Прокуратурата не се е сезирала за думите на Пламен Стоилов, с които се подбужда омраза към холандците


Скандалното изявление на бившия член на предишния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) Пламен Стоилов представлява слово на омразата и е наказуемо по Наказателния кодекс. "Известно е, че това е страна (Холандия – б.а) в която хомосексуалистите са установили доминация в обществото, наркоманията е почти изцяло легализирана, а съществува и официално партия на педофилите, която се домогва до участие в парламента. Мисля, че представители на такава държава не могат да бъдат наши ментори по отношение на проблемите в съдебната власт. Нашият славянски народ не заслужава подобна участ". Това са точните думи на избрания заради "високите си морални и професионални качества" представител на следователите в предишния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) Пламен Стоилов. Официалното му изявление, изпратено до кадровия орган на съдебната власт, с което бившият член на съвета и тогава председател на Камарата на следователите в България мотивира отказа си да присъства на работна среща на ВСС заради присъствието на холандски експерти, бе публикувано в понеделник от сайта "Правен свят".

Думите на Стоилов представляват класически случай на слово на омразата, обясниха пред "Съдебни репортажи" юристи. Според чл. 162 от Наказателния кодекс "който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание". Затова и Конституцията, и Европейската конвенция за правата на човека слагат ограничение на свободното изразяване на слово, когато то се използва за накърняване на правата на другите и за разпалване на вражда.

Прокуратурата обаче не се е сезирала по случая, стана ясно от думите на говорителя на Софийската районна прокуратура (СРП) Петър Белчев пред "Съдебни репортажи". Прокурор Белчев, който на този етап е един от кандидатите за районен прокурор на София (постът бе овакантен след като Христо Динев бе повишен до градски прокурор б. а.) обясни, че не е запознат с публикациите, които цитират изявлението на Пламен Стоилов, заради служебна ангажираност и в този смисъл няма да се сезира "поради незнание". "Всеки един прокурор би могъл да се сезира", допълни Белчев с уточнението, че това могат да направят и прокурорите от Софийската районната прокуратура, и тези от Софийската градска прокуратура, които били над 300. Правомощия в тази посока имат и обвинителите от Върховната касационна прокуратура, каза още говорителят на СРП.

Прокурорите имат задължение да разследват извършени престъпления, а в изявлението на Пламен Стоилов има такива. По традиция обаче прокуратурата често остава безучастна към словото на омраза. Такъв бе подходът на държавното обвинение по отношение на лидера на "Атака" Волен Сидеров, като държавното обвинение отказа да образува досъдебно производство срещу него заради изявленията му по време на предизборната кампания за президент през 2011 г. Постановлението за отказ за образуване на дело, което само по себе си съдържа скандални прокурорски разсъждения, впоследствие бе потвърдено и от СГП, и от ВКП.

Нито дума за почетните знаци
Извън незаинтересоваността на прокуратурата по случая, ВСС също демонстрира двоен стандарт в опит да оправдае бездействието си от декември до сега. Писмото на Стоилов беше публикувано на сайта на Камарата на следователите (след публикуването му в "Правен сайт" беше свалено почти веднага) и макар в него авторът изрично да уточнява, че изразява личното му мнение, по това време той е председател на съсловната организация на следователите, писмото носи печата й и е изпратено официално до кадровия орган на съдебната власт. ВСС също не се е сезирал, въпреки че в изявлението си Стоилов нарушава няколко норми от Етичния кодекс на магистрата. В него е записано, че съдията, прокурорът и следователят трябва да спазва принципите на безпристрастност, почтеност и благоприличие, вежливост и толерантност.

И по-конкретно – "магистратът уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; "магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи; "магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; "С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; "магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото".

Етичната комисия на ВСС под ръководството на Ясен Тодоров очевидно е пропуснала да забележи изявленията на Стоилов, които накърняват авторитета на съдебната власт. Вместо това бившият член на съвета е пенсиониран на 9 януари тази година (точно месец след публикуването на скандалното становище) и награден с "личен почетен знак: първа степен – златен" за проявен "висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения, високи нравствени качества".

Два дни след разкритията на "Правен свят" на официалната страница на ВСС излезе и позиция на съвета по повод изявлението на Стоилов, от която става ясно, че то не ангажирало целия състав на кадровия орган, а само "екипа за управление на проекта", който "не споделя същото" (работната среща, на която Стоилов отказва да участва поради холандското участие е по проекта, финансиран от Норвежкия финансов механизъм- "Подкрепа за ВСС, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система" – б. а.). По-нататък становището на екипа продължава с уточнението, че "българските магистрати оценяват високо сътрудничеството с европейски партньори за осъществяване на съдебната реформа у нас". "Независимо от личното мнение на тогавашния си председател, трима представители на Камарата на следователите присъстваха на организираното събитие и взеха активно участие в дискусиите", казват участниците в проекта.

ВСС нееднократно е получавал критики, както от съсловните и неправителствени организации, работещи в сектора правосъдие, така и в последния доклад на Европейската комисия за дейността си по скандални етични казуси. В документа изрично се подчертава, че ВСС не разпознава като свой приоритет утвърждаването на професионалната етика на магистратите.

Реторика тип "Ние ги хващаме, те ги пускат"
Извън нагледната демонстрация какво представлява речта на омразата, бившият вече следовател Пламен Стоилов продължава традицията да локализира проблемите на съдебната власт в полето на съда с реторика, силно напомняща стила на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и възгледите му за презумпцията за невинност, според които задържаните от МВР се считат доказани извършители на престъпления. В писмото си той заявява, че няма да уважи работната среща и по други причини, различни от доминацията на "хомосексуалистите", легализираната наркомания и педофилия. Стоилов се мотивира, че на срещата щяло да се говори за ефективност, но не и за справедливост на съдебната система, каквато липсвала в последните 20 години.

"Очевиден е факта, че в течение на повече от двадесет години, както законодателите, така и правоприлагащите органи в страната, по един системен и трогателен начин обгрижват правата на обвиняеми и подсъдими лица и в крайна сметка, на извършителите на престъпления", смята Стоилов и допълва, че в резултат на това "десетки и стотици автори на тежка и отвратителна престъпност с псевдоними като Хастари, Мастари, Крокодили, Галевци и други подобни, се радват на свободата си и продължават да извършват престъпната си дейност", което причинява "страдания на десетки и стотици невинни граждани, които фактически са оставени без защита от държавата и правосъдието".

"Преди да се случи това, обаче конкретни колеги магистрати, в резултат на вътрешното си убеждение и безкрайната си самостоятелност, са определили, че няма опасност въпросните извършители да се укрият или извършат ново престъпление. По този начин те са предопределили съдбата на бъдещите жертви на престъпления", категоричен е Стоилов, който очевидно вижда проблемът в независимостта на съда. И допълва: "Всеки опит да бъде поставен въпроса за професионализма и морала на подобни колеги магистрати, до момента или е изцяло игнориран или е срещал яростна съпротива от заинтересованата страна. Това е и основната причина авторитета на съдебната власт да е изключително нисък".

Думите на Пламен Стоилов всъщност представляват напълно естествено продължение на политиката му на намеса в работата на съда, която той изповядваше през целия си мандат като член на ВСС. Както "Съдебни репортажи" писа в две публикации, осъществяващи преглед на дейността му като член на кадровия орган на съдебната власт, бившият следовател неколкократно бе инициатор на недопустими инициативи, оказващи натиск върху съда. Стоилов бе част от работна група, чиято цел бе да установи и обобщи причините, довели до забавяне на дела с особен обществен интерес. Групата препоръча на административните ръководители различни мерки за намеса в работата на конкретните съдии – да провеждат ежемесечносъвместни заседания на съд, прокуратура и органите на досъдебното производство с цел анализиране на причините за прекратяване и връщане на делата от съда на прокуратурата, за забавяне на разглеждането им, обсъждане на противоречивата съдебна практика, както и да съобразяват кариерното израстване на съответните магистрати с конкретни постигнати от тях резултати по дела с особен обществен интерес – разбирай: с осъдителни присъди. Това стана и първият сблъсък на следователя със Съюза на съдиите в България, адвокатите и неправителственият сектор, които изпратиха протестни писма срещу решението на ВСС, с което се накърняваше независимостта на съда.

През февруари 2009 г. Стоилов, като председател на специалната Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (КИМОРДООИ) към ВСС, представя пред колегите си доклад за т.нар обществено значими дела. В него, на базата на 17 проверени наказателни дела, основната вина за забавянето на медийните процеси е хвърлена върху подсъдимите и техните защитници – изводите на комисията, водена от Стоилов, са, че често подсъдимите се разболявали прекомерно често, защитниците недобросъвестно отсъствали, а исканията им за събиране на допълнителни доказателства спъвали делата. Следва реакция на Висшия адвокатски съвет с призив ВСС да предостави доказателства за недобросъвестното поведение на защитниците, но такива не са получени.

През 2009 година Стоилов дори внася законодателни промени за втвърдяване на наказателната политика, които, по думите му, целят освобождаване на закона от "криминалния либерализъм". Стоилов инициира и скандална проверка на делото "Наглите", след като първото заседание по процеса е отложено. Пренебрегвайки факта, че се касае за висящ процес на първа инстанция, бившият член на ВСС обяви, че ще се срещне със съдебния състав, разглеждащ делото, за да бъдат обсъдени мерки за срочното му приключване. Срещата е отменена, защото общо 106 съдии от СГС и СРС подписват протест срещу възможността ВСС да разговаря с част от съдебния състав. Настоятелността на комисията продължава – членовете й отиват в съда, за да се запознаят с делото.

На 15.06.2011 г. по време на заседание на Комисията по правни въпроси към парламента, на което е обсъден Третият обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2010 г. Стоилов изразява съжаление, че ВСС не може да влияе върху решенията на съда. "За съжаление, казвам за съжаление, защото Висшият съдебен съвет има желанието, но няма законовата възможност. Ние не можем нито да анализираме причините за многобройните оправдателни присъди, нито да правим препоръки или каквито и да било други решения затова, защото ние по закон нямаме такава функция. Всичко това, което касае оправдателните присъди и въобще присъдите, подлежи само и единствено на инстанционен контрол. Така че ние нямаме такава възможност."

И обяснява, че все пак са направени постъпки, за да се заобиколи законът- чрез "широки дискусии с магистратите", включително и за вида и тежестта на наказанията. Стоилов казва пред депутатите, че ВСС се опитва да преодолее "съпротивата", която среща от съдиите, заради намесата в работата им.

Присъствието на Пламен Стоилов в кадровия орган на съдебната власт може да се запомни и с участието му в безспорно най-разтърсващия скандал през последните години. Той е един от хората, контактували с плевенския бизнесмен Красимир Георгиев – Красьо Черния и един от малкото, който не е дисциплинарно преследван за това. Той е и един от петимата членове на съвета, внесли искането по дисциплинарното дело за уволнението й на съдия Мирослава Тодорова. Активността му по въпроса не се изчерпва с това – в открито заседание на ВСС и въпреки забраната на закона, Стоилов подробно съобщава "факти" по дисциплинарното дело, които тепърва ще трябва да се доказват. А мотивът му са "изстъпленията" и "бруталният натиск", осъществяван върху ВСС от "група съдии и неправителствени организации".

Стоилов всъщност визира безпрецедентния отпор на част от съдиите и НПО-сектора срещу наказателната акция на съдия Тодорова заради критиката й за безпринципната политика на ВСС и намесите в независимостта на съда от страна на изпълнителната власт. В историята ще остане и предложението му протоколът от заседанието на ВСС да бъде изпратен на прокуратурата по компетентност.

На фона на този ход на събитията, биографията на Стоилов и реакциите на властите към неговите прояви до момента, не е учудващо, че изказването му не среща законна реакция нито в прокуратурата, нито във ВСС. Нездравата толерантност подсказва още веднъж, че с пенсионирането на бившия кадровик манталитетът му не е останал в миналото, все така си е тук сред част от елита на съдебната власт.

Миро Найденов: Човек с ефективна присъда е назначен за шеф в Агенцията по храните

Предишна новина

Няма облага за президента от действията на Златанов, заявяват от "Дондуков" 2

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.