Адв. Райна Аврамова, кандидат за председател на ВАдвС:

Политическите практики нямат място в адвокатурата, явявам се като независим кандидат без лоби

Политическите практики нямат място в адвокатурата, явявам се като независим кандидат без лоби
Адв. Райна Аврамова

Адв. Аврамова, Вие сте първият кандидат за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) в предстоящата през пролетта процедура. Как се решихте на тази крачка?

Както всички знаем през пролетта предстоят избори за Органи на Висшия адвокатски съвет. В предстоящите избори ще се кандидатирам за председател на Висшия адвокатски съвет, което за мен бе решение след дълго обмисляне. Аз се кандидатирам като независим кандидат без лоби, защото считам, че политическите практики нямат място в една единна адвокатура. А всички знаем, че единството прави силата. Бих работила с всеки един колега, избран за член на Висшия адвокатски съвет, защото изборът му за мен означава избор на личност. Считам за проява на лош вкус и няма да презентирам личните си качества, защото всеки един от нас има такива. Желая да изградим заедно опорните точки на нашите цели, за да застана с лицето си зад тях. Във времето всеки един от адвокатите в страната е давал и продължава да дава своя принос за развитието на адвокатурата и заслужава уважение. Младите колеги са оставени едва ли не да се оправят кой както може, което означава липса на приемственост и встъпване в професията. Решението ми е провокирано от необходимостта за по-пълното и работещо взаимодействие на адвокатурата с всички власти у нас. Ролята на адвокатурата в днешно време е нещо много важно, тя все повече ще нараства, а с това ще нараства и необходимостта от защита на адвоката в отношенията му с органите и институциите в държавата, за да може всеки един от нас да бъде стожер за защита на законните права и интереси на хората. Свободата на адвокатската професия е същностна гаранция за опазване законността и правата на човека и в същото време огромна професионална и морална отговорност. Всеки един от нас се е посветил на може би най-трудната, но и най-хуманната кауза – правото и цивилизованото му прилагане в условията на динамични промени. Твърдо съм убедена, че реформата в съдебната система не може да се разглежда откъснато от дейността на адвокатурата, нещо повече тя трябва да започне от адвокатурата. Може би някои колеги ще кажат, че това е популизъм – не, това е желание да бъда полезна на адвокатурата и в частност на всеки един колега. Нека бъдем единство и активност - само така ще можем да отстоим интересите си!

Кажете ни малко повече за идеите си за управление на органа. Понастоящем ръководството на ВАдвС е обект на доста критики от гилдията, че е по-пасивен от очакваното и не решава проблемите на адвокатите с необходимия интензитет.

Идеите, с които влизам в надпреварата за председател на Висшия адвокатски съвет са насочени към процеса на развиване на една съвременна адвокатура с прозрачно управление в подкрепа и защита интересите на адвокатите, а именно:

осигуряване на публичност на управлението и взетите управленски решения;

- добро финансово управление; Средствата които формират бюджета на Висшия адвокатски съвет (който не е никак малък) идват от джобовете на всички нас – адвокатите в страната. Колегите имат законното право да знаят във всеки един момент дали парите им се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление и решенията на Общото събрание на делегатите от страната – парите трябва да се използват ефикасно и ефективно. Основно изискване на доброто финансово управление е отчитане и контрол/одит, които да бъдат определени ясно и логично: бюджетът, целите и желаните резултати се решават от Общото събрание на делегатите от страната, което одобрява бюджета, а Висшият адвокатски съвет следи за изпълнението му; висшият адвокатски съвет, който отговаря за изпълнението на бюджета, следва да информира адвокатите чрез адвокатските съвети  за постигнатите договорености във връзка с използването на средствата и постигането на целите, заложени от Общото събрание на делегатите от страната; Тук бих искала да подчертая, че при всички тези процедурни стъпки от съществено значение е да се гарантира, че решенията и докладите са прозрачни. Важно е за всички да бъде еднакво ясно какво е трябвало да постигнe Висшият адвокатски съвет съобразно взетите от ОСАС и какво е постигнато в действителност. Докладите на Висшия адвокатски и Висшия контролен съвети трябва не само да съдържат хиляди факти, но и да бъдат лесно достъпни и разбираеми. Висшият контролен съвет може и трябва също да даде своя принос, за да се гарантира, че горепосочените вериги за управление, отчитане и контрол функционират целесъобразно и ефективно. Най-вече, разбира се, трябва да се гарантира, че той изпълнява минималната си роля безпогрешно, което означава, че той докладва по въпроса дали изпълнението и отчитането на изпълнителната власт гарантират икономично, ефективно и ефикасно използване на средствата.

- активно участие в законодателната дейност и регулярни участия в консултациите при Президента на България в тази връзка;

- приоритетно изготвяне на нов Закон за адвокатурата или най-малкото незабавни изменения в съществени негови части; Уреждане на адвокатската дейност, въпросът с минималните адвокатски възнаграждения, процедурата по провеждане на избори за органи, дисциплинарните производства, имуществената отговорност на адвокатския съвет, излъчил обвинител и дисциплинарния съд и др./;

-електронен пълен достъп до делата; Тук не става въпрос за връчване на съдебни книжа със започващи да текат срокове, тук става въпрос за достъп до всички документи, намиращи се в кориците на делото и получаване на техни копия единствено по електронен път чрез служебно предоставена от адвокатския съвет на всеки адвокат, подал заявление за това - служебна електронна поща. Това ще облекчи всички ни и няма да се налага да ходим по справки. Искам да уточня, че секциите ще бъдат „скрити“, т.е. ще бъдат достъпни само за адвокати. За натовареността на адвокатите това е буквално жизненоважно. Необходим е комплекс от финансови, организационни и технологични мерки и най-вече воля от страна на адвокатските съвети в дейността си със съдилищата, Областните дирекции на полицията и прокуратурата поне, като начало.

-социално подпомагане на адвокатите;

-поощряване създаването на клубове по интереси в областта на спорта и/или изкуството, функциониращи на принципа на самоорганизацията на адвокатите, които имат общи интереси, като ангажимент на Висшия адвокатски съвет ще бъде да осигурява макар и частично финансиране на техните мероприятия и прояви, а самоучастието на адвокатите ще бъде сведено до минимална лична вноска за участие;

Това са все идеи, които застъпвам вече седем години.

Вие самата какви позитиви и какви слабости откривате в работата на настоящия ВадвС?

Искам да отворя една скоба: Не казвам, че следва да се заличава положителното постигнато, а то трябва да се надгражда. Но не можем да си затворим очите пред пропуски и бездействие, които доведоха до разединение в адвокатурата в страната, което й изгради лош имидж в обществото и в европейските институции. Адвокатурата е на адвокатите – лобистките кръгове, вътрешните борби и интриги вече трябва да се изместят от свободния глас на всеки един адвокат – дъното вече е достигнато, сега трябва да намерим воля да се оттласнем от него и да изплуваме на повърхността с достоен обмислен избор. Избор, който не е воден от идеята за лична полза, престиж или власт. Не ми се иска да останем непредставимо неразбрани за времето си тук и сега, и следвайки думите на Чърчил: “Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън“.  Нека направим единния си избор свободно. В противен случай още дълго време желанието ни за едно управление в интерес на адвокатите ще бъде дим и ще продължаваме да се събираме по групички и по протести със зов за помощ. А слабостите в работата на ВАдвС е всичко казано до тук.  

Какво смятате да промените като практика в съпоставка с настоящия ръководен екип и с какви хора смятате, че ще се сработите, ако бъдете избрана?

Ясно поставените цeли и прозрачност винаги cтимyлиpaт. Именно липсата на такива в работата на ВАдвС до момента е константна величина. Това ни кара всички нас да губим доверие във Висшите ни органи. Смятам, че идеите ми за управление се споделят от колегите в страната. По отношение на втората част от въпроса бих казала, че за мен всеки един колега е личност и никога не съм демонстрирала в контактите си с колеги авторитарност, така че няма пречка да не се сработя с всеки един избран колега щом това ще е в интерес на адвокатите и е израз на доверието, което са гласували на тези колеги.  

Вие бяхте кандидат за председател и на Софийската адвокатска колегия. Кои моменти от платформата и визията ви за управление на столичната адвокатура смятате, че можете да приложите в случай, че станете председател на ВАдвС?

Голяма част от нея смятам да приложа, тъй като проблемите и липсата на решения са същите.

Като казахме Софийска адвокатска колегия – наскоро ВКС се произнесе, че отменя касирането на изборите за ново ръководство. Смятате ли, че ще можете да работите в спокойна обстановка и в съгласие с новите органи на столичната адвокатура?

Благодаря и за този въпрос. Тук е мястото да поздравя новия председател на Софийска адвокатска колегия – адв. Стефан Марчев, както и целия му екип. Пожелавам им едно наистина добро и в полза на столичните адвокати управление. Не виждам пречка да не мога да работя в спокойна обстановка, а що се отнася до съгласието – тук медалът има две страни: съгласие за добрите практики и несъгласие за порочните такива.

Не мога да не ви задам и въпроса как смятате да процедирате по отношение на легендарния въпрос за създаването на нов Закон за адвокатурата? Имате ли изградена визия как трябва да изглежда той и бихте ли могла да поемете ангажимент, че ще взаимодействате с властите за по-бързото му приемане?

Разбира се. Сега действащите законови разпоредби, от една страна, съдържат редица ненужни ограничения на правата на адвоката, а от друга, не уреждат в достатъчна степен обществените отношения, което създава проблеми и нужда от тълкуването им в процеса на правоприлагане.Тези недостатъци на сегашната правна уредба няма да бъдат отстранени дори с приемането на внесения в Народното събрание Проект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, тъй като в него не се съдържат разрешения на всички въпроси, а са необходими и изменения в други закони. Днес, упражняването на адвокатската професия се осъществява в условията на действаща пазарна икономика и демокрация, защитаваща правата и свободите на всеки гражданин и най-вече правото му свободно да се придвижва и отсяда, както и правото му свободно да договаря и да участва в търговския оборот. След настъпилите демократични промени в страната и с оглед действащия Закон за адвокатурата, адвокатите могат свободно да упражняват своята дейност в цялата страна, без ограничения, независимо от обстоятелството в коя адвокатска колегия членуват. Ето защо, не става ясно, защо само адвокатите членуващи в адвокатската колегия в района на съда, на който са подсъдни спорните права, биха могли да повлияят по такъв начин, че да е налице опасността продаваното от продавача имущество да се транслира при неизгодни за него условия. Токова влияние може да се окаже само тогава, когато адвокатът е ангажиран като процесуален представител на страна по спорно право, но това по никакъв начин не може да бъде обвързано с обстоятелството, в коя адвокатска колегия адвокатът членува. Именно поради тази причина, в чл. 46 от действащия Закон за адвокатурата се съдържа изрична забрана за адвоката да сключва сделки със своя доверител относно предмета на делото. Ето защо, за съществуването на забраната на нормата на чл. 185, буква „б)” ЗЗД, относно адвокатите, в днешно време липсва каквато и да било основателна причина. Същата е в противоречие с всички демократични принципи за свобода, справедливост и защита на човешките права. Единственият резултат от посочената забрана е ограничаване на адвокатите от съответната адвокатска колегия свободно да участват в търговския оборот.

В подкрепа на горното е обстоятелството, че посочената забрана е отменена по отношение на нотариусите още с измененията на ЗЗД, обнародвани в ДВ, бр. 104 от 06.12.1996 г. Наред с безсмислените забрани, ограничаващи ненужно адвокатите, са налице и множество примери за липса на уредба, която в достатъчна степен да регулира обществените отношения, в съответствие с промяната на тези отношения през годините. Така например, липсата на ясно и точно дефиниране на адвокатската дейност дава възможност тя да се извършва от лица, които не са адвокати – нотариуси, счетоводители и други. Това, освен че води до изземване на работата на адвоката, води и до незадоволителни резултати по отношение на качеството на извършената работа. Учредяването на едно търговско дружество например, не представлява една проста механична дейност, а е свързано със съобразяване на редица отношения между съдружниците, съществуващи към момента на учредяването, а и такива, които ще възникнат в бъдеще. Не са малко случаите, когато тази дейност се предлага срещу цена, която е около три пъти под минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От горното следва и другият важен въпрос – безусловната необходимост от определянето и осигуряването на гаранции за спазването на минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези въпроси бяха постановени решения на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз, които очевидно накърняват правата на адвокатите. Въпреки това, след като няма промяна на нормативната уредба на ниво закон, явно не е направено необходимото, за да бъдат защитени правата на адвокатите от Висшите органи на адвокатурата. В крайна сметка, материалният интерес е този, който определя размера и на нотариалната такса, а не броят на страниците на нотариалния акт, но това не е довело до обявяване за незаконосъобразна на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Същевременно ВАС напълно необосновано приема, че определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение е несправедливо, ако е извършено единствено с оглед материалния интерес. Това не е вярно най-малкото, защото отговорността на адвоката при водене на дело с голям материален интерес значително се различава от отговорността при дела, при които материалният интерес е в по-малък размер. Естествено, че фактическата и правна сложност е от значение за възнаграждението, но тя следва да бъде обсъждана единствено с оглед определянето на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минималния. Тези правила следва да бъдат установени със закон, за да се премахне възможността съдилищата да определят размер на адвокатските възнаграждения под минималния размер, а и за да се избегне възможността за атакуване на определения с наредбата минимален размер. Не по-малко несправедливо е разрешението, дадено с Тълкувателно решение от 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В т. 1 от цитираното решение е прието, че „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението …“.

Повод за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос стана наличието на практика на ВКС в обратния смисъл, според която е достатъчно съществуването на съгласие между договарящите страни относно размера на договореното възнаграждение, без да е необходимо същото да е действително внесено. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА предвижда възможност за отлагане на плащането на договореното адвокатско възнаграждение като обвързано с изхода на делото. Предвидената възможност за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгласно чл. 37 ЗА е аргумент, че договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски, по смисъла на чл. 78 ГПК, дори заплащането му да е отложено, или поставено под условие.

След постановяването на тълкувателното решение вече не могат да бъдат присъждани на страните адвокатски възнаграждения, уговорени при успех, а само реално извършените разноски. Поради това, за да бъдат присъдени разноските за възнаграждение на един адвокат – те трябва да са реално извършени, т.е. адвокатското възнаграждение да е платено, а не е достатъчно то само да е уговорено. По този начин се лишават адвокатите от възможността да поемат процесуалното представителство на някоя от страните по делото, която не разполага с възможност да заплати изцяло или отчасти адвокатското възнаграждение. Още повече, че уговарянето на плащането на адвокатското възнаграждение с оглед изхода на делото е мотивиращо и за самия адвокат, тъй като размерът на това възнаграждение зависи от съотношението уважена-отхвърлена част от предявените искове.

Във връзка с горното, разпоредбата на чл. 38 ЗА предвижда възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории физически лица /лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист/. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в минималния размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът осъжда другата страна да го заплати на адвоката. Това правило обаче, е неприложимо за юридически лица, а единствено за физически лица, при това от изброените категории. Поради това, и с оглед цитираното тълкувателно решение на ВКС, съдът не присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, представлявал страната спечелила делото, ако тя е юридическо лице или макар да е физическо лице, ако не е от изброените по-горе категории. Този резултат е несправедлив. След като страната е била представлявана от адвокат, то адвокатско възнаграждение му се дължи с оглед принципа за възмездност на адвокатския труд, залегнал в чл. 36, ал. 1 ЗА. Ако възнаграждението е платено от доверителя – то следва да му се присъди като извършени от него разноски. Ако на адвоката не е платено адвокатско възнаграждение и след като са налице предпоставките за ангажиране на отговорността за разноски на насрещната страна – няма никаква пречка загубилата делото страна да бъде осъдена да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение в минимален размер, независимо от качеството на представлявания.

Накрая следва да се посочи и една законодателна промяна на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която предоставя възможност на съда, когато назначава адвокат като особен представител на страна по делото, да определи адвокатско възнаграждение в размер на половината от минималния размер, определен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възникват въпросите – каква е причината да бъде предоставяно подобно правомощие на съда и с какво работата, която следва да извърши особеният представител се различава по вид и обем от тази, която следва да извърши упълномощеният представител на страната по делото. Това е поредното несправедливо законодателно разрешение, което следва да бъде променено. Примерите, от рода на изброените по-горе са многобройни. Изложените са напълно достатъчно, за да обосноват извода, че настоящата нормативна уредба е непълна, неясна, несправедлива и несъобразена с промяната на обществените отношения, които е предназначена да регулира. Съществуващите проблеми няма как да бъдат разрешени, докато е налице толкова съществено изоставане на правните норми от обществената действителност. Промените, които следва приоритетно да се направят, както и по-горе отбелязахме  са тези свързани с уреждане на адвокатската дейност, въпросът с минималните адвокатски възнаграждения, процедурата по провеждане на избори за органи, дисциплинарните производства, имуществената отговорност на адвокатския съвет излъчил обвинител и дисциплинарния съд. След изтичане на мандата на органите особено в столичната адвокатура темата за начина на провеждане на избори предизвиква истерия. Основните въпроси, които ще пресекат „родилните“ ни мъки в това отношение, са непрекъснатост на изборния процес, личното гласуване /т.е. отпадане на гласуването с пълномощни/ и тайния вот /електронно гласуване/. Трябва да забравим за гласуването с пълномощни, защото това води е предпоставка за „търговия“ с гласовете на адвокатите. Трябва да имаме тайна на вота, а изборният процес - непрекъснат по уредения в Изборен кодекс начин. В държавата има Изборен кодекс. Не можем да приемем, че адвокатурата що се касае до избори, трябва да остане извън правилата в държавата. Това не прави добро впечатление и на международно ниво. Следва да се инициират промени, свързани с участниците в дисциплинарното производство, например „заинтересуваното лице”, призоваването му,  и т.н., защото той не е „пострадал” в пълния смисъл на понятието според НК, няма и правата на граждански ищец или частен обвинител, а може да е само лице подало сигнала, затова не е определен и като „страна” в процеса. Такава фигура липсва при дисциплинарни производства по ЗННД, ЗЧСИ и ЗСВ спрямо останалите правни професии и в този смисъл се явява една особена фигура, която създава усещането за дискриминация и неравнопоставеност спрямо останалите юридически гилдии. Възможността за оспорване на решенията на ДС пред Държавен съд, т.нар.”външно обжалване”, за предотвратяване на „поръчкови процеси” при неспазване на процесуални правила и нарушаване правото на защита Може би такъв съдебен контрол при налагане на най-тежките наказания би бил необходим, но ще се явява неоснователен при леки нарушения и наказания, с оглед ангажираността на ВКС. Промени при реда и сроковете на уведомяване на адвоката, срещу когото е образувано дисциплинарно производство/евентуално задължаване на членовете за актуални електронни адреси и телефони/. Разбира се, че за горното в случай, че бъда избрана поемам ангажимент за взаимодействие с властите за приемането на нов Закон за адвокатурата, а бързото му приемане зависи от това кога ще имаме работещ парламент.

Още по темата

Освободиха обвиняемите за печатането на фалшиви пари в столичен университет

Предишна новина

Защо видeонаблюдението на изборите е противоконституционно и в нарушение на ЕКЗПЧОС

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    | нерегистриран
    0
    0

    Тук усмивката е леко коригирана,т.е. има баланс!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.