Юристът Димитър Стоянов:

Решението за „черния списък“ влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби

Решението за „черния списък“ влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби
Димитър Стоянов

Г-н Стоянов, миналата седмица служебното правителство прие решение, че ще създава своеобразен „черен списък“ за лица и фирми, които са свързани със санкционираните по т.нар. „закон Магнитски“. Възможно ли е подобно нещо, при положение, че към момента нямаме действащ закон, който да урежда такава процедура, а нямаме и парламент, който да го приеме?

Решението на Министерския съвет, прието на 4 юни 2021 г., за което говорите, ми припомни един от „заветите“ на римското право, който остава валиден и до днес. Най-точно той е представен чрез думите на Тацит, който казва, че приемането на закони ad hoc или ad personam е тест за държавността. В този случай, чрез акт на изпълнителната власт, в лицето на служебно правителство с много ограничен от конституционна гледна точка мандат, се сформира „постоянна работна група“ с участието на представители на МВР, МФ, ДАНС, НАП, която в „спешен порядък“, цитирам решението, да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат или потенциално биха попадали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.

Подобен подход влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби – принципът на правовата държава, свободната стопанска инициатива. Още повече, че подобно решение, както отбелязахте, се взема в условията на липса на работещ парламент и приета нормативна уредба, ако целта е да се приложи антикорупционна политика, която да отговори на санкциите.

Това е изцяло ad hoc действие на изпълнителната власт. На базата на кои действащи закони и процедури се съставят „черни списъци“ в „спешен порядък“? Какъв ще е критерият, по който една или друга фирма ще попадат в него? Какви ще са последствия за тези фирми? Подобно действие не само нарушава принципа на правната сигурност, то много удобно може да се превърне в бухалка.

Правителството би могло да сформира работна група, която да набележи мерки в областта на превенцията и противодействието на корупцията, изпълняващи се в диалог между институциите. Могат да се изработят предложения за промяна на законодателството, които да се внесат в Народното събрание, с цел да се реши един или друг проблем. „Черен списък“ в „спешен порядък“ не е решение. Кой ще поеме отговорност, ако посочените поименно в този списък хора, потърсят правата си в Страсбург и осъдят България? Тогава всички данъкоплатци в страната ще заплатят този каприз на един назначен кабинет.

Чуха се мнения, че такъв списък би нарушил поредица от конституционно установени права на засегнатите лица и фирми, както и нарушения на международни актове, по които България е страна, като ЕКПЧ и Международния пакт за гражданските и политическите права. Най-малкото нямаме никакво уверение, че в него няма да попадат произволно лица, посочени лично от служебния кабинет. Споделяте ли една такава теза?

Конституционосъобразността на решението в текущите условия на служебен кабинет безспорно е под въпрос. България е Република с парламентарно управление, в Конституцията изрично е прогласен принципът на правовата държава, чл. 19, ал. 2 посочва, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. България се управлява спрямо Конституцията и закона на страната. Кой е законът, в който се съдържа процедурата за създаване на такъв „черен списък“? Такова юридическо основание няма изобщо.

Съгласно решението, ДАНС и НАП предприемат постоянни мерки за установяване „степента на свързаност“ на лица с лица по „черния списък“ и да предлагат неговото допълване в случай, че се установи свързаност. Самият „черен списък“ ще включва и „асоциирани“ лица на вече санкционираните. Нещо повече, кабинетът ще установява лица, които „потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите“. Един конкретен пример – ако една фирма е доставяла кетъринг на лице, което „потенциално би попаднало в обхвата на санкциите“, то това ще се явява ли „свързаност“ и под каква степен, след като ДАНС и НАП ще установяват „степен на свързаност“?

Още веднъж – по какъв критерий ще се осъществява това, кой е приложимият закон? Дори самият юридически език на решението е изключително неясен и неточен, дава се усещането, че то е написано на коляно, без каквото и да е било обсъждане и съгласуване, а впоследствие в още по-спешен порядък прието от Министерския съвет.

Ако целта ни са силни, отговорни и прозрачни демократични институции, работещи в интерес на гражданите и правовата държава, то взетото решение е абсолютната противоположност на тази цел.

Как очаквате да се отрази включването в този списък на десетки лица и фирми от България, без критерии и яснота за това кой реално ще влезе в работната група, натоварена с изготвянето и поддържането му? Очакванията са, че решението на правителството може да бъде атакувано по съдебен ред и да бъде обявено за нищожно, но ако това не се случи, може би ще последват десетки дела в Страсбург за накърнени права?

И двата варианта са възможни – атакуването на решението по съдебен ред и евентуални бъдещи съдебни производства пред Европейския съд по правата на човека. Чисто времево най-близо стои възможността решението на Министерския съвет да се атакува пред Върховния административен съд. Но една такава процедура от страна на изпълнителната власт – т.н. „черен списък“ отваря вратите за не едно или две бъдещи дела пред ЕСПЧ.

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областа на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт по тези въпроси към политическея кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Редактор на предаването "Реакция" по Телевизия Европа.

Още по темата

СРС: Бившият премиер Бойко Борисов трябва да плати 10 000 лв. на Мая Манолова за клевета

Предишна новина

КПКОНПИ откри конфликт на интереси при кметицата на Красно село от „Демократична България“

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    Цветан Василев | нерегистриран
    0
    0

    Ще се върна в България, когато Иван Гешев не е главен прокурор и има гаранции за водене на справедлив процес. Тогава в съда ще изложа всички факти и доказателства за това кой и защо фалира Корпоративна търговска банка. Незаслужено 18 души са подсъдими по това абсурдно дело и години наред са подложени на натиск и унижения.
    Още през 2017 година съм подал сигнал и документи в САЩ, на базата на които започна разследването по закона „Магнитски“. Този сигнал засягаше Делян Пеевски и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Предоставените материали изобличаваха тяхното участие в удара срещу КТБ. По-късно и гражданското сдружение „Ние, гражданите“ също са подали сигнал в Щатите. Знам, че в следващите години и други бизнесмени, засегнати от рекет и натиск също са предоставили документация, но не знам точно кои.
    В момента Пеевски е труп. Не във физическия смисъл на думата, а във финансов и икономически. Никой извън България няма да иска да има нищо общо с него или да прави бизнес. Същото ще се случи и в България.
    Не съм давал подкупи, защото който прави бизнес няма защо да го прави. Когато обаче си отговорен за няколкостотин човека, когато си инвестирал, дължиш кредити, а сигналите ти в КЗК потъват, бавят се процедури – това е рекета за който говорим. Не те притискат, а те принуждават. Ако искаш да правиш бизнес, си принуден да правиш компромис. Подставени лица на Борисов са придобивали акции от „Дунарит“, „Авионамс“ и други предприятия.
    За Васил Божков не знам, защо е в списъка по „Магнитски“, защото той е бил принуден да дава на управляващите. Според мен в списъка трябваше да са Бойко Борисов, Сотир Цацаров Иван Гешев, Владислав Горанов, защото са принуждавали и са получавали подкупи. Защо някой ще им дава, ако те не са го принудили? На Пеевски помагачите – като Иван Мирински, адв. Александър Ангелов и някои други също трябва да попаднат под ударите на „Магнитски“, защото са съизвършители на всичко, което разследването е разкрило за Пеевски.
    Не живея с милиони, нито охолно,. Имало е моменти, когато не съм знаел как ще изкарам до следващия ден. Не държа някой да ми вярва. Със семейството ми се издържаме от наем на имот в Швейцария, който прокуратурата и КПКОНПИ не успяха да запорират, защото швейцарските власти им отказаха, заявявайки, че всичко по придобиването му е законно,

  2. 9
    | нерегистриран
    2
    -18
    До коментар #8 от "Та къде в чужбина публикува този експерт? | нерегистриран":
    И колко книги е издал в България?

    А председателят на ВКС Лозан Панов колко книги е издал, колко от отях са на чужд език, колко публикации има?

  3. 8
    Та къде в чужбина публикува този експерт? | нерегистриран
    6
    -1

    И колко книги е издал в България?

  4. 5
    | нерегистриран
    11
    -20

    Абе да ви имам и експертите...!!!

  5. 3
    Ха, ха, ха | нерегистриран
    12
    -31

    Основно човешко право - да не те сложат в списък.

  6. 2
    Перфектна | нерегистриран
    17
    -14

    Перфектната комбинация - гербаджийски кариеристчета и пеефски защитници

  7. 1
    | нерегистриран
    17
    -13

    И корупцията влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби. Но някои хора не искаха да видят слона в стъкларския магазин. Затова този слон получи презокеански шут. Пък вие си твърдете, че този шут е противоконституционен. Продължавайте да му адвокатствате.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.