Ретроспективни акценти върху нормативната база, регламентираща дейността на прокуратурата на Република България

Ретроспективни акценти върху нормативната база, регламентираща дейността на прокуратурата на Република България
Доц. д.н. Драгомир Кръстев, снимка:архив

В последните дни в публичното пространство се появиха критики относно работата на Прокуратурата на Република България, които основно се свеждат до следното: 1/ Твърде близки отношения на прокуратурата с изпълнителната власт; 2/ Искане за оставка на главния прокурор и; 3/ Внушения за неговата безконтролна власт.

В тази връзка е необходимо да се направи задълбочен анализ на действащата нормативна база обхващаща този кръг въпроси. Така читателят сам може да достигне до извода доколко са основателни горепосочените критики и обвинения.

Кратък исторически преглед

До 1948 г. българската прокуратура не е обособена организационно като самостоятелен институт. Прокурорската дейност се упражнява под ръководството на Министерство на правосъдието, а функциите й са преплетени и свързани с работата на съдилищата.

Първият Закон за прокуратурата е от 1948 г. В мотивите към законопроекта прокуратурата е определена като „важен и от първостепенно значение орган“ на държавното управление. В чл.1 на закона се определя прокуратурата като орган на Народното събрание, на който е поверено да пази и защитава установения от Конституцията държавен и обществен ред и законността в страната. Появява се фигурата на главен прокурор, който се избира от Народното събрание, а всички останали прокурори се назначават и уволняват от него. Така се осигурява подчинение на цялата система на един единствен център за постигане на единодействие. Тази правна конструкция се запазва и по време на действието на Конституцията от 1971г.

При приемането на Конституцията през 1991 г. в 7-то ВНС предмет на парламентарен дебат е мястото и структурата на прокуратурата. Решението, което вземат народните представители, е съдебната власт да се „състои от съдилищата, прокуратурата и следствието, като прокуратурата и следствието са съставна неразделна част от органите на съдебната власт“. Още в първия текст, отреден на съдебната власт, се поставят на едно място съд, прокуратура и следствие, като се обявява, че съдебната власт е независима - чл. 117. В същото време учредителите отреждат самостоятелно място на прокуратурата, като очертават основните й функции, което те правят с приетия текст на чл. 126, ал.1 и ал.2, който гласи: Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.[1]

Българската Конституция от 1991 г., определяйки мястото на прокуратурата в съдебната власт, не следва да бъде разбирана по начин, според който прокуратурата се координира със съда, както и че компетентността на отделните прокуратури е съответна на компетентността (родова, местна, функционална) на съответните съдилища. Създадената връзка по оста съд-прокуратура не предполага смесване на компетентност и правомощия.

Какво представлява прокуратурата и какви са нейните основни функции са очертани особено ясно в Препоръка REC(2000) на Комитета на министрите до страните членки по ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие (Приета от Комитета на Министрите на 6 октомври 2000 г. на 724-та сесия на представители на министрите). Според нея функциите на прокурорите са следните:

Т.1. ”Прокурорите” са обществени органи на властта, които от името на обществото и обществения интерес осигуряват приложението на закона там, където нарушаването на закона води до наказателни санкции, вземайки под внимание както правата на отделната личност, така и необходимата ефективност на системата на наказателното правосъдие.

Т.2. В системата на наказателното правосъдие прокурорите:

-решават дали да започнат или продължат наказателно преследване;

-упражняват наказателното преследване пред съда;

-могат да обжалват или да провеждат обжалване по отношение на всички или някои от решенията на съда.

В същата препоръка са очертани и отношенията между прокуратурата и изпълнителната, и законодателната власт, а именно:

Т.11. Държавата трябва да вземе подходящи мерки, за да осигури на прокурорите възможност да изпълняват своите професионални задължения и отговорности без неоправдано вмешателство и без да рискуват да поемат неоправдано гражданска, наказателна или друга отговорност. Обаче прокуратурата следва периодически и публично да се отчита за дейността си като цяло и особено за начина, по който осъществява своите приоритети.

Т.12. Прокуратурата не бива да се намесва в сферата на компетенциите на законодателната или изпълнителната власт.  Прокурорите се подчиняват в своята дейност само на закона. Този принцип се извежда от чл. 117 от Конституцията, който освен че определя кои са органите на независимата съдебна власт, въвежда и изключително важното правило, че съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Това означава, че никой друг орган, включително и Висшият съдебен съвет (ВСС), не може да се намесва в конституционните им правомощия за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления - чл. 127, т. 1 от основния закон. Това се отнася и до разпределяне на делата между прокурорите. Гражданите имат право за законно определен прокурор, така както имат право на законно определен съдия. Това е важна гаранция за безпристрастно, не нагласено, правосъдие – решение №1 по к.д.№34 от 1998 г.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от основния закон съдилищата осъществяват правораздаването, а прокуратурата е една от страните по спора. Прокурорът като субект и страна в наказателното производство не отстоява и не реализира свои собствени интереси и права, а отстоява активно интересите на държавата и обществото - чл. 127 от Конституцията очертава основната рамка на прокурорската дейност.

Според Конституцията прокуратурата има изключителна компетентност за следното:

1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. може да извършва разследване;

3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Правомощията за ръководство на разследването и упражняване на надзор за законосъобразното му провеждане, както и че прокурорът може сам да извършва разследване, не са били предвидени в конституционния текст от 1991 г. Те се приемат с изменението на Конституцията през 2006 г. Тези правомощия се залагат за да се постигне синхрон с приетия нов Наказателнопроцесуален кодекс от 2005 г. и за да се повиши отговорността на прокуратурата и качеството на разследването. Правомощието на прокурора да ръководи разследването е прието в съгласие между политическите сили при изменението на Конституцията и с аргумента, че то е в пълен унисон с европейската наказателноправна практика[2]. 32 ДВ, бр. 1 от 2011 г.

Сред правомощията на прокуратурата е и правото да подава протести срещу незаконосъобразността на нормативни актове на МС – решение № 3987 от 1998г. по адм. д. № 2043/98г. на ВАС, 5 чл. състав. Прокуратурата участва и в процедурите по екстрадиция и Европейската заповед за арест.

Според чл. 137 от ЗСВ прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, което е израз на принципа, че прокуратура е единна.

Взаимодействието на прокуратурата с изпълнителната власт

След изменението на чл. 128 К през 2006 г. голяма част от дейностите на предварителното производство по наказателни дела преминава към изпълнителната власт в лицето на разследващите полицаи от МВР. Остава разбира се функцията на прокуратурата да ръководи разследването и да упражнява надзор. Необходимо е да се предвидят подробни контролни механизми, за да е ясно каква е съдбата на всяка образувана, спряна или прекратена преписка, да могат да се проверяват срокове и конкретни действия в предварителното производство, извършвани от органите на МВР.

Така също главният прокурор, ръководейки контролната дейност в прокуратурата, издава съвместни инструкции с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите, както и с министъра на отбраната относно съвместни разследвания; определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства.

Можем да стигнем до извода, че взаимоотношенията между изпълнителната власт и прокуратурата са от изключителна важност. Става дума преди всичко за работата на многочисления и разнообразен контролен апарат на изпълнителната власт и функцията на прокуратурата да следи за спазването на законността (чл. 127, т. 1 и т. 5 К). Това е сфера, в която сътрудничеството между властите е не само желано, но и задължително, за да се реализира обществения и държавен интерес.

Процедурата за избор и освобождаване на главния прокурор

Дискусията в 7-то ВНС е първо за мястото на прокуратурата, а в последствие за това как ще се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Един от най-оспорваните въпроси е за избора на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Конституционната комисия за изработване на проекта за нов основен закон внася за дебат от пленарния състав на парламента два варианта: 1/ председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да се назначават и освобождават от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет и 2/ председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се избират от Народното събрание. Аргументите в полза на избор от Народното събрание са, че по този начин ще се прояви върховенството на парламента, а освен това избраните ще трябва да дават отчет за своята дейност именно на парламента. И още, тъй като в първоначалния вариант на текстовете относно ВСС се предвижда този нов орган да бъде председателстван от президента, то изборът на тримата „големи“ на съдебната власт от Народното събрание ще се яви средство за баланс между властите.[3] След връщане на текста в конституционната комисия се стига до решението председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да се назначават от президента по предложение на ВСС.

Конституцията, в чл. 129, ал.2, гласи в редакцията след измененията от 2015г.,[4] че председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Разликата с първоначалният конституционен текст е в липсата на понятието „пленум“. То се появява в текста от 2015 г. тъй като ВСС се разделя на съдийска и прокурорска колегии, всяка от тях с правомощия, относно решаването на кадровите въпроси на съответната група магистрати. Запазва се обаче изборът на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор, да се извършва от целия състав на ВСС.

Главният прокурор се избира за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Предложението за назначаване и освобождаване от президента на главния прокурор се прави от пленума на ВСС – чл.129 от Конституцията.

Пленумът на ВСС приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване, т.е. изборът се извършва с квалифицирано мнозинство.

Президентът може да откаже да назначи предложеният от ВСС кандидат. Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС в хипотезата на направено първо предложение от ВСС за назначаване или освобождаване на главния прокурор. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) относно предложението на ВСС и да не издаде указа.

При повторно направено предложение на ВСС президентът е поставен в условията на обвързана компетентност, което означава, че той не разполага с избор измежду юридически равностойни варианти; той не прави преценка, но проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на конституционната норма, президентът е длъжен да извърши. ВСС и в двата случая има на разположение оперативна самостоятелност, включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента, с което предложението на ВСС не променя характера си на подготвителен акт, защото, макар и решаващо, не може да произведе правни последици. Волята за издаване на указа е воля на президента, макар и обусловена и в зависимост от волята на ВСС.

Предложението на ВСС до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор служи за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органа на държавата. Предложението на ВСС е част от сложен фактически състав по назначаването и освобождаването му. Той не притежава характеристиките на административен акт, поради което не се обхваща от общата клауза за обжалваемост на административните актове и не подлежи на съдебен контрол. Назначаването и освобождаването на главния прокурор става с указ на президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд. Така се постига необходимата стабилност на указите. Те не могат да се поставят в зависимост от по-късно решение на съд, проверяващ законността на подготвителния акт – решение № 2 по к.д. № 2 от 2002 г.

Различието, прокарано на конституционно ниво в статута на главния прокурор, е не само в специалния ред за назначаване и освобождаване от длъжност, но и в мандатността на длъжностите от 7 години за разлика от несменяемостта на всички магистрати. С оглед този различен статут съществува разлика и в защитата при евентуално нарушаване на правата на обсъжданите лица. Указът на президента за назначаване на главния прокурор по предложение на ВСС на основание чл.129, ал.2 от Конституцията не подлежи на приподписване, доколкото е насочен не към сферата на изпълнителната власт, чиито действия подлежат на парламентарен контрол, а към съдебната власт. Този указ влиза в сила от момента на подписването му от президента и подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд – решение № 13 по к.д. № 11 от 1996 г.

Главният прокурор заема този пост за срок от 7 години. Според КС мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган. Предсрочното прекратяване на мандата е допустимо по изключение и само при настъпване на такива обстоятелства, които обективно отнемат възможността да се изпълняват задълженията, възложени с мандата, както и при подаване на оставка. Конституцията не посочва основания, на основата на които може да се прекрати предсрочно мандата на главния прокурор. През 2006 г. НС прави изменение на Конституцията в чл.129, според което мандатът на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор може да бъде прекратен като те се освобождават от президента на републиката по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Тази конституционна конструкция бива обявена за противоконституционна с решение №7 от 2006г. на КС.[5]

Така основанията за предсрочно освобождаване на главния прокурор не се различават от основанията, при които би могло да бъдат освободени предсрочно лица на други изборни длъжности с определен мандат. Според 129, ал.3 от Конституцията магистратите се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Видно е, че в мнозинството си основанията за предсрочно прекратяване на мандата са обективни причини - смърт, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията за определен срок (включително тежкото физическо или психическо заболяване, последното водещо и до поставяне под запрещение) или пък подаване на оставка. Конституционният законодател, отдавайки необходимото значение на мандатността, е ограничил максимално основанията за нейното предсрочно прекратяване – решение № 9 по к.д. № 11 от 1994 г.

Предели на правомощията и отчетност на главния прокурор

Не е вярна тезата, че „над главния прокурор е само Господ“. Неговият авторитет олицетворява държавността и принципа на независимост на държавното обвинение и не позволява намесата на политически фактори. До изменението на ЗСВ от август 2016 г. системата в прокуратурата е централизирана в дейността на прокурорите и следователите при решаването на дела и преписки. До тогава са допустими писмени разпореждания на висшестоящия прокурор, които са задължителни за изпълнение, с оглед на извършване на процесуални действия за упражняване на функциите на прокурорския надзор. Това позволява всяко едно постановление или друг вид писмено разпореждане на съответния прокурор да може да бъде отменено или изменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната става както по жалба на заинтересовани лица, така и служебно, т.е. по инициатива на горестоящ прокурор. Централизацията включва и правото горестоящ прокурор да дава указания, които са задължителни, ако са издадени в писмена форма.

Измененията от август 2016 г. в ЗСВ по отношение на прокуратурата целят макар и запазвайки единството й, да отпадне централизацията й относно намесата при решаването на дела и преписки. Това означава, че прокурорите и следователите вече не са подчинени на главния прокурор в тази си дейност. Законът предвижда подчиненост само за административните ръководители, и то само и единствено относно ръководната им дейност. Законът прави разграничение между прокурорски функции и ръководна дейност. Така се търсят законови гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела. Премахва се и възможността за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания по линия на инстанционния и служебния контрол, като в тези случаи се поставят изисквания към актовете на горестоящите прокурори. ЗСВ предвижда, че даването на устни указания от страна на горестоящите прокурори е недопустимо. В ЗСВ, в чл.139, изрично е записано че главният прокурор и неговите заместници, само в кръга на ръководните си правомощия, могат, при това писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

Според чл. 84. т.16 от Конституцията Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от ВСС, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

В първоначалната редакция на чл. 84 от Конституцията не се е предвиждала възможност за изслушване на годишните доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. За първи път такава възможност се създава с изменението на Конституцията през 2006 г., когато се предоставя на парламента да изслушва и приема годишните им доклади за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Целта на това изменение е да се повиши информираността на обществото относно дейността на съдебната власт, като се създаде конституционна основа за по-тясно взаимодействие между трите власти, те да си взаимодействат помежду си, да се контролират взаимно и помежду им да няма "китайска стена" и така да се реализира и гражданският контрол върху държавната власт.[6] Последващото изменение на текста от 2007 г. се състои в прецизиране на конституционната разпоредба на чл. 84, т. 16, като се предвижда годишните доклади да се внасят в Народното събрание от ВСС. При изменението на Конституцията от 2015 г. между първо и второ четене е внесено предложение, което е прието и се създава възможността Народното събрание да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.[7] Тази правна конструкция е съобразена и с Решение № 8 от 2005 г. на КС, предвиждаща, че дейността на прокуратурата, следствието и МВР при осъществяване на единна държавна политика в борбата с престъпността може да се наблюдава от Народното събрание.[8]

Същевременно съдът отбелязва, че включването на подобен текст, за да бъде в синхрон с основни конституционни принципи на действащия основен закон, следва да се предхожда от изясняване на конкретните форми, в които ще намерят израз тези правомощия на Народното събрание. В частта му относно органите на съдебната власт не бива да се възпроизвеждат класическите форми на парламентарен контрол, типични за взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт, защото това би означавало такава намеса, която фактически променя основата, върху която е изграден конституционният модел на държавата, и би засегнало формата на държавно управление, установена от основния закон.“

Според чл. 138а от ЗСВ главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на ВСС годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата. ВСС изслушва главния прокурор след постъпването на доклада, като се поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор следва да отговори. ВСС, а не главният прокурор, внася в Народното събрание доклада в срок до 31 май на календарната година.

Вторият вид доклади на главния прокурор се изготвят по инициатива на Народното събрание или по своя такава. Тях главният прокурор внася в Народното събрание и те се отнасят за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

В заключение можем да кажем, че няма значение дали прокуратурата е част от съдебната или изпълнителната власт, защото тя има относителна самостоятелност при вземането на решения. За Венецианската комисия е еднакво приемливо мястото на прокуратурата да е част от изпълнителната власт /Великобритания, Германия и др./ или да е отделен независим орган /Франция, Румъния и др./. У нас тя е част от съдебната власт, но е самостоятелно юридическо лице. Всички описани модели се обединяват от едно – не се допуска намесата на изпълнителната власт, дори когато прокуратурата е част от нея.

За щастие творците на българската конституция са предвидили такива механизми за промени в нея, че да не може едно агресивно малцинство да натрапва волята си на цялото общество.

[1] Стенографски дневник, 7ВНС, 163з., 24 юни 1991г.

[2] Стенографски дневник, 40-та НС, 89з., 2 март 2006 г.

[3] Стенографски дневник, 7 ВНС, 163з., 24 юни 1991 г.

[4] ДВ, бр. 100 от 2015 г.

[5] Решение №7 от 2006г. на КС: „По-горе бе споменато, че оспорената ал. 4 на чл. 129 е част от общата норма, уреждаща статута на съдебната власт. Основните нейни характеристики, прогласени в основния закон, касаят: а) независимостта при взимане на решения - чл. 117, ал. 2, и б) организационна независимост, в това число и по кадрови въпроси (най-важна част от тях е назначаването и освобождаването на магистрати) - чл. 130 и 131. Вижда се стремежът на създателите на Конституцията да осигурят възможност който и да е орган на власт да действа самостоятелно в определената му област…дисбалансът между властите става очевиден. Поради това съдът счита, че е нарушен заложеният в Конституцията модел на функциониране на властите.

В контекста на разделението на властите при добавката в Конституцията не е съобразено и друго основно правило, което не е нормативно формулирано, но е резултат на вековен управленски опит. Сега е общоприето, че ако този, който е овластен да създава правото (парламентът), предвиди възможност и да го прилага, създава съпротива на първо място по отношение на своята безпристрастност. И нещо друго все в този ход на мисли - в сравнителен план решенията за назначаване на съдии и създаване на отделни органи на правосъдието често се взимат от другите власти. Но те не само нямат право да се намесват в конкретните дела и да контролират съдебните органи, но и да уволняват съдебните длъжностни лица.

Оспорената разпоредба не се вписва и в модела на правовата държава…Сега в Конституцията е предвидено парламентът и Висшият съдебен съвет при едни и същи условия и предпоставки да взимат самостоятелни решения. Това би довело до неразрешими проблеми - когато различни органи са натоварени да взимат аналогични решения, те въобще не ги взимат или ако сторят това, настъпва юридически хаос…не е предвидена възможност за защита според чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Тази защита изисква при повдигане на процедура за отстраняване на магистратите да бъде предвидена изначална възможност да оспорят констатациите на парламента. Недопустимо е в тази съществена част на Конституцията превантивната защита да бъде отречена, а да се набляга на защита пост фактум пред Конституционния съд.

Във връзка с изложеното съдът намира, че е нужна защита на Конституцията от самата Конституция - оспорената разпоредба да бъде обявена за противоконституционна.“

[6] Стенографски дневник, 40 НС, 78 з., 3 февруари 2006 г.

[7] Стенографски дневник, 43НС, 143з., 9 декември 2015 г.

[8] Решение № 8 от 2005 г. на КС: „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Балансът предполага всяка една от тях да притежава възможност за контрол върху другите… Съдът счита, че в една парламентарна република Народното събрание би могло да има своето място не само в определянето, но и в наблюдението и анализа на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността и че поначало приемането на такава разпоредба в Конституцията не представлява промяна във формата на държавно управление.

Доц. д-р Драгомир Кръстев - магистър по "История" и "Право" от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Има следдипломна квалификация във Военна академия "Г.С. Раковски" в областта на сигурността и отбраната. Защитава дисертация на тема "Пътят на Чешката република към НАТО и ЕС". Доцент е по Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност). Има множество публикации в областта на миграционния контрол и европейската интеграция в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Как би изглеждало, ако главният прокурор поиска оставката на президент или премиер?*

Предишна новина

Бившият член на ВСС Ясен Тодоров: Президентът няма право да иска оставката на главния прокурор

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 7
    Д-р Йохана Даймел | нерегистриран
    1
    0

    Ето какво заяви видният германски политолог д-р Йохана Даймел, член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни, пред "Дойче Веле": Публикуването на протоколи от подслушване е безобразие!
    Как така Главната прокуратура подслушва господин Божков? Да, той е в Дубай, но се готви да създаде политическа партия и в този смисъл вече е политическа фигура. Вярно, срещу него са повдигнати обвинения, но това е всичко. Според мен това подслушване не е в реда на нещата. Публикуването на протоколи от подслушване си е истинско безобразие! Такива случаи има не един и два на Балканите, знам го от опит. В една утвърдена демокрация, в една правова държава, каквато е Германия, например, такова нещо не може да се случи. Казвам го съвсем отговорно.
    По всичко личи, че недоволството срещу българското правителство и непрестанните скандали, които през последните месеци, ако не и години, разтърсват страната – че всичко това все някога ще избухне. Явно този момент е дошъл и хората отново излязоха на улицата, както през 2013 година.

  2. 6
    ВНС | нерегистриран
    2
    -2

    Прокуратурата ще излезе от съдебната власт. Главният прокурор ще носи политическа отговорност - ще се избира, контролира и освобождава от Народното събрание, с орязани правомощия - без право да работи по конкретни дела, както и да кадрува, т. е. по никакъв начин няма да може да влияе върху работата на отделните прокурори, а само ще дава основните насоки при осъществяването на наказателната политика на държавата.

  3. 5
    Каренин е радост | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #4 от "Сталкер | нерегистриран":
    Доцентът е добре подготвен и ретроспекцията е точна. Е, не включва актуалните щекотливи въпроси, но те са въпрос на проспекция, сиреч обратната тема. А тя по-скоро е административен въпрос.

    А ще има такава проспекция,че ще има изчистване на 380 градуса. А за Каренин след изгонването му , там вече съдът ще си казва думата. Толкова е умен, че свали мутрата, сваля себе си, обедини народа срещу собствената си простотия, и успешно ще предизвика така чаканата конституционна реформа в прокуратурата. И накрая ще го съдят разбира се за въоръженото нахлуване там където не трябва по този начин.

  4. 4
    Сталкер | нерегистриран
    0
    -1

    Доцентът е добре подготвен и ретроспекцията е точна. Е, не включва актуалните щекотливи въпроси, но те са въпрос на проспекция, сиреч обратната тема. А тя по-скоро е административен въпрос.

  5. 3
    Румен Радев, президент на РБ | нерегистриран
    11
    0

    МУТРИ, ВЪН! ПРЕХОДЪТ ЗАПОЧНА С МУТРИТЕ И ЩЕ ПРИКЛЮЧИ С ИЗХВЪРЛЯНЕТО ИМ ОТ ВЛАСТТА! ОТ НАС!
    Има национален консесус „Антимафия“!
    Протестът е общонационален! Младото поколение ни изпълва с гордост и върна надеждата на всички българи.
    Тази мобилизация е огромен исторически капитал и притежание на целия български народ.
    Това, което става днес по улиците е достояние на всички български граждани.
    Мафията се храни от страха и апатията.
    Днес нашата борба за справедливост е в ръцете на хората от протеста. Това е нашата кауза.
    Оскърбителната теза, че протестиращите са платени издават арогантност и сеене на разкол.
    Никога народа не е бил по единен в смелостта си, никога не е бил по-зрял и без насилие да си върне държавата.
    Не трябва да се разпилява тази енергия за промяна, да не допуснем да се внася разединение в редиците ни.
    Сегашният олигархичен модел е обречен и минава през оставката на премиера и главния прокурор!
    Преходът с мутрите и ще приключи с изхвърлянето им от властта! От нас!

  6. 2
    Да | нерегистриран
    37
    0

    Първият акцент,най важния акцент и то ретроспективен, Каренин да си подаде оставката. Това е основният и най важен акцент за Каренин и обществения интерес за който Каренин така малоумно се грижи. Всичко останало после. Но първо и най главно и ретроспективно е Каренин веднага вън. Това е условие без което не може,няма как, не става нищо. Осъзнаването на този акцент ще е бавен процес особено за Каренин и подобни,но няма как, това е положението и то е само такова,каквото е. Оставка, съд и затвор. така стоят нещата с акцентите,а после ще видим.

  7. 1
    | нерегистриран
    12
    -5

    Оооп, Търновската “Алма матер”. И после военните.
    Айде кръгом и у лево..

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.