Положения при трудова злополука

Положения при трудова злополука

Трудова злополука според българските закони е всяко внезапно увреждане на здравето на служителя. Увреждането трябва да е станало по време на извършване на работа за даденото предприятие, в което работи лицето. От злополуката да са настъпили временна неработоспособност, трайна неработоспособност или летален изход (смърт) на служителя/работника. Като трудова злополука се квалифицира и инцидент с работника докато отива към работа, или пък се връща от нея. Има се предвид основното място на живеене или до друго допълнително място с постоянен характер, като мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждение. 

Задълженията на работодателя са най-общо казано да пази здрав служителя/работника. 

Ето какво гласят някои от основните разпоредби в различните закони, осигуряващи защита на здравето на работника и очертаващи правни последици за работодателите. 

чл. 4, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр.124/1997 г./ https://www.rzi-vt.bg/zakoni/zakontrud.pdf  -„Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето“.

чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс, който гласи следното: (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

чл. 14, т. 2 от Наредба №5 от 11.05.1999год. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска /ДВ бр.47/21.05.1999 г./ – „Оценката на риска включва следните етапи: 2. идентифициране на опасностите при различните трудови дейности“.

чл. 166, ал. 3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /ДВ бр.88/08.10.1999 г., посл. изм. ДВ бр. 24/2013 г./ -„Писмените инструкции по ал. 1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т.ч.: 1.условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3. изискванията за безопасност и здраве при работа; 4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.‘‘

чл. 173, ал. 1- чл. 195 от същата наредба -„Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, повишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него“.

 чл. 6 до чл. 25 вкл., както и на целия Раздел III от Наредба за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане /ДВ бр.64/2008г./;

Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане /ДВ бр.87/2002 г./ – въвела в експлоатация събирателна кутия, съд, работещ под налягане, неотговарящ на нито едно от условията на наредбата.

Разглеждаме следния случай в практиката на съда:

Случаят е от 2017 г., а до финално решение се стига през март 2020 г., когато Окръжна прокуратура – Монтана привежда в изпълнение влязла в сила осъдителна присъда спрямо И.М., обвинен за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Осъденият М. развивал дейност, свързана с изкупуване на употребявани автомобили, които били разкомплектовани за авточасти и впоследствие продавани на клиенти на търговското дружество. Работата се извършвала в обособен за това парцел в местността "Мало поле" в гр. Монтана от няколко постоянни работници и такива, временно ангажирани без трудови договори, на които се заплащала надница.

На 12.10.2017 г. на двама от работниците в автоморгата било възложено да подготвят материали – в това число тръби, за предстоящо изграждане на покривна конструкция с метален навес. При поставянето на тази задача М. изобщо не инструктирал ангажираните с нея мъже, нито им обяснил изискванията и условията за безопасното  ѝ извършване.

При качването и завъртането на една от тръбите от работника Н.А., който се намирал на височина 3,30 метра от земната повърхност, тя се доближила в опасна близост до намиращ се над навеса високоволтов електропровод, по който протичал електрически ток с високо напрежение. Вследствие на това действие тръбата послужила като проводник на ток, който поразил А. и той паднал на земята.

Пострадалият бил незабавно транспортиран в МБАЛ – Монтана, където била констатирана смъртта му. Извършената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че Н.А. е претърпял електрическа травма, довела до развитие на остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

Инцидентът, довел до смъртта на работника, представлява трудова злополука, като от страна на възложителя – осъдения М., са били допуснати множество нарушения на норми на трудовото законодателство, изискващи осигуряване на безопасни условия на труд. Ангажираният от него работник нямал сключен трудов договор и не притежавал необходимите знания и умения. Работодателят не осигурил здравословни и безопасни условия на труд и не провел задължителен инструктаж.

Съдът е признал И.М. за виновен за извършеното от него престъпление и му е наложил наказание от 1 година "лишаване от свобода" при "общ"  режим на изтърпяване.

Спрямо член 6, § 1 от ЕКПЧ всеки има право на справедлив съдебен процес. 

Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на морала, обществения ред или националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на лица, ненавършили пълнолетие или за защита на личния живот на страните по делото или, само в строго необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.”

В този смисъл е и едно от знаковите едно дела за трудова злополука, стигнало до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/14985 по ДЕЛОТО STEC И ДРУГИ срещу ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО  или  ДЕЛО "ДИМИТРОВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10406

Жалбоподателката Лиляна  Димитрова и синът Юлиан Димитров Димитров търсят правата си, заради това, че на съпругът на Димитрова и баща на Юлиан, самолетен техник, загива при самолетна катастрофа в Португалия.

Малко по-късно жалбоподателите получават обезщетение от 10 милиона стари български лева (BGN)  от застраховката за отговорност на работодателя на загиналия. Жалбоподателите подават жалба срещу работодателя във връзка с трудовата злополука. Те претендират общо 200 000 нови български лева (BGN) (приблизително 102 250 евро (EUR)) като обезщетение за неимуществени вреди. 

Решението на ЕСПЧ:

Съдът отбелязва, че жалбоподателите, като наследници на жертва на трудова злополука, имат важен личен интерес за своевременно осигуряване на съдебно решение относно правото им на обезщетение. Затова, с оглед предмета на делото, неговата обща продължителност от седем години се явява прекомерна. По отношение на наличието на ефикасни средства за правна защита, способни да предотвратят нарушенията на чл. 6, ал. 1 или тяхното продължаване, или да предоставят адекватна обезвреда, Съдът вече е постановил, че жалбата за бавност не е ефикасно средство за защита по дела като настоящото, при които значителни закъснения се появят пред най-висшия съд, или когато основният източник на забавяне не е невъзможността на съдилищата да насрочат съдебни заседания на разумни интервали от време, а по-скоро факта, че те не организират правилно разглеждането на делото и не успяват да съберат доказателствата по по-ефективен начин. Освен това, съгласно българското законодателство, не са налице никакви компенсаторни правни средства за защита във връзка с продължителността на гражданското производство.

И постановява ответната държава да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение обезщетение.

Още по темата

Борисов иска въвеждането на електронни паспорт за ваксинирани и преболедували в ЕС

Предишна новина

Защо прокуратурата започва "да чисти" отдолу нагоре?

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.