Престъпления срещу финансовите средства на Европейската общност


Най-същественият въпрос е за доказателственото значение на писмените документи, създадени на територията на различни държави

и процесуалната възможност за непосредственото им използване за нуждите на наказателното преследване във всяка отделна страна, включително и в България. Все пак в НПК съществуват някои разпоредби, които са приложими при разследване на престъпления с международен елемент, включително и с предмет финансови средства на ЕО. Преди да бъде разгледана тяхната връзка с разследването на горепосочените престъпления, е необходимо да бъдат посочени някои общи особености на НПК със значение по разглежданата материя.

Макар и обявен
за нов, НПК от 2005 г. в 90% възпроизвежда текстовете на НПК
от 1974 г.,

но под друга номерация. Така той възпроизвежда и философията, и духа на стария закон. Ако се анализират нормите на НПК от 1974 г., ще се констатират следните особености:

- Въпреки че е бил създаден в условията на тоталитарно управление по своите конкретни разрешения, като условия и ред за провеждане на наказателното преследване и за прилагане на наказателната отговорност, той е бил прекалено либерален закон. Положението се обяснява с ниския праг на обичайната и перманентната престъпност, както и абсолютната практическа възможност на държавата да се справи с всяко престъпление и неговия извършител, като проява на неподчинение и инакомислие. Борбата срещу престъпността е била значително улеснена и от конституционно закрепеното положение, че органите на МВР, следствието, прокуратурата и съда са били подчинени на една политическа партия и са изпълнявали безпрекословно нейните решения. При тогавашното конституционно устройство, държавата без особени затруднения си е позволила създаването и приемането на един прекалено демократичен закон, който е неадекватен на сегашните условия и поради това е недостатъчно ефективен.

- Либерализмът на НПК от 1974 г. е бил съчетан с една преднамерена изолираност от външния свят по направление международно сътрудничество и взаимодействие в борбата с престъпността. Ако се направи паралел на НПК с НК, ще се констатира, че материалният закон (още в 1968 г.) е отишъл много по-напред в регламентацията на условията за неговото приложение по отношение на престъпления, съдържащи международен елемент – чл.4, 5, 6, 7 и 8 от НК. За тези специфични положения относно приложението на НК, липсва адекватна регламентация в НПК от 1974 година. Съществуващата регламентация – чл.4, ал.1 и 2 от НПК – 1974 г., по съдържанието си не сочи към международно сътрудничество в борбата с престъпността, а на противопоставяне от страна на България, с диаметрално противоположни законодателни решения.

- Посочените особености на НПК от 1974 г. (т.1 и 2), с известни смекчения, са пренесени като недостатъци и в НПК от 2005 година. Най-същественият недостатък и на двата процесуални закона е, че те не предвиждат бързи и опростени процесуални форми за валидиране на доказателствата, възникнали в чужбина, когато те са необходими за нуждите на наказателното производство в България. При тази хипотеза НПК от 2005 г. предвижда тромавия и бавен път на съдебната поръчка. Парадоксално остава положението, че и след интеграцията на България в ЕС и НАТО, процесуалният закон не предвижда ускоряване и олекотяване на процедурата за предаване, приемане и зачитане на доказателствата, възникнали извън пределите на страната, а отново предвижда само съдебна поръчка. Или с други думи,

престъпният свят си предава необходимата информация по електронен път мигновено, докато НПК от 2005 г. осигурява уличаващите доказателства със скоростта на пешеходец.

Очевидно е кой ще има приоритет в процесуалната борба между осигуряването на уличаващите доказателства и тяхното неутрализиране. Явно това няма да бъдат държавните органи, водещи борба с престъпността, а техните опоненти. Всичко това ще постави страната ни в крайно деликатно положение, когато се окаже, че поради консервативните си и мудни вътрешни процесуални разрешения, определена престъпна група, започнала престъпната си дейност в някоя европейска страна и продължила в България, не е била своевременно и адекватно разобличена и наказана за цялостната си престъпна дейност. Последиците могат да бъдат не само от морално естество, но в чисто икономическо негативно измерение, когато снизхождението или прошката не се допускат.

Норми в НПК от
2005 г. с отношение към разследването
на престъпленията срещу финансовите интереси ЕО

Използване на
документ на чужд език по чл.134 от НПК

Разпоредбата е в общата част на НПК, което означава, че тя се прилага както от съда, така и от органите на досъдебното производство. От това следва, че документ на чужд език може да бъде представен като доказателство, както в съдебно заседание, така и в досъдебната фаза. Единствено изискване, което поставя законът при представяне на документ на чужд език е той да бъде придружен със заверен превод на български или за неговия превод да бъде назначен преводач. Очевидно е, че от гледна точка на произхода и съдържанието на документа законодателят не е поставил формални, непреодолими условия за неговото ползване в наказателния процес.

Разпоредбата на чл.134 от НПК не забранява използването на документ, съставен на чужд език. Това правило следва да се прилага по-либерално. В тази връзка в следствената практика е възникнал въпросът:

Каква е доказателствената стойност на материали и документи, събирани при извършени проверки на служители от ОЛАФ в страните членки на ЕС и предоставени на българските власти?

Като възможни документи са посочени: писмени обяснения на лица, извадки от регистри на юридически лица, оригинали бланки (празни или оформени като съдържание и авторство), оригинали или копия за извършени сделки, за извършени плащания, за получаване и предаване на стоки, материали или ценности, протоколи, фактури и други първични документи с удостоверителен характер, както и писмени заключения на длъжностни лица, експерти или на комисии, комитети и др. колективни органи, относно характера на констатирани нарушения, с правна квалификация и установени извършители, т.е. документи, които имат удостоверителен характер.

На тази основа могат да се направят две основни разграничения на вида на горепосочените документи по тяхното правно уреждане от законодателството на Република България:

А. Документите, които отразяват констатация за възникването, съществуването и размяна (движението) на стоково материални или парични ценности, съставляват първични удостоверителни документи. Такива са всички констативни и приемателно-предавателни протоколи, фактури, приходно-разходни касови ордери, платежни нареждания и други платежни документи, включително фискални бонове и разписки. Първичните удостоверителни (установяващи) документи, когато отговарят на нормативните изисквания за тяхното съставяне и нямат белези да са фалшифицирани, имат на общо основание пълна доказателствена сила до тяхното опровергаване (т.е. до доказване на обратното).

Според изискването на НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. Ако документ от категорията на горепосочените бъде приет като доказателство или доказателствено средство от компетентните разследващи органи, той подлежи на общо основание на проверка, както по инициатива на разследвания, така и служебно, ако има възражения или други основателни причини за това, т.е. приетият първичен удостоверителен документ от българските разследващи органи е подчинен на същия режим, както и съответния вътрешен документ.

Б. Документите, които съставляват правна оценка (заключение, становище или друго волеизявление с правен характер) не са задължителни за разследващите органи и съда. Те се преценяват като индиция за необходимостта от проверка на определени факти, но никога сами по себе си не са доказателство за верността на направените в тях изводи, оценки и заключения. На аналогичен режим по вътрешното ни законодателство при осъществяване на наказателна отговорност са подчинени актовете за финансов начет, ревизионни актове, заключения на експертизи, заключения на специализирани органи по наличието или липсата на определено право, задължение или правоотношение и др. Тези документи не се ползват с презумптивна доказателствена сила, а коментираните в тях обстоятелства и факти подлежат на проверка и установяване, включително и със съответната професионална експертиза, но назначена и изслушана от разследващия орган или съда, по реда на НПК.

Допустимостта на горепосочените документи се преценява на общо основание от компетентните органи, доколко същите документи имат връзка с предмета на доказване и доколко са необходими за доказването, т.е. тези документи на общо основание са подчинени на режима установен на всички документи, включително и българските.

Както по начало законът изключва каквато и да е предопределена сила на доказателствата, така също липсва и забрана, а напротив съществува задължение за компетентните органи да установят обективната истина със средствата и по реда, предвиден в НПК.

Приетите документи от ОЛАФ, които са относими, допустими и необходими, могат да се третират като доказателство или доказателствено средство по вътрешното законодателство.

В този смисъл е и становището на главния прокурор г-н Борис Велчев, изразено в официално писмо №3750/04.12.2007 година.

Тези документи, включително и получените от други международни институции, подлежат на проверка по предвидения ред в НПК, наред с всички останали доказателства и това е достатъчна гаранция за тяхната законосъобразност и достоверност. Обратното становище по същия въпрос, макар и да се опира на закона – чл.471 и чл.475, ал.1 от НПК, не е абсолютно относимо за всички случаи, които са възможни на практика.

Ако в съдебната фаза на процеса защитата на подсъдимия представи оригинален първичен документ за станало плащане от чужбина по някои от задълженията, които са предмет на обвинението, може ли да се откаже на законово основание приемането на документа като доказателство по делото?

Очевидно – не. Единственото действие, което ще бъде задължен съдът да направи, е да се убеди в редовността и истинността на документа. Но това не е въпрос на допустимост на документа като доказателство въобще за станалото плащане, а за неговата външна (формална) редовност, както и за неговото съответствие с действителното положение. Но тези въпроси възникват не само спрямо един документ, издаден в чужбина. Всеки издаден в страната документ може да бъде оспорван и проверяван по предвидения ред в НПК, относно законосъобразност и истинност. Това обаче не означава предварителна недопустимост на документа, поради процесуална забрана. Следователно на защитата на подсъдимия не може да се откаже основателно приемането на един документ за станало плащане в чужбина, представен директно в съда, само защото не е получен по реда на съдебната поръчка.

Ако същият документ бъде представен в хода на досъдебното производство, след привличането на обвиняемия в това му качество, разследващият орган, както и прокурорът, също не биха могли основателно да откажат приемането му и неговата проверка. В обратния случай биха нарушили правото на защита на подсъдимия и по-специално правото му да представя и да иска проверка на представените доказателства.

След като за посочените две хипотези не съществуват основателни законови аргументи да не бъдат разрешени по типичния начин – директно събиране и директна проверка на събраните доказателства (чужд документ), следва да се приеме,

че разпоредбите на чл. 471 и чл.475 от НПК, предвиждащи съдебната поръчка като процесуално средство за двустранна размяна на доказателства, нямат универсално и абсолютно действие.

Международното наказателно процесуално право, част от което е реципирано в НПК и Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест, не предвижда императивна определеност и абсолютна задължителност на процесуалните форми за обмен на доказателствени материали. Напротив, съгласно чл.476, ал.1 от НПК, поръчката за международна правна помощ може да бъде изпълнена по реда, предвиден: а) в българските закони; б) в международен договор, по които страна е Република България; в) закона на другата държава или г) по статута на международния съд. А съгласно чл.478, ал.4 от НПК доказателствената сила на процесуалното действие в молещата държава, извършено в съответствие с националното й законодателство, е приравнено с доказателствената сила на действието, извършено от български орган.* В посочените две разпоредби се наблюдава равнопоставена алтернативност на процесуалните форми за обмен на доказателства – чл.476, ал.1 от НПК и приравняване на доказателственото значение на процесуалните действия, извършени в чужбина, с тези извършени в Република България – чл.478, ал.4 от НПК.

Очертаната тенденция в международното сътрудничество сочи към сближаване на правните системи на държавите членки на ЕС и неизбежно уеднаквяване в способите за информиране, изпращане (получаване) и проверка на доказателствени материали, необходими за наказателния процес. Като неизбежен финал на тази тенденция ще бъде създаването на единен eвропейски регламент.

Стожерът на този регламент трябва да бъде запазване
на доказателственото значение на доказателството, независимо от това къде е възникнало, кой го е събрал и кой ще го оценява, ако са спазени предвидените за това правила.

До тогава обаче националните правоприлагащи органи следва да търсят по-прагматични форми за запазване, зачитане и използване на доказателствената сила на доказателства, които имат трансгранична същност. Такива форми могат да бъдат едностранни и двустранни проверки на законосъобразността и достоверността на съответните документи. Установят ли се тези критерии за трансграничното доказателство, няма да има съд, който би отказал зачитането на тези доказателства.

Бележка на редакцията:
В следващия брой на сп. "Правен свят" очаквайте продължение на темата по отношение на Международната правна помощ.

* Разпоредбата на чл. 478, ал.4 от НПК съставлява рецепция на чл. 26, ал.1 от Конвенцията за трансфер на производства по наказателни дела на Съвета на Европа, ратифицирана и приета със закон от РБ на 28.01.2004 г., ДВ, бр.11/2004 г. в сила от 01.07.2004 година. Не е ратифицирана ал.2 на чл. 26 от същата конвенция, относно признаването на ефекта на прекъсване на давността от валидно завършеното процесуално действие в молещата държава.


Европейският съюз пред съда в Страсбург и въпросът за присъединяването

Предишна новина

Съветниците на министрите с недействителен статут?

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.