И.ф. градският прокурор на София Евгени Диков:

Притеснително е, че знаковите дела приключват с оправдателни присъди

Притеснително е, че знаковите дела приключват с оправдателни присъди
Евгени Диков е завършил юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Започва работа като стажант-съдия в СГС, а в периода 1981-1983 г. е районен прокурор на Бяла Слатина. От 1983 г. е магистрат в столицата, като първо е заместник-районен прокурор, а

Г-н Диков, назначаването Ви за и.ф. градски прокурор на София, макар и временно, бе прието много добре от колегите ви. Смятате ли да се кандидатирате за титуляр на този пост?
Категорично няма да се кандидатирам и с нетърпение чакам да приключи конкурсът, който е обявен за този пост. За съжаление, към настоящия момент поне на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС), не съм видял да има кандидати.

Срокът за подаване на документи е две седмици.
Да, обявата за конкурса бе публикувана в "Държавен вестник" на 28 май. Главният прокурор г-н Сотир Цацаров ясно обясни защо командирова прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) в Софийската градска прокуратура (СГП) – за да може да се осъществи равнопоставен избор на градски прокурор на София, защото винаги, когато един от евентуалните кандидати изпълнява функциите на административен ръководител, остава впечатлението, че конкурсът е нагласен за определен човек. Това е един от принципите на работа на главния прокурор.

Успяхте ли вече да добиете представа за състоянието на СГП?
Моята задача е да направя снимка на състоянието на прокуратурата, но не моментално фото, каквото би направила една ревизия от апелативната прокуратура, която има тези функции, или от Инспектората на ВКП. Трябва яснота за проблемите в дълбочина и решаване на тези, които са неотложни.
А след като бъде избран нов административен ръководител, аз, от позицията си на прокурор във ВКП, ще му помагам да преодолее проблемите.

И какви са проблемите, които се появяват на първо четене?
Най-трудно ми е да свържа имената на колегите с физиономиите. Много от тях познавам по физиономии, почти всички вече познавам по имена, но ми е трудна връзката между тях. Бих казал, че става дума за една огромна армия.

Но за мен основният проблем е, че СГП работи с две трети от състава, който би трябвало да има. С решение на ВСС от 23 май са разкрити пет нови длъжности в СГП. Освен това имаме 18 незаети бройки и още 12 на колеги, които са командировани във ВКП, ВАП и апелативна прокуратура. На практика това е една трета от състава на СГП. Ако щатът бъде зает дори само на 90 %, няма да има тези проблеми.

Друг проблем е голямото текучество на кадри. Това особено се усеща при икономическите дела, които продължават във времето, защото се сменят непрекъснато наблюдаващите прокурори. Имаме случаи на дела от по 170 тома, 70 от които са класифицирана информация, дела от 245 тома, от които 35 тома са класифицирана информация. Стига се дотам, че се сменят по четирима, петима прокурори и всеки нов трябва да изучи тези тежки дела.

На какво се дължи текучеството – напускат системата, преместват се, командировани са?
Всичко, което изброихте. Има командировани колеги, които са започнали доста сериозни дела. Някои от тях са командировани в специализираните екипи, където има много хубав принцип на работа - имат не повече от три дела, които трябва да бъдат приключени и едва тогава получават нови дела.

На г-н Сергей Стойчев, който е заместник-градски прокурор и отговаря за съдебния отдел, му е много трудно да направи разпределението на хората за съдебни заседания. Непрекъснато се налага някой колега да започне да проучва дадено дело, което вече е в съдебна фаза, а вие разбирате какво означава да се проучат 250 тома материали. Вярно е, че в по-голямата част става дума за писмени доказателства – парични преводи, фактури, а не за действия по разследването, но все пак материалите трябва да се познават.

Каква е натовареността на прокурорите в СГП? Какви проблеми предизвиква тя?
Много е трудно да се каже, защото трябва да се обсъди и сложността на делата. Естествено икономическите дела са многократно по-големи по обем и сложност от делата за пътно-транспортни произшествия, донякъде от криминалните престъпления, наркопрестъпленията, даже и спрямо умишлените убийства. Така че няма смисъл да коментираме само като бройка.
Всъщност съставът на СГП е разпределен по групи, като групата, която се занимава с икономически престъпления е най-голяма. Но пак не е достатъчна.
Заради натоварването се загуби идеята на НПК от 2006 г. за ролята на наблюдаващия прокурор. Би трябвало един прокурор, като започне едно дело, да го познава от кора до кора. Ние трябва да преминем към следващата промяна – от наблюдаващ към разследващ прокурор. Той лично да си разпитва пред съдия най-важните свидетели, които му решават делото, а не да разчитаме на разследващия полицай, на следователя, който може да пропусне някои въпроси, а в крайна сметка съдбата на едно дело се решава в съдебната зала. И ако прокурорът не е задал всички въпроси, които смята за уместни, след това може да бъде неприятно изненадан в залата.

Впечатлението е, че проблемите в СГП не са малко и са сериозни. За краткото време, през което ще бъдете и.ф. градски прокурор, какво можете да промените?
Наистина има проблеми, които не търпят отлагане. Например, поради недостига на хора се налага колеги от районна прокуратура или от някъде другаде да бъдат командировани в СГП. Тези хора, обаче, няма къде да ги настаним. Освен в коридорите да изкараме едно бюро и един компютър... Опитваме се да решим и този въпрос, но всичко е свързано с помещенията в Съдебната палата. Дори част от тях да бъдат настанени в сградата на следствието на ул. "Монтевидео", това означава загуба на много време в път – да дойдат в Съдебната палата за една мярка или за дело...

Съдебната палата е строена за един град с 250 000 жители. А сега тук е една четвърт от населението на България. Плюс цялата държавна администрация.

Когато встъпих в длъжност и бях представен на колегите от СГП, им казах, че ще се постарая СГП да бъде една от 28-те окръжни прокурори, а не някаква свръхпрокуратура, каквато тенденция се прокарваше през последните години.

Ето например, полицейска акция е проведена във Варна под ръководството на прокурор от СГП. В разработката не става дума за магистрат, извършващ престъпление, което е от изключителна компетенция на СГП, нито пък за депутат. Такива полицейски акции под ръководството на СГП за неща, които не касаят този район, не би трябвало да се допускат. Мисля, че СГП е достатъчно натоварена, за да изпълнява и такива задача. Някак си е неколегиално, според мен, да се подценяват колегите от другите прокуратури.

В СГП има ли проблеми със случайното разпределение на делата?
Винаги съм бил малко резервиран към този актуален принцип за случайното разпределение на делата - като няма за какво да се захванем, се хващаме с него. И адвокатите го правят, разбира се – допуснато е нарушение, делото не е разпределено на случаен принцип. Имах навремето една среща с г-н Вернер тен Кате, член на борда на главните прокурори в Холандия, който пряко отговаря за трафика на хора. През 2010 г. бях на посещение в Холандия, за да обсъдим някои проблеми и там дълго време му обяснявах какво е случаен принцип на разпределение на делата. Той възкликна: "Каква е тази глупост?!" Обясни ми, че като познава опита на колегите си и сложността на делото преценява на кого да го възложи, като първо го обсъжда с избрания човек, за да знае колко помощници да му даде.

С г-н Борислав Сарафов бяхме на посещение в Мадрид миналата година. Там се оказа, че съдия-следователят, който води делото, определя прокурора по него. Наистина, на всеки шест месеца се провежда среща на прокурорите, на която се поставя и въпроса за натовареността (един има 50 дела, друг – 40) и това се коригира на следващата среща. Нашата система – да се разпределя делото чрез компютър е уникална в Европа.

Но законът е категоричен и ние не можем да го заобикаляме. Може би трябва да се помисли за някаква законова корекция и да се предвидят изключения. А сега как е – аз определям групата в отдела, където трябва да разпредели делото, според това дали е стопанско, дали е общоопасно, ЕЗА и други. Но персонално делото се разпределя от служителка, която командва програмата.

Административният ръководител не проследява ли целия този процес и на кого се е паднало делото? Особено ако е обществено значимо.
Даже и да го разбера, как да реагирам? Програмата не позволява отказ с мотив, че въпросният колега няма опит.

Тук говорим за квалификация, какво предлагате да се направи?
Все още чакаме функционалния анализ на прокуратурата. Тогава може би ще има промени не само в структурата на ВКП, но сигурно ще има и промени в системата на прокуратурата като цяло. И най-вече очаквам конкурс. Командироват се прокурори, идват нови, които трябва да навлязат в проблематиката и да бъдат обучени.

Както казах на колегите си при встъпването, аз революция в работата на СГП няма да правя, а и няма как да стане, защото в съдебната система революция може да се направи само от законодателната власт.

Например, трябва да се приеме изцяло нов Наказателен кодекс. Твърдо смятам, че той не трябва да е по модела, който буквално копира структурата на НК от 1968 г. Първият наказателен закон на Княжество България от 1898 г. съдържа три части – обща част, втора част – за престъпленията, част трета – за нарушенията (простъпките). Проф. Борис Велчев се опитваше да убеди парламента да направи именно това разграничение. Сега се пилее излишен ресурс и от хора, и от средства. Води се досъдебно производство и неговият краен резултат е 200 лв. глоба. Ние правим разноски за експертизи, за свидетели, ако идват от друго място и др. Правим разноски за 1500 лева, за да постигнем максимално наказание от 200 лева за нещо, което спокойно може да мине по административен път.

В Министерството на правосъдието има сформирана работна група, която продължава работа по проекта за нов НК.
Да, но тя продължава да работи по модела на НК от 1968 г. Според мен простъпките трябва да бъдат извадени от НК, но това не се прави. Няма нищо ново, изключват се някои мъртви текстове, слагат се някои актуални, но всъщност най-голямото облекчение и революция ще дойде само, ако половината, а даже и повече, от текстовете в НК бъдат извадени. Това ще доведе до промяна и в НПК. Ако сега един прокурор наблюдава 150 дела, тогава ще наблюдава 50 и няма да му е необходим един месец, за да напише обвинителния акт. Ще се съкратят сроковете.

До 1989 г. срокът за писане на обвинителен акт беше седемдневен като по изключение административният ръководител можеше да го удължи до един месец. Сега по закон срокът е месец, а се пише по няколко.

От години прокурори се оплакват от формализма в НПК.
Наистина е голям проблем, например, предявяването на материалите. Имаме случаи, особено при организираните престъпни групи, където колкото време трае разследването, толкова трае и предявяването. В момента ни е изпратено едно дело от Кърджали, то е почти приключено и трябва да се предяви на 5890 пострадали.

Какво!?
Да. Става дума за измами с инвестиционни бонове за земеделски земи. Броят на пострадалите е към август 2012 г., той може и да се е променил, някои може да са починали, други - емигрирали. Но, според НПК, материалите трябва да се предявят на всички пострадали.

Колегите от Кърджали са го пратили тук само защото юридическото лице – инвестиционният посредник, е със седалище в София. Сега се опитваме да възразим чрез ВКП срещу пращането на делото в столицата. То трябва да бъде приключено там, където е започнало, защото всички пострадали са в Кърджали, двама от обвиняемите също са оттам, а трети е от Видин.

Ако делото остане тук, ние ще трябва да платим пътните разноски на всички пострадали и тогава бюджетът на СГП ще свърши. Но, действително, това е абсурдно – да призовем хората да се запознаят със 150 тома. А като стигне до съдебно заседание? Знам, че в Кърджали имат една хубава спортна зала. Иначе тук трябва да наемем зала "Армеец", защото всичките тези хора са пострадали, имат право да предявят граждански искове, да присъстват на заседанието, имат право да си водят бележки, да задават въпроси. Другият вариант е да наемем стадион "Васил Левски", ако не вали.

Г-н Диков, основателни ли са подозренията и упреците, че СГП изпълнява политически поръчки?
Поне откакто съм тук, не съм забелязал такова нещо. Имаме ли законен повод и достатъчно данни, се реагира, образува се досъдебно производство. А напоследък действително зачестиха сигналите.

Разговарях с колегата Николай Кокинов. Той ми каза, че и при предишната смяна на правителство е било така. Прокуратурата се затрупва със сигнали, някои от които са лозунги – "Правителството на Бойко Борисов унищожи пенсионерите", "провали България", няма никаква конкретика.

Но може би през няколко дни в прокуратурата постъпват по 1-2 сигнала, които не са анонимни, а от хора, работещи в държавни институции. Те не сочат местоработата си, а домашните си адреси, но си личи, че работят в някои структури, било в министерства, било в НАП. Те дават по-голяма конкретика и при проверка е възможно да се установят други нарушения.

През годините, обаче, се наложи съмнението, че СГП работи по поръчка на силния на деня.
Сред делата, които съм наблюдавал в девети отдел във ВКП за организирана престъпност, свързани със СГП като първа инстанция, нямаше такъв случай.

Има случаи, при които се образуват дела срещу неизвестен извършител, макар да е ясно за кого става дума и едва, когато падне от власт, му се повдига обвинение.
Ако е лице с имунитет, делото не може да бъде образувано срещу него.

Мирослав Найденов нямаше имунитет, а делото три години беше срещу неизвестен извършител.
По това дело има други фактори. То е висящо, още не е приключило и ми е трудно да коментирам. Най-важното според мен е, че сега се работи интензивно по делото.

Като прокурор във ВКП, който упражнява контрол, не забелязахте ли смущаващи признаци в работата на СГП, особено по политическите дела, нещо, което да Ви притесни?
Притеснява ме това, че почти всички приключват с оправдателна присъда.

А защо е така?
Не съм правил такъв анализ. Може би, защото делото се започва от един колега, който има едни виждания в каква насока да води разследването, какви доказателства да събира. После делото се поема от втори колега, който вероятно има други виждания. Но вече е късно да се събират доказателства. А, ако трети колега се явява в съдебна зала и има трето мнение, няма как да не се появи някакъв разнобой. За мен най-чистият вариант е делото да се поеме от един колега – от шумно рекламираната полицейска акция до присъдата на първа инстанция. Един човек или екип с негово участие. Защото другото размива и отговорността в крайна сметка.

А не се ли дължи понякога и на недостастъчна квалификация?
Може би и въпрос на организация.

Или на поръчка – да се образува срещу определен човек.
Да, ама трябва и да се приключи, защото образуването е само едно изречение. А може и по линия на разследващия полицай да се направи едно претърсване и изземване и делото да е факт.

Ще ви дам пример. Заместник-окръжният прокурор на Перник Бисер Михайлов бе арестуван преди три години при шумна акция на МВР. Днес той отново е прокурор, ВСС го възстанови на работа, защото СГП прекрати делото срещу него. Омаскаряването е факт, три години го разследват и едва тогава установяват, че няма доказателства.
Във връзка с подобни случаи има образувана дисциплинарна проверка срещу прокурор от СГП. Но няма да коментирам повече, защото проверката тепърва започва.

Отново ще Ви върна към въпроса за отговорността на административния ръководител и неговите заместници. В такива случаи не следва ли те да упражняват наистина по-засилен контрол и да обръщат по-голямо внимание на някои дела. За да се избегнат такива случаи.
Би трябвало ресорният заместник да е наясно с делата и най-вече кои са бързо ликвидни. По-сложните дела трябва да се обсъждат. Но, все пак, прокурорът се произнася по вътрешно убеждение. Аз не мога, като административен ръководител, да му казвам как да действа. Мога само да го съветвам и да помагам, но при този обем на работа в СГП е невъзможно обсъждането на всяко дело. Иначе съм готов винаги да окажа съдействие, когато колега дойде с въпрос - тук има такъв проблем, сложност, какво да направя. Това е ролята на административния ръководител – да се опита да даде допълнителни насоки за събиране на доказателства и за това какво още трябва да се направи.

Какви са отношенията на прокуратурата с МВР в момента?
Има ли МВР в момента?...
Шегувам се, разбира се. Винаги съм се отнасял с доверие към служителите на МВР. В практиката си само веднъж съм бил подвеждан от служители на МВР, беше отдавна. Задържахме лице за седем дни, а полицаите обещаваха да съберат доказателства. Но това не се случи, пуснахме човека и после съдът го оправда. Но това е единственият случай.

Какво е мнението Ви за всичките показни акции на МВР с гръмки имена, та дори имена на съдии имаше?
Какво значи делото "Килърите"? Когато в прокуратурата коментираме дела, ние казваме досъдебно производство №57 от еди коя си година. Поне в България не е прието досъдебни производства да се кръщават с някакви имена.

Е, само полицейските акции получават чудни имена.
Да. Смятам, че не е добре прокуратурата да афишира шумно една такава акция. Нека видим какви доказателства са събрани, какъв продукт получаваме накрая. Разбира се, обществото трябва да знае, че става дума за група за разпространение на наркотици, ДДС-измами. Но от самото начало да се прочете присъдата пред медиите, а после да не излезе нищо – това просто е недопустимо.

Преди няколко месеца стана известно, че главният прокурор е издал заповед МВР да не изнася информация по досъдебни производства без съгласието на наблюдаващия прокурор. Защото иначе се стига до изнасяне на следствена тайна, до издаване на присъди, както казвате.
И МВР, и ДАНС се оказаха една каца без дъно, от която непрекъснато изтича информация. В крайна сметка това е въпрос на административното ръководство на тези институции.
Но тук искам да кажа и друго – не съм голям оптимист по отношение на последната промяна в закона, която предлагат, а именно ГДБОП да премине към ДАНС.

Какво Ви притеснява?
Действително функционалните задължения на ГДБОП са пренесени от Закона за МВР в Закона за ДАНС. Само че в Закона за ДАНС всяко изречение завършва с "ако се застрашава националната сигурност". Вярно е, че има припокриване. Според мен трябва да излязат само онези отдели, които нямат работа в ГДБОП, като например отдел "Антитероризъм" да отиде в ДАНС.  ГДБОП трябва да се занимава само организираната престъпност и да си остане с разследващи функции.

Някои функции могат да отидат към други главни дирекции на МВР , например към Национална полиция. Какво значи отдел "Корупция в съдебната система", какъвто има в ГДБОП?! Ще излезе, че всеки магистрат е член на организирана престъпна група, след като е  Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Мисля, че има достатъчно организирани престъпни групи, които трябва да се разкрият и да се докаже виновността им.

Има ли още организирани престъпни групи, нали прекършихме гръбнака на организираната престъпност?
Някои решиха така, без да знаят в подробности как стоят нещата в България. Отделен е въпросът, че нашият закон буквално възпроизвежда дефиницията "организирана престъпна група" от Конвенцията от Палермо. Според законодателството ни е възможно да има ОПГ от три непълнолетни лица, които крадат метални предмети и ги продават на вторични суровини, за да си заредят мотопедите с гориво. Няма това разделение, което имат някои държави – престъпна организация и престъпна група. Организация са буквално групите на Златко Баретата, на Иван Славков и Веселин Данов – пирамидална структура на пет, шест нива, където всеки знае кой е големият бос, кои са сътрудниците му. Законът у нас не прави тази разлика. Може да имаме организирана престъпна група на седем нива, с 15 ръководители и 150 участници и примера, който дадох с непълнолетните. Но такъв е законът, работим по Конвенцията в Палермо, където е дадено легалното определение за организирана престъпна група. Докато не се промени законът, ние не можем да направим много.

Като говорим за изваждането на ГДБОП от МВР, какво мислите за мястото на прокуратурата?
Докато България е на Балканския полуостров мястото на прокуратурата е само и единствено в съдебната система. Мога сега да дам пример с Норвегия, където в РПУ-тата има отдел "Прокуратура". От най-ниското ниво началникът на полицията е и шеф на прокуратурата. Разбира се, в България това е недопустимо. Мястото на прокуратурата не е в изпълнителната власт. Ние и сега говорим и се опасяваме, че има зависимост на прокуратурата и поръчкови дела, а какво трябва да си представим, ако началникът на полицията бъде и административен ръководител на прокуратурата.

Не че нямаше такива упреци 4 години към прокуратурата, че е отдел в МВР.
И само формално е в съдебната власт, нали. А какво остава, ако тя е в изпълнителната власт, ако реално бъде отдел в МВР. При нашия балкански синдром – на умряло куче нож да вадиш, който падне от власт и моментално става лошият. А по въпроса, който се поставя, за продължителността на мандата на главния прокурор, според мен той задължително трябва да бъде повече от мандата на парламента, да се застъпи със следващото Народно събрание, защото виждате, че при смяната на едно правителство с друго се появяват куп сигнали, куп документи.

Сигнали от новото правителство има ли?
Вероятно още не са се огледали да видят какво има по министерствата, но до този момент няма сигнали. Пък и Яне Янев го няма в парламента.

Трябва ли ВСС да се раздели на две квоти – прокурорска и съдийска?
По-скоро да бъдат като две колегии, защото действително има случаи при обсъждане на кариерното израстване на някой прокурор, когато колега граждански съдия или адвокат гласува с "въздържал се", защото не познава работата на колегата, не го познава лично, не познава работата дори на прокуратурата.

Трябва ли да се намали парламентарната квота?
Задължително.

 

ВКС отложи рестарта на процеса "САПАРД"

Предишна новина

С искането за СРС съдията да получава и оперативното дело

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 8
    СССРейчо | нерегистриран
    0
    -1

    И още : за очевидни престъпления, нарушения на законите на 100%, прикриватурата да НЕ повдига обвинения !!!!! ТОВА не е ли смущаващо ???? Случаите със МИШО Бирата и договарянето в БАНКЯ са съвсем пресни, драгий ми Прокуроре на верижка....... Наглост е това, което Евгени Диков казва !?!!!!!!!!!!!

  2. 7
    SD6 | нерегистриран
    2
    -1

    Коментарът е в стил: "Ясно ми е за какво става въпрос, но съм тук случайно и за кратко, така, че оправяйте се както можете! Пък и за какво ми е да си развалям рахатлъка във ВКП за наистина горещия стол на градски прокурор?"

    А иначе, дано най-после на поста на градския прокурор да седне достоен и почтен човек. Липсата на кандидати до този момент обаче, означава, че това малко вероятно - по-скоро отново ще бъде спуснат удобният за Цацаров кандидат. Като му дойде времето!

  3. 6
    достоен магистрат | нерегистриран
    5
    0

    Точно такъв тип магистрати трябва да оглавят СГП, СГС и САС.

  4. 5
    123 | нерегистриран
    3
    0

    До коментар [#1] от "СПРАВЕДЛИВОСТ":

    Е какво, като е баба, да не би да е невиновна?!?! Извършила е тежко умишлено престъпление-ще си носи отговорност за постъпката!

  5. 4
    | нерегистриран
    7
    0

    Перфектен колега и магистрат е г-н Диков. Жалко, че не той ще бъде ръководител на СГП

  6. 2
    СПРАВЕДЛИВОСТ | нерегистриран
    1
    -2

    за прочит: http://petrichnews.info/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/petrich-novini/80-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D1%83

  7. 1
    СПРАВЕДЛИВОСТ | нерегистриран
    6
    -2

    Прочетете тази статия г-н Прокурор,както и съдиите от Българските съдилища и си сложете ръцета на сърцето,бабата на 8о години,със засадена частично градина, ли е наркотрафикантката,която дадохте на съд и осъдихте/в името на Народа/?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.