Евгени Иванов, член на ВСС:

Прокурор, който да разследва главния, е законодателен “каламбур”*

Прокурор, който да разследва главния, е законодателен “каламбур”*
Евгени Иванов, член на ВСС, снимка:БГНЕС

Г-н Иванов, одобрявате ли предложението на управляващите за промени в НПК и съдебния закон, свързани със създаването на нова длъжност - прокурор, който да разследва главния?

Започваме директно с “горещия картоф”. Предложените промени са интересни и нищо повече. Категорично не ги одобрявам! Не знам как да коментирам такъв законодателен “каламбур”, който по никакъв начин не комуникира с нашата правна система. Ако се възприеме такава логика на законодателно уреждане на подобна хипотеза, то нека да създадем и специален съд или поне специален съдебен състав, който да разглежда дела за престъпления, извършени от председателите на върховните съдилища. От повече от година многократно съм коментирал тази тема, включително и в обсъжданията, организирани в Министерството на правосъдието. Категорично застъпвам разбирането, че каквито и правила да се създават, те трябва да са еднакви и за тримата големи в съдебната система, а именно за председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главния прокурор. И категорично не споделям такъв дискриминационен подход - да има отделни правила, които да важат само за главния прокурор.

След решението на Конституционния съд, който обяви, че всеки прокурор може да разследва главния, налага ли се да има специален прокурор?

Не, разбира се. Конституционният съд го е казал много авторитетно, точно и ясно. Той е единственият орган в законодателния ред на нашата правова държава, който може да направи такова тълкуване, и аз напълно го приемам, както би трябвало да го приемат и хората, уважаващи правовия ред и върховенството на закона в една държава. Подобни екзотични и привнесени отвън “решения” бих нарекъл най-малкото несериозни. Ние трябва да уважаваме нашата континентална правна система и законодателство, които имат вековни традиции. Какво ще работи прокурорът, който ще разследва главния? Питам ви, защото изглежда малко странно този магистрат 7 г. да чака обвинител №1 да извърши престъпление, тоест ако няма съмнение за престъпление, той няма да е работил нищо.  Именно. Това е несериозно и дори абсурдно. Несериозно е, защото създаваме една абсолютно ненужна и скъпоструваща длъжност, която ще има нужда и от администрация, деловодство, служебни помещения и какво ли още не, а няма да върши нищо, или поне търпеливо ще чака да бъде извършено престъпление от лицето, което той ще има правомощието да разследва. А абсурдността на една такава ситуация се корени в това, че има хора, които допускат хипотетичната възможност, след като бъде избран един човек за главен прокурор, той да почне да върши престъпления, защото ще си мисли, че е недосегаем.

Кой ще разследва този прокурор?

Това е въпросът! Както е казал древноримският поет Ювенал преди почти 2000 години: “А кой ще пази самите пазачи?”.

Удачно ли е той да бъде избиран от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство?

Категорично не! Такъв дебат се водеше и при създаване на реда за избор на делегираните прокурори. Убеденото ми мнение е, че това е въпрос, който е от компетенциите на прокурорската колегия. Иначе, ако хипотетично приемем, че бъде създаден специален съдебен състав за разглеждане на дела за престъпления, извършени от председателите на върховните съдилища, тогава съдиите, които ще влязат в него, също трябва да бъдат избирани от пленума. Дори не искам да си представя какъв ефект сред съдийската общност би породило едно такова решение на законодателя.

Знаете ли за други държави в ЕС или извън него, където да има такава длъжност?

Не съм проучвал специално този въпрос, но не съм чувал за подобно решение в друга държава от Европейския съюз или в друга държава въобще. Все пак ние сме част от обединена Европа и за нас са важни примерите от общността на тези държави. Мисля си, че ако имаше някъде подобен ред в законодателството на някоя държава, то политиците и журналистите щяха да са първите, които да ни осведомят по тази тема.

Преди да станете член на ВСС, бяхте военноапелативен прокурор, какво мислите за предложенията за промени в НПК на прокуратурата?

Да, бях прокурор от военноапелативна прокуратура и целият ми професионален път е минал в прокуратурата, като първите 5 години бях военен следовател и разследвах престъпления, извършени от служители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, на Министерството на правосъдието (надзорно-охранителния състав на затворите и арестите), на Националната разузнавателна служба, която тогава се наричаше така, и на Националната служба за охрана. Предложените промени в най-важния за нас закон, с който ние работим - Наказателнопроцесуалния кодекс, са изключително важни и очаквани от прокурорската общност. Те ще ни позволят да вършим по-качествено и по-бързо нашата работа и така да удовлетворим очакванията на обществото. Това са предложенията на практиците, на тези, които прилагат закона и най-добре виждат и страдат от неговите несъвършенства.

Няма ли опасност подобни промени да се отразят на качеството на работа на прокуратурата, тоест като знаят, че критериите за внасяне на обвинителен акт са занижени, да не се задълбочават в събирането на доказателства?

Такава опасност не съществува. Правата на всички участници в процеса са гарантирани, като е важно да се гарантират процесуалните възможности да защитят правата си и пострадалите от престъпление, които са най-онеправдани в процеса. И все пак за наказателното производство не е най-важното то да бъде внесено в съда. Това е само една стъпка от наказателния процес, пък дори и да е най-важната от гледна точка на осъществяване на наказателното преследване на лицата, извършили престъпления. Работата на прокурорите и отговорността им за нейното качествено извършване не приключват с внасянето на обвинителния акт в съда. Едни от най-важните и значими показатели за тяхната работа са нещата, които следват след това, а именно, какво се случва в съдебното производство и как приключва то. Дали делото се връща на прокуратурата, дали лицата, привлечени към наказателна отговорност са осъдени или оправдани. Тези показатели са с най-голямо относително тегло, ако мога така да се изразя, за оценката за качеството на прокурорската работа. И не бива да забравяме, че основната фаза на наказателния процес е съдебната и само съдът е органът в нашата държава, който може да каже дали дадено лице е извършило престъпление и да му определи съответното наказание, ако се убеди, че е така.

По време на вашия избор за ВСС се обърнахте към колегите си с думите: “Няма да спра да се боря и да защитавам независимостта на прокурорите. Горко и тежко на държава, която няма независима прокуратура”. Кой пречи на прокуратурата да бъде независима?

Сигурно “мечтата” на всяко едно политическо управление е да има удобна за него прокуратура и съдебна власт като цяло. Очевидно е, че това не се случва и съвсем естествено е тази ситуация да поражда яростна реакция от “силните на деня”. Както от страна на политици, така и от страна на хора с огромни финансови възможности, което им осигурява и много сериозен набор от средства за въздействие. Колегите обаче устояват. Устояват и индивидуално, и институционално, благодарение на което смело мога да кажа, че българската прокуратура е независима. Тя е достатъчно независима, за да може да върши добре своята работа и става все по-независима и устойчива на външни недобронамерени и недобросъвестни въздействия. Укрепва институционално, става гъвкава и адаптивна към съвременните условия, “разчупва” консерватизма си и се “отваря” към хората и обществото. Става модерна, което я прави и много по-резистентна към външни въздействия.

Като доскорошен прокурор как ще защитите прокуратурата от твърдения, че за едни е бухалка, а други погалва.

Сигурен съм, че най-убедителният аргумент на колегите е тяхната работа. И точно това се случва. С “невъоръжено око” се вижда, че прокуратурата работи по отношение на всички лица, за които има данни, че са извършили престъпления. И това се прави без оглед на тяхната политическа, бизнес или етническа принадлежност. Както веднъж имах възможността да кажа, аз бих се притеснил, ако всички започнат да харесват и хвалят прокуратурата, защото това би било индикация, че не си вършим добре работата. В сегашната ситуация съм по-скоро спокоен, защото това означава, че си вършим работата добре и по отношение на всички.

В края на ноември прокурорите и следователите се обединиха около идеята да събират средства за паметник на 28-ия американски президент Удроу Уилсън. Защо? Чия беше идеята?

Идеята се роди по време на осъществяването на една друга съвместна инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите по събиране на средства за апарати за извличане на кръвна плазма, и това се случи в дните преди годишнината от подписването на Ньойския мирен договор. Това е така наречената втора национална катастрофа и съществена заслуга за намаляване на негативния ефект от нея най-вече по отношение на териториалните претенции към нашата държава има именно американският президент Томас Удроу Уилсън. Част от изразената американска позиция по време на преговорите е, че ще бъде нецелесъобразно да се наложи санкция на една нация с цел да бъде наказана със загубата на територия, върху която тя има справедливи етнически и икономически претенции. Как звучи, и то казано от представител на държава, отдалечена на 8000 километра, отвъд океана. Като се замисли човек, в нашата съвременна история България няма много приятели във висшата международна политика, да не кажа, че няма почти никакви. Един от най-големите противници на Съединението между Княжество България и Източна Румелия е Русия, а Австро-Унгария заплашва България с война, ако не спре настъплението на българските войски към Ниш по време на Сръбско-българската война. Действията на великите сили Англия и Франция също са достатъчно ясни и точно затова толкова ярко изпъква личността на този американски президент. Мисля, че е добре да знаем и помним неговата помощ за България в един толкова критичен и труден за нас исторически момент. Според мен това е причината съвсем естествено тази инициатива да получава и такава голяма подкрепа от колеги, уважавани представители на академичната общност, университети, парламентарни комисии и работодателски организации.

През пролетта Асоциацията на прокурорите, чийто председател в оставка сте, беше много активна със събирането на дарения за болниците. Имате ли нови инициативи за подпомагане на българското здравеопазване?

Имаме и винаги сме били активни в такива, малко странични от професионалното ни амплоа благородни дейности. Най-лесно, най-удобно и най-безопасно е човек да не прави нищо, но ние не сме такива хора. Както вече казах, тече кампанията за събиране на средства за закупуване на апарати за извличане на кръвна плазма, които да бъдат дарени на медицински заведения, за да се използват за лекуване на болни от COVID-19. Резултатите надминаха и най-смелите ни очаквания и докато в началото мечтата ни беше да съберем средства за закупуването на един апарат, който струва 75 000 лв., сега вече закупихме и дарихме два нови апарата за плазмафереза на СБАЛАГ “Майчин дом” и Националния център по трансфузионна хематология. Предстои да се закупят още няколко рециклирани апарата, които да се дарят и на други медицински заведения, а поради огромния интерес кампанията по набирането на средства продължава до края на годината. Искрено се надявам да можем да осигурим още апарати, защото те са от изключителна помощ при лечението на тежко протичащо заболяване. Колко пъти в живота си човек има реалната възможност да спаси човешки живот? Тази кампания ни дава точно такъв шанс и не мога да скрия, че съм горд с колегите си, защото прокурорите, следователите и служителите в прокуратурата показаха, че са хора с главна буква. Човечни, благородни, отговорни и състрадателни. Имаме и други инициативи, като например залесяванията, които асоциацията организира. За осъществените досега пет мероприятия сме засадили повече от 10 000 фиданки в различни краища на България - местността Офелиите на Витоша, Котел, Кюстендил, Трън и Трявна. И продължаваме, защото, както казах, най-удобно и лесно е да не се прави нищо, но на нас това не ни е в природата.

Евгени Иванов е роден е на 3 май 1971 г. Завършва право в Нов български университет през 1998 г. Започва работа в съдебната система на 1 януари 2000 г. Бил е военен следовател, прокурор в Софийската военноокръжна и Софийската военноапелативна прокуратура. През 2013 г. Общото събрание на Асоциацията на прокурорите го избрира за председател на организацията, а през 2016 г. го преизбира. На 26 септември т.г. прокурорите с огромно мнозинство го избират за член на ВСС.

*Ана Михова, в-к "24 часа"

Още по темата

Отварят във вторник предложенията за доставка на машини за гласуване

Предишна новина

Генерал, издигнат от Румен Радев за началник на НСО, ще служи на Иван Гешев

Следваща новина

Коментари

8 Коментара

  1. 7
    Много изтрити коментари | нерегистриран
    11
    -2

    Нещо май не те харесват много ,Евгени.
    Нареди се и ти до смешниците....

  2. 6
    Нищо ново | нерегистриран
    9
    -2

    Браво Иванов! Никой, никога не се е съмнявал в теб, но продължавай да копаеш!

  3. 4
    Несъвместимост | нерегистриран
    6
    -2

    Дали кадровикът Евгени не се намира в условията на несъвместимост? Някой да е чул да е свикано Общо събрание на АПБ и да е освободен като председател на УС?

  4. 2
    **** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 1
    ******* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.