Прокуратурата нехае за изчезналите престъпници


Върховната касационна прокуратура (ВКП) няма задължение да поддържа регистър с информация кои са осъдените на затвор с неизпълнена присъда, за какво са наказани и кога са обявени за издирване. Това става ясно от отговор на зам. главния прокурор Пенка Богданова на въпроси на "Сега" по закона за достъп до информация.Питанията бяха провокирани от изчезването на множество осъдени. Последно се укриха двама от тримата осъдени на по 18 години затвор за убийството на студента Стоян Балтов - Вили Георгиев и Светлозар Стоилов. Първи в списъка с известните изчезнали осъдени през пролетта на 2012 г. влязоха дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Плавен Галев, известни като братя Галеви. Те изчезнаха безследно точно след като и върховната инстанция ги призна за виновни за организирана престъпна група и ги прати в затвора. По тази схема се скри и осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Макар и неосъден на три инстанции, в неизвестност е и Евелин Банев-Брендо, подсъдим за наркотрафик и пране на пари.Зам. главният прокурор Богданова информира, че последната актуална обобщена информация е за 2013 г., тъй като прокуратурата подготвя годишните си доклади до 30 април и този за 2014 г. още не е написан. В последния доклад, за който "Сега" писа през лятото на 2014 г., има данни само за броя на неизпълнените присъди "лишаване от свобода". Според него 871 престъпници, осъдени да влязат в затвора, са останали незадържани в края на 2013 г. Те се укриват в страната и в чужбина и срещу тях е задвижена процедура по издирване. С натрупване от 1993 г. неизпълнените присъди "лишаване от свобода" са 1115, наложени на 1041 души. От данните на държавното обвинение се вижда, че проблемът е от години. Например в края на 2012 г. осъдени, но незадържани - са 891, а година по-рано - 997. През последните три години това са около 10% от реално приведените в изпълнение присъди лишаване от свобода.Богданова твърди, че конкретна информация има само в компетентните прокуратури - които са около 170 в цялата страна. По закон, ако дадена институция няма исканата информация, но знае къде може да бъде открита, тя трябва да препрати въпросите. От ВКП обаче не са си направили труда да го направят.Адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" коментира пред "Сега", че прокуратурата не е изпълнила пълно и прецизно закона. А също и че в условията на повтарящо се изчезване на осъдени, това, че от прокуратурата не се интересуват за пълната картина, е странно.

РАЗТАКАВАНЕ

По закон препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането й в сила. Този срок, в който делото пътува от последната инстанция до съда, от който е тръгнало, а после към прокуратурата, може да се използва от осъдените да се укрият. Със задържането на осъдения и отвеждането му до затвора първо се заема съдебната охрана към Министерството на правосъдието. Ако до месец тя не успее, се обръща към МВР и човекът се обявява за издирване. Издава се и европейска заповед за арест. Парадоксално е, че по нашия закон укриващите се не извършват престъпление, ако са дочакали края на делото си и тогава са изчезнали.

Лозан Панов: Трябва да се "реже много дълбоко" в съдебната система

Предишна новина

Адвокат Ирен Савова: Независимостта на съда е гаранция за справедливо правосъдие

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.