Само след два месеца ще се проведат избори за 45-ото Народно събрание на България. Конституцията на България казва, че националните и местните референдуми и изоборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Как обаче стои въпросът относно хората лишени от свобода с влязла сила присъда провери "Правен свят".

Според чл. 31. т. 5 от Конституцията на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата, но в случая това не важи за избирателните им права. Според основния закон, всички граждани, с изключение на изтърпяващите наказание лишаване от свобода и поставените под запрещение, имат избирателни права. „Чл. 42. (1) КРБ Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“.

Имащи право на глас у нас остават единствено лицата с мярка за неотклонение "задържане под стража" по досъдебни производства и ефективно осъдени, но без влязла в сила присъда към деня на изборите. За организацията на изборния ден по принцип отговаря Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“. Съгласно Изборния кодекс, избирателни секции в местата за лишаване от свобода се разкриват там, където има над 10 лица с избирателни права. А статистиката от 2016 г. сочи, че гласоподавателите на териториите на местата за лишаване от свобода са били около 1320 души. През същата 2016 г. ГЕРБ предложи промени в Изборния кодекс, с които се предлагаше редица препоръки на правозащитни организации, включително и избирателните права на затворниците, да бъдат имплементирани в българското законодателство. Инициативата им не получи подкрепа, тъй като останалите политически сили прецениха, че подобна промяна може да се реализира само с промяна в Конституцията.

Какво казват обаче Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ)?

Член 3 от Протокол № 1 от ЕКПЧ гласи:Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло“. И продължава: "Член 3 от Протокол № 1 гарантира субективни права, включително правото на всеки да гласува и правото да бъде избиран. Правата, гарантирани от настоящия член, са от решаващо значение за установяването и поддържането на основите на ефективна и значима демокрация, управлявана от върховенството на закона. Правото на глас не е привилегия. Презумпцията в една демократична държава трябва да бъде в полза на въвеждането на всеобщо избирателно право като основен принцип". 

Ето и малко любопитна практика на ЕСПЧ: 

Съдът счита, че законодателството на Обединеното кралство (Hirst v. United Kingdom (No. 2), което лишава всички осъдени затворници, излежаващи присъди, от правото да гласуват, е груб инструмент, който отнема правото да гласуват по Конвенцията на значителна категория лица, и го прави по начин, който е безразборен. Той установява, че разпоредбата налага бланкетно ограничение за всички осъдени. То се прилага автоматично към такива затворници, независимо от продължителността на наказанието им и независимо от естеството или тежестта на престъплението им и техните индивидуални обстоятелства. Съдът също така отбелязва, че в парламента не се е провел съществен дебат относно продължаващото оправдание в светлината на съвременната наказателна политика и действащите стандарти за правата на човека за поддържане на такова общо ограничение на правото на затворниците да гласуват. Съдът стига до заключението, че такова общо, автоматично и безразборно ограничение на жизненоважно право, гарантирано от Конвенцията, трябва да се разглежда като попадащо извън рамките на допустимото право на преценка, колкото и широко да е то, и като несъвместимо с член 3 от Протокол № 1.

Друг пример е този в разглеждания в ЕСПЧ случай по делото Scoppola v. Italy. В него съдът отбелязва, че съгласно вътрешното законодателство лишаването от избирателни права в Италия, се прилага само по отношение на определени престъпления срещу държавата или съдебната система или за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода от три години или повече, тоест тези, които съдилищата считат за оправдаващи особено сурова присъда. Съдът следователно счита, че правните разпоредби в Италия, определящи обстоятелствата, при които определени лица могат да бъдат лишени от право на глас, показват загрижеността на законодателя да адаптира прилагането на мярката към конкретните обстоятелства на всеки случай, като взема предвид такива фактори като тежестта на извършеното престъпление и поведението на правонарушителя.

По делото Anchugov and Gladkov v. Russia, Съдът установява нарушение на член 3 от Протокол № 1 с мотива, че жалбоподателите са били лишени от правото си да гласуват на парламентарни избори, независимо от продължителността на наказанието им, от естеството или тежестта на тяхното престъпление или от техните лични обстоятелства. Въпреки това, тъй като забраната е установена с Конституцията, Съдът подчертава, че по отношение на изпълнението на решението и с оглед на сложността на изменението на Конституцията, националните власти могат да проучат всички възможни начини да гарантират спазването на Конвенцията, включително чрез някаква форма на политически процес или чрез тълкуване на Конституцията в хармония с Конвенцията. 

Неангажиращата равносметка, е че в България правата за упражняване на глас от лицата лишени от свобода клони към италианския модел. Право да гласуват имат тези, които са на територията на затвори и арести, но нямат влезли присъди. 

Любопитен е и случаят Kulinski and Sabev v. Bulgaria, разгледан от ЕСПЧ. Становището на съда е, че забраната за подаване на глас от жалбоподателите - Крум Кулински и Асен Събев, в този момент лишени от свобода, на проведените избори през 2009 г., е непропорционална. Жалбоподателите твърдят, че са били възпрепятствани да гласуват по време на изтърпяване на наказанията си - Събев е осъден на доживотен затвор, а Кулински има ефективна присъда за хулиганство. Не е отворена избирателна секция в затвора, където са задържани жалбоподателите, като приложимото законодателство изключва осъдените лица от гласоподавателите. Впоследствие на Събев не е позволено да гласува на изборите проведени на 12 май 2013 и 5 октомври 2014 за български парламент, нито на изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. Така в настоящия случай Съдът констатира нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 в резултат на това, че жалбоподателите са били лишени от право на глас по силата на чл. 42, ал.1 от Конституция на Република България и съответните разпоредби на законодателството на българските парламентарни избори и избори за Европейски парламент. Нарушения са констатирани и в чл. 3 (1) от ЗИНП, който възпроизвежда основното съдържание на чл. 42 от Конституцията по отношение на избора на народни представители и в чл. 243 от Изборния кодекс (ИК) от 2014 г., предвиждащ, че право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Чл. 29 § 1 от ИК пък гласи, че при избори за народни представители в България и за членове на Европейския парламент, ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят и подписват избирателни списъци на задържаните лица, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Съдът приема, че установяването на нарушения представлява само по себе си достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателите.

Още по темата

Започва изслушването на кандидатите за европейски делегирани прокурори

Предишна новина

Съдия от Специализирания съд за малко не се класира в конкурса за апелативните прокуратури

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.