Привеждат НПК и ЗСВ в съответстие с дейността на Европейската прокуратура

Привеждат НПК и ЗСВ в съответстие с дейността на Европейската прокуратура
снимка:БГНЕС

Нов законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесен в Народното събрание от Министерския съвет, привежда националната правна уредба в съответствие с дейността на новата Европейска прокуратура.

„Въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1939 е необходимо с оглед постигане на заложените цели в регламента, а именно засилване на борбата срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Във връзка с предоставените правомощия на Европейската прокуратура да разследва и да осъществява наказателно преследване със законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в НПК и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с предвидените в Регламент (ЕС) 2017/1939 процедури за съобщаване и сътрудничество, статута и правомощията на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори при разследване, наказателно преследване, обжалване и изпълнение“, пишат вносителите.

Основните предложения за промени в НПК са следните:

Във връзка с предоставените правомощия на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори да осъществяват наказателно преследване е предложено изменение и допълнение в чл. 46 от НПК, с което се въвежда институционална гаранция за независимостта на тези прокурори от надзора на прокурор от по-горестоящата прокуратура, включително на главния прокурор.

Също така се предлагат изменения, за да се гарантира спазването на изискването, че единствено Службата на европейския прокурор (EPPO) ще упражнява надзор, ще ръководи и наблюдава всяко разследване и наказателно преследване, което ще се предприема от европейските делегирани прокурори. Предвид на това са предложени допълнения в чл. 200 и 213 от НПК, за да се изключи институционалният контрол на прокурор от по-горестоящата прокуратура върху разпределението на делата в досъдебното производство, при обжалване на постановленията на разследващия орган и при отказа за образуване на досъдебно производство.

Предвид изискването разследванията на Европейската прокуратура по правило да се провеждат от европейските делегирани прокурори в държавите членки в съответствие с регламента, а по отношение на въпроси, които не са обхванати от настоящия регламент, в съответствие с националното право, се предлага създаването на

чл. 217б в НПК с цел приравняване на процесуалната стойност на извършените от тях действия с тези, извършени от български орган. Това е необходимо, тъй като доказателствата, представяни от Европейската прокуратура пред съда, не следва да бъдат отхвърляни единствено на основанието, че са събрани в друга държава членка или в съответствие с правото на друга държава членка, при условие че съдът, разглеждащ делото по същество, приеме, че допускането на доказателствата зачита справедливостта на процеса и правото на защита на заподозряното лице или на обвиняемия съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз. Във връзка с това се предлага и допълнение в чл. 411в, ал. 1 от НПК, съгласно което европейският прокурор и европейските делегирани прокурори могат да упражняват функции като орган на досъдебното производство по дела, подсъдни на компетентния специализиран наказателен съд.

С допълнението в чл. 243 от НПК се предлага в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 контролът върху решението, което ще се взема от европейския делегиран прокурор в случай на прекратяване на наказателното производство, да не попада в обхвата на правомощията за контрол на националната прокуратура. В такива случаи контролът върху решенията, взети от европейския делегиран прокурор, ще попадат единствено в обхвата на правомощията по наблюдение на наблюдаващия европейски прокурор в съответствие с вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура.

С предложеното допълнение на чл. 411а, ал. 7 се цели да се избегне конкуренцията на подсъдност между специализирания наказателен съд и военните съдилища, като се въвежда уточнение, че делата от компетентност на Европейската прокуратура ще бъдат подсъдни на Специализирания наказателен съд.

С предложенията за промени в ЗСВ се регламентира:

Органът, компетентен да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори: Съгласно допълнението в чл. 30, ал. 5, т. 19 това е прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, която чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури. Предложението е съобразено със статута и функциите на европейските делегирани прокурори, които са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по ЗСВ. С оглед на това е най-подходящо техният подбор да се извършва от прокурорската колегия, която е органът, назначаващ прокурорите по вътрешното ни право. Това е в съответствие и с конституционния принцип за независимост на съдебната власт.

Статутът и правомощията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори:

С допълнението в чл. 136 в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 е предвидено, че европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по ЗСВ. Посочено е, че европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура.

Изрично е уредено, че по отношение на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939, не се прилагат правилата относно йерархичния контрол и ръководство от страна на главния прокурор и на административните ръководители на съответната прокуратура. Предложеното решение цели да осигури необходимата съгласно регламента независимост на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори. Със същата цел с промяната в чл. 139 и 143 правомощията на главния прокурор и на неговите заместници писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол, са изключени по отношение на актовете на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори при изпълнение на функциите им по Регламент (ЕС) 2017/1939.

С промените в чл. 195 длъжността европейски делегиран прокурор е изключена от условията за несъвместимост на магистратите.

Предвидено е, че в периода на атестиране на магистратите се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като европейски делегиран прокурор. Оценката за резултатите от тяхната работа по Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура става част от атестацията им.

Извън законодателните мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1939: 

Предложено е допълнение в чл. 384 от ЗСВ. То има за цел да уреди възможността за публичен достъп по смисъла на чл. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до информацията, която се съдържа в Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) и има характер на обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Такава възможност понастоящем ЗСВ не предоставя. Законопроектът чрез допълнението в чл. 384 предвижда достъпът до извадка от данните, съдържащи се в ЕИСПП, която представлява обществена информация, да се предоставя по реда и начина, определени с наредбата по чл. 378, ал. 4 от ЗСВ, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В допълнителната разпоредба на законопроекта е формулирано понятието за „обществена информация“.

Предложени са допълнения в чл. 483 от НПК и чл. 253,  ал. 3 от Наказателния кодекс (НК).

Тези предложения са във връзка с изпълнение на задължението на страната за пълното транспониране на Директива (ЕС) 2018/1673 от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред. Съгласно чл. 13 на Директива (ЕС) 2018/1673 държавите членки следва да приведат вътрешното си законодателство в съответствие с изискванията на Директивата в срок до 3 декември 2020 г.

Анализът на разпоредбите на Директивата показва, че за пълното въвеждане на нейните стандарти е необходимо да бъдат направени някои допълнения в НК и НПК.

По-конкретно в чл. 253, ал. 3 от НК се предлага да се създаде т. 5, която предвижда създаването на квалицифиран състав на престъплението изпиране на пари, когато е извършено от задължено лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или негов служител или работник при или по повод изпълнение на задълженията по същия закон, съобразно изискването на чл. 6, параграф 1, буква (б) от Директивата.

Освен това е необходимо въвеждане на задължението по  чл. 10, параграф 3 от Директивата. Предлага се допълнение в чл. 483 от НПК, като се създава нова ал. 2, в която се почват обстоятелствата, които е необходимо да бъдат взети предвид при провеждането на консултации между компетентните органи на държавите членки за упражняване на компетентност при наказателни производства за изпиране на пари. Тази промяна ще съответства и на задължението по чл. 19, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/541 от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета. 

Законопроектът не изисква допълнителна ресурсна и кадрова обезпеченост. Средствата за изпълнение на предложените законови изменения се осигуряват по бюджета на Европейската прокуратура.

На основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове срокът за провеждане на обществени консултации е 14 дни. Причините за това са следните:

Съобразно чл. 120 от Регламент (ЕС) 2017/1939, актът влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в „Официален вестник” на Европейския съюз. Европейската прокуратура поема поверените ѝ с Регламента функции по разследване и наказателно преследване на дата, която се определя с решение на Европейската комисия (ЕК) по предложение на европейския главен прокурор след създаването на Европейската прокуратура. Датата, която Комисията определя, е не по-рано от три години след датата на влизане в сила на Регламента. За държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество, включително за България, Регламентът се прилага считано от датата, посочена в това решение.

С оглед на горното и предвид обстоятелството, че Регламентът е публикуван в „Официален вестник” на Европейския съюз на 31 октомври 2017, съответно е влязъл в сила на 20 ноември 2017 г., най-ранната дата, която Европейската комисия може да определи за стартиране на функциите на Европейската прокуратура, е 20 ноември 2020 г.

Още по темата

Франция планира да експулсира 231 чужденци заради екстремистки религиозни убеждения

Предишна новина

Опитите на съдия Христина Михайлова да блокира делото срещу Арабаджиеви се провалиха

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.