Промени в НПК: Максимум 5 месеца арест за непълнолетни обвиняеми за тежки престъпления

Промени в НПК: Максимум 5 месеца арест за непълнолетни обвиняеми за тежки престъпления
снимка:БГНЕС

Явяването на непълнолетния обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 часа за довеждането му пред съда, а мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. Такава промяна предвиждат депозирани от Министерството на правосъдието в Народното събрание изменения в Наказателно-процесуални кодекс (НПК).

Промените на правосъдното ведомство за по-доброто осигуряване на правата на непълнолетните обвиняеми бяха обявени за обществено обсъждане преди около седмица и включват поредица от изменения в процесуалния закон.

Сред промените, внесени от Министерството е и тази, че след предявяване на постановлението за привличането на непълнолетен като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене на лицето изготвянето на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия, която да се представя по делото в 14-дневен срок.

Сред предложените промени в НПК е и тава на чл. 219, съгласно която, когато обвиняемият е непълнолетен, в постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за първото действие по разследването освен правата по чл. 55 от НПК да се указват и тези по чл. 385а. Също така на разследващия орган се вменява задължението да уведоми обвиняемия за правата му в наказателното производство и устно, на достъпен за него език. Посредством новия чл. 385г от НПК се въвежда задължение медицинският преглед за оценка на общото физическо и психическо състояние на непълнолетния обвиняем да се извършва без неоправдано забавяне след задържането му, а в случаите, когато са налице конкретни здравословни причини. Прегледът ще се извършва по инициатива на компетентния орган или по искане на непълнолетния, неговия защитник или лицето по чл. 385б, ал. 1-3. Резултатите от прегледа ще се вземат предвид при извършване на всички процесуални действия, както и при определяне на мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.

Чл. 391 от НПК се изменя, като изрично се посочва, че съдебното заседание по дела срещу непълнолетни поначало ще се води при закрити врата, освен ако самият непълнолетен не поиска публично разглеждане на цялото дело или публично извършване на отделни съдопроизводствени действия. Съдът може да отхвърли искането на подсъдимия за публичност, когато се налага да бъде запазена държавната тайна или нравствеността, в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 от НПК (запазване в тайна на самоличността на свидетел), както и когато съдът прецени, че трябва да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

Въвеждат минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления

Със същия законопроект правосъдното ведомство цели и въвеждането на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В съответствие с изискванията на Директива 2012/29/ЕС законопроектът разширява списъка с процесуални права на пострадалите, като добавя правото им да бъдат придружавани от лице по техен избор. „Съдействието и моралната подкрепа, които това лице може да окаже, ще допринесат за по-доброто взаимодействие на пострадалия с органите на досъдебното производство при извършването на действията по разследването. Предвижда се това право да може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното от пострадалия лице противоречи на интересите му или може да затрудни наказателното производство“, пише в мотивите към проекта за изменение на НПК.

Чрез допълнение на чл. 213 от НПК на пострадалия се предоставя правото да получи писмен превод на постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, ако не владее български език. Със законопроекта се предлага ограничаване на възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното престъпно деяние.

За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на Европейския съюз, а оттам и подобряване на равнището на закрила на пострадалите, се предлага създаването на ново правомощие на прокурора, съгласно което, когато престъплението е извършено в друга държава членка и не е подсъдно на български съд, той следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.

За осигуряването на навременност при извършването на индивидуалната оценка в заключителна разпоредба към законопроекта се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Предвижда се включването на изцяло нова глава, която да уреди процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Целта на предложението е да се създаде обща нормативна рамка, която да е съвместима с действащите механизми за взаимодействие при работа с определени категории пострадали и която да позволи изграждането на други механизми от подобен тип в бъдеще.

Още по темата

ССБ в тогата на анархо-комунизма

Предишна новина

Ново обвинение за старозагореца Михаил Михайлов, който системно се снима как уринира върху българския флаг

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.