Поредният "нов" ЗОП

Поредният "нов" ЗОП
Петьо Славов е адвокат с дългогодишен опит в сферата на правото за защита на конкуренцията и обществените поръчки. Бил е заместник-председетел на КЗК (1998-2003) и член на ЦИК за 38-мо и 39-то Народно събрание. Участвал е в работни групи по ЗИД на ЗЗК (20

На 13 май 2014 г. в  брой 40 на "Държавен вестник" беше обнародван поредният закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Без преходните и заключителни разпоредби той съдържа 112 параграфа, с които се променя или допълва ЗОП, който иначе се състои от малко над 130 члена. С други думи, макар и формално (de jure) да няма нов закон, то на практика (de facto) това е точно така.

Освен че промените в ЗОП са над 100, то по отношение на влизането им в сила те са разделени на 3 групи[1], което създава допълнителни затруднения при тяхното прилагане:

a) промени, които влизат в деня на обнародването;

b) промени, които влизат в сила на 1 юли 2014г.;

c) промени, които влизат в сила на 1 октомври 2014г.

Тези многобройни промени практически обхващат всички глави и раздели на ЗОП, което на свой ред поставя въпроса: не следваше ли законодателят да пристъпи към приемането на изцяло нов нормативен акт, с оглед изискването на чл. 11 от Закона за нормативните актове - отмяна на закон и неговата замяна с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни? Това е преценка, която принадлежи единствено на законодателния ни орган. При положение, че първият елемент "многобройност" е налице, то тогава единственото възможно обяснение е, че липсва вторият елемент – важност на промените, поради което не се и налага приемането на изцяло нов нормативен акт. В мотивите на законопроекта обаче се акцентира основно върху това колко важен е ЗОП и колко значими са направените предложения за неговата промяна!? Това обаче по никакъв начин не кореспондира със законовото изискване да се приеме изцяло нов закон, а не ЗИД.

Освен това, между първо и второ четене на законопроекта, което продължи почти половин година(!) бяха направени, а впоследствие и приети, множество предложения за допълнителни промени в първоначалния проект, чиито мотиви останаха загадка за широката общественост.

Нещо повече! Между двете четения на закона в Официалния вестник на ЕС на 28 март т.г. бяха публикувани и 20 дни по-късно влязоха в сила, две нови директиви на Европейския парламент и на Съвета:

  • ДИРЕКТИВА 2014/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО[2].
  • ДИРЕКТИВА 2014/25/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО[3].

Тези директиви задължават държавите-членки да транспонират техните норми в националното законодателство в двегодишен срок, а именно до 18 април 2016 г. В тази връзка е добре да се напомни, че Директивите са в сила от месец април 2014г., докато ЗИД на ЗОП беше обнародван на 13 май и в по-голямата си част влезе в сила на 1 юли.

Българският законодател обаче мълчаливо игнорира тези директиви, въпреки че те междувременно влязоха в сила, при това преди второто четене!

Но да се върнем на основанията за тези многобройни промени на ЗОП, които са изложени в мотивите на законопроекта. От тях става ясно, че измененията и допълненията се налагат поради следните причини:

(1) Поради важността на ЗОП, тъй като с него са регламентират процедурите, по които се разходват публични средства, чиито размер непрекъснато се увеличава;

(2) Поради необходимост от радикално намаляване на бюрократичната тежест върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и избягване на ненужния формализъм;

(3) За да се насърчат малките и средните, включително новосъздадени предприятия, за достъп до пазара на обществените поръчки и премахване на изкуствените административни бариери пред тяхното включване;

(4) За да се повиши капацитетът на администрациите, прилагащи закона, в две посоки:

- чрез повишаване на правомощията, но и на отговорностите, на Агенцията за обществени поръчки;

- чрез обезпечаване и гарантиране на професионалната специализирана експертиза, необходима на възложителите при подготовката на предложенията и при оценката на офертите.

(6) Поради необходимостта от контрол не само върху прилагането на закона, а върху изпълнението на сключените на негово основание договори;.

(7) За да се повиши публичността и прозрачността на дейностите по възлагане на обществени поръчки, както и по изпълнение и приключване на сключените договори с оглед гарантирането на обществения интерес.

Под тези мотиви би се подписал всеки почтен човек и добър професионалист, но това съвсем не означава, че с направените и приети конкретни предложения ще се постигнат афишираните цели! Защото в мотивите на ЗИД на ЗОП липсва нещо много важно, при това нормативно регламентирано в чл.17 от ЗНА, а именно: няма анализ на резултатите от досегашното прилагане на закона! Този пропуск е от изключително съществено значение, защото именно (и единствено!) този анализ може да даде отговор на въпроса: налага ли се законова промяна и ако се налага - в каква посока трябва да се направи тя!?

Колко е необходим този анализ е видно, ако се сравнят мотивите на всички по-големи проекти за изменения на ЗОП до момента, защото тогава ще установим, че те са много сходни, а и в немалка степен се повтарят. При това положение възниква въпросът: защо предишните промени не са довели до целения с тях общественополезен резултат? Та нали и те са били продиктувани от необходимостта от по-добра защита на обществения интерес!

Поредният "нов" ЗОП обаче не дава отговор на този въпрос.

А, без този отговор, нищо чудно догодина отново да станем свидетели на  "генерален ремонт" на закона или по-точно казано - на поредната промяна заради самата промяна, на поредната имитация на законодателна дейност.

В действителност, честата промяна на нормативната уредба, т.е. честата промяна на правилата, винаги има като краен резултат и ефект липсата на каквито и да било правила.

Което в крайна сметка води до хаос, произвол и беззаконие.

В случая – при разходването на публични средства.


[1] Съгласно §121 от ЗИД на ЗОП.

[2] Член 90, Транспониране и преходни разпоредби, 1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 18 април 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

[3] Член 106, Транспониране и преходни разпоредби, 1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 18 април 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

ВСС търси приятели във Facebook

Предишна новина

Пореден опит за спорните промени в НК

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    | нерегистриран
    13
    0

    Казаното е абсолютно точно. Няма специалист по ЗОП, който да не се е изказал отрицателно за направените промени. Поредната мърлявщюина, която не е от полза нито на възложителите, нито на бизнеса.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.