Софийски Районен Съд
Разделян, събиран, кълбо от проблеми, натоварен до лудост, школа, винаги млад или просто най-големият - това е Софийският районен съд.
Историята му започва на 13 август 1948 г., когато с Указ на Президиума на Великото народно събрание е създаден Народният съд в София.
От тогава до днес съдебният район на съда е Столичната община. Преди 66 години съдиите се избират от Общинския народен съвет, а съдебните заседатели – от гражданите чрез всеобщо гласуване. Работата на съда е разпределена по райони и участъци.
Софийският районен съд - най-големият
През 1971 г. съдът получава новото си име - Софийски районен съд, а съдиите и съдебните заседатели се избират непосредствено от избирателите за срок от 5 години. Така е до 1976 г., когато следва нова трансформация. Тогава Народната власт решава да закрие районите и участъците и да създаде единен районен съд. Председателят и съдиите вече се избират от Народното събрание.
Само 10 години по-късно Държавният съвет взема друго решение - да раздроби съда и на негово място са създадени 11 районни съдилища: "Ленински"; "Коларовски"; "Димитровски"; "Благоевски"; "Васил Левски"; "Кирковски"; "Девети септември"; "Кремиковски"; "Христо Ботев"; "Искър" и "Люлин". В последствие - през 1989 г., те намаляват до шест районни съдилища под номера - първи, втори и тн. И така до 1993 г. - годината на голямото обединение, когато заработва Софийският районен съд в близък до настоящия му вид.
Задачата да събере в едно шестте районни съдилища се пада на Капка Костова, днес съдия във Върховния касационен съд. Тя е най-дългогодишният председател на СРС в най-ново време - ръководи го от 1993 г. до 2004 г.
"Най-често Софийският районен съд, след обединяването му през 1993 г., беше наричан "мегасъд" - и с основание, защото беше първият и единствен в страната съд с над 500 съдии и служители. Това беше видимото, наред с поовехтялата и малка за съда сграда, в която все пак имаше нещо старо, традиционно, английско и дори достолепно - почти като за съд", спомня си съдия Костова.
И допълва: "Това, което не се забелязваше веднага, беше животът, който кипеше вътре - ентусиазмът на младите съдии при старта на професионалния им живот, дебатите, въпросите, огорченията, усмивките и надеждите - преди да дойдат рутината и помъдряването. Темпото и обемът на работа бяха невъобразими, проблемите бяха ежедневие, но това неспокойствие поддържаше духа на институцията винаги буден и нащрек".
"За мен това беше най-щастливо запълненият период от професионалния ми живот. Много бих искала да съм могла да постигна повече за доброто битуване и развитието на хората в този съд. Все пак нещо добро се е случвало там през годините, защото едни от най-изявените днес съдии започнаха работа и се формираха като достойни и морални професионалисти именно в Софийския районен съд", дава оценката си Капка Костова.
Софийският районен съд е най-големият по-всички показатели - най-много дела (133 269 през 2014 г.), най-много съдии (171 по щат, макар и ненапълно зает), най-много служители (595 души). Доскоро беше и съдът с най-много сгради, защото беше разквартируван в на пет места из цяла София.
Сградният проблем стана емблема на съда през последните две десетилетия. Преди години Софийският районен съд се нанесе в нова сградата на бул. "Цар Борис III" № 54, в кв. Лагера, бившата сграда на ГУСВ.
През есента на 2017 г. част от дейността на СРС бе изнесена във военното НДК, в обновена сграда от футуристичен тип на бул. Скобелев 23.
Към 2020 г. Софийският районен съд се подвизава в три сгради.
На адрес бул. "Цар Борис III" № 54, гражданите могат да открият: Гражданските отделения, Държавните съдебни изпълнители, както и Център за спогодби и медиация.
Всеки, който иска да си извади свидетелство за съдимост, следва да посети адрес бул. ''Скобелев'' № 23. Отново там е и Наказателното отделение.
На адрес ул. "Елисавета Багряна" № 20 пък са Съдиите по вписванията.
