Съдия Маринела Дончева от Апелативен съд – Варна:

Опитваме се с практиката така да нагодим закона, че да бъде и справедлив

Опитваме се с практиката така да нагодим закона, че да бъде и справедлив
Съдия Маринела Дончева

Съдия Дончева, какво Ви доведе в съдебната система и какво Ви задържа толкова години?

Първоначалното ми желание да се посветя на правото донякъде бе провокирано от баща ми, който беше юрист и вкъщи постоянно споделяше за работата си. След като завърших висшето си образование, първо бях юрисконсулт в Пристанище Варна, след това десетина години работех като адвокат. Колегите все ми казваха, че имам съдийско мислене. От самото начало имах много голямо желание да стана съдия. Но системата беше такава, че това не зависеше само от личните качества. Правеха проучвания от Окръжния комитет на партията. Откриха, че дядо ми е бил Никола петковист. Все пак след време постъпих във Варненския окръжен съд – в тогавашното административно, после и в търговското отделение. А от 1999 г. съм апелативен съдия.

Смятате ли тази професия за свое призвание, освен мечта?

Призвание е силна дума, макар че наистина не бих могла да си представя да работя друго. Никога и за миг дори не съм съжалила за избора си. Навремето в адвокатския съвет имаше секретар, който разпределяше кой кои дела ще поеме. Като млад адвокат взимах всякакви дела, включително наказателни. Но установих, че не съм „подходяща“ за тази материя. Случиха ми се няколко много тежки дела, които лично преживявах дълго. Явно не мога да се абстрахирам от човешката страна на казуса, за да започна да мисля като адвокат. Затова и в годините след това съм предпочитала гражданското право.

Кои са най-често разглежданите граждански спорове в Апелативния съд?

Не можем да направим такава класификация, има най-различни и това е най-хубавото: че всеки ден се сблъскваме с нещо ново и толкова различно. Може би повече са вещните спорове, тези по Закона за отговорността на държавата, и делата по Комисията за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност.

Кои са най-трудните за Вас дела?

Най-трудни са вещните искове, макар че още като адвокат много се занимавах с имотни дела. Има неща, които са свързани със стари кадастри, стари нотариални актове, ново териториално-селищно устройство, промени в плановете и регулациите, нови закони. Всичко това затруднява процеса, защото трябва да се проверява кой закон е действал към конкретния момент. Постоянно има промени в нормативната уредба, често радикални. Наскоро четох в специализиран сайт, че предстои тълкувателно решение на Върховния съд за това може ли непълнолетно лице да се откаже от наследство. На пръв поглед си казвам: „но това е от учебниците – отказът от права от страна на непълнолетен е нищожен“. Но като се замислиш житейски, откриваш логика. Напоследък се случва, когато хора починат да оставят не активи, а дългове на наследниците си. Така детето се обременява с тези задължения. Ето как практиката внася нов смисъл в самия закон. Не може да обречем детето да бъде цял живот длъжник заради баща си, при липса на имущество например. Затова се опитваме именно с практиката така да нагодим закона, че да бъде и справедлив. Животът е толкова динамичен, макар законодателството също да се променя, че всеки ден имаме нови казуси, които трябва да вкараме в норма и да потърсим справедливостта. Ето още един отговор на въпроса какво харесвам в работата си.

А имате ли предпочитана материя?

Моята душа е в облигацията. Това са най-интересните за мен дела – неизпълнение на договори, търговските спорове.

Какво е за Вас работата в Апелативния съд?

Преди всичко е признание за работата и усилията ми. И все още смятам, че имам още много да уча. Предишната система за кариерно израстване беше доста по-различна от сегашната. Нямаше конкурси, за да се изкачим на по-високото ниво. Дори да имаше, не знам дали бих дръзнала да участвам, тъй като самоувереността не е мое привично качество. Беше голяма изненада за мен, когато секретарката на тогавашния председател на Апелативния съд г-н Божидар Манев ме извика на среща при него. Знаете: като те вика началникът, обикновено не е за хубаво. Но тогава той ми предложи да започна работа в Апелативния съд. Бях изключително поласкана, това беше оценка за труда ми и се надявам да съм я оправдала.

По-трудно ли е във въззивната инстанция?

Лично аз смятам, че е по-трудно в първата инстанция, защото там делото идва само като една искова молба. А тук делата вече са подготвени, обработени са веднъж. Трябва да отбележа, че мнозинството от колегите в целия апелативен район работят отлично, много рядко засичаме недобре свършена работа. Почти няма какво да се пипне в съдебните  актове на първоинстанционните съдилища. Даже веднъж не се стърпях – попаднах на толкова хубаво написано решение, че аз за да го потвърдя, трябва да кажа нещо свое, а всъщност нямаше какво да променя или добавя. След нас идват прекрасни млади колеги, което е обнадеждаващо за съдебната система.

На какво Ви учи съдийската професия?

Все още не мога да преценя дали съм в тази професия защото съм искала да развия определени качества или вече съм ги имала, за да мога да стана съдия. Най-простият отговор е, че обичам справедливостта. Но това чувство съм го притежавала и преди да навляза в тази работа. Наистина обаче винаги съм се стремила, дори когато строгият, тесният смисъл на закона не позволява да се постигне истинска справедливост, се стараем така да го пригодим към житейския казус, без да го нарушаваме, че да има справедливост – защото това е смисълът на правото. Имахме навремето един преподавател, който ни чертаеше два кръга – единият представляваше закона, а другият символизираше справедливостта. Той казваше, че те никога не се покриват напълно. Но ние се стараем! Истината е , че един закон не може да е справедлив за всички страни в един спор. Затова и загубилият делото смята, че е онеправдан. Иначе, в личен план съдийската професия ме научи на търпение.

Още по темата

4 години затвор за ексшефа на митница Свиленград след подкуп

Предишна новина

"Правен свят" - Видео обзор (05.12.2020)

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    Наблюдателен | нерегистриран
    0
    -5

    Пепелник ли виждам на бюрото? Да, то за съдиите може!!!

  2. 3
    max | нерегистриран
    1
    -4

    Огледайте се, напр., във Франция, Италия.. да видите точно какво осъществяват съдилищата. Докога в България съдиите ще се стремят към справедливост под сурдинка

  3. 1
    max | нерегистриран
    1
    -4

    Крайно време е в Конституцията да се запише, че съдилищата осъществяват съдебна справедливост, както е в развитите демокрации, независимо дали от Континенталната или Англосаксонска правна системи. За тази насъщна реформа дори не е необходимо да се свиква нов учредителен парламент

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.