Рискът от извършване на измами и изпиране на пари свързан с COVID-19

Рискът от извършване на измами и изпиране на пари свързан с COVID-19
Д-р Николай Алдимиров, председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП)

Социална дистанция, носене на маски и спазване на лична хигиена. Това са само част от мерките, които непрекъснато се повтаря, че всеки от нас трябва да предприеме, ако иска да се
предпази от негативните последици на коронавируса. Но какво се случва с финансовата ни и кибер хигиена и необходимостта да се предпази икономиката на страната и личните финанси на всеки един от нас?

През месец май тази година Международната организация за координиране на дейността срещу изпирането на пари – Financial Action Task Force on Money Laundering (FATF) издаде специален документ озаглавен „COVID-19-related Money Laundering and Terrorist Financing Risks and Policy Responses“ посветен на риска от изпиране на пари и коронавируса. Подобни
документи изкараха и много финансово-разузнавателни звена, както и Службата по контрол на наркотиците и превенция на престъпността на ООН (UNODC).

Какво наложи това и каква всъщност е релацията между COVID-19 и разглежданите процеси?

Най – напред ще кажем отново какво е изпирането на пари. Изпирането на пари може да се дефинира като процес, при който чрез извършване на различни по сложност и характер
операции, получените средства от незаконни източници се трансформират по такъв начин, че да изглеждат като получени от законни такива. Или с други думи изпирането на пари е процес на прикриване на произхода на средствата получени по незаконен начин. Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни глобални предизвикателства и
икономически катаклизми. Наред с това се появиха и нови заплахи и уязвимости свързани с процесите на изпиране на пари и извършването на измами произтичащи от кризата с COVID-19.

Мерките за ограничаване на COVID-19 оказват влияние както върху светлата част на икономиката, така и върху криминалната икономика, което променя престъпното поведение, по
такъв начин, че престъпниците, водени от желанието за печалби, преминават към други форми на незаконно поведение. Така например, увеличението на престъпленията, свързани с COVID-19, като измама, киберпрестъпност, неправомерно използване на държавни средства или международна финансова помощ, създава нови източници на приходи за престъпниците. Фискалните и нефискални измами, свързани с обществения отговор на кризата с коронавируса се увеличават.

Наблюдават се различни измамни схеми свързани с COVID-19, като например: телефонни измами, при които престъпниците заблуждават жертвите си, преструвайки се на
служители на болница, като искат да се направи плащане за медицинско лечение на роднина на жертвата, болна от вируса; фишинг атаки, при които имейли, за които се твърди, че са от национални или глобални здравни органи, се изпращат, за да подмамят жертвите да предоставят лични данни или данни за плащане или да отворят прикачен файл, съдържащ зловреден софтуер; уебсайтовете за електронна търговия, които се използват за продажба на контрабандни стоки под прикритието на истински бизнес транзакции и др.

Увеличаването на онлайн транзакциите, може да доведе до увеличаване на кражбите на пароли за банкиране и друга чувствителна информация от страна на престъпниците, което да се отрази във финансово негативен аспект на много потребители. Също така факта, че повечето хора не са свикнали да използват дигитални платформи, увеличава риска от измами. Изпирането на пари продължава да бъде съществена част от дейността на транснационалната организирана престъпност свързана с COVID-19. Често тази дейност се свързва със закупуването чрез измамни механизми на медицинско оборудване и лекарства; с отклоняването на такъв тип оборудване и лекарства; с пренасочването, прихващането и злоупотребата с благотворителни дарения; с измамното събиране на средства, предназначени за борба с вируса и т.н.

От своя страна, кризата с коронавируса увеличи и безработицата. Безработицата и ограниченията при отпускането на кредити създават условия, благоприятни за престъпните
организации. Например, всеки път, когато възникне финансова криза, много кредитополучатели биват отхвърляни от банките и търсят алтернативи. Организираната престъпност има опит в отпускането и „ефективното“ събиране на заеми и натрупва значителни капитали от тези нуждаещи се кредитополучатели. Често престъпниците използват макроикономическите условия и примамват хората да инвестират в измамни схеми, обещаващи висока възвръщаемост.

В същото време последиците от пандемията се отразяват и на способностите на държавния и частния сектор в борбата с изпирането на пари и извършването на измами, като
ограничава възможностите им за прилагане на мерките срещу тези явления. Това от своя страна, помага на престъпните организации по-лесно да извършват незаконните си дейности и
да заобикалят мерките за превенция и противодействие. Опитите за овладяване на кризата, доведоха до отпускането и насочването на огромен финансов ресурс, както в локален, така и в световен мащаб. Знаем обаче, че там, където се харчат много пари с малко контролни действия, съществува по-голяма опасност от извършване на измами и изпиране на пари. Промяната на икономическата и бизнес активност, причинена от затруднената работа на държавата и правителствените мерки в следствие на кризата с коронавируса е уникална, защото това е криза в здравеопазването, създаваща промяна в икономическото поведение по целия свят. Дори когато кризата приключи деловите отношения може да не са същите, тъй като много от финансовите институции ще са променили начина си на работа. Срещите лице в лице с клиентите, може да отидат в историята. В същото време обаче, това може изключително да затрудни процеса по рисково профилиране на клиентите и верификацията на събраната информация във връзка с политиката „Познавай своя клиент“ (KYC).

Промените, които много от организациите направиха в политиките и процедурите им свързани с рисковото профилиране на клиентите и с проучването и познаването на собствената
им клиентска база, може би ще бъдат „новото нормално“. Тъй като коронавируса продължава да нарушава бизнес активността и социалното дистанциране става широко разпространено, специалистите по превенция на изпирането на пари имат сериозни притеснения за това как тези промени ще се отразят на способността им да отговарят на изискванията на различните регулации свързани с противодействието на изпирането на пари в една нова действителност след COVID-19.

Финансовите институции ще трябва да пренастройват дейността си, предвид, че все повече клиенти ще отказват посещенията на място и ще предпочитат електронното използване
на предлаганите услуги. При това положение от изключителна важност е процеса на дистанционна идентификация на клиентите, при минимизиране обаче на рисковете, които тази
идентификация носи, като например: предоставяне на неверни идентификационни данни от страна на подлежащото на идентифициране лице; използването на чужди идентификационни данни и документи за самоличност; предоставяне на идентификационни данни и документ за самоличност под заплаха, принуда или други сходни обстоятелства и др.

След всичко казано до тук, възниква въпроса – какво може и трябва да се направи в тази ситуация?

За успешното противодействие на измамите и прането на пари в условията на кризата с COVID-19 могат да се предприемат редица действия, като например:

- повишен фокус върху киберхигиената в организациите;
- възможности за електронно и цифрово плащане;
- приоритизиране на докладването на съмнителни операции;
- инвестиране в специализиран софтуер и системи за мониторинг;
- насърчаване на използването на подход, основан на риска към клиенти и бенефициенти;
- непрекъснато да се актуализират типологиите свързани с рисковете от измами и изпиране на пари, като се включват новите тенденции във финансовата престъпност;
- актуализиране на националните, секторните и индивидуалните оценки на риска;
- промяна в нормативната база, с цел адекватност на променената престъпна обстановка и новите рискове;
- анализ на въздействието на пандемията от COVID-19 върху рисковете при противодействието на изпирането на пари и извършването на измами;
- повишаване на осведомеността;
- засилена комуникация между държавния и частния сектор и др.

Д-р Николай Алдимиров е управител на АЛСАС ЕООД и председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Бивш и.д. директор на Дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ и бивш зам.-директор на Агенция „Митници“. Д-р Алдимиров е икономист, един от водещите експерти в областта на превенцията на изпирането на пари и извършването на измами, с близо 20 години опит в тази сфера. Сертифициран експерт по превенция на изпирането на пари, притежава Сертификат CALE (Certified Anti-money Laundering Expert). Автор е на книгите “Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки” и „Превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Ръководство“, както и на много статии, доклади и публикации свързани със същата проблематика. Преподавал е във Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

Още по темата

ВАдвС: Въвеждането на видеоконференцията в разглеждането на дела има нужда от по-прецизна регламентация

Предишна новина

Прокуратурата е разпитала Бойко Борисов, Менда Стоянова и два пъти Владислав Горанов по делото срещу Божков

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.