Актуалната в момента тема за ваксинирането срещу Ковид – 19 е свързана с дебати и полюсни нагласи. Не те обаче са предмет на настоящата статия. В нея вниманието е насочено към правната уредба на основни въпроси около имунизационния процес: Как българското законодателство и международните правни актове третират имунизирането – като право или задължение? Може ли ваксините да бъдат задължителни  и ако да – това не противоречи ли на конституционните права на човека? Налага се и въпросът - дали са законни евентуални ограничения в правата и в основните свободи на гражданите, които отказват да бъдат ваксинирани.

Настоящото изложение е вдъхновено от актуалната обстановка около Ковид – 19, но правните положения, които ще бъдат разгледани, засягат и имунизацията като цяло – без оглед на конкретното заболяване.

По официални данни, всяка държава в ЕС/ЕИП прилага собствена програма за имунизация и решава самостоятелно дали ваксинирането е задължително или по избор на нейната територия. В повечето държави ваксинирането е с препоръчителен характер, а имунизирането на деца срещу някои заболявания (морбили, рубеола, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и др.) е задължително.

Според българското законодателство (Закон за здравето и Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България), имунизациите се разделят на: задължителни планови (срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, грип тип Б и др.), целеви (срещу бяс, Кримска-Конго хеморагична треска, коремен тиф) и препоръчителни (срещу жълта треска, хепатит А, човешки папиломен вирус, грип, варицела и др.). Задължителните планови имунизации се извършват съгласно Имунизационен календар на Република България.

В нормативната уредба (чл.5, ал.1 от Наредба № 15 от 12 май 2005 г., във връзка с чл.59, ал.1 от Закон за здравето) е предвидено, че при възникване на извънредна епидемиологична обстановка, министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди извършване на задължителни имунизации и реимунизации на определени групи от населението, извън предвиденото в Имунизационния календар. Ваксинирането срещу Ковид-19 представлява такъв вид извънредна мярка, наложена от епидемиологичната ситуация в страната. Тя стана причина и за приемането на Национален план за ваксиниране срещу Ковид – 19. В него е записано, че имунизацията срещу този вирус е препоръчителна и се извършва по изрично желание и след даване на  информирано съгласие от лицето (или от неговия настойник, или попечител). 

Несъмнено е, че на настоящия етап от борбата с вируса, ваксинирането срещу Ковид – 19 не е задължително. Как обаче стои въпросът с ваксините, регламентирани в закона като задължителни? При изясняването на този въпрос, първо проверяваме при какви условия Конституцията на Република България (КРБ) позволява да бъдат ограничени основни човешки права, имайки предвид правото да откажеш да се подложиш на ваксинация. Отговор търсим във върховния нормативен акт, не само заради неговото предимство пред законовите норми, които му противоречат. Причината е също и че твърде често в общественото пространство се изтъква, че една или друга разпоредба е противоконституционна. Съгласно чл.57 от КРБ основните права на гражданите са неотменими. Същевременно, Конституцията не допуска тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други лица. Нашата Конституция по никакъв начин не позволява злоупотреба с права, нито закрепва положение, в което да не се съблюдава общественият интерес и в частност – превенцията на общоопасни и бързо разпространяващи се вирусни заболявания.

Този извод се подкрепя и от практиката на Върховния административен съд (ВАС). В решението по адм. дело № 954/2020 г. на ВАС, V отделение, е прието, че изискването, на детето да са поставени всички задължителни за възрастта му ваксини, като условие за приемане в детска градина, не е дискриминационно. Мотивите на съда са, че това изискване не противопоставя едни групи деца на други, а гарантира изпълнението на конституционното задължение на държавата - да защитава интересите, живота и здравето на децата. По отношение на задължителното ваксиниране, в цитираното съдебно решение се сочи, че то е средство за съхраняване на здравето и живота на всички български граждани, а не само на тези, които подлежат на ваксинация. Становището, което ВАС е дал в разгледания казус, не е изолиран случай. В практиката на съда има много сходни решения (решение № 9666/ 30.06.2011 г. по адм.д.№ 14369/ 2010 г. по описа на ВАС; решение № 32/ 3.01.2012 г. по адм.д.№ 11433/2011 г. по описа на ВАС). Сред тях се откроява решение № 10423/ 12.07.2011 г. по описа на ВАС, VII отделение, постановено по адм. дело № 8288/2010 г. В него е изследвана законността на изискването за извършени задължителни имунизации и профилактични прегледи на децата, като предпоставка за получаването на месечни помощи за отглеждане на дете. И в този случай съдът е приел, че това условие представлява законова гаранция за защита на интересите на децата и опазване на тяхното здраве и живот.

Както се вижда от изложеното дотук, българското законодателство и съдебната практика уреждат и признават задължителните имунизации, като предпоставка за упражняване на някои права и за достъп до определени обществени услуги. Така се оформя отговорът и на друг въпрос, който все повече се обсъжда в общественото пространство – дали и доколко ще ограничи основните ни права и свободи липсата на поставена ваксина срещу Ковид – 19? До този момент е известно, че сертификатите за проведена ваксинация са от полза при пътуване – за да не е необходимо тестване или карантиниране на лицето, влизащо в друга държава. Някои страни дори налагат изискване за поставена ваксина, за да позволят достъпа до своята територия. Доколко обаче такова условие е съобразено с международните норми?

През 2005 г. Световната здравна организация прие Международни здравни правила (IHR), в които са уредени въпроси, свързани с мерките против трансграничното разпространение на заразни заболявания. В тези правила е закрепено правото на държавата да изисква поставена ваксина, като предпоставка за влизане на лица на нейна територия, в случай на риск за общественото здраве. Това условие налага да се извършва конкретна преценка за необходимостта от ваксина. Далеч по-универсално и приложимо е друго изискване в Международните здравни правила – мерките, които се налагат за опазване на общественото здраве, да не са дискриминиращи, т.е. да не създават неоправдани ограничения или привилегии на едни лица за сметка на други. В случая с ваксините срещу Ковид-19, следва да бъде взета предвид тяхната ефективност. Ако тя се окаже значителна, това ще означава, че въвеждането на изискване за проведена ваксинация, с цел достъп до обществени услуги, свободно придвижване и упражняване на други свободи на гражданите, ще бъде оправдано. В противен случай, няма да има основание за различното третиране на лицата според техния имунизационен статус.

Важно е и по какъв начин ще бъдат въведени подобни ограничения и предимства. Съгласно чл.29, ал.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, ограниченията на основните права и свободи, които се налагат за защита на правата и свободите на другите, както и на общото благоденствие, трябва да са установени в закона.

Изводът, който се налага от направения преглед на правната регламентация и на съдебната практика е, че те познават и допускат налагането на задължения и ограничения, чиято цел е запазване на общественото здраве. Основното е те да бъдат обосновани с проверени факти и да бъдат въведени по законов ред.

ИЗТОЧНИЦИ:

https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/safe-covid-19-vaccines-europeans/questions-and-answers-covid-19-vaccination-eu_bg

https://vaccination-info.eu/bg/vaksinaciya/koga-da-se-napravi-vaksinaciya/zadlzhitelna-ili-preporchitelna-vaksinaciya

http://www.sac.government.bg/news/bg/2020729-1

https://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8/a-56076234

https://www.coe.int/bg/web/compass/what-are-human-rights-

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/nacionalen-plan-za-vaksinirane-sreshu-covid-19-v-r/

https://www.who.int/publications/i/item/9789241580410

Още по темата

До 5 ч. сутринта заседаваха военните съдии, за да задържат обвинените в шпионаж в полза на Русия

Предишна новина

Алексей Петров: България е обект на засилен разузнавателен интерес от Русия

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.