Борислав Цеков, доктор по конституционно право:

Прокопиев и соросоидите бламираха Закона за лобизма

Прокопиев и соросоидите бламираха Закона за лобизма
Борислав Цеков, доктор по конституционно право; снимка: БГНЕС

Скандални чатове за „свои канали“, „номерчета“, „лични услуги“ и покани за гостуване, след обмен на информация по важни държавни и правни казуси, провокираха обществената реакция в последните дни. Става дума за онлайн кореспонденцията между секретаря на президента по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов и обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков, продължили с години. Разговорите между тях в едно от приложенията за чат бяха оповестени от Специализирана прокуратура, след като Бобоков беше привлечен като обвиняем по досъдебно производство за участие в организирана престъпна група, а срещу бившия служебен министър и настоящ секретар по правни въпроси и антикорупция на държавния глава - Пламен Узунов - започна разследване за престъпно сдружение с цел търговия с влияние. По тези случаи и двамата бяха разпитвани и даваха показания, но разследващите продължават работа и резултатите се очакват.

От анализ на съдържанието на чатовете в телефон, ползван от Пламен Бобоков се установява, че „той е комуникирал с различни адресати, в това число лица с имунитет, висши държавни служители, както и с подсъдими и обвиняеми лица по дела на Специализирана прокуратурата, част от които се укриват в чужбина с цел избягване на наказателна отговорност“, съобщиха на 19 юни 2020 година от Специализираната прокуратура. Така Бобоков си е писал и с Узунов, както и с действащия магистрат – Николай Николов, който бе и кандидат през 2019 г. за административен ръководител на Окръжна прокуратура – Русе.

Този вид комуникация повдигна отново темата за лобизма, неговото евентуално законово регламентиране в България и скритите контакти между бизнеса и върховете на властта, които залитат към откровената търговия с влияние.

По тези и още въпроси „Правен свят“ разговоря с Борислав Цеков, доктор по конституционно право.

Г-н Цеков, разпространените в последните дни чатове разкриват откровен лобизъм и търговия с влияние. Как законово се третира лобизмът в България? Отделни законови фрагменти „намекват“ или се „доближават“ до този вид дейност, но има ли пълна яснота?

Първо бих искал да уточним понятието „лобизъм“, защото години наред то продължава да бъде недобре познато в България. Това, което виждаме сега като предполагаеми чатове е свързано със съдебната власт. По дефиниция понятието „лобизъм“ изключва опитите за въздействие върху съдебната власт в държавите, където има ясна правна регламентация на тази дейност, както е в САЩ и в някои отделни европейски държави. Текущите събития не могат да се разглеждат на плоскостта на лобизма. В последните години се въведе не само у нас, а и в редица други държави, друго понятие, където можем вече да разглеждаме и подобни хипотези. Това е понятието „търговия с влияние“. Разликата между двете е огромна. Лобизмът, там където е регламентиран, а и навсякъде по света е дейност по отстояване на определени интереси пред законодателната или изпълнителната власт, т.е. търсене на поправки в закони, нормативни уредби, от името на определени интереси – браншови, съсловни, икономически и други и смисълът на законодателството за лобизма е да направи този процес прозрачен, т.е. да се знае кои са интересите, които стоят зад дадена пиар компания, неправителствена организация или браншова структура, която се опитва да влияе върху законодателството. Докато търговията с влияние е дейност, която има наказателно-правна характеристика, в много държави, както и у нас е въведена като наказуемо деяние и става дума за дейност на лице, което приема облага от някого с цел да упражни влияние върху длъжностно лице и третото лице, което плаща, да получи облага от действията, актовете или бездействията на съответното длъжностно лице. Настоящата хипотеза няма нищо общо с лобизма, а както уместно върви разследването на прокуратурата, може да става дума за търговия с влияние.

Разкажете ни обаче малко повече за историята на лобизма в българското законодателство. Вие от години сте един от хората, които настояват мрежата „политика – власт“ да бъде осветлена.

Да, категорично! И една от функциите на една правна регламентация на лобистката дейност е именно такава – повече прозрачност и повече превенция срещу корупцията. Най-общо казано има два модела на регламентация на лобизма – американски и европейски. В САЩ това е една мащабна бизнес дейност. Ако се отвори публичният регистър на лобистките фирми ще се види за какви многомилиардни интереси става дума. Там законът изисква, след като това е търговска дейност – лобиране за промени в законите и актовете на изпълнителната власт, то всеки лобист – индивидуален или като фирма е длъжен да се регистрира. Има широка палитра от изисквания. Големият смисъл е да се покаже на обществото какви интереси стоят зад една фирма, какъв бюджет се плаща за нея. В Европа е по-друг моделът. Законодателството е развито на ниво ЕС и не се говори за лобизъм, а за съгласуване на интереси. Все пак в Брюксел лобистките фирми са огромен брой, почти колкото във Вашингтон. ЕК издаде някои стандарти, свързани с лобистката дейност, които изискват всяка фирма или неправителствена организация, която предлага промени в актовете и законодателството, по желание да се впише в публичен регистър, където да декларира своя бюджет и целта, за която лобира. И още една мярка, която преди години у нас се въведе по предложение на нашия Институт за модерна  политика – при европейския парламент всички сътрудници на евродепутатите да се впишат в публичен регистър. Смисълът е, че обществото има право да знае кои са хората, които имат достъп до кулоарите на европарламента и възможността да прокарват определени интереси.

Така или иначе, Вие сте един хората, които преди години настояваха това нещо да бъде въведено и у нас, да бъде въведен Закон за лобизма. Какво се случи тогава?

От една страна срещу тази идея още тогава, поради неразбиране, скочиха работодателските и синдикалните организации. Въпреки че в тогавашния законопроект те бяха изключени от обхвата на закона, защото в Европа работодатели, синдикати и държава се договарят  по редица законодателни въпроси. Тогава имаше Съюз на работодателите, г-н Прокопиев беше негов председател, почти всички скочиха срещу тази законодателна идея и разбира се много от неправителствените организации, които днес наричаме „соросоиди“, също скочиха срещу  тази идея. Ние осъзнавахме като автори и вносители през 2002 година, че темата е дълбоко непозната в България и по-скоро го поставихме като опит да се провокира обществена дискусия, такава се получи в определена степен и имаше и подкрепа от независимите неправителствени организации и законът беше приет на първо четене, но след това остана на трупчета. В периода 2005-2010 година последва друг втори опит по-сериозен, когато правителството на Сергей Станишев, в изпълнение на приетата от Брюксел антикорупционна програма, възложи на междуведомствена група, координирана от мен като главен секретар на омбудсмана тогава, да се изготви проект и подготвихме ткаъв, който съответстване по-скоро на европейския модел и се различаваше от първоначалния мой проект, който следваше американската система. Тогава той беше внесен от антикорупционната комисия в парламента, но отново политическата класа не го допусна до приемане. Имаше и два-три други опита да бъдат внасяне законопроекти, но те така и не стигнаха до приемане.

От дистанцията на времето – от тогава до днес - какво се промени, според Вас и възможно ли е у нас лобизмът да бъде разписан в чисто нов закон?

Аз смятам, че по същество нищо не се е променило от гледище на корупционния риск в законодателния процес. Знаем, че много  често се говори за лобистки закон. По-скоро ако обществото е достатъчно съзряло, ако политиците също са достатъчно мъдри, може да се приеме една регламентация, която изважда на светло този тип интереси и да се знае, че когато един законопроект е внесен от група или определен депутат, ако този законопроект обслужва определен бизнес или икономически интереси да има ред, по който това да се декларира. И всички тези неправителствени организации, които в години участват в законодателните решения, издигат кандидати за главни прокурори, но всички те, ако желаят да правят такива предложения, би следвало да се впишат в единен регистър и да посочват източниците си на финансиране, конкретните сфери на своята лобистка дейност и да декларират какви експерти ангажират и колко им плащат.

Г-н Цеков, има ли обаче политическа воля за тази цел?

Нямам такова впечатление, защото все си мисля, че у нас продължава да не се разбира какъв е смисълът от регламентацията на лобистката дейност и съм сигурен, че ако попитате в парламента за лобизма, почти всеки от депутатите ще ви отговори, че това е невъзможността депутатите да получават пари от тези или онези, за да вкарват в парламента закони. Нещо, което е абсолютно забранено от правната регламентация. Има много широко неразбиране. Някои смятат, че да се регламентира лобизмът означава да се регламентира корупцията. Точно обратното! Това е една от важните антикорупционни мерки.

Много политици и експерти споделят мнението, че границата между лобизма и корупцията е много тънка. Имайки предвид, че и в момента в Народното събрание има действащи бизнесмени, може ли точно тези представителите на политическата класа да се опитат да парират опитите за въвеждането на такъв закон?

Обикновено бизнесът е против едно такова решение и законодателство, защото предпочита тайно и задкулисно да си върши работата, както се казва на две ракии и нещо повече да се договаря с депутати, с шефове на партии и да си следи интереса. Една регламентация на лобизма ще извади, поне от части, тези процеси на светло. Естествено, че не е панацея лобисткото законодателство, но е част от онзи пакет от мерки, които позволяват все повече светлина да се хвърля върху законодателния процес и процесите, които влияят върху него.

Вие вече споменахте, че такъв вид законодателство с цел разкриване на лобизма има в САЩ. Как добрите практики от модела там, може да бъдат приложени и в България?

В Европа има малко държави, които са възприели американския модел – Полша, Литва и от част Унгария. Този модел означава, че когато една пиар компания започва определена кампания с промяна в нормативната уредба, независимо от целта, трябва да декларира това пред публичния регистър, като посочи и сумата, която ще бъде похарчена и какви дейности ще включва тя. Ето това е прозрачността. Да се знае кой кому възлага и какви средства използва, а заедно с това дали има и съответни санкции за тези, които не спазват изискванията за прозрачност. Що се отнася до същинската корупция – там има законодателство, което е адекватно. Има наказуемост на подкупите и търговията с влияние.

Борислав Цеков е доктор по конституционно право, автор на множество научни и публицистични статии, университетски преподавател и основател на Института за модерна политика.

Още по темата

Прокуратурата иска мерки за опазване на пчелите от отравяне с препарати

Предишна новина

Премиерът е глобен с 300 лв. – влязъл в Рилския манастир без маска

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Смешки | нерегистриран
    3
    0

    Царисти - антилобисти

  2. 1
    Няма такъв закон, който послушното събрание ада не гласува днес | нерегистриран
    2
    0

    Прочетете поне някаколко закона - да не ги изброявам, тези свързани с икономически интереси, и ще видите, че лобизмът у нас функционира, но не се нарича така. Определя се като защита на националния интерес.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.