Инспекторатът към Висшия съдебен съвет

Да се постигне баланс между независимостта и отчетността на съдебната власт, при който независимостта няма да бъде схващана от обществото като заплаха, поради липса на отчетност, а механизмите за отчетност няма да засегнат сърцевината на правораздавателната дейност. С тези мотиви с четвъртата поправка на Конституцията през 2007 г. беше създаден Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

Най-висша ценност на демокрацията е върховенството на закона. Приетата през 1991 г. Конституция постави основите и даде принципите за реализиране на демократичната държава, като отреди на съдебната власт ролята да въздава справедливо правораздаване, основано единствено на закона и вътрешното убеждение на правораздаващия. Като превантивна защита при изпълнението на тази ѝ роля, съдебната власт бе основана на принципа на независимостта - спрямо другите власти и като лична независимост, безпристрастност на магистратите. Реализирането на независимостта на съдебната власт бе постигнато чрез създаването на законовата рамка, уреждаща взаимоотношенията между трите власти.

Персоналната независимост и безпристрастност на съдии, прокурори и следователи обаче не се осъществи в достатъчна степен. Дори се изкриви в резултат на лични, икономически и други зависимости на магистрати, съдебни актове, постановени по идентични казуси, но разнопосочни по своя резултат, неоправдано забавяне на делата и преписките. Независимостта на съдебната власт се превърна в неподлежаща на контрол безотговорност, а в някои случаи - дори и в злоупотреба с власт. Това предизвика нуждата от създаване на контролен механизъм, който да противодейства в случаите на израждане на независимостта на съдебната власт.

Така с четвъртата поправка на Конституцията от 2007 г. беше създаден Инспекторатът към ВСС. Конституцията възложи на Инспектората правомощията по проверка на дейността на органите на съдебната власт. Единственото ограничение, което основният закон постави към дейността на ИВСС, е проверките да не засягат независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции. Тази в значителна степен абстрактна по описанието си функция, е конкретизирана в Закона за съдебната власт. Там ясно се сочи, че правомощията на ИВСС включват на първо място правото и задължението да извършва проверки на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените отдели, както и проверки на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените органи. Тази си ревизионна дейност, ИВСС осъществява чрез извършването на комплексни, планови и тематични проверки, предвидени в годишната програма, както и чрез инцидентни проверки по постъпили сигнали от граждани и юридически лица или по данни за нарушения, изнесени в средствата за масово осведомяване.

Близо 100 проверки и над 10 000 сигнала

Под формата на суха статистика свършеното от Инспектората от създаването му до средата на 2015г. може да бъде представено така: 839 планови проверки, 53 контролни и 80 тематични проверки, 24 проверки след самосезиране, както и проверки по 10 723 сигнала и 3297 допълнения към тях.

Данните показват, че след тези проверки ИВСС в 95 случая е отправил предложения до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори и следователи, тъй като е установил неизпълнение на служебните им задължения.

В рамките на всяка отделна проверка са отправяни и конкретни препоръки за преодоляване на пропуски в организацията на административната дейност, за предприемане на мерки в случаите на неоправдана забава на отделни производства, за налагане на дисциплинарни наказания от компетентността на административните ръководители, респ. за предприемане на дисциплиниращи мерки, отчитат от ИВСС.

След 24-те предложения и сигнали от институцията за противоречива съдебна практика върховните съдилища са образували 11 тълкувателни дела.

Над 1.5 млн. лв. изплатени за бавно правосъдие

С изменение на Закона за съдебната власт от юли 2012 г. Инспекторатът беше натоварен с нова задача. Тогава беше създаден вътрешноправен механизъм за защита в случаите на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок - право, гарантирано в чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека. И ИВСС беше натоварен да  извършва проверки по заявленията за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Новият механизъм даде много бързи резултати. Само до края на 2012 г. в ИВСС постъпиха 79 заявления. А броят на търсещите обезщетение за бавно правосъдие значително нарасна през следващите години - 806 заявления за 2013 г., 581 за 2014 г. и над 300 заявления до края на първото полугодие на 2015 г. Само за 2015 г., по данни от Министерство на правосъдието, определената сума за обезщетения за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок възлиза на 595 045 лв. А от началото на съществуването на механизма изплатеният размер на обезщетенията надвишава 1 500 000 лева.

Двата инспекторски мандата

В последния си доклад за правосъдието в България Европейската комисия определя ИВСС като "ключов фактор за насърчаване на спазването на етичните норми и ефикасността на съдебната власт". Традиционно той е сред институциите, които получават положителни оценки за работата си. Не случайно кадровата криза с неслучващия се с месеци избор на нов главен инспектор беше основното, което Брюксел отбелязваше за Инспектората. Но никога ЕК не е спирала да подчертава, че "ИВСС може да бъде ценен инструмент за стимулирането на по-стриктен управленски подход и за отстраняването на констатирани недостатъци", но с уговорката, че трябва да "преориентира своята работа и премине от формален към качествен подход при инспекциите".

Резултатите от работата на ИВСС са факт и неслучайно сега се планира той да бъде натоварен с нови правомощия – да прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистратите и да проверява верността и пълнотата на имуществените им декларации. Това не са просто нови задачи, а огромна власт и е от изключително значение какви хора ще я упражняват. И ако след два неуспешни опита от април 2015 г. институцията вече има своя ръководител за следващите 5 години – Теодора Точкова, сега престои да бъдат избрани новите 10 инспектори, които да започнат своя 4-годишен мандат.

За да бъде избран, всеки от кандидатите трябва да получи подкрепата на 2/3 от Народното събрание. Законът за съдебната власт поставя изисквания към лицата, заемащи посочените длъжности, да притежават високи професионални и нравствени качества, както и значителен юридически стаж, вкл. специфичен магистратски стаж, придобит от окръжно ниво нагоре.

Първият състав на инспектората, избран от  40-то Народно събрание, беше ръководен от Анна Караиванова. Първите инспектори бяха Александър Мумджиев, Анита Михайлова, Васил Петров, Елка Пенчева, Мария Кузманова, Милка Итова, Незабравка Стоева, Петър Михайлов, Светлин Стефанов и Ясен Тодоров.

След изтичането на мандата им през 2011 г. 41-то Народно събрание избра настоящите 10 инспектори. Те са Албена Кузманова, Албена Костова, Захаринка Тодорова, Весела Николова, Моника Малинова, Петър Раймундов, Светлана Бошнакова, Янка Гочева, Любомир Георгиев и Димана Йосифова.