Повечето районни съдии си искат заповедните дела – опасяват се от закриване на съдилища

Повечето районни съдии си искат заповедните дела – опасяват се от закриване на съдилища

Повечето районни съдии предпочитат подведомствеността на заповедните дела да остане при тях, тъй като смятат, че имат достатъчно капацитет да ги разглеждат. Това сочи общение на постъпилите във Висшия съдебен съвет (ВСС) становища (в подкрепа и против) по предложенията за реформи, изведени в Доклад относно целите и обхвата на предложения за реформи в заповедното производство в България, изготвен в рамките на проект с предмет "Заповедно производство".

Както "Правен свят" писа, във въпросния доклад силно се препоръчва въвеждането на централизирано разпределение на всички заповедни производства в страната между всички районни съдии и напълно се отрича възможността този вид дела да бъдат изведени от съда и предоставени на друг орган, извън съдебната власт. По-късно стана ясно, че съществуват предложения заповедните дела да бъдат възложени на държавните съдебни изпълнители или напълно нова агенция.

На 12 ноември Съдийската колегия на ВСС помоли районните съдии да изразят аргументирани становища и предложения относно подведомствеността на заповедните производства, както и по останалите въпроси и предложения, направени в Доклада относно целите и обхвата на предложения за реформи в заповедното производство в България. В резултат на това, до изтичането на крайния срок в администрацията на кадровия орган са постъпили 46 становища от районните съдилища и становище от Българска асоциация на съдиите по вписванията и Асоциацията на Държавните съдебни изпълнители.

А обобщението на резултатите най-общо сочи, че болшинството на районните съдилища смятат, че имат достатъчно капацитет и ресурс да се занимават със заповедните дела и са против извеждането им от съда, но пък не възприемат добре идеята за въвеждане на централизираното им разпределение.

Аргументи "за" запазване на настоящата подведомственост на заповедните производства

Според становищата, изпратени до ВСС, заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност и формира изпълнителното основание, а не е дейност по правоприлагане. Съгласно чл. 411, ал. 2, ал. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Тази преценка е дейност по правораздаване и се извършва само от съд.

Вторият аргумент в подкрепа на оставането на заповедните дела в съда е, че исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост. Концепцията на ГПК за изпълнителното производство е изградена върху разделение между функцията по издаване на публичния властнически акт, подлежащ на изпълнение - изпълнителен титул (какъвто понастоящем е и заповедта за изпълнение) и функцията по осъществяване на действията по принудителното му изпълнение чрез възлагането им в компетентност на различни органи.

Следващото становище "за" поддържа аргументите, че компетентността на съда по заповедното производство е обусловена и от изискванията на правото на ЕС, а именно Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания във връзка с използваните в него термини съд, съдебно решение и съдебна процедура, както и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка със задължението на органа, издаващ заповед за изпълнение да се произнася служебно относно нищожността на клауза в договор за потребителски кредит (респ. глава шеста от Закона за защита на потребителите, с която съгласно т.9 от § 13а от ДР на същия закон /ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г./ са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО). Съгласно задължителната практика на Съда на ЕС в Люксембург /т. 2 от решение на Съда от 04.06.2009 г., постановено по дело C-243/08/ служебно задължение за съда е да следи за наличието на неравноправни клаузи в  потребителските договори, като санкцията е прогласяване на нищожност на отделни клаузи или на целите договори в зависимост от фактите по делото. Няма друг орган освен съда, който следва да е компетентен да прогласява нищожност на договори.

На следващо място съдиите смятат, че извеждането на заповедните дела от съда би довело до загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система, получаван от таксите по заповедните дела. Заплащаните към момента държавни такси по заповедните производства формират голям дял от собствените приходи на съдебната власт, като изваждането на заповедните производства от системата на съдилищата би наложило значително увеличаване субсидията от държавния бюджет. Всеки друг орган, различен от съда, би бил по-неефективен и ще оскъпи допълнително заповедното производството (обучение на нови служители, закупуване на техническо оборудване, софтуерни и мрежови продукти, и свързаните с тяхната поддръжка, разходи, създаването на нови практики и реорганизация и др).  Възлагането заповедните дела на нотариуси или съдебни изпълнители би наложило законодателни промени на техния статут, както и значително увеличаване на щатната им численост. Възлагане на заповедните производства на държавните съдебни изпълнители би се отразила дестабилизиращо на правния оборот за дълъг бъдещ период, в който неминуемо тепърва ще се изясняват и утвърждават нови практики  Всичко това по-скоро ще забави още повече производството, отколкото да го забърза. Създаването на изцяло нов самостоятелен целеви орган е неоправдано с оглед безусловно необходимия значителен времеви и финансов ресурс за реализацията му, смятат още съдиите, подкрепящи оставането на заповедните дела в съда.

Според магистратите, освен това, процентът на заповедните дела е изключително висок и същите са от решаващо значение за определяне структурата и състава на районните съдилища. Извеждането на заповедното производство от съдебната система, според тях, би довело до съществено понижаване ефективността на почти всички районни съдилища и особено на тези в по-малките населени места, а това би довело съответно до закриване на съдилища и до прекрояване на съдебната карта на РБ.

Районните съдии смятат още, че законосъобразното постановяване на актове по заповедните дела предполага задълбочено познаване на материалното и процесуалното право, като съдиите притежават в достатъчна степен професионална подготовка, знания и практически умения, които ефективно да приложат в цялостното разглеждане на едно заповедно производство. Достатъчно средства досега са вложени в обучение на съдиите, за да се обучават отново други служители, а и в тези производства възникват често правни проблеми и при положение, че е възможно да се стигне до исково производство е необходимо в заповедното производство много въпроси да са изчистени. Като идея за реформа, съдиите предлагат да се възложи заповедното производство на съдебни помощници в районни съдилища, за да се облекчи натовареността.

Магистратите се опасяват също така, че ако заповедните дела се разглеждат от ДСИ, които досега изпълняват принудителното събиране на вземания по издадените въз основа на заповедите по чл. 410 и чл. 417 от ГПК изпълнителни лист, ще се стигне до недопустимо възлагане на несъвместими функции по преценка и изпълнение на вземането от един и същ орган. Броят на ДСИ е значително по-малък от броя на районните съдии, което би довело до необходимостта от значително увеличаване на ДСИ по места при съответно значително намаляване броя на районните съдии. Съдиите са категорични, че нито съдебният изпълнител, нито съдията по вписванията, имат предвидена в закона компетентност да изпълняват правомощията на съдия, но на съдията законът делегира компетентност и на съдебен изпълнител, и на съдия по вписванията, при условията на чл.264, ал.4 от ЗСВ и чл.279, ал.З от ЗСВ, по аргумент за което е недопустимо изземване на компетентност на съд и възлагането й на друг орган на съдебна власт по устройствения й закон (арг. от чл.1 от ЗСВ) или на друг орган извън нея без каквато и да е подготовка и опит за това, кадрова и материална обезпеченост. 

Аргументите "против" запазване на настоящата подведомственост на заповедните производства

Сред основните аргументи "против" оставането на заповедните дела в съда е този, че е необходим ресурс от служители, който да ги обработва, по някои от които има 5-6 съдебни акта, молби и възражения от страните, проучвания в НБД Население и НАП относно адресите и трудовите договори на длъжниците, както и че заповедните дела ангажират сериозна част от времето на магистратите, препятстват ги да гледат и другата си работа, удължават исковия процес и нормата време и внимание отделяно за работа по тях,  има сериозна опасност да се повлияе върху качеството на съдебните решения.

Противниците на настоящата подведомственост на заповедните производства смятат, че единственият успешен модел за намаляване на натовареността на съдилищата и за качеството и бързината на произнасянето по заповедните производства е извеждането им от съдебната система и възлагането им на държавните съдебни изпълнители, чийто статут е уреден в Закона за съдебната власт. ДСИ има във всички районни съдилища по щат. Налице е пълна финансовата обезпеченост на същите като органи на принудителното изпълнение.

"Почти навсякъде в европейските съдилища има такива специализирани съдии/съдия - изпълнители или съдии по обезпеченията/, които поемат част от работата на съда - по издаването на изпълнителен лист, по публичната продан на недвижими имоти или по контрол на дейността на ЧСИ. Процедурата на заповедното производство е с административен характер и не е типична дейност по правораздаване, като съществуването на възможност за оспорването на вземането пред съд в евентуално исково производство по чл.422 от ГПК отговаря напълно на изискването за достъп до съд по смисъла на ЕКПЧОС, който да разгледа и реши съответния правен спор и пази правата на евентуалния длъжник", смятат съдиите, които подкрепят идеята заповедните дела да бъдат изведени то съда.

Като основни ползи те виждат това, че съдиите ще бъдат разтоварени от една несъщинска правораздавателна дейност, което ще им позволи да се съсредоточат върху основната си задача - да правораздават и ще повиши качеството на съдебните актове. Ако заповедното производство бъде възложено на ДСИ ще бъде целесъобразно от финансова гледна точка, като няма да е налице нужда от назначаването на нови служители, да се създават нови служби и да се инвестират допълнително средства, пише още в становищата "против" оставането им в съдебната система.

Централизираното разпределение

Разнопосочни са мненията и по отношение на предложението в доклада за реформи в заповедното производство за въвеждане на централизирано разпределение на делата. Противниците на тази идея се оказват повече, като част от аргументите им са, че този модел няма да доведе до разтоварване на районните съдии, а напротив. При съществуващото в момента съществено забавяне в сроковете, в които съдиите от най-натоварените съдилища решават заповедните производства, преразпределяне на част от тях и произнасяне в законовия тридневен срок би довело до ускоряване на последващата процедура по подаване на възражения и определяне на едномесечен срок за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК, подсъдността по които се определя по общите правила. По този начин би се достигнало до увеличаване на делата по чл. 422 ГПК, подсъдни на най-натоварените съдилища, т.е. до обратен ефект на целения.

Според обобщените становища, предложенията за реформи в заповедното производство по отношение на централизацията и дигитализацията са целесъобразни, но е налице скептицизъм относно приложението им своевременно на практика. Сред аргументите "за" въвеждане на централизирано разпределение на делата са, че с това би се преодоляло неравномерното натоварване на гражданските съдии в районните съдилища, на съдилищата в страната и изравняване броя на частните граждански дела по чл.410 и чл. 417 ГПК, че ще се спомогне за уеднаквяване на практиката и ще се облекчи работата на системата, като по заповедни производства да се произнасят както граждански, така и наказателни съдии от страната. Преобладават и мненията на районните съдилища в подкрепа на цялостната дигитализация на заповедните производства.

Измененията в ГПК

По отношение на предложенията в доклада за изменение и допълнение на ГПК с цел намаляване продължителността на делата също преобладават тези в подкрепа на промените. Според част от тях, при отмяна на производствата по чл.417 от ГПК освен тежката проверка в производствата по чл.417 от ГПК, ще отпадне и проблемът с изпълнението на вземания, които не са безспорни и чието съществуване не е установено по съответния ред. Подкрепя се и отмяната на производството по чл. 417 ГПК, с оглед "наложилата се вече европейска практика за недопустимост на привилегирован процесуален ред за някои кредитори – най-често банки". "Както при сключване на брака, така и при развода по взаимно съгласие действията са аналогични – изследва се волята на съпрузите и се уреждат имуществени отношения. Поради това не се налага непременно съдът да изследва волята на съпрузите за разтрогване на брака им, а това може да се направи от нотариус. Уреждането на имуществени отношения има характера на доброволна делба, която нотариусът е компетентен да извърши. По отношение на родителските права когато съпрузите са постигнали съгласие за тяхното упражняване по една житейска презумпция може да се счита, че те най-добре са защитили интереса на своите деца. Приемането на наследство по опис е техническа дейност и няма пречка тази дейност да не се извършва от съда", пише още в становищата "за промени в ГПК".

Според аргументи "против" пък не следва да отпада възможността на чл. 248 ГПК, защото "дори и при сегашната уредба страните често подават въззивни или касационни жалби, които по-скоро имат за цел преразглеждане на съдебния акт в частта му за разноските. Съдебната практика по прилагането на тази разпоредба е ясна".  Според част от съдиите не следва да се отменя и производството по чл.417 от ГПК, тъй като е би било достатъчно да се задължи съдът, който и към момента има основание за това, да проверява клаузите на договорите с банките за неравноправност.

Още по темата

Радослав Димов е провел срещи с магистратите от Перник и Радомир

Предишна новина

Прокуратурата поиска имунитета на Елена Йончева и като евродепутат

Следваща новина

Коментари

19 Коментара

  1. 19
    ГейШеф | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #18 от "До 17 | нерегистриран":
    Проблемът е с връчването на 410, което генерира обемен доклад всяка седмица. София е почти двумилионен град. Съд. помощници в СРс са десетина.

    Реално, проблемът не са заповедните, тъй като в СРС имат по около 30 парчета по чл.410 от ГПК на съдия на месец, а това е работа максимум за един ден. Не знам какво толкова реват, но то простотията по хората ходи... Проблемът са исковите дела, по които има много повече работа - в закрито заседание и след това в зала. А те се увеличиха доста след промените в ГПК за предявяване на иск при връчване по реда на чл.47, ал.5. И често това са пипкави дела, с неравноправни клаузи, частични нищожности и т.н., съпроводено с най-различни сметки и изчисления. Та по този начин реално се увеличи много натоварването. 20-30 искови дела на месец за писане по същество, освен цялата друга работа си идва бая тежко. И точно затова няма нужда от разтоварване от заповедни, които да се пишели от съдебни помощници, ДСИ или който и да било друг. Че ще разтоварят работа за един ден е без каквото и да било значение на фона на тази, която остава. Изводът е, че има нужда от хора, на които да се разпределят искови дела и да влизат и да ги гледат в зала, т. е. от съдии. И кратуните от ВСС да не се правят на луди и да си уреждат разни нефелници за съдебни помощници - 100 бройки искали?!?!, а да назначат за същите пари съдии, за да гледат същинските дела - исковите, които са фактически основният фактор за високата натовареност в някои районни съдилища.

  2. 18
    До 17 | нерегистриран
    0
    0

    Проблемът е с връчването на 410, което генерира обемен доклад всяка седмица. София е почти двумилионен град. Съд. помощници в СРс са десетина.

  3. 17
    без значение | нерегистриран
    3
    -1

    Не знам от какво толкова се оплакват магистратите, като служителите им пишат заповедните производства и то не само по чл.410,които са по-лесни, ами и тези по чл.417 ГПК.:)

  4. 16
    ГейШеф | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #13 от "Ако има мисъл ..... | нерегистриран":
    Аз ни виждам проблем в това , че съдебните помощници са съдебни служители . ДСИ и съдиите по вписванията също не са магистрати , не на несменяеми и пр. Заповедното производство - особено по чл.410 ГПК - не е правораздаване . Ако се стигне до исково производство ясно , че съдията е този който ще правораздава . Разбира се , може да се пипне и статута на съдебните помощници , които се занимават със заповедно производство . Най-малкото може да им се вдигне заплатата , защото работата все пак е отговорна .



    Проблемът е , че ВСС не може - а и явно не иска - да си планира бройките и да назначи достатъчно съдии там където има нужда , респ.да премахне бройките където няма нужда . Поемането на част от заповедните производства от други юристи е НЕОБХОДИМОСТ , а не лукс . На много места районните съдии издъхват , а никой не им помага . Пак казвам - нека има такава възможност в закона , а дали ще се ползва ще покажат нуждите в практиката …..

    Е ти в колко РС мислиш, че има съдебни помощници? Броят се на пръстите на едната ръка - в 3-4, а в огромната си част такива се подвизават по горните инстанции. Така че няма как да стане те да гледат заповедни. Решението може да бъде само едно и е повече от ясно - където натоварването е по-голямо, се разкриват нови щатове и се местят такива от по-слабо натоварени райони. И натоварването да се мери по бройки искови дела, а не по заповедни.

  5. 15
    Х | нерегистриран
    0
    -2

    Няма никакъв проблем 410ките да се гледат от ДСИ или помощници. Лесни са, а и еднотипни. Безумната теза "не си ги даваме, но не искаме и централизирано разпределение"се казва рахат и "добре сме си така с нашата натовареност". Проблемът с центр. Разпределение ще е връчването. От опит -връчването в един град от 70 000 души е безпроблемно почти и става в рамките на дни. Връчването от РС Свищов в Люлин 18 част ще е кауза пердута. То в СРС една призовка се връща с месеци. Връчването в Сф трудоемка, времеемка работа с променлив успех. Фиктивно адреси, наематели, ама няма вход Й в блока, ап са до 145, а ние търсим 147, съседите не се познават, набиха прзовкаря, на мястото по ГРАО е празен терен и тн са класики в жанра. Едно дело минава сто пъти на доклад по такива "праени"въпроси. Най -удачбо ще е да се върши от ДСИ. А за рахата е друга тема.

  6. 14
    работил и по стария ГПК | нерегистриран
    7
    -1

    просто сменяте сегашното заповедно с предходната уредба, без никакви нововъведения и отпада целия проблем. Отпада цялата бумащина, съобщения и прочее, ама май някой няма интерес това нещата да вървят добре. Работехме в пъти по-малко съдии и съдебни служители и нямаше проблем.

  7. 13
    Ако има мисъл ..... | нерегистриран
    5
    -6
    До коментар #11 от "Не сте ме разбрали | нерегистриран":
    В никакъв случай не подценявам капацитета на съдебвине помощници. Просто статута им е на съдебни служители. Ако преуредят статута им-ок.

    Аз ни виждам проблем в това , че съдебните помощници са съдебни служители . ДСИ и съдиите по вписванията също не са магистрати , не на несменяеми и пр. Заповедното производство - особено по чл.410 ГПК - не е правораздаване . Ако се стигне до исково производство ясно , че съдията е този който ще правораздава . Разбира се , може да се пипне и статута на съдебните помощници , които се занимават със заповедно производство . Най-малкото може да им се вдигне заплатата , защото работата все пак е отговорна .



    Проблемът е , че ВСС не може - а и явно не иска - да си планира бройките и да назначи достатъчно съдии там където има нужда , респ.да премахне бройките където няма нужда . Поемането на част от заповедните производства от други юристи е НЕОБХОДИМОСТ , а не лукс . На много места районните съдии издъхват , а никой не им помага . Пак казвам - нека има такава възможност в закона , а дали ще се ползва ще покажат нуждите в практиката …..

  8. 12
    | нерегистриран
    18
    -2
    До коментар #6 от "нерегистриран | нерегистриран":
    За реформи в съдебната система трябва воля, а не толкова д_пе, заощото на всички им е ясно, че една немалка част от районните съдилища показват натоварване благодарение на тези заповедни производства, разпореждането за който много често ги пишат съдебни служители. Така че за ефективно правосъдие е необходима спешна реформа за изравняване на натовраването, чрез закриване на слабонатоварени съдилища и изпращане на съдии от тези съдилища в натоварените такива. Елементарно, но още дълго време само ще си проиказваме и нищо няма да се случва, само анализи, изследвания, мнения, харчене на обществен ресурс и липса на решения. липса на развитие напред. Затова ще продължаваме да сме най-корумпиранта, най-бедната и най-....най... европейска държава. Считам, че нещата основно бързо, ефективно и необратимо ще се променят, ако съдебната съдебната система се реформира навреме. Другото е само празноговорене.

    Неуважаема, поради грубия ти егоцентризъм, съдилищата, както и реформата, не са необходими с оглед на съдиите !

    Не около съдиите се върти света, ако не си разбрала !

    Съдилищата, както и достъп до правосъдие, вкл. и чрез заповедните производства, са необходими на хората.

    Такова подценяване и обезличаване на съдебната система, такова авто-занаятчийско отношение на магистратите към труда им, не е било и по време на псевдо - соца, нереализирал очакванията си за пълно отпадане на нуждата от съдии и съдилища.

    Алооо, ВСС, правораздаването не е конвеер, а сериозна интелектуална дейност !

    Работните дни в месеца са 21-22, поради което, чудом не мога да се начудя, колко дела очаквате на месец да решаваме ?

    Също чудом не мога да се начудя кой и как реши, че заповедните производства не съставляват тежест, както правна, така и фактическа ?

    Най-вероятно тези, съставляващи критично мнозинство, пишещи на конвеер заповеди без да им прави впечатление отговарят ли заявленията на целта и духа на закона - предявяване за плащане на безспорни - изискуеми и ликвидни, вземания, каквито несъмнено не са тези, произтичащи от деликти и др. извъндоговорни източници на права и задължения.

    Точно така трябва да се реформира - ще оставим само СРС, ще съберем всички районни съдии в София и ще постигнем заветната реформаторска и реформираща цел: Централизирано разпределение на заповедните производства!

    Урааа ! Да живей !

    Бостанът съвсем се изобра и отчаянието на мислещите(или най-малко на опитващите се да мислят) е пълно в този абсурд !

  9. 11
    Не сте ме разбрали | нерегистриран
    8
    -2
    До коментар #10 от "Ако има мисъл ..... | нерегистриран":
    Не съм съгласен . Съдиите по вписванията имат съвсем различни правомощия и подготовка /вещно право/ , а заповедните са търговско и облигационно право . Но аз нямам проблем . Според мен законът трябва да дава ВЪЗМОЖНОСТИ и други лица да се занимават със заповедно производство - ДСИ , съдии по вписвания , помощници . Къде и как да става това да се регламентира със заповеди. За съдебните помощници също не си прав . Познавам доста бивши помощници , които станаха младши съдии , а после районни съдии и работят добре . Значи като помощници са били глупави , а после изведнъж са поумнели ?? Глупости са това . Заповедните производства меко казано не са квантова механика . Ще се справят с тези по чл.410 ГПК , особено след известно обучение и съвети от по-опитни съдии .

    В никакъв случай не подценявам капацитета на съдебвине помощници. Просто статута им е на съдебни служители. Ако преуредят статута им-ок.

  10. 10
    Ако има мисъл ..... | нерегистриран
    5
    -5
    До коментар #7 от "До 5 | нерегистриран":
    Четох същия ви коментар и в друг сайт. Много моля не намесвайте съдебните помощници в темата. Първо- те са съдебни служители. Второ- всички са на мама и тати дечица, не можете да ги натоварвате с работа, щото мама и тати ще се разсърдят. Сега сериозно- личното ми мнение е, че заповедните трябва да се гледат от районните съдии и съдиите по вписванията. За целта е нужна козметична промяна в ГПК и ЗСВ. Ако сега имаме 1000 души които ги гледат, ще станат 1200. Ако се дадат и на ДСИ, няма лошо но трябва да се бута много в ГПК, ама много.

    Не съм съгласен . Съдиите по вписванията имат съвсем различни правомощия и подготовка /вещно право/ , а заповедните са търговско и облигационно право . Но аз нямам проблем . Според мен законът трябва да дава ВЪЗМОЖНОСТИ и други лица да се занимават със заповедно производство - ДСИ , съдии по вписвания , помощници . Къде и как да става това да се регламентира със заповеди. За съдебните помощници също не си прав . Познавам доста бивши помощници , които станаха младши съдии , а после районни съдии и работят добре . Значи като помощници са били глупави , а после изведнъж са поумнели ?? Глупости са това . Заповедните производства меко казано не са квантова механика . Ще се справят с тези по чл.410 ГПК , особено след известно обучение и съвети от по-опитни съдии .

  11. 9
    Ако има мисъл ..... | нерегистриран
    6
    -3
    До коментар #8 от "Овощар от Караджови трънки | нерегистриран":
    Що бе районни ,нали бяхте много натоварени ,за някои е труднио да си представят как сега ще се полакват ,като се разбере ясно ,че 50% от делата им са от заповедните ,а те си веят байрака ,че и забатачени дела имат .Мъка,мъка ,ще се наложи да работят на пълни обороти !

    Зависи за кои "районни" говориш . В този сайт логично са много гласовити тези.....които нямат работа. Те ако имаха работа щяха да я вършат .Аз специално съм пенсионер и затова съм тук.

  12. 8
    Овощар от Караджови трънки | нерегистриран
    9
    -5

    Що бе районни ,нали бяхте много натоварени ,за някои е труднио да си представят как сега ще се полакват ,като се разбере ясно ,че 50% от делата им са от заповедните ,а те си веят байрака ,че и забатачени дела имат .Мъка,мъка ,ще се наложи да работят на пълни обороти !

  13. 7
    До 5 | нерегистриран
    12
    -7

    Четох същия ви коментар и в друг сайт. Много моля не намесвайте съдебните помощници в темата. Първо- те са съдебни служители. Второ- всички са на мама и тати дечица, не можете да ги натоварвате с работа, щото мама и тати ще се разсърдят. Сега сериозно- личното ми мнение е, че заповедните трябва да се гледат от районните съдии и съдиите по вписванията. За целта е нужна козметична промяна в ГПК и ЗСВ. Ако сега имаме 1000 души които ги гледат, ще станат 1200. Ако се дадат и на ДСИ, няма лошо но трябва да се бута много в ГПК, ама много.

  14. 6
    нерегистриран | нерегистриран
    22
    -5

    За реформи в съдебната система трябва воля, а не толкова д_пе, заощото на всички им е ясно, че една немалка част от районните съдилища показват натоварване благодарение на тези заповедни производства, разпореждането за който много често ги пишат съдебни служители. Така че за ефективно правосъдие е необходима спешна реформа за изравняване на натовраването, чрез закриване на слабонатоварени съдилища и изпращане на съдии от тези съдилища в натоварените такива. Елементарно, но още дълго време само ще си проиказваме и нищо няма да се случва, само анализи, изследвания, мнения, харчене на обществен ресурс и липса на решения. липса на развитие напред. Затова ще продължаваме да сме най-корумпиранта, най-бедната и най-....най... европейска държава. Считам, че нещата основно бързо, ефективно и необратимо ще се променят, ако съдебната съдебната система се реформира навреме. Другото е само празноговорене.

  15. 5
    Ако има мисъл , има и решения .... | нерегистриран
    15
    -8
    До коментар #3 от "123 | нерегистриран":
    Да обобщим - "Не искаме да ни закривате, но не искаме и повече работа, т.е. централизирано разпределение на заповедните производство. Никаква реформа". Но този обобщен отговор е ясен още преди да бъде зададен - проблемът е, че този, който го задава (ВСС), цели именно протакане на истинската реформа - закриване на ненатоварените магистратури и тяхното окрупняване с работещите. Ще продължавам да го повтарям, защото ВСС се "прави" на неразбрал и чака да изтече кротко-кротко и този мандат.

    Както казва №1 , освен губещи от сегашното статукво има и много печеливши . Хора , които работят по 1-2 часа на ден , а през останалото време са за риба или пият бира в кръчмата до съда . Ясно , че не искат електронно разпределение , нито закриване на съдилища . Искат колегите им да умират от работа, а те да си чешат шкембето . И правилно , щом на ВСС не му пука ….



    И така – не си даваме заповедните …..ама ако може някой друг да ги гледа . Ясно е , че заповедните производства „ще останат в съда“ , обаче РЕФОРМИ СА НЕОБХОДИМИ И ТО СПЕШНО . Всъщност най-добър е вариант , който изпраща ЧАСТ от заповедните производства В НАТОВАРЕНИТЕ РАЙОНИ на ДСИ и на съдебни помощници . Ако бях на мястото на ВСС щях да си създам „вратички“ в законите , които да им дават възможност за реакции при ПЕРМАНЕНТНИТЕ кадрови кризи в районните съдилища . Възможности ДСИ и помощници да гледат заповедни , възможности да се преразпределят дела на съседни райони и пр. и пр. Да го има в закона , а дали и как ще се прилага да се урежда допълнително . Законите ни са ужасно закостенели…..като мозъците на членовете на ВСС . Ехооооо, освен командироване и прехвърляне на бройки има и много други варианти , ама трябва да се мисли ….

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.