"Правен свят" - Видео обзор - 15.02.2021

"Правен свят" - Видео обзор - 15.02.2021
Петър Антонов, журналист, снимка: "Правен свят"

Здравният министър проф. Костадин Ангелов е потвърдил с писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), че магистратите и съдебните служители ще бъдат включени в третата фаза на ваксинацията срещу COVID-19, научи „Правен свят“. Очаква се всички желаещи да си поставят ваксината да заявяват това пред кадровия орган още другата седмица, като кадровият орган ще изготви нарочни списъци и ще ги изпрати на здравното министерство, където да могат да организират процеса заедно с РЗИ по места. Към момента не е ясно какъв ще е броят на ваксинираните съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, но по първоначални данни изявилите неофициално желание на този етап не са много. Предстои идния четвъртък Пленумът на ВСС да обсъди въпроса допълнително. По-рано през седмицата стана ясно и, че в периода от 08 февруари 2021 г. до 11 февруари 2021 г. активните случаи във ВСС са един член на органа и 9 съдебни служители от администрацията. От кадровия орган допълниха, че е тяхна практика периодично да се извършват изследвания с PCR и антигенни тестове на членовете на ВСС и служителите в АВСС за наличие на лица носители на COVID-19 инфекция, като последният такъв е проведен на 08 февруари 2021 г.

Прокурорската колегия на ВСС изслуша кандидатите за европейски делегирани прокурори. Желаещите първоначално бяха 35, но в началото на първото заседание на Прокурорската колегия за представянията стана ясно, че четирима от тях са се отказали. Единият е съдия - Светомир Бабаков от Асеновград, а другият е Йорданка Дачева – Толева - прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас. Третият отказал се е Светослава Пенчева-прокурор в Районна прокуратура - Пловдив. Четвъртата, депозирала отказ е Мария Макрелова-Чернева от Специализираната прокуратура. Местата за европейски делегирани прокурори от България са общо десет. За председател и член на изборната Комисия по подбор у нас бе избран чрез жребий Пламен Найденов, а за редови членове - Светлана Бошнакова, Огнян Дамянов. Според графика, на 10 февруари трябваше да бъдат изслушани десет от кандидатите, следващите изслушвания бяха на 11, 12 и 13 февруари. В рамките на 10 минути, магистратите представиха кандидатурата и мотивите си за участие в процедурата, отговариха на поставените от членовете на Прокурорската колегия на ВСС въпроси, както и на тези постъпили от неправителствени организации. След извършване на подбора, Прокурорската колегия на ВСС уведомява Европейския главен прокурор чрез Министъра на правосъдието, за излъчените кандидати. Последната дума при назначаването ще е на Колегията на европейските прокурори, която ще одобрява кандидатите.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се обедини, че съдебната система се нуждае от въвеждането на задължителна медиация по някои видове дела. На този етап тя ще обхване само гражданските и търговски дела, но в процеса ще засегне и административните дела. Работна група с ръководител кадровикът Даниела Марчева е разработила концепция за въвеждането на задължителната медиация. Идеята е тя да стартира до края на годината в четири пилотни съдилища, в които вече има изградени центрове - София, Варна, Пазарджик и Перник. Задължителна медиация се предвижда да има при развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ. Целта на концепцията е това да стане посредством пилотно въвеждане на процедурата по задължителна медиация в 4-те пилотни съдилища, а не по-късно от началото на 2023г. това да се случи и в останалите 24 съдебни центрове към окръжните съдилища.

546 тома прати прокуратурата в съда по делото срещу братята Бобокови. Атанас Бобоков и Красимир Живков са предадени на съд за това, че са ръководили организирана престъпна група, чрез която в период от около пет години, с користна цел, са извършили следните престъпления от Наказателния кодекс: чл. 282 (престъпление по служба); чл. 311 (лъжливо документиране); чл. 353б (управление на отпадъци не по установения ред, с което е създадена опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда); чл. 353в (управляване на отпадъци не по установения ред) и чл. 353г (трансграничен превоз на опасни отпадъци в нарушение на установения ред). Освен това, обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност и за вторични престъпления. Предстои Специализираният наказателен съд да определи дата за разпоредително заседание. Припомняме, че преди по-малко от три седмици трима от групата на Бобокови признаха вината си за незаконния внос на боклуци у нас. Това са бившият ръководител на плевенската екоинспекция Габриел Савов, който получи 1 година и половина условно, бизнесменът Айгюн Еминов, който получи 2 години и бившият директор на „Монбат Рисайклинг“ Васил Богданов – 1 година. Съдът отмени действащите към момента мерки за неотклонения "подписка" на тримата. Също така отпадат забраните им да напускат страната.

В началото на седмицата Софийската градска прокуратура (СГП) е приключила дългото разследване за изграждането на АЕЦ "Белене", по което обвиняеми са бившите министри на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и Петър Димитров. Обвинителният акт срещу тях вече е в Специализирания наказателен съд (СНС), научи „Правен свят“. През 2016 г. прокуратурата обвини за безстопанственост във връзка с проекта за изграждането на втората атомна централа "АЕЦ Белене" трима бивши министри - Делян Добрев, Румен Овчаров и Петър Димитров, както и двамата бивши изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и на Мардик Папазян. На 20 октомври 2020 г. СГП е отделила материалите срещу Делян Добрев, като междувременно е приключила разследването си срещу Овчаров и Димитров. Материалите по разследването срещу Добрев са изпратени на компетентната Специализирана прокуратура, която ще го продължи. Причината, поради която обвинителният акт срещу Овчаров и Димитров е внесен от СГП в СНС е фактът, че именно той, според промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е компетентният да разследва престъпления, извършени от лица по върховете на властта, каквито безспорно са били бившите министри в инкриминирания период.

С 86 гласа „за“ и нито един „против“ и „въздържал се“ Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за адвокатурата (ЗА), с които бе дадена възможност адвокатите сами да избират дали да упражняват адвокатска професия и да получава доходите си от нея като физически лица, извършващи независима икономическа дейност, или да го правят самостоятелно чрез еднолично адвокатско дружество, като се възползва от данъчния режим за облагане на приходите от дейността си. По предложение на Христиан Митев от Обединени патриоти бе съкратен и срокът, в който могат да се правят предложения между двете четения, а именно – до 3 дни. Така на практика парламентът ще може да приеме проекта на второ четене още следващата седмица. Освен възможност за работа на адвокатите в еднолични адвокатски дружества, промените предвиждат и отпадането на забраната адвокат да бъде управител в търговско дружество, както и изпълнителен директор на акционерно дружество, която е остаряла и несъобразена с настоящото развитие на обществените отношения и съществуващата уредба в голяма част от държавите от Европейския съюз. Сега действащата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗА не забранява на адвокат да бъде съдружник или акционер в дружество, съответно член на управителен орган, но му забранява да бъде управител или изпълнителен директор.

Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който беше създадена фигурата на „разследващ главния прокурор“. Държавният глава връща закона в неговата цялост за ново обсъждане от депутатите. „Приетият в края на януари закон не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник. С въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник" се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона“, смята Румен Радев. В своите мотиви президентът посочва още, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник, както и изобщо срещу лица на висши дъцржавни длъжности, представлява основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас. „За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема. Люшкането между различни институционални варианти явно показва, че проблемът е сложен, концепцията за решението му все още не е избистрена и дебатите трябва да продължат в експертен кръг“, казва още Радев.

Президентът Румен Радев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредби от Конституцията, свързани със законодателния процес, съобщиха от „Дондуков“ 2, подчертавайки, че целта е да се преодолее противоречивата практика по въпроса допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане. Според Радев е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях.

Още по темата

Проф. Таня Йосифова: Законодателните промени в гражданското право са новаторски и навременни*

Предишна новина

Георги Чолаков предлага онлайн отчетни общи събрания за съдилищата

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.