Евгени Иванов, член на ВСС:

Прави се безпрецедентен опит прокуратурата да бъде подчинена на другите две власти

Прави се безпрецедентен опит прокуратурата да бъде подчинена на другите две власти
Евгени Иванов, член на ВСС, снимка:БГНЕС

Г-н Иванов, през последните седмици станахме свидетели на безпрецедентни опити за реформи в съдебната система, които очевидно засягат предимно прокуратурата. Защо държавното обвинение влезе точно сега в полезрението на т.нар. „депутати на промяната“ във вече отишлото си 45-то Народно събрание?

Много бързо и енергично се пристъпи към осъществяването на т.нар. „реформа“, която между другото е лелеяна за тези „реформатори“ от дълги години. Повече от 20 години, откакто аз съм в системата, слушам разговори все на тази тема, но наистина през изминалия месец се случват изключително енергични, целенасочени и концентрирани опити в тази насока, което не е случайно. Има някаква организация, някакъв синхрон, който е очевиден, а това ме навежда на мисълта, че има и поръчение това да се случи. Каква е причината – аз не знам, но си я обяснявам с работата на прокуратурата. Очевидно някой не иска прокуратурата да работи добре. Сякаш най-големият „прът в колелото на прогреса“ и „най-големият проблем на нашата държава“ е прокуратурата. Определено се правят опити такава „картина“ да се обрисува пред обществото.

Нека обаче започнем поред. Първо „Демократична България“ направи нещо като опит да внесе в Народното събрание проект за изменения в Конституцията, който освен, че предвижда обвързването на избора и дейността на главния прокурор с изпълнителната и законодателната власт, цели и сериозно орязване на представителството на прокуратурата във ВСС. Вносителите дори се позовават на препоръки на Венецианската комисия. Вие, като член на кадровия орган, смятате ли, че структурата му се нуждае от реформа и как четете препоръките на Комисията относно правомощията и функциите на ВСС и прокуратурата?

Отново искам да кажа, че това което слушаме сега, се върти като развалена плоча от 20 години насам. Наистина в момента личи един голям синхрон и се действа на големи обороти, а последицата е, че се проявява фрапиращо неуважение и буквално нарушаване на законовите процедури. Това не трябва да е така. Каквото и да се прави, то трябва да се случва въз основа на спазването на законите в нашата държава. А това в момента го правят хора, които твърдят, че са най-големите защитници на демокрацията и законността. Редът и законността включват в себе си спазването на определените правила, а те се установяват със законовите и подзаконовите нормативни актове. Тук обаче имаме фрапиращо погазване на законите и неуважение към институциите.

Иначе – за проекта за промени в Конституцията – това са пак стари неща. Но както се забеляза, при това изключително отчетливо, този път предлаганите промени са насочени директно срещу прокуратурата и според мен целта им е тя да бъде подчинена. Да бъде подчинена на изпълнителната и на законодателната власт, а това е пряка намеса в независимостта на съдебна власт. Предлага се и промяна на мандата на главния прокурор на 5 години, за разлика от председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Редът за избиране, за отстраняване, за прекратяване на мандата е друг. Преди време дадох един пример с Република Северна Македония, където главният прокурор горе-долу по такъв ред се назначава и освобождава от длъжност. Там всяка партия, която спечели мнозинство в парламента, може да прекрати мандата на главния прокурор, който не им е удобен, и да се избере удобен на тях главен прокурор. Явно целта е това да се случи и в България, но аз не мисля, че този опит е достоен за следване, най-малкото защото той е угоден само на властимащите. Както се вижда в този проект, конфигурацията в т.нар. Прокурорски съвет е изцяло в ущърб на прокурорите, защото там доминира парламентарната квота плюс министърът на правосъдието, който пък е представител на изпълнителната власт. Въобще на министъра на правосъдието се дават изключително големи правомощия за най-различни дейности, свързани със съдебната система и в частност с прокуратурата. Много ми е интересна и терминологията, която се ползва, защото за мен това е подчиняване на прокуратурата, а тези които предлагат това подчиняване, казват че то е „повишаване отчетността на прокуратурата“. Говорим за едно и също нещо, просто го наричаме с различни понятия. Мисля, че ние прокурорите го назоваваме с истинското му име, а то е – подчиняване на прокуратурата. В такава конфигурация на това ново образувание „Прокурорски съвет“ за какво друго да говорим, освен за подчиняване?! Съзирам и изключително сериозно спекулиране с доверието на хората, на избирателите, защото очевидно тук се води предизборна кампания, тъй като подобни изменения не са възможни без Велико народно събрание. Това обаче никой не го казва, а нещата се представят, сякаш този „мащабен“ проект може да се случи от днес за утре. Горе-долу това се предвиждаше да стане, което е абсурдно.

Като казахме от днес за утре - изписа се много, изказаха се много становища и по отношение на плануваното закриване на специализираното правосъдие. Оказа се обаче, че никой не е питал ВСС за становището му по въпроса. Наистина ли никой от представителите на законодателната власт не се допита до вас за мнение – неформално или официално - и как си обяснявате този ход на народните представители? Може би от бързане да свършат нещо важно в краткото си битие на депутати просто са пропуснали да ви сезират за становище?

Отново искам да кажа – това е фрапиращо неуважение към законите и към институциите. Подобно нещо в държавата поне от последните тридесетина години не се е случвало, независимо кой е бил на власт и кой е печелил избори. Очевидно се търсеше възможност да се свърши някаква спешна работа за малкото време на живот на това Народно събрание, но ясно се видя, че законотворците не разчетоха правилно Кубратовото послание за съединението, което прави силата.

Не съм разбрал материали по темата да са постъпвали във Висшия съдебен съвет и мен лично никой не ме е търсил. А такава стъпка – да се закрият толкова важни институции и структури не може да се прави нито толкова бързо, нито толкова лошо. Изкушавам се да дам пример от народната мъдрост, тъй като Народът ни е отделил на темата за бързането и работата най-много поговорки от целия спектър на своите мъдростите - „Три пъти мери, един път режи“, а в конкретния случай и един път не се премери, преди да се пристъпи към рязането. Тези институции работят от 10 години и са може би най-натоварените в съдебната система, след като поеха и делата срещу високопоставените служители в държавата от общите структури. Там се водят най-важните дела за държавата. И изведнъж тези институции се закриват. Аз не мога да си обясня защо се подхожда така. Сякаш специализираното правосъдие е проблем и то най-големият проблем на държавата. Нямало ефективност? Напротив. По-леките дела си вървят нормално, както във всички други структури, тези обаче, които се развиват по-бавно, и то е по съвсем ясни, обясними и обективни причини, са големите и тежки производства. По делото КТБ само обвинителният акт е няколко десетки хиляди страници. За колко време трябва да приключи това дело като имаме предвид колко време се чете само обвинителният акт в съдебна зала? Естествено че процесът ще се развие по-бавно. Аз си говоря с колеги от специализираните прокуратури. Там прокурорите са наистина изключително натоварени и много работят. Не може да искаш да закриеш структури градени вече 10 години, чийто капацитет е създаден с толкова много усилия и средства. Дори и щатовете там трудно се запълват, тъй като работата е тежка и трудна. Сега, когато структурите са изградени, щатната численост е обезпечена, условията за работа са създадени и дейността им започва да дава резултат, изведнъж някой иска да ги закрие. А с делата, които се водят там, какво ще правим? В наказателният процес действа принципа за неизменност на съдебния състав и в момента, в който промениш състава, делото започва отначало. Кой се ползва от такава ситуация? Подсъдимите и адвокатите им, а техните гласове и в момента най-силно се чуват.

Видяхме Ви обаче на мълчаливото бдения на прокурорите срещу така предложените промени. Защо отидохте лично при прокурорите, Вие в момента не сте действащ магистрат?

Колегите ясно и красноречиво показаха какво е мнението им за тази „реформа“, която толкова спешно се предлага да бъде извършена. Най-естественото, което можех да направя, като техен доскорошен колега, бих казал и приятел, е да ги подкрепя и да бъда до тях. Това и направих.

Чуха се обвинения към колегите Ви, взели участие в бдението в цялата страна, че се месят в политическите работи и че Народното събрание е в правото си да променя законите както си прецени. Очаквате ли втори опит за атака срещу специализираното правосъдие в следващия парламент?

Мисля че, ако нещо е сигурно за бъдещето, то е това. Тази атака няма да приключи тук и ще продължи. Ние обаче трябва достатъчно ясно да кажем, че това е несъстоятелно. Дано все пак да се прояви разум и далновидност, и не се допуснат грешки, за които после ще съжаляваме, а ще бъдем критикувани и от европейските ни партньори, които високо оценяват създаването и дейността на специализираното правосъдие. За тези грешки обаче съдебната системата и в частност прокуратурата няма да имат никаква вина, защото това са политически решения. И най-добре е когато се вземат такива важни решения, наистина да се иска мнението и на ВСС, на структурите от съдебната власт. Тяхното мнение също трябва да се чуе, защото е много важно. Показателно в случая е, че и съдът, и прокуратурата от специализираните структури изразиха много ясно позицията си.

Кой според Вас ще спечели и кой ще загуби от закриването на специализираните съдилища и прокуратури? Чуха се критики, че те са неефективни и ще бъде много по-бързо и евтино делата за „висока корупция“, за ОПГ и за тероризъм да се върнат в общите съдилища и прокуратури, където магистратите от специализираните органи ще бъдат преназначени. Какъв тогава би бил проблемът?

Това са обособени и специализирани структури, които работят точно по тази специфична материя. Те имат възможност, организация и капацитет най-бързо и най-качествено да реагират като си свършат работата. Отделно от това, пак казвам, тези институции са оформени вече кадрово, базата им е добра и имат реалната възможност да работят ефективно. Не напразно е възникнала идеята за специализирано правосъдие, което да се ангажира с тези тежки дела. Ако те се върнат в общите структури, не мисля че ще се работи по-добре, а напротив, тъй като това ще създаде никому ненужно напрежение и смут в системата. Убеден съм, че започването на съдебните производства отначало ще е пагубно за тяхното развитие и приключване, и ако някой ще загуби, то това със сигурност ще бъде държавата и обществото, а най-много ще спечели този, срещу когото се води делото.

В краткия живот на това НС имаше и една екзотична идея, която не срещна подкрепа, а именно – действащи съдии, прокурор и следователи да могат да се явяват на избори и да влизат в активната политика. Вие, ако бяхте действащ магистрат, бихте ли се впуснали в политическа кариера, ако законът Ви позволяваше, и как гледате на една такава възможност за колегите Ви? Някои магистрати откровено залитат по политиката и може би е време да им се даде възможност да участват в нея?

Никога не бих се впуснал в подобна авантюра и никога не ме е блазнела такава възможност. За мен е постулат разбирането, че за да можеш да съдиш другите и то да си обективен в тази си дейност, ти трябва да си политически неангажиран. Не мога да си представя как за четири или пет години ще си ангажиран с политиката на една партия и ще работиш с партийците и партийните й структури, след което отново ще станеш безпристрастен и ще продължиш обективно да правораздаваш. Тази независимост или я има, или я няма. Или си магистрат, или не си. Който не иска да бъде магистрат, спокойно може да напусне системата и да се ангажира с всякакви други дейности, но докато е магистрат трябва да се държи като такъв и да не допуска ни най-малко съмнение за своята обективност. Магистратите са длъжни да спазват всички изисквания и ограничения, които им налага професията, а те са много големи – и в Кодекса за етично поведение, и в Закона за съдебната власт. Магистратите освен това са най-деклариращите хора в държавата. Декларират навсякъде и всичко – имущество, интереси. И това се прави с цел да се гарантира независимост и обективност при вършене на работата им, и да се предотвратяват вероятностите за неправомерни въздействия, но всичко това губи смисъл, ако магистратите допуснат политиката в работата си.

Няма спор, че съдебната система в България има нужда от определени реформи. Как обаче я вижда един член на ВСС – къде са слабите звена и какво трябва да се промени по отношение на прокуратурата, от която до скоро бяхте част, за да й се помогне да стане по-ефективна?

Най-големият проблем на прокуратурата са морално остарелите закони, с които работи. Всички повтаряме това постоянно, но както виждаме осъвременяването на законите очевидно не е приоритет на законодателната власт. Приоритетите са някъде другаде, а нашето законодателство просто трябва да е адекватно на обществените отношения, за да бъде защитено обществото. Относно прокуратурата, смело мога да кажа,  че тя  е най-бързо променящата се част от съдебната система и както виждате дори по отношение на съдебната карта вече приключва окрупняването на районните прокуратури. Това решава важния въпрос за натовареността, която може би е най-големият бич за магистратите, защото създава огромни затруднения да си вършат качествено работата. Недопустимо е да има в пъти разлика в натовареността на равни по степен структури. Тази реформа дава възможност на най-работещите структури на прокуратурата да бъдат по-гъвкави и по-мобилни и при необходимост веднага да се реагира, за да се поеме натоварването. Важни са и дейностите по атестациите, кариерното израстване и конкурсите, защото своевременното заемане на свободните щатни бройки е важно за нормалното съществуване и жизнеспособността на всяка структура в съдебната система. Тези дейности се бавят много във времето и затова е необходимо актовете, които ги регламентират, своевременно да бъдат променяни с адекватни решения.

Прокуратурата е изключително енергична в стремежа си да е адекватна на съвременните условия и съм убеден че ще продължи да бъде такава, независимо от условията, в които се налага да работи.

Още по темата

Чистката започна: Бойко Рашков уволни от МВР свидетел срещу секретаря на президента Пламен Узунов

Предишна новина

Специализираната прокуратура и ГДБОП участваха в неутрализирането на международна група за измами за над 30 млн. евро

Следваща новина

Коментари

22 Коментара

  1. 21
    ВЪТЮ | нерегистриран
    3
    -1

    ВИЖТЕ ЧЛ.158 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА И РЕШЕНИЕ № 3/03 Г. НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД. ТЕ ПОДКРЕПЯТ МОЯТА ТЕЗА,ТАКА ЧЕ,СПОКО!!! ПОНЕ ЗА СЕГА...

  2. 20
    ВЪТЮ | нерегистриран
    3
    -1

    ПРОМЕНИ В СТАТУТА НА ПРБ,СВЪРЗАНИ С ИЗЛИЗАНЕТО И ОТ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, МОГАТ ДА СТАНАТ САМО С ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА ОТ ВНС,МИСЛЯ!!! ТАКА СЕ СПОКО/ЗА СЕГА/...АКО НЯКОЙ МИСЛИ ДРУГО,РАЗЛИЧНО ОТ ИЗЛОЖЕНОТО ТУК,МОЛЯ НАКРАТКО ДА ИЗЛОЖИ СЪОБРАЖЕНИЯ.НАКРАТКО!!! НЯКОИ ОТ НАС КАТО СЕ УВЛЕКАТ,КАТО ПОЧНАТ ЕДНИ ТИРАДИ... ЕДНИ СЛОВОИЗЛИЯНИЯ....МАЛЕ,МАЛЕ... ТАКА ЧЕ,ВКРАТЦЕ,МОЛЯ!!

  3. 17
    | нерегистриран
    1
    -6

    Прокуратурата винаги, ама винаги е била подчинена на изпълнителната власт. Така беше и до 1989г, така е и днес. Ама забравихте ли записа флашките отпреди години, как прокурор ходеше да уговаря кариерното си развитие с висш кадър от изпълнителната власт-с елементарно търсене в гугъл записът е все още намираем. Това,че след изтичане на записът в медиите, той подаде оставка, и вече не е прокурор не променя нищо. Записът можеше и да не изтече, можеше да няма такъв незаконен запис, и тогава със сигурност това лице щеше да е в много горна прокуратура. Доказано-и кариерното развитие зависи от изпълнителната власт. Така,че прокуратурата трябва да бъде изведена от съдебната власт, и да отиде при своите кукловоди от изпълнителната власт. ОПАСНО ЗА ПРАВОВИЯ РЕД Е ПРОКУРАТУРАТА ДА Е В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Прокуратурата трябва да е към полицията, прокурорите да имат статут например на "обвиняващи полицаи", прокурорите да могат да получават разпореждания от шефовете на РПУ-тата(да не би сега да не е е така?), да се явяват в зала с полицейски униформи, и заплатата да е по щатното разписание на полицаите. Да се запише в закона,е предимство да си прокурор е ако си завършил школата в Младост 2. В школата в Младост 2 да се възобнови образованието по право.

    Единственото здраво звено в съдебната власт е съдът. Обидно за съда е прокуратурата да бъде приравнена на съда. Нека прокуратурата бъде изведена от съдебната власт, и си прави далаверите* в комбина с изпълнителната, обидно е прокуратурата да е в съдебната власт, обидно е за съда, обидно е за държавата.

    * Примери за прокурорски долни и мръсни далавери: конкурсът за инсталиране в прокуратурата от 2006г-тогава дори казусите продадени, раздадени, и стигнали до вестник Монитор. Същата далавера и през 2015г-някой разпечатал казусите, и ги дал на избраните лица-доказано. Толкова демонстративно преписвали преписвачите,че дори квесторите накрая реагират. Преписвачите толкова неумни,че дори не научили предварително раздадения казус,, а си го взели да преписват на място. А за далаверата от 2006г с прокурорския конкурс-дори и досъдебно производство имаше. Толкова прокуратурата се саморазследва толкова, че при заподозрени 4-5 лица, не установиха кой продаде казуса. Имали нещо по-подло от пр окурорските конкурси с предварително раздадени казуси? Два пъти ДОКАЗАНО се случи раздаването, не си и помисляме,че е ставало и трети път. Това,че прокуратурата е в съдебната власт да не би да спря двукратно доказаното раздаване на казусите?

  4. 14
    Петър Волгин | нерегистриран
    8
    -5
    До коментар #12 от " | нерегистриран":
    Двете власти - задкулисна (Пеевски) и еднолична (Борисов).

    Не би трябвало да очакваме от служебното правителство да върши чудеса Също така е добре да помним, че назначеният от президента кабинет не е разследващ, нито наказателен орган. Но със сигурност настоящото правителство е в състояние да покаже честно моментното състояние на държавата, както и практиките в отделните министерства, които не се вписват в понятията професионализъм и почтеност. Ако това наистина стане, ние ще имаме основание отново да повярваме в държавата, която сега наблюдаваме с огромно подозрение. И, не, разкриването на порочните действия, както и отстраняването на компрометирани кадри, не е реваншизъм. Това е най-логичното връщане към нормалността. Защото, извинете, ама твърде ненормално ми изглежда някакви девойки с дънкови якенца и поглед, от който отсъства каквато и да било мисъл, да заемат важни административни постове.

    Сигурен съм, че отсега нататък ще слушаме много за неадекватните действия на предишните управляващи. Също така постоянно ще виждаме хора, заемали ключови позиции при предишното управляние, за които най-логичният въпрос ще бъде: „Как е възможно на този/тази да бъдат поверени такива отговорни функции?“ Само че, знаете ли, когато критикуваме действията на ГЕРБ през всичките години, когато управляваха, е хубаво да не забравяме как беше създадена тази структура и кой ваеше имиджа й на партия, която е изтъкана от евроатлантизъм и най-добре ще ни опази от комунистите. Защото ГЕРБ, както и Бойко Борисов не се появиха от нищото, не са резултат от някакво спонтанно народно недоволство.Това е специален проект, създаден и направляван, поне в началото, от могъщи неправителствени организации, включително и от ФРГ.

    Най-общо можем да кажем, че доскорошният български премиер е рожба на усилията на хора, които много държат да определят себе си като „културен и цивилизационно напредничав елит“. Тези лица имат самочувствието да ни учат как да живеем, да ни казват как да се държим, ако искаме да станем част от съвършения евроатлантически свят. Огромни усилия положиха фондации като „Глобална България“, медийни кръгове като „Капитал“, „интелектуални гурута“ като Иван Кръстев, за да превърнат Бойко Борисов в народен герой. Съвети му даваха, министри му назначаваха и си въобразяваха, че той ще им бъде вечно благодарен и вечно ще защитава интересите им. Най-вече финансовите, разбира се.

    Само че лидерът на ГЕРБ твърде скоро се еманципира от менторите си и реши, че му е по-изгодно да си играе с техните икономически противници. И тогава въпроснит „интелектуален елит“ спря да славослови Борисов и започна да го обвинява, че бил автократ, потъпквал законите и, ето го и най-страшния упрек: защитавал интересите на Русия. Изобщо много любопитна еволюция извървя целокупният „умнокрасивитет“ по отношение на Бойко Борисов. Първо го величаеха, после се въргаляха по жълтите павета в истеричен опит да го върнат във властта, след като за малко беше изпаднал от нея през лятото на 2013 г., а накрая го обявиха за илитерат и мафиот. Бих могъл да кажа, че подобни полярни оценки говорят за тежки психически проблеми на даващите ги, обаче няма да кажа това, за да не ми се обидят умните и красивите.

    Така, де, никога не бих казал, че хранениците на чуждите фондации имат психически проблеми, но и никога няма да престана да им припомням колко обичаха Борисов и как го развяваха като знаме в „борбата срещу комунизма“. И казвам това не защото съм злопаметен, а защото фактите трябва да се уважават. Освен това никак не харесвам активни борци. Особено не харесвам активни борци срещу паднала вече власт. А забелязвам, че бройката им все повече се увеличава с всеки изминал ден. Хора, които до вчера са били на хранилка при ГЕРБ, сега се изкарват първи борци срещу „тоталитаризма на ГЕРБ“. Не е красиво това. Не го правете. Или поне малко по-елегантно го правете. Да не бие много на очи.

  5. 12
    | нерегистриран
    29
    -7

    Двете власти - задкулисна (Пеевски) и еднолична (Борисов).

  6. 9
    | нерегистриран
    20
    -23

    Че прокуратурата и днес е фактически подчинена на МВР. Безусловно приемат всичко ,което им се прати от мевере, и при конфрикт гражданин -милиция са безусловно на страната на милицията, дори и на видеозапис да е покалао ,че милицията е прегрешила(случаят самоскъсания пагон-самоскъсването заснето на видео, но не-за прокуратурата -милицията е права, дори когато съгреши!).
    примери:
    -Гражданите, пребити в метрото от милицията-те, като потърпевши пратени на съд.
    -самоскъсания пагон. невинните граждани отново пратени на съд, а не героят със завидни шивачески умения. В мотивите на съда за оправдаването се говори,че на показанията на свидетелите от милицията съдът не дава вяра...
    -Пребития от милицията Р.Б. пред НДК.
    -По случая със съблечения гражданин от милицията на Симеоновско шосе през миналата година-за прокуратурата е законно милицията да съблича граждани, и отказаха реакция. https://www.paragraph22.bg/22-novini/read/policeiska-divotiia-postradaliiat-shte-tursi-pravata-si-v-suda

    Тези примери показват,че прокуратурата е на къса каишка към МВР де факто и днес. Затова-да се даде нормативна сила на фактическото и прокуратурата да преминава на подчинение на полицията!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.