Размисли за домашното насилие

Размисли за домашното насилие
снимка:freepik.com

Домашното насилие е едно отвратително явление, пуснало дълбоки корени в българското общество. За съжаление, въпросното общество не прави нищо, за да промени тази грозна картина. Последната се влоши особено много по време на карантината, наложена заради опасността от коронавируса. Дълбоките комплекси, с които са богато надарени българските мъже, намериха своето логично проявление. Бай Ганьо си е Бай Ганьо, колкото и да го вариш, печеш или пържиш. Той си е дивак по душа, по натюрел, по ген и адски обича да решава проблемите си по най-първичния начин, а именно – с бой. И каква по-подходяща „боксова круша“ от благоверната му, която му е под ръка. Ганьо е истински „герой“ – обикновено той е с големи мускули, но с малко мозък и напълно естествено предпочита да набие някой, който не може да му отговори със същото, защото дълбоко в себе си Ганьо е завършен страхливец, действащ на принципа мачкай слабия, пълзи пред силния“. Когато словесните му аргументи в спора с жената до него свършат, той вкарва в употреба „железните“ си такива – юмруците и ритниците. Ганьо е елементарно същество и не разумява, че насилието никога не води до нещо добро, хубаво и положително. Той не може да разбере, че по този начин влошава и собственото си положение. Там, където има домашно насилие, семейството на практика се е разпаднало, атмосферата е силно отровна и това влияе негативно на всички, включително и на „главата“ на фамилията. Насилието във всичките му форми и прояви винаги води до началото на порочен кръг, от който няма излизане и спасение. Удари ли жена си веднъж, насилникът никога няма да спре, колкото и да й обещава, че ще се поправи. Единственият изход е тя веднага да го напусне, каквото и да й струва това. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай!

До горните нерадостни изводи достигнах в резултат на практиката си като първоинстанционен и въззивен съдия по делата по Закона за защита от домашното насилие. Споменатият нормативен акт е с редица несъвършенства и с него, по моето скромно мнение, само се имитира борба с проблема, но реалните резултати са твърде минимални, даже може да се каже, че такива въобще отсъстват. Както винаги става в милата ни Родина, на книга нещата звучат добре, но действителността, уви, е съвсем друга.

Когато става дума за насилие между семейни партньори, в 99 % от казусите жертвата е жената. Само по едно мое дело пострадал се оказа мъжът. Явно не беше случил, милият, на сгодна съпруга. Ситуацията наистина беше малко конфузна, но му прави чест, че се бори за правдата си докрай и мисля, че накрая спечели делото, каквото и съмнително удовлетворение да му е донесло това обстоятелство. В останалите случаи битата беше - както се полага по нашите географски ширини - нежната половина от семейството. Често насилието беше ставало пред децата им. Чудовищно, гадно и мерзко е да „налагаш като брашнян чувал“ майката на децата ти в тяхно присъствие. Това нанася тежки и необратими поражения на крехката им психика и ги „белязва“ отрицателно за цял живот. Няма и не може да има оправдание за подобно поведение. Такива примитиви не следва да бъдат считани за хора и не трябва да имат право на свободно съществуване. Налага се те да бъдат сериозно и трайно лекувани, което, за жалост, в бедното ни и изстрадало Отечество няма как да стане. Няма никаква държавна стратегия и доктрина в тази посока. Реално не се прави нищо. Българското семейство е оставено на самотек. За всички е удобно мръсните му и неудобни тайни да останат скрити зад пердетата и щорите. Пука им единствено на жертвите на насилието, но за тях остава само да се свиват в черупките си и да разчитат на „милостта“ на насилниците си. Друг път няма. Отнийде взорът спасение не види …

Единственото нещо от Закона за защита от домашното насилие, което що-годе работи, е заповедта за незабавна защита. Въз основа на нея полицията изхвърля насилника от жилището и жертвата може поне временно да си поеме дъх. След това обаче нещата „загрубяват“ в процесуален аспект, защото идва моментът да се докажат пред съда твърденията в молбата, послужила за образуването на делото. Лошото е, че за боя нито са съставени писмени доказателства, нито той е станал пред свидетели. Когато няма физически белези от насилието, положението е „дума срещу дума“. Тук вече на сцената пред нас излиза „вълшебната“ декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие. Мъдрият ни, строг и справедлив законодател е повелил, че когато няма други доказателства, съдът трябва да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация. Тя е особено доказателствено средство, нехарактерно за спорните съдебни производства, в които принципът е обратен – написаното от теб може да се използва само срещу теб, но не и в твоя полза. И тогава какво правим, когато по делото имаме само една „гола“ декларация, се пита в „задачата“. От една страна, не е справедливо жертвата да не получи защита и насилникът да не си понесе заслужената отговорност само заради липсата на „нормални“ доказателства. От друга страна, как да сме сигурни, че молителката не злоупотребява и не „наказва“ партньора си за друго някакво негово „прегрешение“ /примерно изневяра/, използвайки превратно закрилата, която й предоставя законът, или пък неправомерно не се опитва да спечели някакво предимство в едно бъдещо бракоразводно дело?! Все въпроси без ясни отговори. Какво му остава на съдията в такъв случай? Да хвърля боб? Да се довери на интуицията си? Да потърси помощ от звездите, може би? Ясно е, че ако следва закона, ще трябва да уважи молбата, но горчилката, че това се е случило само благодарение на един-единствен хвърчащ лист, съставен от лицето, извличащо полза от него, остава … Остава усещането за нещо не съвсем редно, за нещо не както трябва, за нещо скалъпено дори … Като да градиш къща върху плаващи пясъци ... Не е лесно …

Заветната заповед за защита е издадена. Остава да се изпълни, но това се оказва „мисия невъзможна“. Почти няма терапии и програми за превъзпитаване на насилника. Интересен е въпросът за дистанцията, която трябва да се спазва между жертвата и бияча. В закона такава не е регламентирана. Всеки съдия импровизира, определяйки я на 50, 100, 150, 200 и т. н. метра. А защо не, например, 47 метра и 38 сантиметра?! Как ще следим дали това недоближаване се спазва реално?! С рулетка в джоба ли да ходим?! Как изобщо ще е възможно да се спазва въпросната дистанция в някое малко населено място?! Казва ли ти някой, пък и смееш ли да попиташ?! Отговорите ги знае само Всевишният …

Производството по Закона за защита от домашното насилие се развива само на 2 инстанции – започва в районния съд и приключва в окръжния такъв. Решението на окръжния съд е окончателно - чл. 17, ал. 6. Делото няма как да отиде до Върховния ни съд. Вече съм писал за вредата от това споровете да се разрешават само в рамките на съответните окръзи/области и невъзможността на най-горната инстанция да уеднакви практиката и да осигури спокойствие, стабилност и предвидимост за страните и адвокатите какво ще се случи по казусите им. Така е и сега. Законът за защита от домашното насилие понякога се тълкува доста фриволно в различните съдебни окръзи и често ставаме свидетели на различни куриози. Но такъв е „живият“ живот – не можеш да го побереш в рамки …

На интересуващите се от материята силно препоръчвам прекрасната монография на колегата Богдан Русев Русев „Домашното насилие – понятие и семейноправни аспекти“. Тя е идеалното помагало при решаването на подобен вид казуси.

Завършвам „наброските“ си по проблема с тъжната, но вярна констатация, че нещата с домашното насилие не само няма да се „оправят“, ами и трайно ще се влошават. Обществото ни е такова. Времето е такова. Ние сме такива. Злото е навсякъде. Дори и да се правим, че не го забелязваме, то е там и все повече ни обгръща. Насилието расте и ще расте. То вече се е превърнало в норма на поведение. Станало е неотменна част от ежедневието, от самите нас, влязло е в душите ни. Затова нищо добро не ни чака. Вървим с бодри и бързи крачки към Апокалипсиса. Третата Световна Война не е далеч. Може би така е писано. Може би така е по-добре. За да се построи нещо съвършено ново, трябва напълно да се разруши прогнилото старо. Творецът си знае работата. Поне ние си мислим, че е така. Кой знае …

Както винаги, приключвам писанията си с призива да бъдем по-добри хора и магистрати, да се стараем повече, да работим повече, да бъдем за пример, да бъдем скромни и смирени, да носим с достойнство и чест тегобите на службата и най-после действително, а не само на думи, да бъдем част от темелите на обществото и държавността ни! Дано! Амин!

                Обичам ви!

                Мислете за мен като за огън!

                До нови срещи!

Разкриха мъжете, разбили колата на зам.-главния редактор на „Монитор“

Предишна новина

Трима българи полицаи ранени при размириците в САЩ, Тръмп се закани да извади войската

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    3
    -3

    Не ми харесва статията. Българската жена е люта и пиперлива, далече от мита за трудолюбивата знаменоска или водоноска. Мъжете са по-подложени на насилие от жените. Всекидневният психически и емоционален тормоз е непоносим. Но за това трябва да пише само човек, минал през това, а не празни приказки, извадени от приказките, прочетени мимоходом покрай деня на детето в някоя крайпътна книжарница. Няма такива градски митове и легенди. Тук и сега, днес, мъжете трябва да се еманципират.

  2. 2
    Читател | нерегистриран
    6
    -1

    Браво Владо ! Браво , човеко ! Първо - като видях ,че си автор на статията, ме налегнаха едни реминисценции във връзка с твои предходни сатирични писания и съвети за нормалната народопсихология на магистрата от средностатистически тип.Като я прочетох обаче ,съм съгласен на 99 % с написаното , тъй като наистина това е картинката.Не съм съгласен с 1% - относно допускането ти ,че сме на прага на Апокалипсиса.Това не е така,не само защото излязохме от извънредното положение ,но и защото ако прочетеш Новия завет ,Откровенията на Йоан ,ще видиш какви условия трябва още да са налице.Така че , дерзай ,човече ! Намери си някоя сгодна мацка и с повече уважение и такт към нея/без насилие-както сам знаеш/ще пее сърцето ти, така че нищо чудно да четем след време и любовната ти лирика.

  3. 1
    Един човек | нерегистриран
    8
    0

    Когато има домашно насилие в семейството в 99 % от случаите може да е жената , но когато няма домашно насилие в семейството - в 99 % от случаите пострадал е мъжът.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.