Проф. Огнян Герджиков: И без Свръхглавен прокурор има механизми за търсене на отговорност на "обикновения"*

Проф. Огнян Герджиков: И без Свръхглавен прокурор има механизми за търсене на отговорност на "обикновения"*
проф. Огнян Герджиков; снимка: БГНЕС

И без Свръхглавен прокурор има механизми за търсене на отговорност на „обикновения“ главен прокурор. Това заяви в интервю за „Епицентър“ юристът и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков. Според него новосъздадената фигура не е достатъчно обоснована.

Така и не мога да се ориентирам, а него кой ще го контролира?“, заяви още проф. Герджиков.

Юристът отправи критики и към законодателството у нас и в частност работата на 44-тия парламент, който е към своя край. В коментара си проф. Герджиков изтъкна проекта за нова Конституция от лятото на миналата година, като го определи като „подигравка с основния ни закон“.

Законодателството ми е болната тема. Така нареченият Проект за нова Конституция беше чисто самодейна проява. Удар във въздуха. Плямпук, който се спука начаса. Иначе казано – подигравка с основния ни закон. Не знам някъде по света да се слага подпис под чернови. Да не говорим за Конституция. А ние направихме точно това. Германците за 30 години след като се обединиха си смениха само преамбюла на Основния закон. Мислят още за евентуални промени, защото една Конституция не е въпрос на поредно издание. За тази „книга“ има един тираж за много, много години напред“, каза още юристът и добави, че друга „юридическа нелепост бе сътворена наскоро с така наречената абсолютна давност.

Вярно е, че има такава по света, но дяволът, както обикновено, е в детайлите. Очаквам, в скоро време, приетата уредба да предизвика трусове, тъй като законодателят не предвиди най-важното – действието на тази давност да е занапред, а не спрямо заварените случаи. Друго подобно нелепо изпълнение, от последно време, бе гласуването депутатите да не получат полагащите им се възнаграждения – да ги дарят. Не че фатално ще обеднеят и ще трябва да минат на просия, но така не се прави. Дарственият акт е личен и никой не може да изразява воля вместо дарителя. Това се учи във Втори курс на юридическите факултети“, заяви още експертът.

Професор Герджиков изтъкна за пореден път мнението си, че юридическият капацитет на настоящия парламент е крайно недостатъчен.

Няма достатъчно юристи. А те са най-важни. Особено - изявени и доказани, с визия и опит в нормотворчеството. Но и това не е достатъчно. В Германия, Швейцария, Австрия, а вероятно и в много други държави, към Парламентите има консултативни органи, в помощ на законотворчеството. Такъв имаше и у нас, дори преди 10 ноември. Беше към Държавния съвет. А в по-ново време – към 39-то и 40-то Народно събрание. Такъв се създаде и в началото на настоящия Парламент, но някой реши, че не е нужен“, посочи проф. Герджиков, като изрази несъгласие и с практиката у нас да се променят закони през преходни и заключителни разпоредби.

Не знам дали е български патент, но брилянтно сме усвоили да променяме законите чрез преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони. Тази законодателна техника е оправдана, само в случаите, когато има връзка между единия и другия закон. При нас обаче такава връзка изобщо не се търси. Както сме тръгнали, очаквам в скоро време чрез ПЗР на Закона за пчеларството да променим Закона за бюджета“, допълни още проф. Огнян Герджиков.

* Представените акценти са част от интервю на проф. Герджиков за сайта "Епицентър"  * Заглавията са на "Правен свят"

Още по темата

КПКОНПИ връща в хазната нови над 300 хил. лв. от незаконно имане

Предишна новина

Магистрати и служители ще са част от третата фаза на ваксинация срещу COVID-19

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    ХХХХХХ | нерегистриран
    1
    0

    Това е ясно отдавна, дори КС го заяви ясно, ама дупетатите нали не се славят с особено акъл и способности за четене и разбиране - гласуват каквото им се поръча.

  2. 3
    00 | нерегистриран
    0
    -2

    Джугшвили, ами в Грузия нали уж и съда бяха "закрили" и след това "преучредили"?!
    А метода за "рестарт" на държава има традиции, в които действително има ярко грузинско участие - примери много, от края на 30-те и началото на 40-те години на 20 век, в СССР! Но това няма нужда да Ви се припомня - "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем", нали?!

  3. 2
    | нерегистриран
    5
    -6

    Свръхглавен прокурор може и да не е необходим. Но не е и нужно да откриваме топлата вода.
    необходимо е да се анализира Грузинския модел-там , ужасени от срастването на прокуратурата с престъпността, през 2008г закриха прокуратурата, и я реучредиха с нови хора, при пълно проанализиране на дейността на всички инсталиране, лустрация за тях(вклч и за малцината честни хора-защото са си мълчали пред беззаконията) и търсене на отговорност, на тези, за които се установи,че са нарушавали законът.
    Месеци след закриване и реучредяване на прокуратурата в Грузия имаше резултат-драстичен спад на престъпността-дотолкова там прокуратуратасе беше сраснала с престъпността.
    Днес Грузия е рестартирана държава, а наскоро и последните прокурори от бившата прокуратурата на Грузия излязоха от затвора като поправени и нови хора, на които е даден нов шанс-за работа в Грузинското селско стопанство и мини.


    Да напомня ,че в България дори инсталирането в прокуратурата е заченато в грях-доказано и през 2006 , и през 2015,че става и с раздадени казуси.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.