Правната комисия прие за по-малко от четири часа промени в шест закона

Правната комисия прие за по-малко от четири часа промени в шест закона
снимка:БГНЕС

Депутатите от Правната комисия на Народното събрание (НС) приеха промени в шест закона за по-малко от четири часа. Както по-рано „Правен свят“ писа, първо народните представители отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава нова фигура на „разследващ главния прокурор“

Веднага след това, Правната комисия се зае с предложените изменения в Наказателния кодекс (НК), които касаят завишаване на наказанията за сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца под 14 години. Идеята на вносителите, която бе възприета от Правната комисия, е наказанията за този тип престъпления да се вдигнат от осем на десет години. Предложенията са свързани и с пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС, по повод на която България е официално уведомена, че е извършила нарушения по повод транспонирането й. Парадоксално, но факт, със същите промени в НК, Правната комисия одобри и допълнение на чл. 350а от НК, в който да бъде предвидена и наказателна разпоредба за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ). Така вече, в закона е записано, че ще има наказание „лишаване от свобода“ до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева за всеки, който в нарушение на установения ред, пренася продукти за растителна защита през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай.

Промени бяха приети и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по време на същото заседание на Комисията. С тях се предвижда създаването на Национален регистър на запорите, като идеята за това е на Министерството на правосъдието. Целта на приетите промени е информацията за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителните дела, да бъде централизирана в една база данни. Системата ще е достъпна за правоимащите органи и лица на територията на страната или извън нея. От правосъдното ведомство припомнят, че към момента в българското законодателство съществува нормативна празнота по отношение на възможността за информиране на  заинтересованите страни преди извършване на покупко-продажба на движими вещи (пътно-транспортни средства, селскостопанска техника, пътностроителна техника и др.) относно наложени запори върху тях от правоимащи органи.

Правната комисия, почти безспорно, гласува и в подкрепа на предложените промени в Закона за адвокатурата (ЗА), с които се дава възможност на адвокатите да работят и в еднолични търговски дружества. Законопроектът е между първо и второ четене, като в това време бе направено и предложение от закона да отпадне задължителният характер на условието за адвокатите да се явяват с тога в съдебна зала. Първият път, в който беше направен опит това задължение за защитниците да отпадне, беше през 2019 година по предложение на четирима депутати от ГЕРБ, ВОЛЯ и Обединени патриоти. Тогава обаче исканите изменения дори не бяха обсъдени и застинаха единствено като проект. Сега Симеон Найденов от ВОЛЯ отново предлага промяна в чл. 40, ал. 7 от ЗА, който да гласи: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет“.

Накрая, Правната комисия прие и промени в Закона за българското гражданство. Част от промените засягат придобиването на българско гражданство по натурализация. Сред измененията е това, че предложението за придобиване на гражданство трябва да се мотивира и в него се посочва конкретният интерес на България от натурализацията на лицето или конкретният му принос в съответната област, в която то има особени заслуги. Лице, получило българско гражданство по натурализация по чл. 12а или чл. 14а, е длъжно в двуседмичен срок от настъпване на промяна във фактите и обстоятелствата, които са свързани с инвестициите, станали основание за натурализацията, да уведоми компетентният орган, удостоверил инвестициите и да представи относимите актуални документи, доказващи промяната, съответно липсата на такава.

През Закона за българското гражданство бе променен и Законът за чужденците. Предвижда се отпадане на възможността за придобиване на българско гражданство чрез вложение в държавни ценни книжа, сключване на договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция или увеличаване на инвестицията до 2 млн. лева. Със законопроекта се предлага ново основание за натурализация във връзка с директни инвестиции и материални активи на стойност най-малко 1 млн. лева и кумулативно разкриване на минимум 20 нови работни места. Настоящите промени са основно във връзка с критиките към страната ни от страна на Европейската комисия, свързани с проблема за т.нар. „златни паспорти“.

Още по темата

АПБ: Горди сме, че сред избраните европейски делегирани прокурори има наши членове

Предишна новина

Общо 12 години затвор за двама мъже, откраднали 140 лева от старец

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.