Самоотводът на съдията – начин на употреба

Самоотводът на съдията – начин на употреба

Институтът на самоотвода е познат отдавна на българското процесуално право. Той цели осигуряване на безпристрастност и обективност на съответната процедура. При наличие на определени факти съответният решаващ орган е длъжен доброволно и по своя инициатива да се откаже/отведе от изпълнение на задълженията си.

Самоотводите по НПК, ГПК и АПК не подлежат на самостоятелна проверка. Неизвършването им е процесуално нарушение и подлежи на установяване по реда на инстанционния контрол.

Нормативната уредба на самоотвода в трите процесуални закона се съдържа в чл. 31,  във връзка с чл. 29  НПК, чл. 22 ГПК и чл. 33, във връзка с чл. 10, ал.2 АПК.

В чл.19, ал.1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) се съдържа правило за самоотвода, което задължава всяко лице, заемащо публична длъжност само да се отстрани от изпълнение на задълженията си или на задълженията по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес. Нормата има характер на общо правило.

Ново разглеждане на института на самоотвода в работата на съдията  представлява интерес с  оглед три  тенденции, очертали се напоследък.

Самоотводите на съдии зачестиха. Мотивите са конкретни факти, неизползвани доскоро като основания за отвод - кредитно правоотношение с банка, която е заявител по заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК; исковата молба, която трябва да се разгледа, е от електрически или воден оператор, чиито клиент е съдията; подсъдимите са конфликтни и т.н.  Доколко тези факти са разумни причини за отвод? Дали прилагането им не е отказ за правосъдие?

Прилагането на ЗПУКИ набира скорост. Често наслагването на основанието за отвод по ЗПУКИ към процесуалните закони създава объркване. Не се отчитат разликите между отделните режими. Не се отчита съотношението между ЗПУКИ и НПК, ГПК и АПК като част към цяло.

Сравнението между отводите по ЗПУКИ и процесуалните закони е наложително, за да подчертае различното им значение. Правилата на ЗПУКИ са задължителни за съдиите, тъй като те са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 20 от ЗПУКИ.

Правният ефект и в двата случая е един и същ – на законно основание съответният магистрат отказва да изпълни задълженията си по служба.  

1. В първия случай основанията за самоотвод са много по-разнообразни. Основание може да бъде всеки факт, който внася съмнения в обективността и безпристрастността на съдията. Обхватът на института на самоотвода според процесуалните закони е много по-широк в сравнение със ЗПУКИ. Например, съдия във ВКС се отвежда от разглеждане на дело, тъй като негов родител има приятелски отношения със страна в делото (Определение № 10 /20 януари 2011 г., гр.д. 934/2010 ВКС ГК).

Основанието за приложението на чл.19, ал.1 е само едно наличие на частен интерес – негов или на свързано с него лице по смисъла на §1, ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗПУКИ. Чл. 2, ал.2 определя частния интерес като всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност или за свързано с него. Видовете облага са посочени в чл. 2, ал. 3. Следователно,  приятелски или други емоциални отношения например не са основание за самоотвод или отвор по режима на ЗПУКИ, но може да се приеме, че са такива при процесуалните закони.

Всяко основание за самоотвод по чл.19 по ЗПУКИ е основание за отвод по ГПК, НПК и АПК. Обратното, обаче, не е валидно.

2. Съществува различие и в преценката на основанията. При процесуалните закони тя е много по-свободна и принадлежи само на магистрата. Всяко обстоятелство, което според него може да наруши принципа за безпристрастност, е основание да се оттегли.

По реда на ЗПУКИ основанията са много по-ясни, очертани са от сложилата се съдебна и административна практика. Може да се приеме, че съдията тук действа при условията на обвързана компетентност.  Например, той винаги трябва да се отведе, когато страна или процесуален представител по делото е негов роднина в кръга по §1, т.1 от ДР или когато страна по делото е търговско дружество,  в чиито капитал е имал участие една година преди встъпване в длъжност.

3. Съществува разлика в процесуалния ефект от неизпълнението на задължението за самоотвод. При процесуалните закони то е процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт. Разбира се, за да бъде класифицирано като такова,  по-горната инстанция следва да приеме, че осъществяването на правомощия, въпреки съответния факт, е опорочило процеса.

Неизпълнението на задължението по чл.19, ал.1 е основание за установяване за конфликт на интереси с произтичащите от това последици по чл. 30 и чл. 33 от ЗПУКИ.

4. Различията в процедурата също представляват интерес.

По реда на общите процесуални закони съдията може да се отведе с определение, постановено от него в съдебно заседание или веднага, или по-късно, след като съответното дело му бъде разпределено, с молба до административния ръководител.

Самоотводът по ЗПУКИ следва да е предхождан или съпътстван от подаване на декларация по чл.12, т.4, във връзка с чл.16 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод. Заявлението за самоотвод се адресира до прекия ръководител, а декларацията - до органа по избора. Декларацията е основание за самоотвода. Тя се депозира преди или по време на изпълнение на правомощието. Добре е чл.19, ал.1 да се приложи веднага след узнаване на частния интерес, в това число след възлагане на делото.

Върховният административен съд (ВАС) постанови наскоро решение относно законността на заповед на председател на районен съд, с която самоотводите се ограничават. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на заповедта на председателя на СРС, с която се обръща внимание на районен съдия за допуснато нарушение по движението на делата – необосновано отвеждане от граждански дела, с което е извършил нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. ВАС прие, че самоотводът е и право, освен задължение, и следователно не може да бъде ограничаван. Това становище принципно е правилно. Приложението на самоотвода, особено по процесуалните закони, е въпрос на лична преценка на самия магистрат. То е функция  на отговорността му да осигури справедлив и честен процес. Тук за нарушение на етичния кодекс на магистратите не може и дума да става.

Ограниченията на самоотвода по процесуалните закони не могат да бъдат административни. Те могат да произтичат само от  преценката, която съдията е длъжен да направи.

Наличието на висящ кредит трудно може да бъде основание за отвод по ГПК във връзка с постъпило заявление за провеждане на заповедно производство, ако кредитът не е при преференциални условия, обслужва се редовно и условията по него не са променяни и то в благопроятна посока за съдията-кредитополучател непосредствено преди, след или по време на издаване на изпълнителен лист в полза на съответната банка.    

Още по-категорично в този смисъл стои въпросът за разглеждане на дела, по които страни са операторите на комунални услуги (ток, вода, топлофикация). Тези услуги по принцип се предоставят при общи условия. Те са еднакви за всички ползватели на съответните услуги, които винаги са голяма група граждани в съответното населено място. За разлика от кредитите (при които има изострена конкуренция, сериозна индивидуализация на съответните договори и възможности за преференциални режими), при комуналните услуги условията винаги са равни. Практически е невъзможно по принцип за съответния съдия да бъдат създадени някакви привилегии, за да "реши" делото.

За съжаление и по двата казуса до момента няма съдебна практика.

Многото самоотводи в тези два случая не са отказ от правосъдие. При общия режим на процесуалните закони, дали да си правят отводи или не, е и трябва да остане въпрос на суверенна преценка на съответния съдия. Същественото е, обаче, това да се използва само за осигуряване на гарантирания от Конституцията справедлив процес.

Обратна разписка провокира недоразумение между СГС и Пеевски

Предишна новина

Хърватски съд блокира референдум за ограничаване на използването на кирилица

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 11
    123 | нерегистриран
    0
    0

    Самоотводът - начин на /зло/ употреба. Това е бягство от отговорност или средство за процесуално разтакаване. Ако някоя от страните е сърдита на целия свят, може в поредица от съдебни райони да не се намери съдия, който да гледа делото - много по-лесно е просто да се самоотведе и така ..... до следващия самоотвод.

  2. 10
    българин | нерегистриран
    1
    0

    опасни са не самоотводите/те понякога са бягство от работа/, а когато не се правят при пряк или косвен интерес.

  3. 9
    Sladur | нерегистриран
    0
    0

    Дрън-дрън! Щуротии, триста и три...

  4. 7
    | нерегистриран
    4
    -7

    http://www.legalworld.bg/37978.vas-sistemnite-otvodi-na-sydiia-kreditopoluchatel-po-dela-na-bankata-ne-sa-narushenie*.html

    магистратските кредити - основа на корупционни схеми

    |нерегистриран

    26 юли 2014, 11:24

    Получаването на банкови кредити от полицаи, прокурори и съдии е основата на корупционни схеми. Има възможност за получаване на кредити при "привилегировани условия" без обезпечени, с много по-ниски лихви и разноски и със скрити или неясни условия за връщане и без реално връщане на задължението! По някаква "случайност" множество магистрати са получили тлъсти банкови заеми, които един обикновен човек не би могъл никога да получи. Размерите на някои от тези кредити са невъзможни да се върнат дори и с големите и сигурни магистратски заплати! Възникват въпросите: Как така магистрати получават такива големи и привилегировани кредити? Как ги връщат? Въобще връщат ли ги? За това се крият данни колко и кои магистрати са получили банкови заеми, при какви условия и какво реално са върнали! За да се пресече корупцията следва да се измени ЗСВл, като магистратите не договарят лично с банки условията на кредитите, а това се пра от специализиран орган към МП или ВСС. Единствено така ще се спрат корупционните схеми и "случайното" често печелене на дела от банките заведени срещу български граждани или фирми!

  5. 6
    неразбрал | нерегистриран
    11
    0

    Е,и? Мн. съдържателно. 41-вата публикация на доктора по право, който няма и еден ден стаж в съдебна зала.

  6. 5
    | нерегистриран
    9
    0

    До Коментар 4:



    Това им е проблема - не само на Николов, но и на цялото омаскарено от Филип Тефтерчето КПУКИ - само лафчета, без никаква практическа стойност и смисъл. Присъствия в съдебна зала - 0; практически опит, извън заниманията с книгите - 0.

  7. 4
    | нерегистриран
    9
    -1

    страшно мъдра статия , която не казва НИЩО, в нея личи, че човекът е само доктор по право и нищо повече не е правил, искам да го видя да се поти в съдебната зала и тогава да напише някоя мъдрост

  8. 3
    lexa | нерегистриран
    0
    0

    Николай Николов - член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси oт 2010г., назначен от Г.Първанов;

    Роден през 1972 г. Завършил Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”- магистър по право /1995 г./ Доктор по право в СУ „Св. Климент Охридски” /2011 г./ Има шестнадесет години юридически стаж, от които девет в държавната администрация. Работил е като юрисконсулт на община Ловеч и търговска банка, адвокат, член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност през първия ѝ мандат /2005-2010 г./

  9. 2
    | нерегистриран
    9
    -2

    Нищо лично, но не пише дали авторът е работил в съд. Защото, ако не е работил е трудно да се разбере, че има отводи, които не са за справедлив процес, а и обратното. Темата е много дълга...

  10. 1
    | нерегистриран
    10
    -2

    Формално погледнато може да не е отказ от правосъдие, но от друга гледна точка си е точно това. В момента е "хит" съдиите да се отвеждат, защото подсъдимият бил конфликтен. Чудя се Инспектората като чете тези неща при проверка къде дреме. Защото може да няма процедура за контрол, но съдиите ги е страх от инспектората и повечето биха спрели с тези безумици. Подсъдимия бил конфликтен. Че какво от това. Подсъдимия е заплашен от затвор и е нормално да се държи така и да драпа с всякакви средства да се отърве. Ако това е основание за отвод за един съдия, то логично е основание за всички други. Значи на конфликтния подсъдим в цяла БГ няма кой да му гледа делото, само защото е нагъл и нахален. Когато са те назначили за съдия никой не ти е казал, че можеш да си избираш дела, които ти харесват и с подсъдими, които не са нагли.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.