Правни възможности за въвеждане на задължителна ваксинация срещу COVID-19

Правни възможности за въвеждане на задължителна ваксинация срещу COVID-19

Ковид пандемията носи голям брой предизвикателства за човешката общност - научни, социални, морални и други. Налице са и много сериозни юридически предизвикателства, и те следва да бъдат коментирани, тъй като са директно свързани с нашия живот, здраве, свобода и благосъстояние. След статията, публикувана тук, за отговорността на производителите на ваксини против Covid-19, продължавам с друг правен аспект на настоящата ситуация, а именно възможностите за пряко или косвено въвеждане на задължителна ваксинация срещу вируса.

Пряко въвеждане на задължителна ваксинация срещу Covid-19

Първият въпрос, който възниква в тази връзка, е има ли въобще такива намерения в България, респективно в международен план, дискутира ли се такава възможност. В България до този момент всички политици и ръководители на различни административни структури изрично заявяват, че ваксинацията е доброволна. На мен поне, различно мнение от това, не ми е известно. Почти всички европейски лидери, както и висши политици от редица други държави, също са декларирали доброволността на ваксинацията. На фона на тези декларации обаче се развиват процеси в различна насока. В глобално статистическо проучване, проведено в края на януари тази година, се правят запитвания в 15 от най-големите и влиятелни държави относно нагласата за задължителна ваксинация.

(1) Проучването показва изненадващо голяма подкрепа за въвеждането на такава мярка в ред страни като Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Италия, Испания, Южна Корея и други. В същото време преди броени дни регионалното правителство на испанската провинция Галисия обяви, че ваксинирането срещу Covid-19 става задължително за нейните 2.7 милиона жители. За неспазване на наложеното задължение глобите варират от 1000 до 60 000 евро.

(2) Пак в тази връзка може да се спомене и факта, че Адвокатската асоциация на щата Ню Йорк, САЩ още на 11.07.2020 г. внася предложение за задължителна ваксинация.

(3) Всичко това показва, че вероятността за въвеждане на задължителна ваксинация в рамките на ЕС, а може би и в голяма част от целия свят, съвсем не е малка, и това разбира се, ще засегне и България.

Каква е правната уредба в България по въпроса – съгласно заповед № РД-01-726/23.12.2020 г., т. 7 на Министъра на здравеопазването, имунизацията срещу Covid-19 е препоръчителна и безплатна и се поставя по желание. Тоест доброволността при нас е утвърдена на ниво общ административен акт. През пролетта на миналата година обаче бяха направени промени в Закона за здравето (означаван оттук нататък като „ЗЗ“), като в чл. 63 беше създадена изключително широка и разтеглива дефиниция на понятието „непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите“, което на свой ред дава възможност за обявяване на извънредна епидемична обстановка“:

„чл. 63, ал. 3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:  1. е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или  2. представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или  3. може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или  4. е с ниско имунизационно покритие на населението, или  5. е необичайна за региона, сезона или населението, или  6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или  7. поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или  8. има регистрирани случаи сред медицински специалисти.“

Очевидно е, че почти всяка здравословна ситуация може да бъде вкарана в рамките на тази дефиниция. Обявяването на извънредна епидемична обстановка на свой ред открива пътя за задължителна имунизация по реда на чл. 59 от закона, включително с препарати, които не са включени в имунизационния календар, както и по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар. Тоест в България е налице правна възможност за въвеждане на задължителна ваксинация с ваксини против Covid-19 по реда на действащото законодателство.

Текстовете на чл. 63, ал. 2-7 бяха атакувани пред Конституционния съд от президента на България. Конституционният съд не уважи искането на президента и потвърди законосъобразността на атакуваните норми с решение № 10 от 23.07.2020 г. по к. д. № 7 / 2020 г. Съдиите Таня Райковска и Атанас Семов обаче изразиха особено мнение по предявеното искане и тук ще цитирам част от тяхното становище във връзка с новата редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗЗ:

“В чл. 63, ал. 3 от Закона за здравето, за да се обяви извънредна епидемиологична обстановка при извършване на оценката от главния държавен здравен инспектор, той следва да констатира непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от заразна болест, посочена в чл. 61, ал. 1 ЗЗ. Непосредствената опасност се презумира с констатирането на някои от алтернативно посочените в ал. 3 критерии, тя се очертава като формална, основаваща се на констатации, без да се държи сметка за това как се засягат животът и здравето на населението. Законовите критерии в ал. 3 на оспорвания текст не служат за обстойна, обоснована оценка на епидемичния риск от експерти, а водят до механично обобщение въз основа на предварително зададени от законодателя констатации. Този неуместен законодателен подход, очертаващ формална преценка по алтернативно изброени критерии, крие сериозен риск от приемане, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето, без да се преценява съразмерност на ограниченията на правата, правна последица от извънредната епидемична обстановка. Нашето разбиране е, че чл. 63, ал. 3 ЗЗ предвижда необосновано широко поле за ограничаване на основните права, което не съответства на принципа на правовата държава. Необоримата законова презумпция и „автоматизмът", с който се обявява извънредна епидемична обстановка, не позволяват ефективна и реална преценка за необходимостта от ограничаване на основните права, поради което не може да се приложи и принципът на съразмерност между задължението на държавата да гарантира живота и здравето на гражданите и другите права, които биха били ограничени по време на една извънредна епидемична обстановка. В разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗЗ законодателят не е предвидил абсолютно никакъв ред за преценка на същността на заплахата, нейните интензитет, непосредственост, времева продължителност, териториален обхват, както и други обективни критерии, които да послужат за отправна точка при вземане на решение дали да се обяви извънредна епидемична обстановка и впоследствие да се определят адекватни на опасността мерки, които могат да постигнат легитимната цел, закрепена в чл. 63, ал. 1 ЗЗ при минимално възможно ограничаване на основни права и свободи, гарантирани от Конституцията и международното право.“

Напълно  поддържам становището на конституционните съдии Райковска и Семов. Решението на КС обаче е факт и изменените текстове в ЗЗ остават в сила и се прилагат.

Тук идва въпросът какви са правните механизми да се атакува съществуващата към момента възможност за въвеждане на задължителна ваксинация.

Първият, най-прост и ефективен вариант е българският Парламент да измени обсъжданите текстове в ЗЗ и да премахне с това тази правна възможност.

Друг вариант е пред КС да бъде направен опит да бъде атакуван отново чл. 63, ал. 3 от ЗЗ с нови аргументи, както и текста на чл. 59 от ЗЗ. Тук веднага трябва да отбележим, че повторно атакуване на чл. 63, ал. 3 най-вероятно няма да  бъде допуснато от КС с оглед на текста на чл. 21, ал. 6 от ЗКС и установената  практика да не се произнася втори път по искане за обявяване на конституционносъбразност на една и съща законова разпоредба, в тази връзка Определение от 12 октомври 2004 г. по к.д. No 6/2004 г. и Определение № 5 от 9.10.2007 г по к. д. № 6/2007 г. От друга страна в най-новата си практика КС проявява гъвкавост и допуска с някои уговорки повторно атакуване на законов текст с Решение № 14 от 15.10.2020 г. по к. д. № 2/2020 г. Така че все пак може да се опита да се атакува чл. 63, ал. 3, а и остава опцията за атакуване на чл. 59. Обосновката при сезирането на КС може да бъде търсена в конкретните специфики на ваксините срещу коронавирус и правния им режим на употреба, а именно:

Не е ясно колко е траен имунитетът, създаден от ваксините, мненията варират от няколко месеца до няколко години;

Нетрайният имунитет поражда въпроса за периодична реваксинация на гражданите, като тук не е ясно колко честа ще е тя (примерно два пъти годишно, веднъж годишно, веднъж на два месеца или друго), ще има ли налични ваксини от същия вид за реваксинацията, какви са здравословните рискове и прочие;

Остават ли заразни ваксинираните лица – тук също няма яснота, повечето мнения на експертите са, че ваксинираните остават заразни, тоест могат да пренасят вируса и да заразяват други хора;

Ефективни ли са настоящите ваксини спрямо новите щамове на коронавируса – коментарите, включително на производителите, са противоречиви, за момента яснота и сигурност по въпроса няма.

Колко време трябва да се разработва и изпитва една ваксина –  стандартните срокове са 5-10 години, като това включва етап на медицински проучвания; пре-клинична фаза, в която ваксината се тества на животни; три фази на изпитвания върху хора, като във всяка от трите фази се увеличава броя на тестваните лица и се разширяват целите на изпитванията. (4)  Според д-р Асена Сербезова, председател на Съюза на фармацевтите в България, в интервю пред Frognews.bg от 7 декември миналата година: „На моите студенти преподавам, че един процес на изпитания на ваксините отнема от 10 до 15 години. А производственият процес може да отнеме до 1 година.“. (5) Ваксините против Covid-19 бяха разработени и изпитани за много по-кратки срокове, което е прецедент.

Изследвани ли са възможните дългосрочни странични ефекти на ваксините – не, поради липсата на време това да бъде осъществено.

Изследвани ли са възможните лекарствени взаимодействия с други лекарствени продукти – не са изследвани.

При евентуално възникване на негативен страничен ефект във връзка с клаузите за освобождаване от отговорност в договорите с производителите реалната възможност за успешно съдебно дело на увредено лице срещу производителя на съответната ваксина е минимална.

В рамките на ЕС ваксините получават разрешение за търговско разпространение под условие (Conditional Marketing Authorisation) от Европейската агенция по лекарствата. Това означава, че не са спазени стандартните изисквания за производство и тестване на ваксините, но употребата им се разрешава поради извънредната пандемична ситуация, като се предвижда продължителен последващ контрол относно качеството и безопасността на ваксините.

Всички тези характеристики на ваксините показват, че те следва да се прилагат единствено доброволно от лице, което осъзнава ясно съответните специфични условия и рискове на ваксините и прави своя независим избор, неслучайно е предвидена задължителна декларацията за информирано съгласие. Налагането на санкционирано от държавата задължение за ваксинация с продукти, които носят определени рискове и неясноти, и чиято употреба е разрешена по извънреден, различен от стандартния начин, би противоречала на ред основни правни принципи, заложени в българската Конституция, в европейското право и в редица международни договори в областта на закрила на човешките права. Оттук може да се извлече противоконституционността на атакуваните текстове в ЗЗ.

Следва да се отбележи, че ваксините срещу коронавирус са създавани в извънредна пандемична обстановка и това е именно причината за някои от неяснотите, свързани с тях, както и ускореното им одобрение. Създателите им са положили големи усилия в трудни условия и е безспорно, че намеренията както на производителите, така и на тези, които закупуват ваксините (в нашия случай това са българската държава, другите европейски държави и Европейската комисия като представител на европейските държави и участник в преговорите и постигането на договорености) са хуманни, насочени към запазване на човешки животи и съхраняване на икономиката на засегнатите държави. Именно за да запазим този критерий на хуманност, трябва да бъдат защитавани правата на българските граждани и в двете насоки – както да получат своевременно ефективни ваксини, така и в същото време да бъдат добре информирани за техните особености и да имат правото да направят своя избор относно ваксинацията.

3.) Трети вариант е след евентуалното издаване на заповед на здравния министър за обвяване на задължителна ваксинация на основание чл. 59 от ЗЗ тя да се обжалва пред ВАС. Обжалването няма да е лесно с оглед на факта, че другите механизми не са били задействани и това означава, че чл. 59 и чл. 63 от ЗЗ ще са в сила и ще се прилагат, тоест позоваването на тях за издаване на съответната заповед формално ще спази законовите изисквания.  Обосновка за атакуване на заповедта на здравния министър може да се търси в насоката, че чл. 59, ал. 1, т.1 предвижда „задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар“, което означава, че това е временна мярка, предназначена за отделни групи, определени по някакъв признак като възраст, местоживеене, здравословно състояние и други. Това в никакъв случай няма как да бъде мярка, която да се прилага към цялото население на България и да има траен характер. Още повече, че както бе посочено по-горе ваксините не създават траен имунитет срещу коронавируса и ваксинацията най-вероятно не би била еднократна, а ще се повтаря периодично. Определено целта на законовия текст е да бъдат взети спешни мерки в една спешна ситуация спрямо изолирани места в държавата или отделни групи хора, насочването на ваксинацията към цялото население и за продължителен период от време би била в противоречие със смисъла на закона и неговите цели. 

В тази връзка следва да се спомене решение № 10423/ 12.07.2011 г. на тричленен състав на ВАС, с което се отхвърля искането за обявяване за незаконосъобразни  на текстовете в Наредба № 15/12.05.2005 г. за задължителните детски имунизации. Решението е обжалвано и впоследствие потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 3229 от 6.03.2012 г. Двете решения на ВАС имат съществено значение за нашия казус по оспорване на евентуалната заповед на здравния министър с оглед на изразените там съждения и изводи, тъй като и в двата случая имаме оспорване на акт на държавен орган, с който е наложена задължителна ваксинация,. Разликата е, че в единия случай имаме стандартна детска ваксинация, съответстваща на утвърдена вече практика и съобразно утвърден имунизационен календар, регламентирана с наредба, а в другия случай имаме извънредна по своя характер ваксинация с извънредно одобрена и  недостатъчно проучена ваксина, инициирана със заповед на министър.

Решение № 10423/ 12.07.2011 г. на ВАС формулира следните изводи на съда, които ще разгледам в светлината на нашия казус:

- атакуваната наредба е издадена по реда на чл. 58 от ЗЗ от предвидения в закона компетентен орган, което прави наредбата законосъобразна. Твърдения за противоконституционност могат да се разглеждат само спрямо закона, не спрямо наредбата. Тук ВАС подсказва леко на жалбоподателите, че е следвало да търсят механизъм да атакуват чл. 58 от ЗЗ пред КС вместо да атакуват наредбата. За нашия казус пък това означава, че ВАС едва ли би приел съображения за противоречие на конституционни текстове при обжалване на заповедта на здравния министър.

- съдът приема, че текстовете в ЗЗ за информирано съгласие, чл. 87 и чл. 88,  са неотносими за имунизацията. Приема, че ваксинираните лица не са пациенти, имунизацията не е медицинска дейност и следователно за тях не важи правото да имат „свобода на избора на лечение.“. Намирам този извод на съда, поне по начина по който е формулиран, донякъде смущаващ. Ако все пак съжденията на съда имат своята логика при задължителните детски имунизации, при разглежданата в настоящата статия хипотеза на задължителна ваксинация срещу коронавирус считам, че съдът би отчел разликата в двете ситуации и при едно съдебно дело не би преповторил механично изводите си относно информираното съгласие. Самият факт, че е предвидена задължителна декларация за  информирано съгласие съгласно цитираната заповед № РД-01-726/23.12.2020 г., т. 7 на Министъра на здравеопазването, която се подписва задължително при ваксинацията показва, че самият орган, издаващ заповедта за ваксинацията, прави връзка между ваксинацията срещу Cocid-19 и текстовете за информирано съгласие на пациента от ЗЗ. А въвеждането на задължение за провеждането на манипулации с човешкото тяло, за които законът изисква информирано съгласие, тоест ги определя по този начин като доброволни,  е незаконосъобразно. Така че според мен наличието на задължителна декларация и връзката й с разпоредбите на чл. 87-89 от ЗЗ са част от валидните аргументи за оспорване на  евентуална заповед на здравния министър за обявяване на задължителна ваксинация.

В решение № 3229 от 6.03.2012 г. на петчленен състав на ВАС има важен извод относно един от правните доводи срещу задължителната ваксинация, който напоследък се среща в публичното пространство – текста на чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината, който предвижда че:  „Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице.“ ВАС приема, че относно задължителна имунизация е относим не чл. 5 на Конвенцията, а чл.26, ал. 1, съгласно който упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите. Според мен по аналогия на изложеното по-горе за изводите на тричленния състав на ВАС за информираното съгласие по ЗЗ, с оглед на наличието на задължителна декларация за съгласие и другите изложени по-горе специфики на ваксинацията срещу коронавирус, ВАС тук също би имал основание да направи преоценка на своето становище.

Ако обобщим накратко  - аргументи да се атакува евентуална заповед на здравния министър за задължителна ваксинация има, аргументи има също и за оспорване като противоконституционни на някои разпоредби в ЗЗ. Въпреки това най-сигурният вариант остава да се направи промяна в закона от Народното събрание.

Непряко въвеждане на задължение за ваксинация срещу Covid-19

Задължение за ваксинация може да се наложи освен директно и по косвен начин. Тук имаме две отделни хипотези: A) Непряко въвеждане на задължение за ваксинация  от частноправни или публични субекти без наличие на държавна регулация в тази насока, като налагането на такова изискване за ваксинация се осъществява например от дружествата работодатели за техните служители, от дружествата от пътническия транспорт (авиокомпании, автобусни и железопътни компании и др.) като ограничение за пасажерите, от общинска библиотека за своите читатели, от ресторант за своите клиенти и др. и B) непряко от съответната държава/съответният орган на ЕС, които залагат нормативно това задължение във връзка с пътуване, работа и извършването на други дейности за гражданите на съответната държана/на ЕС. Тази тема се дискутира усилено вече по цял свят и използването на този метод за непряко принуждаване на хората да се ваксинират е много по-вероятна стъпка от въвеждането по законов път на пряка задължителна ваксинация. Вече са налице и първите стъпки в тази насока – в хипотезата  по т. А транспортните компании повдигат все по-често този въпрос, някои работодатели почнаха да въвеждат изисквания към служителите им да се ваксинират, някои ресторанти почнаха да предявяват такива изисквания към клиентите си и т.н. В хипотезата по т. Б в Израел беше установен ваксинационен сертификат като условие за посещаване на определени обекти, ЕС подготвя подобен сертификат, който най-вероятно ще дава привилегии на ваксинираните относно тяхното придвижване.

И двете хипотези на косвена принуда за ваксинация са акт на дискриминация и противоречат на българското и европейското право. Да разгледаме средствата за правна защита в рамките на първата хипотеза, когато изискванията за ваксинация не са наложени от държавата или ЕС. В този случай могат да се използват разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. В чл. 4 от закона е дадена общата клауза на защита, формулирани са съставите на пряка и непряка дискриминация. Целият раздел I на втората глава от закона е посветен на защитата от дискриминация при упражняването на труд поради особената важност на тази материя. Първата и може би най-съществена среща на мнозинството от българските граждани с опити за дискриминация на база техния ваксинационен статус ще бъде именно в рамките на отношенията им с работодателя. Затова ще отбележа няколко по-важни неща в тази насока:

Законовата защита се прилага както при работа по трудово, така и по служебно правоотношение – чл. 28 от ЗЗД;

Работодателят няма право да иска информация от служителя дали е ваксиниран – чл. 12, ал.2 от ЗЗД;

Работодателя няма право да поставя ваксинационния статус на работника/служителя като условие за наемане на работа, като условие за разлика в условията на труд, като условие за разлика в заплащането на положения труд, като условие за продължаване или прекратяване на трудовото/служебното правоотношение.

Защитата на дискриминираното лице както при трудовите казуси, така и при останалите, може да се упражни по два начина: чрез жалба до Комисията за защита от дискриминация (означавана оттук нататък „КЗД“), и по съдебен път пред районния съд. В иска пред съда може да се изисква и обезщетение, което може да даде основание да се предпочете този начин на защита.

В тази връзка трябва да си припомним актуалния казус с решение № 10409/27.09.2020 г.  на ВАС. Ситуацията по казуса е накратко следната: отец Евгений Янакиев завежда дело за дискриминация поради факта че поради липса на имунизация детето му не е допускано до детска градина. Първоначално пуска жалба до КЗД, където жалбата му е отхвърлена. Той атакува решението на КЗД пред Сливенския административен съд, който пък постановява решение в негова полза. В крайна сметка ВАС отмени решението на Сливенския административен съд, като потвърди становището на КЗД. На пръв поглед това решение на ВАС би следвало да обезкуражи опитите за съдебна защита срещу налагането на изисквания за ваксинация. В казуса по решението обаче става дума за имунизации, които се правят всяка година на децата и са установени от държавата като задължителни съгласно  Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. Докато в сегашната ситуация имаме извънредни ваксини срещу Covid-19, които не са част от имунизационния календар и не са установени от държавата като задължителни, напротив, както беше посочено по-горе тяхната доброволност е утвърдена в заповед на здравния министър. Основният довод в решението на ВАС е именно задължителността на ваксинациите по реда на действащото законодателство, фактът, че те се извършват съгласно валиден и релевантен нормативен акт. Така че цитираното решение на ВАС не поставя пречка пред уважаването на иск за дискриминация по тази хипотеза и в контекста на настоящата нормативна уредба.

Допълнителен аргумент, който също може да се използва, е посочения по-горе факт, че засега не е доказано ваксината да има стерилизиращ ефект (тоест ваксинираните хора да престават да бъдат заразни), с оглед на което налагането на ограничения за неваксинираните лица и създаване на привилегии за ваксинираните е  безсмислено и лишено от фактическо основание. За разлика от изискването за предоставяне на валиден и актуален отрицателен тест за Covid-19 на съответното лице, примерно за пътуване със самолет или за навлизане в друга държава, което има своята логика за ограничаване на разпространението на заразата, то ограниченията и привилегиите свързани с ваксинационния статус на лицето очевидно са насочени единствено към неговата дискриминация.

Във втората хипотеза, когато непреките изисквания за ваксинация са наложени от държавата или ЕС, разглеждането на средствата за противодействие поражда ред комплексни въпроси и излиза извън обхвата на настоящото изложение. Запазвам правото си в допълнителна статия да се спра и на тази материя.

Адвокат Милен Пенев има 18-годишна юридическа практика, работи предимно в областта на бизнес правото, като обслужва български и чуждестранни клиенти. Същевременно има интерес и към актуални социални въпроси и тяхната правна уредба. За него принципът на справедливостта е водещ при регулирането на човешките отношения, независимо дали източникът на регулацията са нормативни предписания или договорни клаузи.

https://www.ipsos.com/en/global-attitudes-covid-19-vaccine-january-2021

https://www.theolivepress.es/spain-news/2021/03/01/spains-galicia-makes-covid-19-vaccine-compulsory-with-fines-of-up-to-e60k-for-those-who-refuse-it/

https://nysba.org/new-york-state-bar-association-calls-upon-state-to-consider-mandating-a-safe-and-effective-vaccine-if-voluntary-measures-fail-to-protect-public-health/

https://www.historyofvaccines.org/content/articles/vaccine-development-testing-and-regulation

https://frognews.bg/inteviu/prof-asena-serbezova-pred-frog-vaksinite-sreshtu-covid-19-shte-pod-uslovie-podozreniiata-zasilvat-zashtoto-temata-komunikira-pravilno.html?fbclid=IwAR2lFM92IxEsj3z0SMjwuvGdksoZn3ublFGTTCr7ZWPMlmB8ZbN-hb9CzjM

Още по темата

Ресторантьорите настояват за двуседмичен пълен локдаун

Предишна новина

Ще пренаписват правилата за избор на разследващ главния прокурор

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    7
    0

    Фанатици.

  2. 1
    Ех ех | нерегистриран
    15
    -1

    Най- грозното в настоящата критична ситуация е, че вече повече от година мафията в бели престилки казва само едно- ЩЕ ИГРАЕТЕ ПО НАШАТА СВИРКА, НИЩО НЯМА ДА РЕФОРМИРАМЕ, НИЕ СМЕ ВЕЛИКИ, ЩЕ МРЕТЕ ЩОМ СМЕ РЕШИЛИ! Една цяла календарна година нищо реално не се извършва като анализ, мярка или действие в здравната система.Пардон, извършва се, точат се пари от ковид легла.Удобна ли е ситуацията за лекарите? Да, отлична е.Парите вървят, пациентите се неглижират, умрелите се оправдават с кървава небивала пандемия, лекарите са свещени крави. Прочетете хипократовата клетва и си отговорете, спазва ли се?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.