Боян Магдалинчев, представляващ ВСС:

На главния прокурор и неговите заместници не бива да се гледа като на потенциални престъпници

На главния прокурор и неговите заместници не бива да се гледа като на потенциални престъпници
Боян Магдалинев, представляващ ВСС, снимка:БГНЕС/архив

Г-н Магдалинчев, стартира новият сезон за ВСС и законодателния орган. Положението, поне от гледна точка на пандемията, от която така и не можем да излезем, изглежда да е същото. Каква е оценката Ви – справи ли се властта, в това число и съдебната, с предизвикателствата и достатъчни ли бяха мерките?

Пандемията, започнала миналата година, засегна почти целия свят, в това число България, в частност и съдебната система. Тя не е откъсната от всичко, което се случва в държавата и се влияе от тези процеси. Искам да подчертая, че съдебната система реагира много бързо. Ако трябва да говорим за държавната власт, искам да кажа, че според мен те се справиха изключително добре при първата вълна. Даже бяхме сред сочените за пример в рамките на Европейския съюз (ЕС) – за мерките, които се взеха, за действията, които се изпълняваха и как се ограничи към онзи момент разрастването на пандемичното заболяване в страната. През лятото, с оглед на по-топлото време, малко се поотпуснаха нещата, въпреки че се предвиждаше и тогава, че ще има втора вълна. Медицинските работници много точно предсказаха, че пикът на втората вълна ще бъде през месец ноември и края на октомври. Те излязоха прави, но като че ли ние загубихме от доверието, което имаше ЕС, че България се справя с кризата. Увеличи се изключително много заболеваемостта, но искрено се надявам, втората вълна на lockdown да даде очаквания резултат. Подкрепям решението на правителството за удължаване на срока на епидемичната обстановка, защото е непредвидимо развитието на коронавируса, особено с новия щам в Англия, Бразилия и Южна Африка. Приоритет над всичко са здравето и животът на хората.

Има ли вече данни за това как COVID-19 се отрази на съдилищата от началото на втория т. нар. “lockdown” до края на годината? Доста Ваши колеги загубиха битката за живота си, но удържаха ли магистратите и служителите на натиска? Какъв е броят на заболелите и излекуваните до края на 2020 г.?

Съдебната система, според мен, се справи добре, без да го приемате за някаква хвалба, защото на 13 март м. г. беше обявено извънредното положение, а на 15 март, два дни по-късно, Съдийската колегия вече заседаваше извънредно и още тогава предприе мерки в посока защита на здравето на служителите, гражданите и магистратите. На следващия ден, 16 март – имаше друго заседание на Съдийската колегия, когато се разшири кръгът на мерките, които трябваше да бъдат взети. В по-късен момент се приеха и правила и мерки за работа в условията на пандемия. Идеята на тези мерки, които се взимаха и от двете колегии на ВСС, беше насочена към това да се защити животът и здравето на гражданите и на работещите в съдебната система, като се предприеха мерки предимно за производствата в открити съдебни заседания, където става дума за струпване на хора в съдебните зали и в съдебните сгради. Съдебната система в нито един момент не спря да работи. Казвам, че изключението беше направено само в началото, по отношение на делата, насрочени в открити заседания, докато делата, насрочени в закрити заседания, продължаваха да се гледат. В по-късен момент се прие и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение и там, на база мерките, които ние бяхме разписали в нашите правила, се прие приложение към чл. 3 т. 1 от Закона, където се разшири кръгът на делата, които могат да бъдат гледани от съдилищата и се включиха много повече дела в открито заседание. Казвам го, тъй като в един момент се прописа, че съдебната система не работи и е във ваканция. Не, съдебната система работеше и не е била във ваканция. Дори онези колеги, които работеха онлайн, започнаха да си изписват всичко, което е било от преди и работеха много, много активно. В по-късен етап, някъде към края на миналата година, отново се повдигна въпросът, че съдебната система през лятото не е работела, че е била във ваканция. Не. Напротив – имаше законопроект, с който с оглед разразилата се втора вълна на пандемията в късната есен на 2020 г. се поиска становище, дали евентуално съдебната система да не излезе във ваканция от средата на ноември до края на декември, но от Съдийска колегия не се възприе такова становище. Законопроектът не влезе в пленарна зала и системата продължи да работи по измененията в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Тогава се даде възможност на административните ръководители, по тяхна преценка, съобразявайки пандемичната ситуация в съответния съдебен район и броя на заболелите в органите на съдебната власт, да преценят еднократно, за срок от 14 дни дали да отсрочат дела. Това и сега е действащо законодателно положение, но аз не знам някой орган на съдебната власт да се е възползвал. Нека си кажем и друго – и в нормални условия се отлагат дела, по различни причини. Спор няма. Те се отлагат, защото трябва да се назначи вещо лице, трябва да се призоват свидетели, защото адвокатът или страната са болни. Те се отлагат обикновено за около 2 месеца по-късно, в зависимост от натовареността на органа. Има го и момента със шиканирането на процеса. Да, шиканирането съществува в съдебната система, но затова не е виновен съдът, а действия на страните, които по една или друга причина искат отлагане до безкрай. Така или иначе системата се справи добре през целия този период. От есента на миналата година досега тя работи на пълни обороти. Защото се увеличи заболеваемостта сред магистрати и служители, административните ръководители в един момент трябваше да преструктурират своята дейност съобразно особеностите на съответния орган. Някои съдилища решиха, че в пиковия момент, който беше ноември и началото на декември, вместо един съдия да заседава всяка седмица, ще се намали на броят на заседанията, като се увеличи обемът на работа във всяко от тях. Тоест – не се намалява обемът на работа, като идеята е се намали контактът със страните. Да, пандемията се отрази – за голямо съжаление живота си загубиха много колеги магистрати и служители. Имаме информация за всички тези неща.

Към дата 25 януари 2021 г. броят на заразените магистрати е 5. Броят на заразените служители е 13. Броят на карантинираните магистрати е 4, а на служители – 7. Ако направим съпоставка с времето на пика, който беше през ноември, цифрите са много по-различни и това се дължи на всички мерки, които се въведоха в системата. Към 9 ноември броят на заразените магистрати е 84, на служители – 169. Карантинираните служители тогава бяха 71, а служителите – 165. Връщаме се 1 седмица по-късно на 16 ноември, от 84 броят на заразените магистрати пада на 76, служителите са 180, карантинираните магистрати са 47, а служителите – 129. Броят на заразените чувствително намалява и това се вижда. Към 21 декември, броят на заразените магистрати вече е 29, на служителите спада до 68, карантинираните магистрати са 11, а служителите – 45. Вярно, че има и други проблеми. Някои хора остават без работа и без средства за препитание, но приоритет е животът и здравето на хората. Очевидно мерките си заслужават усилията, които се положиха и един индикатор в тази посока е съдебната система. Разбира се, че пандемията оказа влияние и върху работата на съдилищата, поради заболеваемост на страните, на магистратите, на служителите. Видяхте само от ноември месец насам как стоят нещата с цифрите. От 1 декември 2020 г. до 31 декември броят на делата, които са отложени по причини извън съда, е 1 875. Това са обективни причини. Сега системата се завърта на по-бързи обороти, след като могат да се призовават страните. Започна на много места електронно призоваване. Предприеха се промени и в процесуалните закони, в ГПК, в АПК, такива бяха направени и в НПК. Много бързо тръгнахме към електронното правосъдие, дори без да го очакваме. Но това е и въпрос на желание. Делата не са отлагани за срок, по-дълъг от 2 месеца, за да могат съдилищата да влязат в ритъм, тъй като се получава едно естествено натрупване между постъпващите и отлаганите дела. Системата се справи.

Новата година започва и с очакването за подновяване на работата на кадровия орган в приоритетните области? Кои са те според Вас?

Естествено най-мащабните приоритети за 2021 г. са Единната информационна система (ЕИСС), съдебната карта, както и предстоящият избор за председател на ВКС.

ЕИСС е създадена в резултат на един проект с ръководител Гергана Мутафова и има 8 дейности, които са разписани и нещата се движат. На 1 януари ЕИСС започна отново да работи, след като беше внедрена през месец септември м. г. във всички съдилища. Имаше един период, в който бяхме спрели образуването на дела в нея до 10 декември. Тя остана да работи в пилотните съдилища и онези органи, които сами пожелаха. Техният общ брой беше 43. Така се оказа, че 1/3 от съдилища всъщност работят с ЕИСС, въпреки решението да се замрази образуването на делата в нея. Според мен това беше и правилното решение. Няма да скрия, че имаше една съпротива от административните ръководители и магистратите по места, може би заради проблемите, които имаше в самата система. Те твърдяха, че трябва да се правят множество кликвания за една функция. Но всички тези неща бяха подавани на изпълнителя, който непрекъснато реагираше и опростяваше броя на кликовете. Съгласен съм с трудността да работиш по нов начин, извън създадената рутина. Слава Богу нещата се опростиха, и Пленумът на ВСС реши системата да заработи отново поетапно. На 1 януари – за апелативен регион Велико Търново и за военните съдилища; на 1 март – Бургаския апелативен район и Варненския район, както и специализираните съдилища; 1 април – Пловдивски апелативен район; на 1 май – Софийски апелативен районен, в това число СРС и СГС; на 1 юни – ВКС. Това е едно от нещата, които трябва да се направят.

Покрай драмите с внедряването на ЕИСС, възникнаха поредица от проверки, които ВСС насрочи относно сигурността, относно работата по нея. Имаме ли вече резултати от тези проверки?

Имаше едно заседание на Пленума на ВСС, на което беше взето решение за одит на ЕИСС. Това беше по искане на ССБ, което беше подкрепено и внесено от г-н Лозан Панов, председателят на ВКС. На това заседание, което беше доста продължително, се счете, че не е подходящо да се прави одит в началото на годината, след като системата не е заработила с пълния си капацитет. Преди още да се разработи техническото задание са направени всички необходими стъпки, за да има сигурност в системата. Техническото задание е минало и през одит на Държавната агенция „Електронно управление“, като те казаха, че всичко отговаря на изискванията и стандартите за сигурност на информацията. Пленумът прие, че е най-добре след изтичането на 6 месеца, когато в реална среда ще започне да работи системата и когато ще може да се добие пълна картина, тогава да се направи одит. Защото е логично и нормално всяка една система да бъде одитирана и то почти всяка година. Но ние в момента нямаме база, нямаме никакъв материал за заключения. А не както беше с Централизираната система за случайно разпределение на делата, където от 2015 г., когато беше внедрена, до 2020 г. не беше правен никакъв одит. Аз си спомням одиторската фирма, която дойде, каза, че в системата е имало опит за влизане, не че е направен пробив, но акцентът при разработването ѝ е бил да проработи, а не е бил нейната сигурност. Тогава, след одита ѝ се констатираха 23 уязвимости, които са потенциална опасност. Експертите бяха категорични – правен е опит системата да бъде пробита, но не е осъществен такъв. Реално системата не е с нужното ниво на сигурност. Има образувано досъдебно производство, което ще установи дали системата е функционирала безпроблемно или не.

ВСС избра модел за оптимизация на съдебната карта. Той обаче като че ли остана малко неразбран от магистратите. Какви са очакванията Ви оттук нататък в тази връзка?

Съдебната карта е изключително важна, защото това е един от показателите, който беше заложен в продължение на много години по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, тъй като нереформирането ѝ водеше след себе си неравномерното натоварване на районните нива и на магистратите като цяло, при условието, че получаваш едно и също възнаграждение при нееднакво натоварване и то с няколко пъти повече. Съдебната карта е част от ЕИСС. Координаторите по проекта, представиха доклад с три варианта, които се предлагаха в онзи момент за реорганизацията на съдебната карта на районните съдилища. Те предложиха и четвърти модел, който бе създаден в резултат на анализите и срещите с магистрати. Той е не само за реорганизация на районните съдилища, но и за системата в окръжните и апелативните съдилища. На 19 януари Съдийската колегия гласува и избра именно този четвърти модел. Първият модел се отнася до обединяване на един районен съд с друг районен съд в рамките на един окръжен съдебен район, при което единият остава да съществува, а другият става териториално отделение. При втория модел в рамките на окръжния съд се обединяват две или повече районни съдилища, при което единият районен съд става приемащ, а другите, чиято дейност се приема, преустановяват дейността си. Третият модел - за мобилност на съдебните служители в районните съдилища, е в рамките на окръжния съд. Четвъртият модел, който възприе Съдийската колегия, е много по-различен, засяга работата на районните съдилища предвижда приемането на план за законодателни промени и пътна карта. В районните съдилища ще се разглеждат сравнително по-леки дела, част от тях са искови производства, заповедни производства, мерки за неотклонение и т. н. Съответно ще бъде намален и броят на районните съдии с около 400 човека. Те трябва да бъдат преназначени в окръжните съдилища. От друга страна част от съдиите в окръжните съдилища ще бъдат преназначени в апелативните съдилища. Допълнително ще се разпише при какви условия и как ще се случва това. Фактически основен първоинстанционен съд става окръжният. Съответно като въззивна инстанция по отношение на актовете на окръжните съдилища стават апелативните съдилища. Имаше вариант, преди 19 януари, в който се предвиждаше разкриването на още 5 апелативни съдилища. Този въпрос понастоящем вече не се поставя.

Търсено ли е съгласието на законодателя относно този модел, защото той неизбежно ще изисква реализирането на законодателни промени?

Не. Първо трябва да представиш нещо на законодателя и да кажеш, че това е твоето виждане и тогава да търсиш подкрепа. Вярно е, че без законодателни промени няма да стане, но трябва да представим нещо, върху което той да мисли.

Не мога да не Ви попитам и относно плануваната индексация на възнагражденията в системата. Магистратите и служителите се притесняват, че няма да получат с 10% по-високи заплати.

Увеличението с 10% е предвидено за всички бюджетни организации, в това число и за съдебната система. Да, нямаме още решение, но най-вероятно следващата седмица ще обсъждаме въпроса и ще видим докъде ще стигнем. В Закона за държавния бюджет е казано, че 10%-ното увеличение, заложено по бюджетите на органите, е от 1 януари 2021 г. Дали ще го приемем на 20 януари или на 1 март, то ще е винаги с обратна дата. Колегите няма от какво да се притесняват. Това увеличение е заложено за магистрати и служители в цялата съдебна система.

Г-н Магдалинчев, макар и факта, че погледите на всички са насочени към предстоящите на пролет парламентарни избори, всъщност тази година предстои още един важен избор – този за председател на ВКС на мястото на Лозан Панов. Очаква се и тази битка да е кална. Какви са прогнозите Ви за тази процедура? Ще успее ли кадровият орган да запази достойнството си под очаквания политически натиск?

Мандатът на г-н Панов изтича на 9 февруари 2022 г. По закон – чл. 173 ал. 1 от ЗСВ – се предвижда, че не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди да приключи мандатът, трябва да се открие процедурата по избор на нов председател. Естествено ще видим как ще бъдат нещата, в страната предстоят доста различни събития – предстоят парламентарни избори, предстоят президентски избори. Годината е динамична. Повече от сигурен съм, че ВСС ще бъде обект на натиск във връзка с избора на председател на ВКС. Изобщо не се съмнявам в това, че ВСС ще бъде подложен на силна атака по различни пътища. Миналата година това го видяхме при избора на главен прокурор. Акцентът също беше ВСС, защото това е органът, който избира. Ако си спомняте, не беше по-малък натискът върху Съвета и при избора на Иван Гешев, който започна далеч преди неговия същински избор, далеч преди неговата номинация дори. Няма да е по-леко и при избора на председател на ВКС, вероятно ще ни замерват с яйца или с други неща, както и правят някои хора и групи, които искат отстраняването на главния прокурор. Но, за да отстраниш някой от „тримата големи“, в конкретния случай главния прокурор, трябва да има извършено от него умишлено престъпление, установено с влязло в сила съдебно решение. Конституцията в чл. 129 ал. 3 е разписала ясно хипотезите, при наличието на които може да започне процедура по отстраняване на главния прокурор. Това, че той не се харесва на някого, е друг въпрос. Защо атаката срещу Гешев беше още преди номинирането му, без да е показал още никакви резултати от работата си като главен прокурор! Явно има други причини, поради които се иска неговата оставка и освобождаване от длъжност. Не е трудно човек да се досети защо – засягат се интереси.

Сега преди изборите, различни организации, ангажирани с това да „анализират“ съдебната система започнаха пак да се упражняват върху законите и прилагането им. И съдът бе намесен, след като организацията „Антикорупционен фонд“ предложи състав от съдии да поеме евентуални разследвания срещу главния прокурор. По-късно се оказа, че всъщност идеята е обсъдена и в Съвета на Европа. Как Ви се струва на Вас, като съдия, една такава идея?

Много странна е тази тяхна идея, но всъщност никой не говори за промяна в Конституцията. Много е странно да правиш подобна смесица – този състав, който се предлага, да е от апелативен съдия, съдия във ВКС и съдия в Конституционния съд. Пълен абсурд. Съдията в Конституционния съд няма право да заема никакви други длъжности. Как съдия от апелативния съд ще има прокурорски функции на разследване, едва ли не? Изобщо – това са неща, които Конституцията на този етап не позволява. Сега, чл. 127 от Конституцията казва, че прокуратурата извършва разследването, тя внася обвинението. Тоест – извън прокуратурата никой друг не може да прави разследване за извършено престъпление. Поне да бяха казали, че трябва да се започне с промени в Конституцията. Друг е въпросът какво предлага Венецианската комисия, но това може да стане само, ако се заложи в Конституцията. След като не е заложено така, такава промяна не може да има, защото иначе няма да бъдем правова държава. Много са ми странни тезите на „Антикорупционния фонд“. Този модел може някъде да работи и да е конституционосъобразен, но тук не е. Има и нещо друго – на главния прокурор и неговите заместници не бива да се гледа като на потенциални престъпници. За голямо съжаление, като че ли все в тази посока се мисли – че той е всевластен, че трябва да го дебнем непременно и непрекъснато да не извърши престъпление. Трябва да се приемат принципни правила, за да няма някой който да е над закона, но това правило да се отнася за всички, които извършат някакво деяние. Дали е главен прокурор, дали е председател на ВКС или ВАС – трябва да има принципни правила.

Новите поправки, които се предлагат от 19 януари в Народното събрание и вече бяха приети на второ четене, предвиждат промяна относно въпроса кой може да образува досъдебно производство срещу главния прокурор или неговите заместници. Казва се, че фигурата „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, трябва да е задължително прокурор и в системата на прокуратурата. Той може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия и неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Казва се още, че постановлението подлежи на съдебен контрол. Това вече е нещо ново. Отказът да се образува производство подлежи на съдебен контрол и обжалване пред Специализирания наказателен съд. Неговото решение подлежи на обжалване пред Апелативния специализиран наказателен съд. Това е двуинстанционен съдебен контрол. Друго ново е процедурата за избор на кандидата. Тя започва по инициатива на не по-малко от 6-ма членове на Пленума на ВСС. Отпада това, което беше в първия вариант – по предложение на най-малко от 6-ма членове от Прокурорската колегия. Отделно от това се предвижда, че Пленумът на ВСС приема решението за избор на кандидата с мнозинство от не по-малко от 15 гласа. Венецианската комисия казва в своите становища, че е твърде завишено нивото на мнозинството, което трябва да приеме решение за избор на главен прокурор или освобождаването му – а именно не по-малко от 17 гласа. Тук вече стават 15 гласа. Освен това основанията за отстраняване главния прокурор са по преценка пак на Пленума. Тоест при постъпил сигнал, Пленумът събира материалите, и ако счете, че действително има достатъчно данни, той възлага на разследващия прокурор да започне разследването. Ново е и, че мандатът на разследващия главния прокурор вече е пет години, а не както бе предложено първоначално – да е равен на мандата на самия главен прокурор, и той само да го дебне да извърши нещо.

Въпреки надеждите на управляващите, че ще успеят да решат по бързата писта въпроса за отговорността на главния прокурор и ще отговорят на някакви твърдени от тях препоръки на Венецианската комисия в тази насока, последната не хареса проекта за промени в НПК. Отвориха ли кутията на Пандора политиците, щом се касае за дейността на съдебната система, от която безспорно прокуратурата е част, и как си обяснявате тази очевидна фиксация върху фигурата на главния прокурор?

Вижте, това е вече трети законопроект по отношение на отстраняването от длъжност на главния прокурор. Първоначално беше един вариант за изменение в закона, след това се внесе втори законопроект, това е трети такъв. Има натиск отвън, не от държави, а от част от обществеността Гешев да бъде отстранен от длъжност. Но тук говорим за избор на разумен баланс, защото, ако днес е Гешев, то утре може да е някой друг. Ние не говорим тук с оглед на личността, говорим за длъжността. Така че кутията на Пандора е отворена, но се надявам в рамките на тази година тя да се затвори и съдебната система да заработи в нормални условия и при успокоение на обществото.

На финала, как очаквате да премине 2021 г. и ще бъде ли тя по-благодатна за съдебната система?

Пожелавам годината да е по-благоприятна. Коронавирусът да си отиде или ние да можем да се борим с него, защото действително той промени живота и мисленето на хората. Може би и ние сме станали по-различни заради условията, в които живеем. Не можем да пътуваме спокойно и свободно, не можем да се виждаме в пряк разговор с колеги, приятели, познати, необезпокоявано от обстоятелствата с дистанция и карантина. Искрено се надявам 2021 г. да е по-добра и дано усилията на медицинските работници и производителите на ваксини да дадат резултат. Тепърва ще се засилва напрежението, покрай многото избори, които се събират в тази година. Да си пожелаем тези длъжности да се заемат от добри, мъдри и знаещи хора.

Още по темата

Нова схема: Вечеря в рсторант на петзвезден хотел срещу фиктивна нощувка за 20 лв.

Предишна новина

Нидерландската полиция предотврати демонстрация срещу карантинните мерки

Следваща новина

Коментари

11 Коментара

  1. 12
    | нерегистриран
    5
    0

    няма да е все така .... време ви е да си ходите в пенсия ,драги... наиграхте се

  2. 11
    Damnatio memoriae | нерегистриран
    6
    0

    Ми да. Те са си такива

  3. 10
    | нерегистриран
    9
    -2
    До коментар #9 от "Въпрос | нерегистриран":
    Един въпрос към Магдалинчев, както и към Имова, Гроздев, Марчева и Кояджиков - защо се съгласихте политически партии да ви номинират и изберат, а не се кандидатирахте пред колегите си съдии?

    То пък Шекерджиев и Димитрова като ги избраха съдии, сега си дъвчат от яд тогите.

  4. 9
    Въпрос | нерегистриран
    13
    -2

    Един въпрос към Магдалинчев, както и към Имова, Гроздев, Марчева и Кояджиков - защо се съгласихте политически партии да ви номинират и изберат, а не се кандидатирахте пред колегите си съдии?

  5. 7
    | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #2 от "Не бива | нерегистриран":
    Не бива на гражданите да се гледа като на потенциални престъпници. Трябва да се отменят НК и НПК.

    Това е интересно!

  6. 5
    | нерегистриран
    13
    -1

    най- обичам, когато съдия защитава Главнию. точно този главен.

  7. 3
    | нерегистриран
    9
    -3

    Законодателно решение е добро, но недостатъчно. Да се надяваме,че в бъдеще ще се доразвие, и независимият прокурор ще бъде изведен изцяло извън системата на прокуратурата,в независима институция-с правомощия да може да разследва и обвинява магистрати, както и да пази гражданите(вклч и с извеждане в чужина), подаващи сигнали срещу магистрати. Необходим е прокурор, който независимо да разследва прокурорската престъпност. А ако видите видеото "осемте джуджета", и липсата на каквито и да е последици-има огромен проблем с престъпността в прокуратурата.

    Да напомня,че в Грузия действаха по друг, по-радикален начин-там се справиха с прокурорската престъпност, като през 2008г изцяло закриха прокур атура и я учредиха наново. Там след закриването на прокуратура...престъпността спада-дотолкова грузинската прокуратура, отпреди 2008г беше част от престъпността.


    Да напомня и друго-в миналото Софийския апелативен съд написа, по делото срещу осъден с влязла в сила прокурор-изнудвач, че прокуратура може и е използвана като средство за рекет*. Ето линк, за лицата с краткотрайна памет-напомням,че констатацията е написана от съд!!! http://judicialreports.bg/2014/01/прокуратурата-като-масонска-ложа/

    -------
    *нищо от описаните в съдебното решение проблеми и в прокуратура и в законодателството не е променено, същите предпоставки ги има и днес-съд написа,че прокуратура може да рекетира, и нищо не е променено въпреки смазващите мотиви, написани от съд.

  8. 2
    Не бива | нерегистриран
    18
    -2

    Не бива на гражданите да се гледа като на потенциални престъпници. Трябва да се отменят НК и НПК.

  9. 1
    | нерегистриран
    11
    -3

    Прочетете тази статия.
    https://legalworld.bg/anglijski-syd-konstatira-striaskashti-fakti-ot-erata-filchev

    За да не се върнат никога отново тези вр емена е необходим "прокурор надзорник" на и над Главния прокурор-без значение кой е той, вклч и ако Главнния прокурор е най-честния човек. Чужд съд е написал стряскащи констатации-вж статията от линка за тези мрачни времена от историята на прокуратурата.
    Обществото трябва да бъде опазено никога това да не се случва отново. По света няма надзорник на Главния прокурор, но там няма и ненаказани беззакония, каквито се случваха в миналото в прокуратурата по тези ширини.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.