Позитивизъм или негативизъм разкрива неизбежната отбрана и кога можем легално да убием човек

Позитивизъм или негативизъм разкрива неизбежната отбрана и кога можем легално да убием човек

С постановената миналата седмица оправдателна присъда на първа инстанция по делото срещу пловдивския лекар д-р Иван Димитров отново се повдига диспутът за пределите на неизбежната отбрана по Наказателния кодекс (НК).

Темата буди сериозни полемики сред обществото от край време, тъй като прилагането на този институт не ограничава битието си само в света на юристите, а следва да бъде премисляно и от философска, психологическа, културна и социологическа страна. За добро или лошо, в последните години, тази тема бива разглеждана най-вече от политическа гледна точка и това се подчертава и от внесения и приет на първо четене на 8. май т. г. законопроект за разширяване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК.

Към момента разпоредбата на чл. 12 гласи, че: "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище". Така формулирана обаче на вносителите се вижда недостатъчна и в приетия законопроект се предвижда в две точки да бъдат описани казуистично хипотези, в които няма да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана "когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем".

Нерядко се срещат аргументи с примери от законодателството в САЩ, но като че ли винаги убягва на тези, които си служат с тях, че правната система на Щатите е конструирана по модела на англо-саксонското право и т.нар. "правен прецедент".  Историческото развитие на тези нации води до съвсем друга култура и психология на правната мисъл. Съдиите в тези системи имат много по-различни правомощия от нашите, които следва само да прилагат и тълкуват закона. Съответно, такива "хвърковати" и недообмислени сравнения биха нанесли сериозни щети върху системата у нас и в Европа и единствено показват липсата на познания и задълбочен анализ. Нещо повече, в тези моменти сякаш се забравят и многобройните случаи на саморазправа там, където пределите са твърде широки. 

Вярно е, че НК от 1968 г. има редица недостатъци: наболюдават се неприложими "мъртви състави" на престъпления, остаряла логика на подреждане на съставите и главите в Особената част, както и редица неадекватни за сегашното време санкции и наказания, с чието налагане не би се постигнала основната им цел. Доказаните специалисти в доктрината и практиката изразяват становищата си "за" и "против" приемането на нов кодекс, но докато това се случи, не означава, че е настъпило време за безнадеждност. От друга страна, науката и практиката в сферата на наказателното право отдавна са достигнали до заключението, че няма как тази материя да бъде казуистично уредена. Всеобхватността на житейските ситуации предполага по-абстрактен и широк подход в процеса на съставяне на пеналните правни норми.

Именно тук идва ролята на Върховния касационен съд с предоставените му правомощия чрез Конституцията - на върховен регулатор в правоприлагането. Тълкувателните решения са инструментът на ВКС и са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление. В този смисъл, неверни са становищата, че практиката по прилагането на института на неизбежната отбрана е разнопосочна и неуеднаквена. Това устойчиво натрапвано впечатление у обществото е резултат от недостатъчна информираност, непознаване на института, а в определени моменти дори се дължи на погрешно и избирателно предаване на фактологията по конкретните казуси, било то от медиите или от заинтересовани страни. Политическият подход следва да бъде насочен към разясняване на законите, а не при наличието на неяснота при първа възможност - към тяхното самоцелно изменение (в този смисъл - чл. 51 от Закона за нормативните актове).

Всеизвестно е "постановлението-майка" на Върховния съд (ВС) - ППВС № 12 от 29.11.1973 г., относно приложението на въпросния институт, което, макар и постановено отдавна, при различна социална номенклатура, по никакъв начин не е загубило приложението си и днес.

"Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или спрямо законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели."(ППВС №12/1973)

И все пак, за скептиците – не без значение е и Конституционно решение № 19 от 21.11.1997 г. по конституционно дело № 13/1997 г., което е постановено именно по повод друго предложение за разширяване пределите на института. Нещо повече, опити за бързи и необмислени изменения, без необходимото обществено допитване и без вслушване в посветилите се на пеналистиката, могат да доведат до много по-сериозни девиации. Неслучайно и проф. Пламен Панайотов (дългогодишен преподавател в Софийския университет и доказан професионалист в областта) в интервю по темата споделя, че "при някакъв по-шумен случай се появяват народни представители, които решават, че могат да направят някакъв рейтинг на базата на това. И обикновено, който разбира и който не разбира, се насочва към изменения на Наказателния кодекс, при което се получават недоразумения, разминават се текстове, а крайният резултат понякога води до налагане на по-високи наказания за по-леки престъпления – нищо полезно".

В тези две решения, на два абсолютно независими един от друг органа, както и в други, постановени от ВС (ППВС № 2/16.12.1957, ТПВС № 7/06.07.1987), можем да видим пълно изясняване на прилагането на неизбежната отбрана, като се правят коментари, че "превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато е нарушен балансът между нападението и защитата и защитата надхвърля необходимото за отблъскване на нападението". А дали тази защита е в пределите е въпрос, който се решава конкретно при спецификите на всеки казус с оглед установената фактическа обстановка. Върховните съдии приемат, че "правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите". На това съответства и разкриването на точния момент, в който нападението е прекратено. Нещо повече, съдът постановява, че "при отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението". В една от точките на диспозитива на основното постановление е установено, че "при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо". Така изброените постулати са само с цел онагледяване наличието на критерии при прилагането на института, като в пълен обем могат да бъдат открити в свободно, достъпното за всички граждани на Република България постановление.

Но, ако решенията на ВС и на КС не са достатъчно убедителни, то виждаме и безкрайната практика по наказателни дела на ВКС, чрез които при нужда върховните съдии могат да дават разяснения на другите съдилища, прокуратурите и следствените органи относно по-широкото прилагане на института. Също така, бяха изразени многобройни мнения и становища на блестящи пеналисти, посветили се на доктрината. Цялата диаспора на юристите се обединява и застава зад мнението, че промени в уредбата не са необходими. В свое изказване проф. Панайотов заявява, че действащият НК дава повече възможности за прилагане на неизбежната отбрана отколкото в редица развити европейски държави.

В интервю бившият главен прокурор проф. Никола Филчев изразява становище, че освен практиката на ВКС, е необходимо да има непрестанни обучения "за съдиите, прокурорите, следователите, разследващите полицаи и оперативните служители на МВР по проблемите на неизбежната отбрана". Той смята, че трябва да има организация, създадена от министрите на правосъдието и на вътрешните работи, като участие следва да вземе и Националният институт по правосъдие. Въпреки че той е инициирал предложенията за промените през 1997 г., сам уточнява, че времената тогава са били други.

Дори настоящият ни "обвинител № 1" Сотир Цацаров се изказа против предлаганите промени в своето становище, отправено към парламента, твърдейки, че промените не са обществено необходими и дори биха влезли в противоречие с Конституцията: "Правната теория и съдебната практика отдавна са дефинирали института на неизбежната отбрана и са дали критериите за преценка дали тя се прилага правомерно или е налице нейното превишаване. Разпоредба на чл. 12 ал. 2 НК изисква защитата да съответства на характера и опасността на нападението. Съдебната практика по тези въпроси е последователна и непротиворечива".

С определена цел или не, често в разгара на тези спорове се пропуска действието на неизбежната отбрана във връзка с института на крайната необходимост в обхвата на прилагането им по гражданскоправни спорове. Следва да припомним, че деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана, съгласно чл. 12, ал. 2 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност – чл. 46, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. При крайната необходимост обезщетението се дължи първо от този, който противоправно е предизвикал избегнатото увреждане. В такъв случай, ако няма причинител на опасността, следва да отговаря този, чиито по-ценни блага са спасени. Единствено в случай, че действащият при крайна необходимост е създал опасността или той е този, чийто по-големи блага са спасени, тогава няма да се приложат тези правила.

Доц. Траян Конов (преподавател в Софийския университет), разсъждавайки по тези въпроси, изтъква, че действието не е противоправно, но резултатът е. Идеята е да се защитава увреденият. При съпоставка с правилата на гесцията (водене на чужда работа без пълномощие), и с правилата на непозволеното увреждане излиза, че действащият при крайна необходимост ще има претенция към лицето, чиито блага са спасени, по правилата на гесцията (чл. 61 ЗЗД). Така че, и тук - в тясно свързаната с неизбежната отбрана гражданскоправна материя, според доц. Конов, празнина в закона няма.

Всички са чували твърдението, че правото е мерило на справедливостта. Но ако се вгледаме в историята на човечеството ще видим, че тази "справедливост" мени параметрите си в хода на развитието на цивилизацията. Днес едно е възприемано за морално, а утре то е демонизирано и отречено. Въпреки това, отношението на човека към убийството и смъртта винаги остават една специфична и деликатна тема, именно защото при всяко поколение човешкият живот остава най-висшата ценност. Днешната ни правна система в голяма степен има за основа тази на древните римляни и то неслучайно – европейските учени са стигнали до извода, че има някои непреходни и трайни постулати, които могат да служат на всяко едно поколение. Да, има аспекти, които е необходимо да се променят през времето, но следва винаги дълбоко и грижливо да се премисля какви биха били трайните последствия върху обществото от всяка една промяна, като тя не следва да изпълнява интересите на индивида, особено когато говорим за силно общественозначимата материя на правото.

Още по темата

Гешев винаги е на първа линия, поема рискове, дори и да го очернят*

Предишна новина

Бившият кадровик Соня Найденова иска да прескочи от СГС директно в Търговска колегия на ВКС

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 7
    Доц.Мишкое | нерегистриран
    5
    0

    Пламенчо няма ли да напише нещо в защита на царя? Нали благодарение на Симеон хората разбраха за него

  2. 6
    Проф.д-р Царев | нерегистриран
    7
    0

    Пънаиотов е голям учен.За 34 години преподаване в СУ написа цели 2 (две) книжки.

  3. 5
    кандидат помощник-младши прокурор | нерегистриран
    7
    0

    Чети бе Маринковски, чети. И тогава пиши. А ти си фанал да дращиш като патрона си великия царедворец-комунист Пламенчо ПЪН-айотоф. Ето откъде можеш да започнеш относно неизбежната отбрана:

    https://blitz.bg/kriminalni/prestplenie/filchev-senzatsionno-pred-blits-velchev-be-izbran-na-tayna-vecherya-za-glaven-prokuror-radev-ne-iska-da-povtarya-sramnata-postanovka_news673486.html

  4. 4
    До2 | нерегистриран
    6
    -1

    Кольо Филчев е най-добрият пеналист.Другите са гола вода

  5. 3
    Митьо Секирата | нерегистриран
    8
    -1

    Др.Пламен-хубаво партизанско име- Панайотов бе и депутат, и министър, и вицепремиер, и царедворец, и партиен шеф.И какво свърши?

  6. 2
    прост върховен съдия | нерегистриран
    9
    0

    Маринковски, за неизбежната отбрана е много полезно за теб да прочетеш статията на проф. Филчев относно неизбежната отбрана и цитираните там негови решения като съдия във Върховния съд:

    http://legalworld.bg/69671.neizbejnata-otbrana-ne-shte-razshiriavane-a-obuchavane*.html

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.