален самолет и съдържа в себе си устройства за обемен шпионаж, възможностите за наблюдение на голям брой обекти нарастват неимоверно.

В заключение може да се каже, че като цяло способът „Подслушване“ – част от СРС, е необходим и ефективен, когато се прилага в рамките на закона. Използването му извън целите на противодействие на престъпността и нуждите на националната сигурност, освен че е престъпление, сериозно  дискредитира въобще специалните разузнавателни средства и специалните служби. Некоректната работа по искане на разрешение и оформяне на доказателства може да доведе до обезсмисляне труда на оперативните работници и да застраши правата на гражданите, като същевременно изхабява ценен ресурс за обезпечаване на гражданската сигурност.

Това, заедно с експоненциалното развитие на използваните технологии, налага стриктно рамкиране, непрекъснато, адекватно на технологичното развитие правно обезпечаване на използване на способа и създаване на негова основа на доказателства. Важно е да се извършва периодичен преглед на правната база, гарантираща законност и автентични доказателства, доколкото в рамките на способа е наличен изключително динамичен елемент – технологични устройства с висок интензитет на развитие.

[1] Блокчейн-технологията прави невъзможно режисирането, промяната или изтриването на фиксирания чрез нея запис.

[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Eavesdropping

[3] Виж системата „Ешелон“ и скандалите с подслушването на европейски лидери през 2014 г.

[4] Тук трябва да се прави разлика между СРС  и телефонното подслушване извършвано от АНС на САЩ по „Пейтриът акт“- достигащи 11 млн. разговора месечно вътре в държавата и почти не дали резултат.

[5] Радулов, Н. „Сигурност 4.0“, 2019 г., изд. НТС по машиностроене „Индустрия 4.0“, с. 64

[6] Радулов, Н. „Специални разузнавателни средства“, 2010 г., Изд. „АСИ принт“, с. 127 - Секретно проникване и претърсване

[7] Понастоящем, поради взривното развитие на новите технологии и IоТ, непрекъснато на пазара се появяват нови полезни приложения, прибързаното въвеждане на които е за сметка на сигурността на комуникация и използване.

[8] 95-97% от световната информация се предава чрез кабелна мрежа.

[9] Каквото беше подслушването на комуникациите от АНС на САЩ по „Пейтрът акт“ до юли 2014 г., когато Конгресът отказа продължението му поради ниска антитерористична ефективност.

[10] http://www.bg-tel.com/tel-razgovori-ot-voip-gateway.html

[11] Радулов, Н, „Специални разузнавателни средства“ 2010 г.

[12] „AI Has Beaten Humans at Lip-reading“, MIT Tehnology review, https://www.technologyreview.com/

Още по темата

Данаил Кирилов обсъди с бившия ръководен министерски съветник в баварското Министерство на правосъдието данъчните престъпления

Предишна новина

Защо акциите на Христо Иванов и „Правосъдие за всеки“ срещу главния прокурор са пълен non-sens?

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.