Проект: Министри и кметове да не проверяват риска от пране на пари при сключване на концесионни договори

Проект: Министри и кметове да не проверяват риска от пране на пари при сключване на концесионни договори
снимка:БГНЕС

Търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори да отпаднат от Закона за мерките срещу изпирането на пари като задължени субекти. Това предлага нов проект за изменение и допълнение на закона, предложен за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

Според чл. 3 от закона, мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които задължените субекти трябва да спазват, са следните:

1. комплексна проверка на клиентите;

2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;

3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;

4. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;

6. разкриване на друга информация за целите на този закон;

7. контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава;

8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Всъщност, категориите задължени субекти, попадащи в обхвата на чл. 4 от ЗМИП, които с настоящия проект на закон се предлага да отпаднат, са общо три.

Първата група включва лица, които не са свързани с установени рискови събития в доклада за Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР), публикуван през януари 2020 г., като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори и/или регулирани пазари.

Втората група включва лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация по реда и условията на ЗМИП, като органите на Националната агенция за приходите и митническите органи, които могат да прилагат чл. 88 от ЗМИП и чл. 9, ал. 6 от ЗМФТ.

Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за НОР, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от ЗМИП, а по друг подходящ и по-ефективен начин чрез отчитане на завишеното ниво на риск при прилагане на ЗМИП и другите нормативни актове, които регулират съответната дейност. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

По отношение на професионалните спортни клубове - те са идентифицирани като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Затова и МФ предлага преформулиране на тази категория, като приложното й поле се ограничи до професионални футболни клубове.

Срокът за депозиране на мнения и становища е до 16 декември.

Още по темата

Това, което се случва, е атака срещу един изявен преподавател с 40-годишна кариера

Предишна новина

8 години затвор за жестоко убийство в Добрич, след изневяра

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.