Самоубийството от преумора на работното място в Япония и правото на избор

Самоубийството от преумора на работното място в Япония и правото на избор
снимка: Pixabay

Япония съобщи отново за увеличен брой на самоубийствата. Оказва се, че страната на изгряващото слънце е първенец в тази тъжна статистика.  

По време на пандемията от Covid-19 цифрите дават обезпокоителна тенденция. През 2020 г., за първи път от 11 години, равнището на самоубийства в Япония се е повишило. Най-изненадващото е че, докато самоубийствата при мъжете са дали лек спад, процентите сред жените са нараснали с близо 15%.

На какво се дължи това?

Една от причините се корени в загубата на кариера. Небезивестен е фактът за пословичния работохолизъм на японците. За тях кариерата и доказването в работната сфера е целият им живот, а при много и единствен смисъл и стимул. Както и в останалия свят, така и в Япония с коронакризата се наблюдава явлението хората да губят работните си места. От този факт се пораждат тревожност, депресия, агресия и редица пагубни за човека емоции, водещи го до отчаяни и крайни решения.

Спираме се обаче на противоположността на самоубийството от депресивните състояния, а именно – смърт от преработване и умора, т.нар. феномен ‘’кароши’’ и правните последици от него, водещи ни до заключението, че никоя крайност не е хубава. Разглеждаме също и колко часа е работна седмица в Япония, според законите им, и на лице ли е осигурителен риск, когато има кароши. Ще направим паралел и как стоят нещата в България  спрямо Кодекса на труда. Наказва ли се опитът за самоубийство в Япония? Възможно ли е самоубийството от преумора?

Смърт от преработване или кароши, е социален феномен, чийто термин идва през 1987 г., когато за първи път от здравното министерство в Япония започват да водят статистика за лицата, починали в следствие от прекомерна работа и настъпила умора в дадена компания. Според законодателството им, кароши се приема за осигурителен риск, така че за роднините на починалия служител, компанията и застрахователят осигуряват обещетение.  В правото риск се тълкува като явление, при което има настъпили неимуществени или имуществени вреди за индивида.

Последният извествен случай на кароши е от преди година, когато 23-годишен работник се самоуби, след като е изчезна от работната площадка, твърдят неговият адвокат и работодателят му Sanshin Cotp. Мъжът е извършил повече от 190 часа извънреден труд през февруари 2020 г. в строителната компания, която се занимава с изграждането на основи за големи структури. Бюрото по труда в Токио потвърди, че самоубийството е свързано с преумора, съобщава вестник Nikkei, цитирани от Investor.bg. 

За кароши се заговори много и през 2016 г. със случая с починалата от преумора японска журналистика Мива Садо, на 30 години. За станалото Япония оповестява чак 3 години след кончината на Садо. Тя е положила 159 ч. извънреден труд, като е имала само 2 дни почивка в месеца.

Малко след това пък стана ясно, че се е самоубила 24-годишна служителка в маркетинг агенция, следствие на стрес на работното място, потвърдено от японската Инспекция по труда, пише за случая Profit.bg

В пика на икономическия балон близо 7 млн. души (около 5% от населението на страната по това време) работят по 60 часа седмично. Или, ако предположим, че работят 5 дни седмично, това са 12 часа работен ден. Според някои издания и проучвания през 2016 г., е имало компании, чиито служители са навъртали 80-часа за седмица, което прави 16 ч. работен ден за 5 дни или средно по 13 ч., ако седмицата е 6 –дневна.  

През 2016 г. част от управляващите в Япония предложиха да се сложи горна граница на разрешените часове извънреден труд от 100 ч., а компаниите, които позволяват повече от това да бъдат глобявани.

Какво казва обаче официалното трудово право в Япония? През 1987 г. правителството приема 40-часова работна седмица и не повече от 44 редовни часа. В случай на оver time (доброволно надработване) на служителите и работниците им се полага по закон компенсация.

За седмица извънредните часове могат да са 15 ч., а за месец 45 часа над допустимото.

Въпреки това се наблюдава ‘’нормалната’’ работната седмица да е по 60 ч. Което както споменахме по-горе всъщност е предпоставка за кароши. Според психолози и социолози, желанието на хората да се отдават на работата си и да бъдат работохолици е дълбоко вкоренен манталитет, породен от последстията от Втората световна война за страната на изгряващото слънце.

За справка в България, Кодекса на труда чл.136 (1) гласи, че редовното работно време е 40 часа за седмица, а нормалната продължителност на деня е 8 ч. (3). В случай, че работодателя реши да удължи часовете на работната седмица, то чл. 136а (1) казва следното:  работодателят трябва да издаде заповед за удължаане на часовете през работните дни и и да компенсира служителя/работника чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Продължителността на удължения работен ден в България при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа, казва пък член 136 а (2).

Има и условия, при които работодателят може да поиска да има работна седмица над 48 ч., но той е длъжен да получи изричното съгласие на служителя си, а ако такова няма - то последният не подлежи на никакви санкции. (чл. 113, (1), (2), (3), (4) от КТ).

Случаите на кароши в Япония са саможертвата на много от служителите за  компаниите, от които са част. Саможертвата  е противоположната страна на правото на живот, както всъщност я определя Законопроектът за евтаназията ( публ. на 3.07.2011 г.) .

Правото на живот като всяко право е възможност. То може да бъде упражнено, включително по начин, който го прекратява – когато ще е налице разпореждане с правото на живот. Преценката зависи от всеки и не може да бъде ограничена от законодателя.

Има разлика между самоубийството и кароши. Последното е феномен, при който не винаги преработването може да доведе до летален изход.

Самоубийството е криминализирано в накои части на света. В друг контекст самоубийството може да се използва като екстремен израз на свобода, както е било в средновековна Япония и Древен Рим. Евтаназията пък е решение да се сложи край на живота асистирано. В Япония този акт по принцип е незаконен, тъй като подпомагането на самоубийството се наказва спрямо Японския Наказателен кодекс (чл. 202).

В България не се наказва опитът са самоубийство, но може да е причина над лицето, опитало да сложи край на живота си, да бъде упражнен контрол – напр. да му се наложат принудителни мерки за лечение в психиатрична клиника, или работа с психиатри, психолози и др., при условие, че човекът доказано страда или се установи че страда от психична болест.

Участието на друго лице при вземане на решение, подбудителсто за него или участието при изпълнението му, обаче се наказва от родния закон

Член 127, ал. 1 от Наказателния кодекс гласи: „Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години“.

Лишаване от свобода от 3 до 10 г. пък чакат съучастника, ако е участвал в самоубийство на лице, което е непълнолетно, или индивид, за който помощника знае, че е нестабилен и не може да взема сам решения за действията си.

Ненаказването за самоубийство е допускането от законодателството, че това е личен акт. Това право, което е неотчуждимо и непрехвърлимо и се извършва единствено и само от лицето, за което са и последствията. Също както и правото на живот е общочовешко, неотменимо и неотчуждимо право.

Още по темата

Последните години се наблюдава силна демотивация на голяма част от съдебните служители

Предишна новина

Административният ръководител на Районна прокуратура – Добрич Петко Тухчиев встъпи официално в длъжност за втория си мандат

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    | нерегистриран
    3
    0

    Възпитанието в жертвоготовност си е елемент от склоняване към самоубийство.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.