Полк. Румен Петков пое ръководството на Военно-апелативния съд

Полк. Румен Петков пое ръководството на Военно-апелативния съд
снимка:БГНЕС

Полк. Румен Петков е новият председател на Военно-апелативния съд. Това реши, след доста оспорвано състезание между него и опонента му Димитър Фикиин, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

„Правя тази стъпка във време, в което на дневен ред е сложен въпросът не просто за насоката на развитие на военното правораздаване в страната, но и за самото му съществуване. Давам си сметка за полемиките във връзка с установената от докладите ниска натовареност както на трите съществуващи военни съдилища, така и на Военно-апелативния съд и по- нататък в изложението си ще се спра на този въпрос. От значение за личната ми мотивация да се кандидатирам за този пост е дълбоката ми убеденост, че конституционно закрепеното съществуване на военни съдилища почива на изискването дейността по прилагането на разпоредбите на наказателните закони спрямо лицата, по отношение на които се извършва преценка на въпросите за вината и отговорността от военните съдии (в това число и съдиите от Военно-апелативния съд),да бъде отделена от дейността на общите съдилища поради своята специфичност от гледна точка на субектите, спрямо които се осъществява - макар, разбира се, като трета инстанция по тези наказателни дела да е осъществяван контрол от ВКС, в чиято структура вече не съществува военна колегия“, мотивира явяването си в процедурата полк. Петков.

И продължи: „През по-голямата част от юридическия ми стаж наблюдавам как извършването на съдебна реформа задължително се обвързва с необходимостта от посегателство върху органите на съдебната власт, които осъществяват военно правораздаване. Готов съм да посрещна предизвикателството в случай, че ми гласувате това доверие, да бъда административен ръководител на Военно-апелативния съд в такъв напрегнат, усложнен момент“.

По отношение компетентността на военните съдилища по делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, след решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от ноември 2019 г. по делото Мустафа срещу България, по което Хюсеин Мустафа е осъдил държавата за нарушено право на справедлив процес, защото е бил осъден от военните съдилища за участие в престъпна група за контрабанда, само защото един от подсъдимите по делото е служил в армията по време на извършване на престъплението, полк. Петков коментира, че независимо от липсата на законодателна промяна в тази насока занапред както военните съдилища, така и Военно-апелативният съд е необходимо да съобразят принципните положения в това решение.

„Към момента щатната численост на съдиите от Военно-апелативния съд е 6 щатни бройки, от които 1 щ. бр. за административен ръководител - председател, 1 щ. бр. за заместник-административен ръководител - заместник-председател и 4 щ. бр. за съдии. Факт, който в голяма степен според мен е обезпокоителен, е възрастта на съдиите, четирима от които (полк. Ангелов, полк. Фикиин, полк. Драгиев и полк. Александров) навършват възрастта по чл, 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в тази и следващите четири години. С оглед наличните в обществото и в съдебната система нагласи за липсата на необходимост от съществуването на военно специализирано правосъдие, това неминуемо ще се отрази негативно на практическата работа в съда в случай, че численият му състав бъде редуциран по тази обективна причина до степен, определяща невъзможност за изпълнение на дейността му по правораздаване и не бъде попълнен своевременно. Дори и към настоящия момент, при изчерпване на възможността за формиране на съдебен състав измежду магистратите на Военно-апелативния съд, който да разгледа конкретно дело (например поради наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. А или ал. 2 от НПК в случаите, когато се касае за поредно разглеждане на делото пред въззивния съд), при необходимост за попълване на състава, се командироват магистрати от първоинстанционните военни съдилища“, каза още избраният за председател на Военно-апелативния съд.

В изложението си кандидатът засегна и решението на Съдийската колегия от лятото на 2019 година, с което бе дадено принципно съгласие за закриване на военни съдилища и се сформира работна група за изготвяне на анализ на степента на натовареността им, който да съдържа конкретно предложение с оглед оптимизиране на броя и структурата им. „Ниската натовареност логично поставя на дневен ред въпроса за оптимизиране състава на структурите на военните съдилища, но тази трансформация следва да е плавна и гарантираща приемственост и адаптивност към динамиката на процесите във въоръжените сили и цялата съдебна система. В този процес за трансформация моето виждане за мястото на председателя на Военно-апелативния съд е като един от лидерите на процеса за формиране на адекватно и професионално предложение към ВСС, което да е резултат от широк консенсус в системата на военното правораздаване и да гарантира приемственост по отношение на добрите практики“, каза той.

И допълни: „В тази връзка е уместно да се посочи, че няма основания занапред да бъде извършвана редукция на личния състав на въоръжените сили, а напротив - армията ще се модернизира и отделно ще се увеличава и нейната численост с привличане на резервисти. Следователно установените към момента показатели като натовареността на военните съдилища могат да се приемат за база на структурната трансформация на военното правораздаване. Не може да не бъде отчетено и че в съвременните условия заплахата за сигурността еволюира и юридическите мерки за противодействие на тази заплаха не трябва да бъдат неглижирани, а напротив - те трябва да се адаптират към промените в световен мащаб. Основна мисия на българските въоръжени сили е и подкрепата на международния мир и сигурност, поради което редовно се изпращат български военни контингенти извън страната. Това неминуемо е свързано със спазването на международното хуманитарно право, по отношение на което намирам, че също е необходимо да бъде повишена правната квалификация на военните магистрати, тъй като това е от значение за правосъдието, осъществявано по повод на престъпления, извършени в условията на мисия или при бойна обстановка извън страната“.

Накрая полк. Петков посочи и че всъщност Общото събрание на съдиите от Военно-апелативния съд е подкрепило още през 2019 година идеята за закриване на военни съдилища, с което решение се приема, че това следва да бъде сторено по отношение на съдилищата в Пловдив и Сливен. Идеята за това бе на кадровиците Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков. „Разбира се, при практическото изпълнение на подобна инициатива следва да бъде подходено по начин, който да позволи преминаването както на магистратите, така и на съответните съдебни служители, в други структури на съдебната власт, за да продължи да бъде използван техният дългогодишен практически опит“, заяви още той.

И допълни, че и до момента подкрепя като военен магистрат идеята за промени в законодателството и за разширяване на компетентността на военните съдии. Полк. Петков подкрепи и евентуална девоенизациия на военните магистрати, както и на съдебните заседатели.

Накрая, с 9 гласа „за“ неговата кандидатура, срещу 4 гласа в подкрепа на полк. Фикиин, както и след отвод на кадровика Атанаска Дишева, полк. Румен Петков пое ръководството на Военно-апелативния съд.

Още по темата

45-тият парламент се събира на 15 април

Предишна новина

Кибератаки от Русия и Китай удариха френската система за онлайн обучение

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.