Проф. Камелия Касабова: Бързо и без такси решаваме спорове между банки и клиенти


Търсят ни и за неоснователно обогатяване и за морални щети, но ние не сме "другарски съд" и не можем да се произнасяме по тях, казва Проф. Камелия Касабова, председател на Помирителната комисия за платежни спорове.

- Представете комисията, която оглавявате, проф. Касабова. Кой може да се обърне към нея и за какво?

- Преди пет години БНБ ми възложи председателството на Помирителната комисия за платежни спорове. С времето тя се наложи в банковата общност. Комисията решава спорове между банки и техни клиенти- физически лица и търговци, ако те произтичат от платежна услуга като платежна сметка, директен дебит и кредитен превод, платежни карти, електронни пари.

Комисията не се произнася по претенции на клиенти за претърпени от тях неимуществени вреди,

неоснователно

обогатяване и

непозволено

увреждане,

които могат да се доказват по съдебен ред. Тя не може да се произнася като "другарски съд" за претърпени "морални щети" от клиенти на банките, каквито искания се срещат.

- Каква правна сила имат помирителните решения? Какви са предимствата за спорещите да се обърнат към вас, а не към съда?

- Основната цел на комисията е да намери разумен компромис между интересите и на двете страни. Това изисква да влезе и в ролята на медиатор и чрез взаимни отстъпки от спорещите страни да стигне до решение на проблема.

Те не са задължителни, но ако се приемат от страните, имат силата на споразумение. Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд. Според мен и "най-лошото" споразумение, предложено от комисията, е по-добро от най-доброто съдебно решение.

- Защо смятате така?

- Последното струва много време и пари, докато комисията се произнася, без да събира такси и в кратки срокове.

- Доста хора гледат на банките като на врагове. Имат ли основания, какво показва практиката ви? Какво най - често напряга отношенията им?

- Трудно може да се обобщи. Недоволството на клиентите има различен произход - неодобрение на клаузи в общите условия, които обаче са приети с подписването на договора, неудовлетворена претенция за възстановяване на суми от неразрешени операции, понякога и отношение на служител, което според клиента е било некоректно.

Но монетата има и обратна страна - небрежност от страна на клиентите по отношение на собствените им задължения към банката и опазване на сигурността, известно в света като moral hazard.

Няма съмнение, че

небрежността на

картодържателите

да опазят

персонализираните защитни характеристики на платежната карта допринася за измамите с тях. Проучване, направено от Canada's Interac Association, констатира, че 60% от канадците не крият своя ПИН при въвеждането му в терминали АТМ или ПОС, тъй като вярват, че никой не ги гледа и 37% не крият въвеждането на ПИН дори когато предполагат, че някой може да види цифровата му комбинация. Според мен в България тенденцията не е много по-различна.

- Каква помощ могат да чакат тези, които са си загубили дебитни или кредитни карти и някой е разпоредил операции с тях?

- През последните години неразрешените платежни операции с дебитна или кредитна карта се дължат най-вече на кражбата им заедно с личните документи или след обир от колата или дома на картодържателя. В преобладаващия брой случаи платежните карти са с чип и операциите са осъществени на устройства, които са прочели чипа.

Технологичната специфика на осъществяване на тези операции категорично изключва възможността те да са осъществени с подправена копирана карта. Неразрешените операции се нареждат непосредствено след кражбата на картата и при правилно набран ПИН код, а

случайно

въвеждане на

четирицифрен

код е

невъзможно

Най-вероятно кодът е съхраняван заедно с картата. Затова моят горещ съвет към картодържателите е да не записват кода върху картата или в телефона си, да не го носят заедно с нея, да не го съхраняват дори и в дома си, защото при евентуален обир картата ще бъде незабавно използвана, каквито случаи има в практиката ни.

- Търсят ви и за случаи с "нераздадени суми на банкомат". Какво произтича за потърпевшия тогава?

- Оспорените операции заради неправомерно копиране (скимиране) на данните на дебитни карти вече са незначителни, което показва трайна тенденция за намаляване на този вид злоупотреба. "Нераздадени суми на банкомат" не е тенденция, съществуват епизодични случаи.

При спор се

прави проверка

и ревизия на

банкомата

Ако се констатира разлика, каквато би се явила в случай на нераздадена, но регистрирана за теглене сума, банката следва да я възстанови. Друга причина за спора е картодържателят да не е дочакал наброяването на сумата. От записите на камери сме виждали, че той прави опит да изтегли сума, тръгва си, след него към устройството се доближава момче, което взема раздадените банкноти. В тези случаи банката няма основание да удовлетвори претенцията.

- "Лице без представителна власт нарежда плащане и тегли сумата от друг клон на банката." Да го разтълкувате и да споделите как се решава такъв казус?

- Това са хипотези на наредени операции от платежна сметка чрез измама. Обикновено от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства, че това лице е овластено да нареди операцията. Банката извършва необходимите действия в съответствие с вътрешните си правила, за да установи кой е наредителят на плащането.

Ако е налице несъответствие на видима информация, например видимо разминаване в снимките и данните на представените документи, а операцията е допусната, това може да се определи като проява на небрежност от страна на банката.

И обратното - ако от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства, че лицето е овластено да нареди операцията, по отношение на банката

няма да намери

приложение

правилото "Който

плаща зле -

плаща два пъти"

При тези случаи комисията не може по безспорен начин да установи обективната истина.

Необходимо е извършване на графологична експертиза, разпит на свидетели и др. Решаването на тези спорове не може да приключи в рамките на обичайното помирително производство. Обстоятелствата следва да бъдат доказани по съдебен ред.

- От отчетите ви се вижда, че горе-долу поравно са случаите на споразумения и на неприемането на решението от ищците. Отчитате и казуси с "основателно съмнение за измама". При тях решението какво е?

- Когато при разглеждане на спора нашата комисия установи наличието на данни, които пораждат основателно съмнение за извършено престъпление, тя сезира съответния компетентен орган,

изпраща

събраните

доказателствени

материали

и прекратява помирителното производство.

- Създават се още браншови помирителни комисии. Имат ли бъдеще? Какво от опита на вашата, която е една от първите, би било ценно за тях?

- Имат бъдеще поради наличието на два непреодолими фактора. Налице е нарастваща тенденция сред законодателните и регулаторни органи на ЕС и САЩ да предлагат голяма защита на потребителите. Необходимо е и широко базирано доверие на потребителите в сигурността както на платежната система, така и на бизнеса като цяло. Това може да се постигне именно чрез работата на подобни комисии. Но за да се наложат е необходимо време и много професионална работа.

В женския затвор в Сливен - солени цени в лавката и проверки "на голо", две лишени от свобода съдят държавата

Предишна новина

Около изборите съдът и прокуратурата се нанасят във Военното НДК

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.