Владимир Тодоров: Не трябва да се бърза с промените в НК за пияни и дрогирани шофьори

Сред причините за тежките инциденти у нас е и шофирането след употреба на наркотици и алкохол. След тежкия инцидент навръх Великден през 2020 година, при който загина журналистът Милен Цветков, главният прокурор Иван Гешев направи предложение за по-тежки наказания за пияни или дрогирани шофьори, причинили инцидент със смърт на пътя, които да бъдат вписани в Наказателния кодекс (НК).

С това дело ние ще тестваме правната система според която доктрина в момента ПТП-та са в графата неумишлени престъпления, неумишлено убийство, съответно санкциите са по-ниски. Сега за първи път то е квалифицирано като умишлено убийство. Ще се види дали това е правилният подход. Има логика, защото когато си пълнолетен и сам се поставиш в невъзможност да контролираш действията и постъпките си и се качиш в автомобил, т.е. ти допускаш лошия резултат, това може да се приеме като форма на умисъл“, заяви още пътният експерт Владимир Тодоров.

Към момента идеите за промени в Наказателния кодекс в тази насока са без развитие. Експертите обаче приканват към детайлно разглеждане на предложенията без бързане.

„Винаги в наказателното право не трябва да се бърза, защото е нужен дълбок анализ, след изучаване на европейския опит. В България катастрофите поради употреба на алкохол и наркотици не са водещи в статистиката, те са на четвърто място, за разлика от западните държави. Трябва да има сериозни санкции, но да бързаме бавно“, допълни още Тодоров.

България е сред държавите с най-висок пътнотранспортен травматизъм в Европейския съюз (ЕС). Статистиката, показваща тази тенденция, беше изнесена от Министерски съвет при представянето на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДП). Идеята на кабинета е да намали тежките инциденти у нас като промени закона чрез оценяване безопасността за движение по пътищата през „човешките грешки“, за което „Правен свят“ съобщи още преди дни.

Според данните в статистиката смъртността, настъпила в резултат от пътнотранспортни произшествия на един милион жители в страната, е една от най-високите сред държавите-членки на ЕС – 87 за 2018 година. За сравнение, средният показател на смъртност общо за страните е 50 смъртни случая на един милион жители. Данните на Министерството на вътрешните работи относно пътнотранспортния травматизъм за 2019 година сочат, че броят на смъртните случаи от настъпили пътнотранспортни произшествия, по отношение на вида на пътя, се разпределя, както следва:

 - автомагистрали – 45 загинали,

 - първокласни пътища – 147 загинали,

 - второкласни пътища – 86 загинали,

 - третокласни пътища – 79 загинали,

 - общински пътища – 39 загинали.

„Информацията за пътнотранспортния травматизъм е показател за необходимостта от предприемането на спешни действия по разширяване на обхвата на процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура“, се посочва в мотивите към законопроекта от правителството.

Експертите приветстват подобни идеи за промени в законодателството.

„Промените в закона за пътищата са свързани с транспониране на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент - Road Infrastracture Safety Management 1936/ 2019 година, която заменя Директива 2008/96 (ЕС). С тях се въвежда цялостна оценка на пътната мрежа с обхвата, който е задължителен по директива и по преценка държавата може да включи и други участъци. Обхвата на директивата включва: транс-европейска мрежа, автомагистрали, първи клас пътища и пътища финансирани с европейски средства. За Република България това са около 13 000 км. Следва да се има предвид, че това са най-натоварените пътища и тяхната оценка, анализ и отстраняване на нередностите ще подобри пътната безопасност“,  заяви за „Правен свят“ Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.

По думите му цялостната оценка на пътната мрежа се прави на базата на оглед и се дават два вида заключения: определят се места, които подлежат на целенасочена инспекция или да се предприемат преки коригиращи действия към стопаните на пътя.

„В резултат на цялостната оценка на пътната мрежа, следва да се въведе и класификация на пътната мрежа. Цялостната оценка на пътната мрежа следва да бъде завършена до 2024 г. Въвежда се целенасочена инспекция на пътната мрежа, която ще се доразвие като изисквания и процедури в подзаконова нормативна уредба. Тя ще се извършва в участъци с концентрация на ПТП, при тежки ПТП“, обясни още Тодоров

Със законопроекта се определят и по-високи изисквания за одиторите за пътна безопасност, като се въвежда изискването за периодично повторно обучение, тъй като се променят технологиите, машините. Въвежда се и регистър на пътните одитори.

„Променят и сроковете за установяване на местата с концентрация на ПТП, досега те извършваха в началото на всяка календарна година, сега обаче те ще се правят в средата на годината. Това се прави с цел, за да може да се планира финансиране за следващата година“, добави пътният експерт.

Едно от нововъведенията е създаването на онлайн система за подаване на сигнали за нередности по пътната инфраструктура от граждани до институциите и собствениците на пътя, като ще се търси и обратна информация за предприетите мерки.

“От дълго време хората имат нужда от подобна система. Причината за това е ежедневният сблъсък с проблемни пътни участъци, лоша маркировка, липса на знаци и остава въпросът къде да се подават подобни сигнали. В нашата асоциация постъпват почти през ден подобни сигнали. Ние ги пренасочваме към АПИ или към отделни кметове. Подобна система би била полезна за институциите, които ще получават директно информация, а наред с това ще се следи и реакцията на собствениците на пътищата. Това е много добра идея“, пояси още Владимир Тодоров.

По данни на „Пътна полиция“ под 1% от всички катастрофи у нас са в резултат на лоша инфраструктура. На този фон подобни инциденти в Европа заемат цели 10% от общата статистика. Това обаче се оказва, че не е много точно.

„Представете си една инфраструктура в Англия, Холандия или Белгия, която е причина за 10% от техните катастрофи, а сега си представете българската инфраструктура с милионите дупки, която дава 0,5%. Това е нереално, т.е. нашата оценка на „Пътна полиция“ е нереална и грешна. Ситуацията с пътищата не е добра нито що се касае до главните пътни артерии, нито за междуградските пътни участъци. Пример за това е инцидентът през август 2018 година, когато падна автобус край Своге, защото имаше проблем с износващия слой на асфалта и не бяха вложени материали, които имат високо сцепление и ниска относимост. В същото време имаме магистрала „Тракия“ край Чирпан, където също имаме проблем, но при междуселищните пътища картината е ужасна, лунен пейзаж. Голяма част от тях са собственост на общините, които нямат средства“, уточни Тодоров.

Често обаче именно пътните връзки между малките населени места стават терен за тежки катастрофи. Такъв пример е катастрофа от август 2020 година във Видинско, когато 23-годишният Боян Методиев пътува от село Гомотарци към крайдунавския град, но при движение със средна скорост на завой губи контрол над автомобила, напуска пътното платно и се удря в дърво.

                                23-годишният Боян Методиев, пострадал при катастрофа 

„Синът ми разказва, че не знае какво точно е станало, но на пътното платно е имало нещо и в един момент колата е тръгнала като шейна. Автомобилът е станал неуправляем. Много нелепа катастрофа. Това си спомня самият той. Синът ми е бил сам в колата, той е шофирал“, разказа за „Правен свят“ майката на пострадалия Жасмина Боянова.  

При инцидента Боян получава тежки травми, сред които счупени прешлени на гръбначния стълб, перфориран бял дроб, счупени ребра, счупени ключици и лопатки, както и пукнат таз. Половин година по-късно състоянието на 23-годишния младеж се подобрява в столична болница, като успява да седи сам, но все още не може да се движи. Предстоят терапии и рехабилитации до прохождането му. Необходими са обаче средства за лечението. За целта има стартирала дарителска кампания, в която всеки желаещ може да се включи.

На фона на подобни инциденти, данните, обобщаващи произшествията от изминалата 2020 година показват, че има сериозно намаление на тежките катастрофи със загинали. Този резултат е на фона на ограниченията и мерките срещу COVID-19 у нас и по света. Именно те доведоха до по-малко пътувания. Това обаче не може да се определи като трайна тенденция, защото неразрешените проблеми остават и прогнозата е след възстановяване на икономиката и нормалния ритъм на живот броят на катастрофите да скочи. Нужна е работа, а според пътните експерти, представеният законопроект е стъпка в тази насока. Остава отворен въпросът дали идеите за промени ще стигнат до пленарна зала преди края на 44-тия парламент.

Още по темата

40-годишен, заплашил с убийство съпругата си, отива на съд

Предишна новина

Северна Македония иска от България екстрадирането на Игор Спасов, обвинен в убийство

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.