Разделянето на ВСС на две колегии не може да стане само чрез промени в закона*

Разделянето на ВСС на две колегии не може да стане само чрез промени в закона*
Фотограф Асен Тонев, "Дневник"

Димитър Гочев е бил съдия, председател на отделение и заместник-председател на Върховния съд. Бил е и член на ВСС. От 1994 г.до 2003 г. е съдия в Конституционния съд. Шест години е бил и съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Арбитър е в международния арбитражен съд в Париж.

Проектът на актуализирана Стратегия за съдебна реформа, публикуван на интернет страница на Министерство на правосъдието предвижда "преструктурирането" на Висшия съдебен съвет (ВСС) като основна мярка за постигане на стратегическата цел за преодоляване на неправомерно външно влияние върху и чрез органа за управление на съдебната власт. Съгласно плана за действие в изпълнение на стратегията тази мярка можела да се постигне чрез изменения в Закона за съдебната власт, които след публично обсъждане да бъдат приети от Народното събрание през 2015 г.

Стратегията предвижда създаването на две колегии към ВСС,

като едната да има правомощията да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдии, а другата да има правомощията да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност прокурори и следователи. Без подробно изложение относно начина на конституиране на двете колегии в стратегията се казва, че колегията, която ще решава кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии, трябва да включва мнозинство от съдии, избрани от съдии. Това изискване означава, че в колегията следва да влязат шестимата съдии, назначени от квотата на съдиите. За да представляват тези съдии мнозинство, то от квотата на Народното събрание следва да се включат не повече от петима членове. Така прокурорската колегия ще следва да се състои от най-малко шестима членове от парламентарната квота и петима членове от квотата на прокурорите и следователите. 
Стратегията не коментира мястото в предложената нова структура на така наречените "трима големи в съдебната власт" - председателя на ВКС, председателят на ВАС и главния прокурор, които са членове по право на ВСС. Въпросните трима все пак трябва да отидат някъде. Като съдии логично е с оглед на целеното в стратегията двамата председатели на върховните съдилища да са членове на съдийската колегия, а главният прокурор - на прокурорската. Ако ще е така, то представителите на парламента в съдийската колегия ще са най-много трима. В такъв случай

представителите на парламента в прокурорската колегия ще са 8

и от тях е много вероятно основно да зависи управлението на прокуратурата. С което би се поставила под въпрос независимостта на прокуратурата.

Очакваните резултати, които се целят чрез предвидените в стратегията предложения, са повишени гаранции за независимост, отчетност и ефективност на администриране на съдебната власт и засилена отговорност на магистратите за състоянието на съдебната власт.
Дори предложената мярка по стратегията да представлява само изменение в структурата и основните правомощия на конституционен орган, тя не може да се реализира чрез законодателни промени, тъй като те очевидно биха противоречали на конституцията.

Съгласно конституцията и съдиите, и прокурорите, и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от ВСС. Пак според конституцията ВСС е колективен орган, състоящ се от точно определен брой членове - 25. Като всеки колективен орган той се състои от всичките си членове и волята му се формира чрез вземане на решения за упражняване на конституционно уредените правомощия при изисквания за точно определен кворум и мнозинство от целия състав на този държавен орган.
Държавният орган се характеризира с това, че той има определен състав и определени правомощия. Така наречените колегии към ВСС ще се състоят от членове, които не обхващат всички членове на ВСС, и ще имат по-тесни, т.е. различни правомощия от тези на съществуващия ВСС. А

това означава, че са два нови държавни органа

Да дам два образни примера. Какво ще стане, ако парламентът се раздели на две камари и примерно едната управлява приходите, а другата - разходите, и да се твърди, че това си е старият парламент и конституцията не е нарушена. Или пък примерно Конституционният съд да бъде разделен на две камари от по 6-ма съдии – едната да се сезира само от депутати, а другата – от други органи? По същата логика Конституционният съд може да се раздели и на 12 камари с какви ли не правомощия.

Законодателното въвеждане на две колегии – съдийска и прокурорска, ще означава, че конституционните правомощия за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии и на прокурори и следователи ще се упражняват от непълен състав на колективния ВСС, а именно от съответната колегия, като нито една от двете колегии няма да представлява конституционно предвидения в момента орган. Изводът е повече от очевиден - изправени сме не само пред промяна в структурата и правомощията на конституционно предвидения колективен орган за управление на съдебната власт. Заложеното в стратегията предвижда по същество заличаване на предвидения в конституцията орган Висш съдебен съвет и на негово място да бъдат създадени два нови органа – един, който да администрира съдиите и съдилищата, и втори, който да администрира прокуратурата, включително следователите. При това положение излиза, че двата нови органа изземват на части правомощията на сега съществуващия ВСС, който престава да съществува.

Ето защо двуколегиалният модел не е въпрос за организацията и дейността на ВСС, които съгласно Кконституцията подлежат на законова регламентация. Поради това при сега действащите конституционни текстове така нареченото разделяне на ВСС на две камари би било явно противоконституционно.

 Изземването на правомощията на ВСС също само по себе си противоречи на конституцията. А съгласно практиката на Конституционния съд това е недопустимо без конституционна промяна: "...съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет, без да е предвидена каквато и да е възможност за ограничаване на правомощията му в това отношение" (Решение № 3 от 1992 г).

"Затова съдиите (и не само те!) от съдебната система се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 1 на Конституцията). Един-единствен център (орган), който според конституцията е разположен вътре в съдебната система (чл. 130), определя персоналния съдийски състав в цялата страна."(Решение № 18 от 1993 г.).

Основният критерий дали една държава е цивилизована, е дали в нея се зачита правото. Ето защо никакви цели не могат да оправдаят незачитането на конституцията. Целите на стратегията на МП би могло да бъдат постигнати без да се нарушава конституцията - с друг юридически подход и с друга юридическа техника, различна от заличаването на ВСС и създаването на два нови държавни органа.

Следва да се зададе въпросът дали моделът с две колегии на ВСС ще изисква изменение в конституцията от обикновено или от Велико народно събрание.

Или по-конкретно, дали подобна промяна в структурата и правомощията на ВСС 

представлява промяна във формата на държавно управление

по смисъла на конституцията. Конституционният съд се произнесе по въпроса кога са налице промени във формата на държавно устройство и на държавно управление със задължително тълкуване, дадено с Решение № 3 от 2003 г. Съгласно последното "неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статута на нейните органи", като в решението неизчерпателно се изброяват примери, сред които, ако "съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган".

Конституционният съд отиде още по-далеч и обяви, че е "недопустимо обикновено Народно събрание да направи промяна в определените от конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях", включително "при промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи". При така даденото широко и бланкетно тълкуване трудно може да бъде преодоляна тезата, че предвиденото в стратегията на Министерството на правосъдието преструктуриране на Висшия съдебен съвет не просто не е обект на законодателна регламентация, а е обект на конституционна промяна в правомощията на Великото народно събрание.

По аргумент за по-силното основание заличаването на конституционно предвиден орган за управлението на една от основните власти в България – съдебната власт, и създаването на негово място на два органа, които да управляват на практика две нови власти – съдебната и прокурорската, е типичен пример за промяната на формата на държавно устройство. Формата на държавно устройство се характеризира както с конституционно закрепените държавни органи, тяхната структура и правомощия, така и със съотношението и баланса между държавните органи, които упражняват различните видове власти. А създаването на нова прокурорска власт в рамките на конституционно закрепеното единство на съдебната власт променя установеното по конституцията съотношение и управление на отделните видове власти. При това положение наличието на промяна във формата на държавно устройство става очевидно и вече следва да се приеме и без да е необходимо позоваване на тълкуването, дадено от Конституционния съд.

Посочените по-горе съображения би трябвало да бъдат предмет на обществената дискусия, която трябва да предшества законодателния процес.

В тази дискусия преди всичко би трябвало да се обсъди необходимостта от тази крупна промяна в статута и правомощията на ВСС като конституционен орган и с какво това реално ще реши проблемите на съдебната система.

Що се отнася до законодателните органи, то както авторите на законопроекта, така и самият парламент не може да не се съобразят с противоречащ на конституцията опит за осъществяване на тази реформа чрез приемане на закон. Така както е предложена промяната, е необходимо

изменение на конституцията от ВНС

В противен случай трябва да се очаква, че Конституционният съд, ако бъде сезиран с искане за установяване на противоречие с конституцията, би реагирал в съответствие с установената си практика.

* Анализът е препечатан от в. "24 часа".

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Съдия Павлина Панова отново предложена за шеф на ВКС

Предишна новина

Стрелецът от Лясковец обвинен и за опит за убийство на трима командоси

Следваща новина

Коментари

30 Коментара

  1. 30
    Плебиус | нерегистриран
    1
    -1

    За каква независимост на прокуратурата говори другаря Гочев. Прокуратурата представлява държавата и жертвите и като такава по презумпция не е независима. Независим е съдът, който решава спорове между ФЛ, ЮЛ и държавата. Хайде малко да сменим концепцията. Видяхме какво може т.н. независима прокуратура в продължение на 25 години.

  2. 29
    Преки избори за съдии от народа | нерегистриран
    2
    -2

    Само преки избори за съдии ще разрешат проблемите в това съсловие! Както избираме кои да ни управляват, така да избираме и кои да ни решават споровете!!! Не искаме назначени от "Черничкия" и компания!!! Избори за съдии пряко от народа!!!!!!!

  3. 28
    | нерегистриран
    0
    0

    Специфичната цел на стратегията не изисква обезателно структурни обособявания със странни и съмнителни от гледна точка на законосъобразност правно организационни образувания като „КАМАРА“ „КОЛЕГИЯ“ и други.

    От друга страна тезата, че решенията по кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии, респективно за прокурори, не трябва да се вземат с участието на изборни представители, с мандат от прокуратурата за съда и от съда за прокуратурата, защото това по дефиниция рефлектирало или би могло да рефлектира върху независимостта на съда или прокуратурата Е ОСНОВНИЯТ АРГУМЕНТ ЗА НАСТОЯВАНЕТО ЗА СТРУКТУРНИ РЕФОРМИ.



    Това принципно може да се реши веднъж завинаги правно - елегантно с промени не във формата, а в съдържанието на въпроса.



    В момента ВСС, в определени от закона случаи също не взима решения със целият си състав, като например в случаи на отводи. Когато може да възникне съмнение за нарушаване на основни принципи на независимост, то това също може да бъде законосъобразна причина за взимане на решения без излъчените от квотата на прокурорите или съдиите. Това например може да случи със следните допълнения и промени в ЗСВ



    Например В ЗСВ - ПРЕДЛОЖЕНИЕ - Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. (Като други обстоятелства са избора на тези членове от квотата на прокуратурата или съда, доколкото изборния член е натоварен с мандат на гилдията, която го избира и пред която, правилата на формалната и правна логика би следвало и да се отчита и да се води от нейните интереси. (друг е въпроса, че това не е уредено).



    Ал. НОВА ал.1а/ Член на Висшия съдебен съвет, избран от квотата на прокуратурата (член с мандат от прокуратурата) няма право да участва в обсъждането и гласуването на решение, което се отнася до кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии, включително когато прокурор кандидатства за заемане на длъжност съдия.

    ал. НОВА ал. 1б/ Член на Висшия съдебен съвет, избран от квотата на съда (член с мандат от съда) няма право да участва в обсъждането и гласуването на решение, което се отнася до кариерни и дисциплинарни въпроси за прокурори, включително когато съдия кандидатства за заемане на длъжност прокурор



    Чл. 34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.

    (2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго.

    (2а) НОВА В случаите на чл.35 ал.1а и 1б, за заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете, които имат право да участват в заседанията и гласуването на решения на съвета по кариерни и дисциплинарни въпроси.

  4. 27
    до "до:4" с коментар под № 24 | нерегистриран
    6
    0

    До коментар [#24] от "до:4":Искате да кажете, г-н Радев,че като е решавал спорове, прилагайки ЗДСО, е бил лош съдия ли? Ясно.Ще приема този ви аргумент и личните Ви нападки към мен за правни. Просто защото истински такива не представяте.



  5. 26
    Бивш върховен съдия | нерегистриран
    6
    -6

    Да, Митко. Абсолютно прав си. Задълбочено становище, каквито са били всичките ти решения и във Върховния съд, и в Консттуционния съд и в Европейския съд в Страсбург. Ти си голям юрист. Гордеем се с тебе. Ама защо им обясняваш на тия тъпанари. Нека си чекат тиквите. Боклуци ниедни. Бъди здрав Мите и все така корав.

  6. 25
    Phips | нерегистриран
    2
    -2

    Сериозно: статията е добра, излага аргументирано едното становище. (Аз лично съм на мнението на Айчо - № 11).


    Удачно е някой оправомощен субект да пита Конституционния съд (ТР), преди да се прави такава законодателна промяна, а не обратното (контрол за конституционност).

  7. 24
    до:4 | нерегистриран
    4
    -7

    Гочев едно време беше в арбитража-решаваше спорове между "социалистическите организации".А коментарът на Радев не съдържа "вестникарски изрезки",той е сериозен,но явно не е за твоята уста лъжица.

  8. 23
    Минувач | нерегистриран
    8
    -3

    Аз също считам, че разделянето на ВСС трябва да мине през промяна на Конституцията.

  9. 22
    дуг гражданин | нерегистриран
    3
    -3

    До коментар [#19] от "": значи има пълномощно от всички почтени граждани на България ли? Малко непочтено ми се вижда, но не ме учудва. А как е преценил кой е почтен и кой не?



  10. 21
    | нерегистриран
    3
    -4

    а бе откъде ги намирате тия ТКЗС-та?

  11. 20
    | нерегистриран
    10
    -1

    "Конституционният съд, ако бъде сезиран с искане за установяване на противоречие с конституцията, би реагирал в съответствие с установената си практика" - т.е. да гледа откъде духа вятъра и да приема политкоректни решения.

  12. 19
    | нерегистриран
    6
    -5

    До коментар [#16] от "до Гражданин | нерегистриран 02 декември 2014, 10:40":



    Ясно го е написал.Говори от името на почтените граждани на България.

    И аз се присъединявам изцяло към казаното от него.

  13. 18
    | нерегистриран
    3
    -6

    Така както възлага на Висшия съдебен съвет да решава кадровите въпроси на съдебната власт, Конституцията оправомощава Върховния касационен съд и Върховния административен да осъществяват върховен съдебен надзор за точното и еднаквото приложение на законите /чл. 124 и чл. 125/. Досега никой не е възразил, че това свое правомощие двете съдилища осъществяват чрез отделните свои колегии и състави. Нещо повече, чл. 133 от Конституцията изрично предвижда условията и РЕДЪТ за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите да се уреждат със закон. Поставя се въпросът дали с формирането на две колегии само по отношение на вземането на кадровите решения за отделните професионални общоности /впрочем, това се изисква и от международния стандарт за подбор на съдиите/няма да се регулира материя, която по силата на основния закон е делегирана на обикновения законодател. Така че тезата за необходимата конституционна промяне съвсем не е безспорна.

  14. 17
    До 13 | нерегистриран
    8
    -4

    Другарю прокурор, нима не помните, че именно ваши кадри лизаха задника на Цецо Крадеца? За справка - Манафа, Красавицата Ася, Кокинов и так дале.

  15. 16
    до Гражданин | нерегистриран 02 декември 2014, 10:40 | нерегистриран
    3
    -3

    Само не разбрах от свое име ли говорите или от името на всички граждани в Република България? Уточнете, моля.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.