Съдия Теодора Стамболова:

С проекта за нов НК не бива да се бърза

С проекта за нов НК не  бива да се бърза

Зинаида Златанова пред журналисти:

Няма нужда от 6-месечен срок за обсъждане, дискусията се премества в парламента

„Искам да призова всички, които критикуват или коментират новия Наказателен кодекс, да го правят отговорно, защото нека не забравят, че всички прибързани и дори в случаи много тенденциозни политизирани интерпретации водят със себе си и тяхната обща отговорност за наказателното право в България. Нека подхождаме с отговорност. Оттук нататък, моля, по същество на разпоредбите, ако може, бих се радвала на такива коментари”. Това заяви правосъдният министър Зинаида Златанова днес пред журналисти преди заседанието на Висшия съдебен съвет.

Според Златанова няма никаква необходимост от поисканите от някои неправителствени организации поне 6-месечен срок на обществено и професионално обсъждане преди внасянето на проекта. „Това, което имаме в момента, е най-доброто, на което в момента юристите в България са способни”,заяви тя пред „Фокус”. „Разбира се, предстои да се чуе и в парламента мнението на депутатите, предстои да продължи общественото обсъждане, което беше стартирано през декември. То всъщност навлиза в същинската си фаза в момента, защото парламентът е мястото, където се дискутират много сериозно текст по текст от цялата тематика на проекта. И очаквам там също да бъде чут гласът на гражданите, както го чухме и ние, като моментално се съобразихме с най-сериозните притеснения, които излязоха тъкмо от неправителствения сектор. Смятам, че следващите шест месеца нямаше да донесат нищо ново реално. Тези, които настояват за това, са хора, които очевидно, изненадващо за мен, искат статуквото да продължи такова, каквото е.”

На сайта на министерството са получени повече от 57 страници мнения и предложения по проекта за нов НК - както на организации, така и на отделни граждани, съобщи Златанова.

Строга структура на проекта за нов Наказателен кодекс, подреденост на институтите и систематизираност на престъпленията в рамките на относително ясни обществени отношения, по-добри решения от гледна точка на удобство при търсене, озаглавяване на институтите и отделните престъпления,  опростяване на квалифицираните и привилегированите състави на престъпните деяния, наименувани сега тежконаказуеми и леконаказуеми случаи, добри решения в общата част, намалявяне на  репресията с оглед наказанията. Тези и редица други положителни страни на законопроекта изброява съдия Теодора Стамболова от Върховния касационен съд в интервю за "Дневник". Същевременно тя отбелязва и основните недостатъци на работата по проекта – разочароващи мотиви, неимоверно форсиране на финала, изключително краткия срок за обществено и професионално обсъждане,  както и необходимостта от много по-дълъг от противоречиво предвидения "vacatio legis" - 3 месеца според мотивите, 6 месеца според законопроекта.

Съдия Стамболова прави и уговорка във връзка с коментирането на конкретни текстове: съдиите по принцип виждат проблематиката в дълбочина тогава, когато пред тях бъде поставен за решаване конкретен казус. По тази причина "разсъжденията изобщо, без наличието на конкретни примери за обобщаване, рядко стигат до необходимата дълбочина при изясняване съдържанието на текста".

Препечатваме интервюто на съдия Стамболова от сайта на "Дневник"

По проекта за нов Наказателен кодекс (НК) се работи отдавна, но публикуването му беше по-скоро изненада не само за журналистите. Участваха ли представители на Върховния касационен съд в изработването му и беше ли поискано становище преди или след публикуването на проекта?

- Най-напред бих искала да благодаря за поканата  да споделя свои размишления относно проекта за нов наказателен кодекс (НК), предложен от Министерството на правосъдието за обсъждане и приемане от Министерския съвет. Намирам поканата като отправена до мен в лично качество, което, разбира се, е неотделимо от професионалната ми битност на съдия във върховната съдебна инстанция, правораздаваща по наказателни дела.

Обсъжданият проект, както вече многократно е подчертавано, е плод на четиригодишен труд на значителен брой експерти по наказателно право както на национално, така и на международно ниво. В последно време се твърди, че изготвянето на проекта е форсирано неимоверно. Непрекъснато се отбелязва и дори е залегнало в мотивите към законопроекта, че представители на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (НК на ВКС) са участвали в изготвянето му. Държа да отбележа, че това съвсем не означава, че всички съдии от нея са взели участие, а само някои, определяни със заповед на ръководителя на колегията.

Заявеното от мен не е самоцелно. То държи сметка за изключително краткия срок, предоставен от Министерство на правосъдието, на Наказателната колегия на ВКС - от началото на годината до 15.01.2014 г., да вземе отношение по проекта, като при това не става дума за частични изменения, а за цялостно нов кодекс. Въпреки отправеното от ръководството на ВКС искане до министерството за удължаване на срока, до провеждане на общо събрание на колегията във връзка с изготвяне на становището на 09.01.2014 г., министерството не бе счело за нужно да удостои ВКС с отговор.

Как си обяснявате толкова краткия срок, който е бил даден на ВКС?

- Аз заявих пред колегите, че очевидно бързането е свързано с предстоящия този месец мониторингов доклад на Европейската комисия. На практика в такъв кратък срок не могат да бъдат изисквани  задълбочени забележки по проекта и въобще може да се направи извод, че не се държи на смислено мнение.

По-нататък, наред с изпълнение на преките ми съдийски задължения във ВКС, които се наложи да минат на заден план, за да се реализират допълнително определените ми ангажименти като член на една от комисиите, които по разпореждане на ръководителя на колегията (с дата 02.01.2014 г.) трябва да изразяват становище по определени части от проекта за НК, посветих няколко дни само на четенето му. Считам при това, като човек, от когото се изисква не частичен, а цялостен прочит, че моят прочит, макар и професионален, може да бъде наречен недостатъчен за съзиране и осмисляне на положителни страни или неблагополучия по проекта.

Как ви се струват мотивите към законопроекта?

- Разочарована съм. Те би следвало да служат като ръководство към цялостната концепция на законотвореца, към логиката и правната рамка на всеки отделен текст и по този начин да станат основа за разсъждения и на правоприложителя. Мотивите трябва да обосноват защо се налага приемане на изцяло нов закон и какво е същностното различие от сега действащия, какви конкретни подходи са възприети в новите рамки и защо.

Ако това донейде се отнася до обясненията по Общата част на НК, то далеч не може да се каже, че мотивите по Особената част предоставят нещо различно от общи разяснения за отпадане на определени престъпления, приемане на нови и принципно съобразяване на нормите с поети от държавата ангажименти по международни договорености.

Много от коментарите на представители на политически формации и на изпълнителната власт след публикуването на проекта са, че не е толкова важно един закон да е добър, а трябва да се прилага по добър начин?

- Този начин на оправдаване на собствено законотворческо безсилие го чета и като опит за бягане от отговорност и желание тя да бъде прехвърлена върху правораздавателните институции. Това очевидно се съзнава и от професор Александър Стойнов, член на академичните среди, участващ в изготвянето на проекта. И аз като него намирам, че като плод на човешка дейност, и този проект не е застрахован от грешки и недоглеждания, които е нужно да бъдат отстранени. Но е необходимо  време и професионален подход при тяхното оглеждане, което, разбира се, поставя доста висока летва пред вносителя и депутатите.

От друга страна, парламентът е длъжен да е наясно с мисията, която трябва да изпълни, приемайки нов НК с отразени в него съвременни постижения на едно демократично общество и да се отърси от надделяване на политически, тясно партийни и популистки виждания. Това ще бъде сериозна стъпка напред в утвърждаване на идеята за отстояване на върховенството на закона.

Като сравнявате с настоящия НК увеличават ли се или се редуцират наказанията и това по-добре ли е за обществото? По-добре ли са подредени престъпленията, улеснява ли се прилагането на кодекса?

- По принцип наказанията лишаване от свобода, заложени по проекта, са по-ниски от сега съществуващите; поначало е намалена репресията с оглед наказанията, което аз споделям. Но винаги е въпрос на конкретна преценка, която на основание чл.2,ал.2 НК правоприлагащите органи ще правят години наред след влизане на този закон в сила.

Очевидно отново са обгрижени аспекти на човешка дейност във всяка сфера, за която мога да се сетя, и се ангажира машината за наказателно правораздаване за почти всеки вид патология в човешките отношения. Изоставена е лансираната през годините идея за тристепенност - нарушение, простъпка и престъпление, при която скъпоструващата наказателноправна машина се задвижва само при деяния, за които се приема толкова висока степен на обществена опасност, че обществото не би било защитено адекватно, ако те не са въздигнати в престъпления.

Ето защо мисля, че при прилагане на подхода на защита на всеобхватни обществени отношения чрез криминализиране на накърняващо ги поведение, по отношение на Особената част на проекта за нов НК в изключителна степен е нужно да се чуят гласовете на неправителствени организации и браншови структури, които виждат проблеми по конкретни текстове, относими към тяхната дейност.

Аз като съдия показвам общ поглед върху проблемите, които биха се поставили и които бих могла да съзра при отбелязания вече от мен бърз прочит. Отново като съдия следва да отбележа, и тук съм убедена, че говоря от името на повечето мои колеги, че ние виждаме проблематиката в дълбочина тогава, когато пред нас бъде поставен за решаване конкретен казус. Разсъжденията изобщо, без наличието на конкретни примери за обобщаване, рядко стигат до необходимата дълбочина при изясняване съдържанието на текста.

Как намирате подредбата, структурата на проекта?

- Тъй като настоящият НК е плод на съвсем други обществено-икономически отношения и е променян много през годините, което личи и от подредбата му (престъпленията против републиката все пак и все още се съдържат в глава първа на Особената част, преди посегателството върху личността), най-напред мога да кажа, че става дума за строга структура на проекта, за подреденост на институтите и систематизираност на престъпленията в рамките на относително ясни обществени отношения. Включително и от гледна точка на удобство при търсене, озаглавяване на институтите и отделните престъпления. Чисто правно-техническият ми поглед дава възможност да забележа опростяване на квалифицираните и привилегированите състави на престъпните деяния, наименувани сега тежконаказуеми и леконаказуеми случаи.

Има ли много разлики между разпоредбите в настоящата Обща част и тази в проекта?

- Виждам, че Общата част не се различава изключително от настоящата Обща част на НК, като в някои от разпоредбите са включени и достиженията на практиката. Адмирирам изнасянето на материята за наказателноотговорните лица преди понятието за престъпление, макар и така да се нарушава дълготрайното цитиране на цифровото изражение на текстовете по Общата част, с което всички ние сме свикнали.

Струва ми се разумно определеното общо наказание да може да бъде увеличавано само в случаите на реална съвкупност (когато с отделни деяния се изпълват съставите на няколко престъпления), а не и при идеална съвкупност (когато с едно деяние се консумират състави на различни престъпления).

- Едно от новите неща в Общата част е изцяло новата концепция за рецидива. Как ви се струва промяната - по-строго третиране да има спрямо осъдените няколко пъти, когато е сигурно, че не може да се постигне въздействие с методите на наказателното право?

- Поначало споделям визията за определяне на престъпленията, извършени при условията на опасен рецидив, с отчитане на положителни и отрицателни предпоставки за това. Изразявам обаче безпокойството си с оглед неговото приложение по отношение на текстовете от Особената част, в която вече не се предвиждат квалифицирани случаи на опасен рецидив, а опасният рецидив се преценява конкретно чрез дължимо увеличаване на предвиденото за съответното престъпно посегателство наказание. Случаят се усложнява и при наличието на предпоставките на института на съкратено съдебно следствие, като за мен абсолютно липсва резон той да не се прилага при умишлено причинени тежка телесна повреда или смърт, без значение от това дали иде реч за опасен рецидив или рецидив въобще. Твърдя, че поне първоначално, ще съществуват проблеми при конкретното приложение на опасния рецидив и вменяването му от страна на обвинителната власт при първоначално повдигане на обвинения.

Що се касае до уреждането на съвкупностите при рецидив по чл.41, ал.2, каквито проблеми досега често се създаваха в практиката, те ми се струват по-лесно преценяеми и разбираеми и от самия деец с оглед оценката му като личност със завишена степен на обществена опасност.

От проекта е отпаднал и доживотният затвор без право на замяна? А какво е мнението ви за пробацията, глобата и реабилитацията?

- Споделям отношението на изготвилите проекта за новата система на наказанията и в частност за отпадане на доживотния затвор без замяна. Хуманното отношение към всяко живо човешко същество, включително и извършител на тежко престъпно деяние, изисква то да живее с надежда, че може да се поправи и превъзпита и когато е налице изява на тези обстоятелства, да бъде бонифицирано за своето поведение чрез замяна на доживотния затвор в определени граници. Точно тук  впрочем ще си проличи съзнанието на законодателя, а и на българското общество като цяло, да отстоява ценностна система и неотклонно присъединяване към постиженията на демократичните европейски традиции.

Одобрявам  уреждането на наказанието пробация, на съотношението му към дължимо определимо от съда още с присъдата наказание лишаване от свобода в случай на неизпълнение на това наказание по неуважителни причини; както и с уреждането на мерки за въздействие по глава седма, приложими в случаите на престъпление по този кодекс и различни от съдържанието на самата пробация. Поначало не се противопоставям на уредбата на глобата като наказание, но не виждам разработка по мотивите (макар и да се досещам за съображения) към проекта защо за определени престъпления в особената част се предвижда по-висока от визираната в общата част на кодекса глоба. Солидаризирам се и с разпоредбата на чл.69 НК - че когато не е спазен разумният срок на разследване, наказанието може да бъде определено и при условията, важими за налагане при съкратено съдебно следствие.

Забелязвам, че се предвижда единствено пълна реабилитация, която настъпва по силата на изтичане на определени, прогласени в наказателния закон срокове. У мен няма каквото и да е вътрешно противоречие по правилността на тази теза, макар и за някои лица да е по-благоприятна разпоредбата по настоящия кодекс за допускане на съдебна реабилитация. Тук по-важният въпрос е, че лицето винаги се счита неосъждано след реабилитация, с дължимите последици по всякакви други закони. И изтичането на определен период от време след изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание, в което то не е извършило престъпление от общ характер, само говори в посока на липса на динамичен престъпен стереотип у него.

Как намирате промените за наказателната отговорност на непълнолетните?

- Доволна съм от уредбата за непълнолетните лица, субекти на наказателна отговорност, като е принципно ясна визията в кои случаи органите по наказателно правораздаване преценяват редукцията, предвидена за тях, и в кои се съобразяват с наказанията, предвидени в особената част, каквито те са за пълнолетни.

Бидейки юрист и дългогодишен наказателен съдия, практикуващ наказателно право от континентален тип, не съм в състояние да участвам в житейска дискусия, активирана от пострадали лица (към мъката на които изпитвам човешка съпричастност), и поддържана от политици на безпринципна и конюнктурна плоскост, за третиране на непълнолетните като пълнолетни и че малка дълготрайност на предвидените за тях наказания създавала убеждение за несправедливост на закона.

Всъщност, тук е мястото да изявя личната си позиция, че не лишаването от свобода и неговите дълготрайност и ефективно изтърпяване следва да бъдат третирани в една демократична държава като единствен отговор на едно престъпление, а неотменимостта на наказанието, каквото и да е то.

Цел на цивилизованото общество е не отмъщението, а възможността човекът да осмисли стореното от него, да се поправи и превъзпита по начин, че не само да не върши занапред престъпления, но и да служи като пример какво не бива да бъде правено от други членове на обществото. Което очевидно не се съзнава при така наречените от мен "потърпевши от измама", оплакващи се, че са предоставили на разни лица, представящи се като органи на власт, парични средства, за да не бъдат ангажирани техни близки като субекти наказателно преследване. Тези хора не са готови близките им да "страдат" и да отговарят за престъпните си прояви, и плащат за това. Но дали са готови да понесат същото, когато са от страната на пострадалия от съответното престъпно деяние? По поведението в такива случаи си личат ценностната система и манталитетът на едно общество.

Може ли да посочите конкретни текстове, по които могат да възникнат проблеми при прилагането?

- Неблагополучия могат да възникнат, струва ми се, за да се отговори какви са правомощията на необщественоопасно деяние, извършено от служител под прикритие (чл. 16 - нов, при липса на практика по настоящия чл. 12 Б.); или как ще се оценяват необходимите за залавянето на деец, заварен на местопрестъплението или непосредствено след извършване на деянието - вреди, които при това се изисква да са съответни на обстоятелствата по залавянето.

Разбирам невъзможността наказателният закон да затъне в конкретика, но ме притеснява осмислянето на твърде общи понятия, които имат житейско измерение и не покриват ясни правни параметри.

Неизбежната отбрана също винаги е предизвиквала спорове?

- Не виждам проблеми по отношение на текста за неизбежна отбрана и превишаване на нейните предели. В тази насока има трайно приложение на сегашната разпоредба на чл.12 НК (в проекта това е чл.14), и разработки на съдебната практика, свързани не с вижданията на отделни представители на законодателната или изпълнителната власти, нито пък на членове от обществото - как би следвало да се прилага този институт, а с тълкуването на института, подкрепен от доказателствен материал по наказателни производства.

Ясно ли са дефинирани понятията в проекта?

- Ако говорим за дефинициите на понятия, срещани в Особената част, които понастоящем се съдържат в чл.93 НК, запазвам си правото да си променя възгледите при приложението с оглед конкретно дело.

Прави ми впечатление детайлната регламентация на понятието "длъжностно лице", свързана с настоящите реалности и със съдебната практика. Същото се отнася и за квалифициращите признаци "големи размери", "значителна стойност", "пияно състояние", "документ с невярно съдържание", "терористична и противодържавна цел" и т.н. Отбелязвам, че защитеният признак, чието съдържание се извлича от параграф 1, е предвиден като тежконаказуем състав в множество престъпления от особената част, което означава, че се полага преценка на престъпления с оглед негова проява, но потенциалните проблеми биха възникнали на доказателствена плоскост.

Доста от разпоредбите в особената част вече бяха обект на критика - фотографирането по време на масови прояви, за което министърът на правосъдието се ангажира, че ще отпадне, а и други?

- Дебатите в медиите превариха изразяването на моето лично неодобрение на чл.146 - фотографиране, филмиране, записване;

на чл.305, ал.3 - предателство на български гражданин, поставил се в услуга на чужда организация или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на републиката;

-- чл. 411-416 - за разгласяване на държавна, служебна тайна и разкриване защитена информация  То касае субектите на наказателно преследване в съобразие с диспозицията на нормите (частта от текста, която описва престъплението). В този смисъл споделям заявеното от представители на доста неправителствени организации и не бих искала да го повтарям.

Без да претендирам за  изчерпателност, съзирам някои чисто стилни и терминологични неточности (например озаглавяване на съответното престъпление като насилие с развити в диспозицията сила и заплашване, които трайно се приемат като форми на принудата); неяснота при използване на общия термин "дете" при престъпленията против половата неприкосновеност и нравственост, като се прави уточнение за ненавършило 14- годишна възраст лице и навършило същата и други.

Също не мога да преценя доколко биха били приложими с оглед описанието на обективните елементи, създадени текстове като лъжлив транзит (чл.336) и лъжливо доказване (чл.364).

Как оценявате промените за стопанските престъпления ?

- Значително по-ясни и отговарящи на настоящите реалности за необходимост от закрила на съответните обществени отношения стават правилата при общите стопански престъпления, и по-специално безстопанственост и сключване на неизгодна сделка. Определено е тези престъпления да са свързани със значителна щета за държавата, община или юридическо лице с повече от 50 процента държавно или общинско участие. Тоест, случаите се ограничават само до причиняване на вреди на институции, свързани с държавата, общините и търговски дружества при съществен техен дял.

Мога да подкрепя уредбата на глава 24 "Престъпления против дейността на държавни органи или на длъжностни лица", където са ситуирани престъпленията по служба, и глава 25 "Подкуп и търговия с влияние", доколкото общият обект на обществени отношения, чиято закрила се цели, дава възможност да бъдат преследвани уредените в първата точка на Параграф 1 длъжностни лица. По настоящия кодекс наименованието на глава 8 НК указва на защитимите обществени отношения и не дава такава възможност, независимо че лицата може да са длъжностни по силата на чл.93 НК.

А престъпленията по транспорта -  делата по тях  също предизвикват гневни реакции?

- Глава 31, съдържаща престъпленията по транспорта и съобщенията, не се различава съществено от настоящата регламентация, но дължим признание за по-добро подреждане.

Неясна и по-скоро противоречаща на Общата част е редакцията на чл.458 за управление на моторно превозно средство в пияно състояние, предвид обстоятелството, че това е възможно след като извършителят е бил освободен от наказателна отговорност по този член, а същевременно чл.82,ал.3,т.3 (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) изрично изключва прилагането на този институт. Трябва да се знае, че в чл.459 НК е предвиден като извършител този, който преотстъпи моторно превозно средство на неправоспособно лице или на лице в пияно състояние или употребило наркотично вещество. Това отговаря на зачестилите в последните години подобни случаи и на необходимостта от ангажиране на такава отговорност, въпрос, решен с годините от практиката.

Достатъчен ли е срокът от 3 месеца след обнародването му за влизане в сила на нов НК ?

- В мотивите е посочен срокът от 3 месеца. А  параграф 92 на проекта предвижда кодексът да влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Това показва неяснота или колебание  за самия вносител какъв следва да бъде "vacatio legis", което пък подсказва какво значение придава на това.

Всеки от посочените срокове може да бъде оценен като кратък, за да се запознаят детайлно правоприложителите с правилата на новия наказателен кодекс, както и да са подготвени за правилното му прилагане при неговото задействане. Такъв закон не се приема често и законодателите трябва ясно и категорично да осъзнаят каква отговорност носят.

Още по темата

Трети правен семинар за новата концепция за дееспособността на хората с увреждания

Предишна новина

Реформаторският блок иска парламентарна комисия да разследва скандала с телевизия АРТЕ

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    gana | нерегистриран
    0
    0

    sega e ugas za zeloto semeistvo za givotnite e po dobre v bg otkolkoto za horata

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.