След почти седмица с ледени дни и падналият преди тях сняг, синоптиците прогнозираха покачване на температурите. С тях обаче се увеличи и рискът от образуване на ледени висулки от сградите, както и т.нар. „покривни лавини“. Преди дни стана известен и случай с паднала висулка върху жена в центъра на София. Инцидентът става на улица „Й. В. Гурко“, където леденият къс пада от покрива на сградата на Държавната агенция за електронно управление върху преминаваща по тротоара гражданка. След него главният секретар на институцията обясни пред медии, че ледът не може да бъде почистен от покрива на сградата, който е с медни керемиди и е паметник на културата. Могат само да предупреждават за опасността, но нямат право да спират достъпа на гражданите до тротоарната мрежа, а Столичната община също не може да го направи. Пострадалата заяви, че ще заведе дело.

След подобни примери неизбежно търсим отговори – чия е отговорността за премахването на ледените висулки и кой следи за тяхното отстраняване?

Темата обсъждаме с адвокат Мария Генчева от адвокатска кантора „Красимир Димитров и партньори”.

Адв. Генчева, образуването на ледени висулки е неизбежно с топенето на снега, но кой е отговорен за тяхното премахване от държавни и административни сгради или от такива със статут на паметник на културата, какъвто е примерът с последния инцидент в столицата?

Отговор на този въпрос ни дава Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община и по-точно Чл. 67, ал.1, т.2, според който „Всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да: почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите". Сградите, в които се помещават различни административни органи и ведомства обикновено са държавна или общинска собственост и са им предоставени за стопанисване и управление. В случая задължение за поддържане на сградата има конкретното ведомство, на което е предоставена за ползване и то носи и отговорност за изпълнение на задължението за почистване на ледените висулки от нея, както и на снега и леда и всички други, застрашаващи живота и здравето на преминаващите. Обстоятелството, че сградата е паметник на културата не може да бъде оправдание за невъзможност да се отстранят снегът, ледът и висулките от покрива и фасадата.

Ако погледнем инцидентът в София от миналата седмица, при който има падащи висулки, според думите на граждани и пострадалата няма табели, оказващи опасност, институцията няма право да загради тротоара, а твърди, че на общината също не е позволено, тогава кой е отговорен?

Поставянето на табели и заграждения е оправдано за кратко време докато се премахват висулките или превантивно в случаи, когато няма видими висулки, но биха могли да се образуват такива. Наличието на предупредителни табели и заграждения, обаче, не освобождава стопанина на сградата от отговорност при инцидент, защото той не е изпълнил задължението си да отстрани опасните за преминаващите ледени висулки. Преди дни, например, наблюдавах как отстраняват висулки и натрупан сняг от покрива на съдебната палата, но въпреки това останаха оградени някои опасни участъка и това е пример за съвестно изпълнение на задълженията от страна на управителя на сградата. Ако институцията, която стопанисва сградата, бездейства, Общината може да направи предписание, с което да задължи стопанина на сградата да премахне висулките, може да наложи и санкции за неизпълнение.

Да припомним и как стои въпросът с отговорността, когато ледени късове се образуват на частни сгради, жилищни кооперации, офиси?

Аналогична е ситуацията със сгради етажна собственост или собственост на отделни физически или юридически лица – отговорност носи собственикът или този, който реално ползва и стопанисва сградата, ако е различен от собственика. В жилищни сгради етажна собственост отговорността е на всички собственици солидарно.

В случай, че сме жертва на подобен инцидент – как да си потърсим правата?

Потърпевшият има право на иск по чл. 45, респ. чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу виновното физическо или юридическо лице или етажни собственици, с който да иска да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени вреди /болки и страдания/.

Какво ни е необходимо, като вид документи, ако се стигне до съдебен процес?

Ще са необходими документи за изясняване на обстоятелството кое физическо или юридическо лице стопанисва сградата и носи отговорност за обезщетяване на вредите, документи за извършените медицински прегледи, проведено лечение и направени разходи за лечението. Ако се е отзовала линейка на Спешна помощ, в издадените документи от прегледа в Спешно отделение обикновено се отбелязва откъде е докаран пациентът и се вписва кратко описание на инцидента, което е много полезно при един бъдещ съдебен процес. Ако има свидетели очевидци, трябва да се вземат данните им, за да бъдат призовани да свидетелстват. Да се направят по възможност фотоснимки веднага след инцидента на мястото, висулките, нараняванията.

Често обаче под падащите късове лед се оказват и автомобили. Как да търсим обезщетения за щетите?

Ако автомобилът има застраховка „автокаско” потърпевшият може да потърси застрахователя си, който да му заплати щетите. Ако няма застраховка може да предяви претенциите си към лицето, стопанисващо сградата, като трябва да докаже вида и размера на вредите по автомобила, както и че увреждането е вследствие падане на висулка, сняг, лед, мазилка от сградата.

                                                                 Мария Генчева, адвокат

Още по темата

В МАДРИД: Арестуваха купонджии, опитали да се скрият от полицията в гардероб

Предишна новина

Последните години се наблюдава силна демотивация на голяма част от съдебните служители

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.