Решение и договори, един вулкан и прекрасният нов свят

Решение и договори, един вулкан и прекрасният нов свят

Последните седмици бяха богати на различни събития. Някои от тях, макар и свързани с правната система, имат широко значение за огромна част от хората, не само за юристите. Едно от тези събития е решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 8 април тази година. Делото, VAVŘIČKA и други срещу Република Чехия, е инициирано от група чешки граждани във връзка с разпоредбите за задължителна детска ваксинация в страната им. Чешките граждани приемат, че задължителната ваксинация уврежда правата на децата им и носи здравословни рискове за тях, съответно отказват да я приложат, а държавата им налага глоби и лишава децата от достъп до детска градина.

ЕСПЧ приема, че не е налице нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, основният текст, по който Съдът е сезиран, и отказва да разглежда претенциите за нарушение на други текстове от Конвенцията. Приема, че отделните държави могат самостоятелно да уреждат този въпрос в своето законодателство, някои чрез задължителна ваксинация, други чрез доброволна, и изборът на съответните мерки е изцяло техен и законосъобразен. Приема също, че ваксинацията е намеса в личния живот на човека и семейството (Interference), но тя е оправдана поради легитимната си цел за опазване на детското здраве, както и че тя е необходимост в едно демократично общество. Един от аргументите в тази връзка на Съда е, че макар и задължителна, ваксинацията не може да се приложи насилествено върху децата, с което принципът за пропорционалност е спазен. Доста циничен аргумент, тъй като в правото отдавна е установено, че принудата освен пряко и чрез използване на физическа сила, може да се осъществява също с използване на служебна и материална зависимост и различни административни инструменти.

Решението на Съда се допълва от особеното, или по-скоро поддържащо мнение на белгийския съдия Lemmens. Той изразява пълно съгласие с решението на Съда, но изтъква с комсомолски ентусиазъм, че в решението на е било наблегнато на социалната солидарност. Според него освен фундаментални права има и фундаментални задължения, и задължението да се ваксинираш е едно от тях. За хората, живели поне малко в соц действителността такъв тип поведение е добре познато, винаги се намира някой партиен секретар който да вметне, че взетите решения са принципно правилни, но любовта към партията и привързаността към учението на Ленин не са изтъкнати достатъчно.

Едно от най-притеснителните неща във връзка с това решение е начинът, по който то може да бъде изтълкувано и да послужи като прецедент по пътя към въвеждане на задължителна ваксинация срещу Covid-19. За съжаление веднага се намериха правни експерти, които да развиват точно тази теза. (1) Затова решението следва да бъде внимателно анализирано и обсъдено, както и критикувано в тези негови части, които не са достатъчно състоятелни. В тази връзка следва да се отбележи особеното мнение на полския съдия Wojtyczek, което е изключително достойно и добре аргументирано. Моята оценка на решението почти напълно се покрива с мнението на Wojtyczek, ще изложа съвсем накратко някои от неиздържаните моменти в решението :

Съдът не е достатъчно активен в проучването на казуса. Търси формалната истина, а не обективната. Не привлича самостоятелно независими експерти. Приема за общоизвестни факти, които всъщност не са и липсва независимо доказателство за тях..

В обичайната практика на Съда по такъв тип дела тежестта на доказване се носи от държавата-ответник. Тоест по конкретното дело не чешките граждани е следвало да доказват твърденията си, а чешката държава е следвало да доказва правната издържаност на своите действия, и то по много убедителен и безспорен начин, тъй като при ваксинацията се засяга телесната неприкосновеност на човека, което е изключително висок праг на намеса в човешкото право сам да се разпореждаш с твоето тяло.

Ред фактически твърдения на чешките граждани не са оспорени от представителите на чешката държава, но въпреки това не са приети за установени от съда и просто са подминати.

За да формира своето решение, Съдът разглежда различни събрани материали по делото – относима съдебна практика на чешките съдилища, съдебна практика от други европейски държави, текстове от международни документи и договори, експертни становища. Прави впечатление следното – съдът събира само такива материали и доказателства, които подкрепят тезата за правомерността на задължителната детска ваксинация. Всички медицински експерти са обвързани с чешката държава, няма нито един експерт, който да даде алтернативно мнение и да защити някоя от тезите на жалбоподателите.

Огромен брой фактически положения, на чиято основа би следвало да се постанови съдебното решение, остават непроучени. Например за всяка болест, за която е предвидена задължителна ваксинация, следва да има детайлно проучване за начина на заразяване, рисковете за заразените, ефективността на ваксините, рисковете от странични ефекти на ваксините и ред други параметри. Без изчерпателно проучване на всички въпроси по всяка една конкретна болест и предвидената за нея ваксина, решението на Съда остава лишено от адекватна обосновка. В тази връзка отново изниква необходимостта от независими експерти, които да дадат решение, което не е повлияно от чешката държава или друга държава или организация.

Липсва адекватно проучване, което да покаже в кои европейски държави общественото здраве е в по-добро състояние – тези, в които детската ваксинация е задължителна и тези, в които е препоръчителна, но доброволна.

Друг интересен момент от последните седмици е публикуването от Европейската комисия на още два от рамковите предварителни договори за покупка на ковид ваксини – тези на Pfizer и на Moderna. В моя статия за Правен свят вече коментирах публикуваните дотук предварителни договори и клаузите за освобождаване от отговорност в тях (indemnification clauses) чрез обезщетяване на производителя за всички понесени от него щети във връзка с предявени към производителя претенции от увредени от ваксината лица или техни близки (при смърт на увредения). В тези договори има заложени също клаузи, че съответната страна членка, която се явява купувач по договорите, е длъжна да оказва цялостно съдействие на производителя срещу претенциите на увредените лица и при необходимост може даже да се включва директно в неговата правна защита срещу собствените си граждани. Всички тези текстове в предварителните договори водят до това, че ако европейски, респективно български гражданин, бъде увреден от ваксината, той теоретично може да опита да съди производителя, но на практика шансовете му за успех клонят почти към нула.  При договорите на Pfizer и на Moderna ситуацията е по-смущаваща, тъй като клаузите за освобождаване от отговорност и при двете компании са цензурирани напълно в договорите. Оттук за европейския гражданин остава единствено да гадае какъв механизъм е заложен, за да бъде още по- ефективно освободен производителя от всякаква отговорност към потребителите на ваксината му. Очевидно този правен механизъм е изключително нелицеприятен, за бъде крит по този начин. В добавка може да се посочи, че в досегашните предварителни договори като приложимо право е посочено белгийското, а като компетентен съд – съответният съд в Брюксел. В публикуваните сега договори с Pfizer и Moderna частта за компетентния съд е също цензурирана, от което можем да предположим, че това не е белгийският съд, а съд или арбитражна юрисдикция, които са много по-неблагоприятни за европейския гражданин. В договора на Moderna има още един „бонус“ – там е скрито даже приложимото право, което на свой ред означава, че това явно не е белгийското. Всичко посочено дотук води до извода, че в договорите си Pfizer и Moderna са се постарали да избегнат даже и съвсем минималната възможност да бъдат осъдени за вреди от биопродуктите си, каквато възможност все пак съществува при договорите с другите производители.

Друго скорошно събитие може да се определи като куриозно, ако погледнем на него от по-ведър ъгъл. На карибския остров Сейнт Винсент избухна вулкан и постави в непосредствена опасност живота на островните жители. Съответно започва евакуация с намиращите се наблизо кораби. Но при спасяването на хората им е поставено изрично условие – ще бъдат спасявани само ваксинираните, другите нямат право да се качват на корабите. Признавам, че когато първоначално прочетох това, помислих, че е фалшива новина, толкова абсурдно звучеше. Но сравних няколко информационни източника и за съжаление новината се потвърди. (2)  Това се случва по разпореждане на Министър-председателя на островната държавица Сейнт Винсент и Гренадини, Ралф Гонзалвес, като не само корабите не приемат на борда си неваксинирани хора, но и съседните острови също отказват да приемат спасили се хора без ковид ваксина. Всичко това може да изглежда даже забавно от дистанцията на хиляди километри, но за хората, изложени на пламъка и отровните газове, ужасът и болката сигурно са били неописуеми. Случката със Сейнт Винсент следва да послужи като едно страшно предупреждение до какви последици води сегрегацията на хората на две групи – ваксинирани и неваксинирани. С въвеждането на зелени ковид сертификати (ваксинационни паспорти) от Евросъюза и ред държави разделението на хората и институционализираната дискриминация вече са налице. Огромната част от хората са заровили главата си в ежедневните проблеми, вълнуват се от политическите боричкания и жълтите новини и се борят да запазят хляба си. В същото време в света се случват промени, незапомнени в човешката история и човешките права се ограничават по начин и в предели, познати досега само от антиутопичните сюжети и от свидетелските показания по Нюрнбергския процес. Ако Оруел и Хъксли бяха живи, щяха да влязат в разгорещен спор кой от двамата е предсказал по-точно оформящата се нова реалност. Засега вървим повече към Прекрасния нов свят на Хъксли, тъй като човечеството се отказва от правата си и идентичността си без съпротива. Всички да са безгрижни, здрави, щастливи и екосъобразни би било чудесно, въпросът е каква е цената за това и дали това ще бъде истина или просто Матрична илюзия. Затова най-доброто, което може да направи човек в настоящата ситуация е да запази трезвия си разсъдък и критичното мислене, и да събира достатъчно информация. А информация има в изобилие, тя е публична и общодостъпна. След като вече е адекватно информиран, всеки може сам да направи своя избор и да защити по подходящия начин своите права, здраве и човешка същност.

Адвокат Милен Пенев има 18-годишна юридическа практика, работи предимно в областта на бизнес правото, като обслужва български и чуждестранни клиенти. Същевременно има интерес и към актуални социални въпроси и тяхната правна уредба. За него принципът на справедливостта е водещ при регулирането на човешките отношения, независимо дали източникът на регулацията са нормативни предписания или договорни клаузи.

https://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-zadalzhitelnite-vaksini-ne-narushavat-pravata-na-choveka-news320435.html

https://www.businessinsider.com/st-vincent-volcano-cruise-ship-evacuation-only-for-vaccinated-2021-4

Още по темата

ЕК подготвя дело срещу AstraZeneca

Предишна новина

ВСС обмисля създаването на пенсионен фонд за съдебната система

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.